Решение по дело №979/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 21
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 1 февруари 2020 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20195220200979
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№  

 

09.01.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №979 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК 831160078108, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”..” №.., представлявано от управителя С.Ц., чрез адв.Л.Ш., съд.адрес: ***, офис №9 против Наказателно постановление №13-001481 от 07.05.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на дружество за нарушение на чл.173, ал.5 от КТ, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 100 лева. 

Поддържа се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. Иска се същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата, Сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата Дирекция “ОИТ” гр.Пазарджик, чрез процесуалния си представител поддържа, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по същество ОСНОВАТЕЛНА.

На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение, затова, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ с обект на контрол – Админстрация в гр.П., ул.“..“ №.. е отложил на основание чл.176, ал.1, т.1 от КТ поискания платен годишен отпуск от М.Г.Р. със заявление вх. №4597/17.12.2018 г., без да спази услевието на чл.173, ал.3, изр.3 от КТ.

Нарушението е извършено на 17.12.2018 г., кожгато на основание чл.176, ал.1 от КТ не е разрешено позването на платен годишен отпуск за 2018 г.

Нарушението е установено на 11.02.2019 г. в Д „ИТ“ Пазарджик, ул.“Екзарх Йосиф“ №15а при преглед на фирмената докувентация, свързана с трудовото законодателство.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите С.А.-актосъставител, М. Р., както и писмените доказателства приложени по делото.

Съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.

Един от основните реквизити, както на АУАН, така и на НП, установени съответно в чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН е описание на нарушението и обстоятелствата при което същото е извършено.

Безспорно е, че административнонаказателното производство започва с АУАН, в който е отразено нарушение, който следва да съдържа определени реквизити посочени в чл.42 от ЗАНН. Актът се съставя от определени длъжностни лица за констатиране на съответното нарушение, извършено от конкретно посочено лице. Едва след цялостната преценка на законосъобразността и обосноваността на акта и на възраженията против него и на основанията на прилагане на чл.28 и чл.29 ЗАНН, ако намери, че нарушителя виновно е извършил деянието, наказващият орган издава НП, с което налага съответното административно наказание. Логическото и систематичното тълкуване на нормите по раздел IV, уреждащи производство по налагане на административните наказания води до извода, че следва да има идентичност както между описанието отразено в акта и в НП, както и правната квалификация на същото. Несъмнено целта, е да се създадат гаранции за нарушителя за реализиране правото на защита против НП издадено въз основа на акта.

В настоящия случай е налице разминаване квалификацията на нарушението посочени в АУАН и НП. Докато в АУАН нарушението е квалифицирано по чл.175, ал.3 от КТ, то в НП е посочено че е извършено нарушение на чл.173, ал.3 от КТ.

Но съдът намира, че това разминаване не е от категориатана съществените процесуални нарушения, тъй като не довело до нарушаване направото на наказания да разбере в какво е обвинене и да организира адекватна защита.

Тава е така, тъй като както в АУАН, така и в НП има ясно и пълно словесно описание на нарушението, което описание относно място, дата на извъшване и обстоятелства пир които е извършено напълно съвпадат.

Още повече, че разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност наказателно постановление да се издаде и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвнто е настоящия случай.

Неоснователни са и възраженията, че неправилно е определена дата на извършване на нарушението. Заявлението за ползване на отпуск е подадено от работника на 17.12.2018 г., като Работодателят е бил длъжен да се признесе своевременно, което и е сторил с резуция  върху заявлението. При условие, че не е поставена дата на резолуцията, следва да се счита, че изявлението е от същата дата.

Но съдът намира, че НП е незаконосъбразно от матерална страна.

Разпоредбата на чл.173, ал.5 от НК предвижда работникът или служителят да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл.176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

В конкретния случай става ясно от показанията и на двете разпитани свидетелки, че служителката М.. Р. не позвала платения си годишен отпуск за 2018 г. в размер на 26 дни, тъй като продължително време, почти цялата година е била в отпуск по болест, видно от представените болнични листове. Поради това ползването му е отложено на основание чл.176 от КТ, каквото е изискването на чл.173, ал.5 от НК.

В този случай разбира се, както предвижда цитираната норма на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Когато ползването на отпуска е отложено за следващата календарна година, съгласно чл.176, ал.2 от КТ, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.

Видно е от показанията на свидетелката Р., че след като ралотодателят – дружеството жалбоподател е отказал да разреши позването на отпука, считано от 02.01.2019 г., то същият е бил разрешен и е позван от м.май до м. юни 2019 г., т.е. в рамките на законоустановения в посочената разпоредба срок, до изтичане на първите шест месеца от следващата календарна година.

Следователно с отказа да бъде позван отпускът от 02.01.2019 г., работодателят не е извършил нарушение на трудовото законодателство.

Още повече, че нормата на чл.176 ал.3 от КТ предвижда възможността работодателят да не разреши ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал.2, като и в този случай правата на работника или служителят няма да са нарушени, тъй като тогава той има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително, до което обаче не се стигнало в настоящия случай.

В този ред на мисли и с оглед събраните доказателства съдът намира, че не е осъществен състава на вмененто нарушение по чл.173, ал.5, изр.3 от КТ.

Следва да се отбережи и факта, че в КТ липсва изрично предвидена санкционна норма за подобно нарушение.

Поради това наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ НП №13-001481 от 07.05.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК 831160078108, със седалище и адрес на управление гр.П.., ул.”..” №.., представлявано от управителя С.Ц., чрез адв.Л.Ш., съд.адрес: ***, офис №9 за нарушение на чл.173, ал.5 от КТ, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 100 лева. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.                               

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: