Решение по дело №220/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от „Т. Т.” ЕООД, с ЕИК *********, чрез адвокат Д. З., от Адвокатска колегия – Кюстендил, срещу Решение № 87/27.03.2025 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 72/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 30-0000577/08.01.2025 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил в Главна дирекция „Автомобилна инспекция” при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта и съобщенията. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11/31.10.2002 г.) във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба № 36/15.05.2006 г.). В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

„Т. Т.” ЕООД не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 2218/17.06.2025 г. адвокат Д. З. поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд.

Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил в Главна дирекция „Автомобилна инспекция” при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото, и не представя писмено становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

С обжалваното пред Районен съд – Кюстендил наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „Т. Т.” ЕООД е ангажирана за това, че като превозвач, притежаващ лиценз на Европейската общност № 18033 за международен автомобилен превоз на товари, и като лице по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г., на 02.09.2024 г. в офиса на дружеството в гр. Кюстендил е сключило трудов договор с И. Н., с [ЕГН], който е назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, без същият да притежава валидно удостоверение за психологическа годност за превоз на товари. Нарушението е установено при извършена на 05.12.2024 г. копмлексна проверка на дружеството в Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил. Срещу „Т. Т.” ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 342300/06.12.2024 г., в който нарушението е квалифицирано по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. Актът е връчен на упълномощен представител на дружеството на същата дата. Въз основа на съставения акт е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно и допустимо. Решението обаче е неправилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще отмени наказателното постановление.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на „Т.Т.” ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Актът и наказателното постановление са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантираща правото на защита на „Т. Т.” ЕООД.

Неправилно обаче районният съд е приел, че нарушението е доказано от обективна страна. Нормата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. установява задължение за лицето по чл. 2, ал. 1 (всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза) да допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни. В чл. 58, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. са установени изискванията към водачите на превозни средства, извършващи международни превози на пътници и товари, и едното от тях (посочено в т. 3) е да притежават валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (това е Наредба № 36/15.05.2006 г.). В чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. е регламентирано изискването за наличие и представяне на горепосочения документ при постъпване на работа като водач на автомобил за обществен превоз на пътници и товари, като съгласно чл. 8, ал. 2 от същата наредба, в приложимата редакция (ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г.) удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Съгласно нормата на чл. 96 г, ал. 1 от ЗАвтПр, послужила като основание за санкциониране, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева.

Според чл. 12, ал. 2, т. 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157/01.10.2002 г.) срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години, а съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 от същата наредба условие за издаване на свидетелството за управление на МПС за категории С, С1, D, D1 и Ттм (трамвайна мотриса) е представянето на копие на удостоверение за психологическа годност. Същият срок на валидност на свидетелството за управление на МПС за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е предвиден и в чл. 51, ал. 4 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД). Съгласно § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗБЛД е налице транспониране на разпоредбата на чл. 7, пар. 2, б. „б” от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства (Директива 2006/126/ЕО) в българското законодателство. Директива 2006/126/ЕО установява изчерпателна хармонизация на документите, доказващи съществуването на право на управление, както и че издаденото по предвидения образец свидетелство за управление е доказателство, че притежателят му е отговарял на условията за неговото издаване (в този смисъл т. 46 и 47 от решение от 26.04.2012 г. по дело С-419/10 и т. 47 от решение от 23.04.2015 г. по дело С-260/13), а следователно и на изискването за умствена годност. За водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки, може да се изисква допълнително доказателство за съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена годност в случаите когато свидетелството се издава и периодично след това, но само при неговото подновяване (т. 9 от преамбюла на посочената директива). Съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност на водачите по приложение ІІІ към Директива 2006/126/ЕО може да се контролира от държавите-членки чрез прилагане на по-строги стандарти, включително чрез увеличена честота на медицинските проверки или други специфични мерки (опреснителни курсове), но при подновяване на свидетелството за управление (чл. 7, пар. 3), като прегледите за съответствие с изискванията по приложение ІІІ на директивата следва да се определят от срока за валидност на свидетелството и да съвпадат с подновяването. Съгласно чл. 7, пар. 2, „б” от Директива 2006/126/ЕО считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от държави-членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E, имат срок на административна валидност 5 години. Според чл. 7, пар. 3, б. „б” от тази директива държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в пар. 2, на свидетелства за управление на превозно средство за нови водачи от всички категории, за да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност, да ограничат срока на административна валидност на издаденото първо свидетелство за управление на превозно средство на нови водачи за категории С и D до 3 години, за да могат да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност, да ограничат срока на административна валидност, постановен в пар. 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение, както и да намалят срока на валидност, постановен в пар. 2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни курсове, но намаленият срок на валидност може да се прилага само при подновяване на свидетелство за управление на превозно средство.

При посочената правна регламентация се налага изводът, че щом водач на МПС има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория за срока на валидност на същото, съответно такъв водач не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок. В настоящия случай административнонаказващият орган не оспорва обстоятелството, че към 09.02.2024 г. – датата на назначаване на И. Н. на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, същият е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. Следователно той е бил психологически годен да управлява МПС от тази категория за срока на валидност на свидетелството за управление на МПС.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил неправилно решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” следва да бъде осъдена да заплати на „Т. Т.” ЕООД направените от същото разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд в размер на 500 лева.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 87/27.03.2025 г., постановено по АНД № 72/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 30-0000577/08.01.2025 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил в Главна дирекция „Автомобилна инспекция” при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта и съобщенията, с което на „Т. Т.” ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта и съобщенията да заплати на „Т. Т.” ЕООД, с ЕИК *********, сумата в размер 500 (петстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 72/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.