Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 327
18.05.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на двадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Пенка Костова
Членове: Антоанета
Митрушева
Биляна
Икономова
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Невена
Владимирова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 122
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Ж.Д.С., ЕГН : **********,***, действащ чрез
пълномощника си адв.А.Г., против Решение № 169 от 29.12.2021 г., постановено по
АНД № 20215620200926 по описа на Pайонен съд – Свиленград за 2021 година.
Касационният жалбоподател счита, че решението е
неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и наличие на касационните
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В подкрепа на тези си доводи
изтъква следните съображения:
Мястото на
нарушението било един от съществените белези на всяко нарушение. В НП и АУАН мястото
на нарушение било посочено по няколко различни начина - път Стара Загора -
Хасково - Капитан Андреево, АМ Марица км 94+143, Автомагистрала А-4. Изписвайки
мястото на нарушението по няколко различни начина, се създавала неяснота
относно това правнозначимо обстоятелство за административното нарушение и се ограничавало
правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е
санкциониран. Това нарушение било от категорията на съществените, тъй като
актосъставителят и АНО не изпълнили указанията на закона за задължителните
реквизити на АУАН и НП и посочили три различни варианта на място на извършване
на нарушението.
Друго
обстоятелство, обуславящо незаконосъобразността на административно- наказателното
производство, бил саморъчно изписаният в АУАН текст, който представлявал
регистрационен номер на автомобила, предмет на проверката. Не се установявал
авторът на това саморъчно изписване - дали това бил актосъставителят или трето
лице и не ставало ясно кога е извършено
- дали след като санкционираното лице било запознато със съдържанието на акта и
подписало същия или след това. Ако било след това, това означавало, че
санкционираното лице не било запознато с пълното съдържание на акта и била нарушена
процедурата по съставяне на АУАН. От друга страна, било неясно този текст от
кого бил изписан, което обстоятелство създавало съмнения дали АУАН бил издаден
от компетентно лице, тъй като текстът бил част от акта, а съдържанието на акта
можело да се допълва единствено от компетентен за това служител.
Също така
районният съд неправилно преценил липсата на маловажност на извършеното
административно нарушение. Управляваното МПС било без сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за съвсем кратък период и
видно от представените по делото доказателства, непосредствено след
установяване на нарушението била сключена нова застраховка. Ето защо,
преценката на АНО и на първоинстанционния съд била необективна и наложената
санкция за това явно маловажно нарушение - прекомерна и несправедлива.
С оглед на
така изложеното, касационният жалбоподател моли да бъде отменено като
неправилно обжалваното решение и да бъде постановено друго такова, с което да бъде
отменено като незаконосъобразно обжалваното пред съда наказателно постановление,
както и ответната страна да бъде осъдена да му заплати разноските, направени
пред двете съдебни инстанции.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на
касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и
като такава предлага да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея
решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С
атакуваното съдебно решение Районен съд – Свиленград е потвърдил като правилно
и законосъобразно Наказателно постановление № 21-1253-001166/20.09.2021 г.,
издадено от Началник Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, с което на Ж.Д.С. с ЕГН :
********** ***, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
Съдът
е приел за установено от фактическа страна, че на 30.05.2021 г. служители в
Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” при ОДМВР
- Хасково спрели за проверка лек автомобил марка „М.”, модел Е .., с ДРН СТ **** СМ, собственост на
Старозагорската епархия, управляван от жалбоподателя Ж.С. и констатирали липсата
на действително сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Съдът е
достигнал до извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които
да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания
за незаконосъобразност и отмяна на обжалваното наказателно постановление. Приел
е, че начинът на изписване на нарушената правна разпоредба в АУАН не създава неяснота
относно това коя разпоредба е нарушена. Отбелязал е, че действително в АУАН е
дописан регистрационният номер на процесния автомобил, без посочване на автора
на дописването, но е приел, че това не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като същото не можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос и тъй като същият регистрационен
номер бил изписан малко по-нагоре в текста на акта.
Обсъдил
е и описанието на мястото на нарушението, като е приел, че същото е точно и
коректно посочено, тъй като при км. 94 + 143 АМ „Марица” и пътят Стара Загора -
Хасково - ГКПП „Капитан Андреево” съвпадали, видно от справка, направена от съда
в официалния интернет-сайт на Агенция „Пътна инфраструктура”, съответно, че посочването
по два различни начина на мястото на извършване на нарушението не представлява
съществено процесуално нарушение предвид наличното съвпадение на участъците от
двата пътя. Отделно от това в НП било посочено абсолютно точно и ясно мястото
на нарушението, с което било изпълнено
изискването на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Районният
съд е приел, че актът и НП са издадени от компетентни органи, а също и че са спазени
предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Във
връзка с приложението на материалния закон, съдът е приел за правилна дадената
от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Приел е за
безспорно доказано авторството на деянието и елементите от обективната страна
на нарушението. Посочил е, че деянието е съставомерно и по субективен признак,
извършено виновно - по небрежност, доколкото жалбоподателят като водач на МПС,
който го ползва и управлява по обществени пътища, бил длъжен да знае
изискването за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
съответно да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това
изискване. Обсъдил е и приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е приел, че липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респективно за
приложението на този текст. Посочил е, че наложеното административно наказание
е правилно и законосъобразно определено както по вид, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв - фиксиран за посочената сума.
Настоящата
инстанция счита, че атакуваното съдебно решение е законосъобразно. Същото е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите и правни изводи на съда са направени
след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
В
случая процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е
проведена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен и
съответстващ на установените по делото факти и събраните по делото
доказателства е и изводът на съда, че жалбоподателят е осъществил състава на
описаното в акта и в НП нарушение. Оплакванията
на жалбоподателя за дописване на акта за установяване на административно
нарушение и тези във връзка с посочването на мястото на нарушението са обсъдени
от районния съд в мотивите към съдебното решение, като касационният състав
изцяло споделя изложените в тази връзка съображения за липса на съществени
процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. На следващо място, от събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин извършването на визираното в АУАН и НП нарушение,
регламентирано в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Съгласно посочената
норма, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, се
наказва с глоба от 400 лева. Напълно се споделят изводите на районния съд за
правилно определена правна квалификация на нарушението. При подробен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и относимата в случая
правна уредба, съдът е достигнал до правилен извод, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно
ангажирана. Настоящият състав изцяло се солидаризира с изложените в тази насока
съображения и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Настоящият
състав споделя и изложените мотиви относно това, че случаят не е маловажен.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН регламентира маловажност на случаите на извършени
административни нарушения, като те се обуславят от наличието на предпоставки,
при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява
несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката
на предмета на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата,
респективно гражданите, наличието на
други нарушения от извършителя и други. Нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за
което е ангажирана административно наказателната отговорност на касационния
жалбоподател, е свързано с обществените отношения, гарантиращи правата на
физическите, юридическите лица и причинените на трети такива имуществени и
неимуществени вреди. Нормата на КЗ е императивна – управление на МПС следва да
бъде извършвано след сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. За да е
налице маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В
случая обаче не са налице обстоятелства, които да указват на по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
С
оглед изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд – Свиленград
е потвърдил наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
169 от 29.12.2021 г., постановено по АНД № 20215620200926 по описа на Pайонен
съд – Свиленград за 2021 година.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.