№ 16566
гр. София, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110143876 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 232, ал.2, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от С.О.
срещу В. П. Г. и Р. П. Д. с искане да се признае за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделност при квоти: В. П. Г. 1/2
и Р. П. Д. 1/2 от следните суми: сумата от 1810.56 лв., представляваща незаплатен наем по
договор за наем от 23.07.2013 г., сключен между С.О. и М.Т. Д. за общински имот, находящ
се в /административен адрес/ за периода от 01.11.2018 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 18.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
25.11.2018 г. до 31.01.2022 г. в размер на 585.23 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 8500/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че със заповед № ЖН-04-52 от 23.07.2013 г. с М.Т. Д. била настанена в
общински имот, находящ се в /административен адрес/, като въз основа на заповедта бил
сключен и договор за наем от 23.07.2013 г. Посочва, че със заповед № РК21-РД56-165 от
20.07.2021 г. наемното правоотношение било прекратено поради смъртта на М.Т. Д., която
била почина на 02.07.2021 г. Излагат се твърдения, че М.Т. Д. била преустановила
заплащането на месечни наем от м.11.2018 г., като се претендира и лихва за забава. Посочва
се, че ответниците В. П. Г. и Р. П. Д. се явявали наследници на М.Т. Д., поради което
следвало да се ангажира тяхната отговорност. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата претенция, като претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците, чрез назначения особен представител е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Посочва, че не се
установявал собственика на апартамента. Излагат се твърдения, че не се установявало
ответниците да са приемали наследството. Прави се възражение за погасяване по давност на
задълженията. Пред съда особеният представител поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е представена заповед № ЖН-04-52 от 23.07.2013 г. издадена от на кмета на
район „Красна поляна“, съгласно която М.Т. Д. е настанена в общинско жилище, находящо
се в /административен адрес/
1
По делото е представен и договор за наем от 23.07.2013 г., сключен между С.О. в
качеството на наемодател и М.Т. Д., който договор е сключен в изпълнение на заповед за
настаняване № ЖН-04-52 от 23.07.2013 г. Съгласно чл. 1 от договора на наемателя е
предоставен за ползване под наем общинско жилище, находящо се на адрес
/административен адрес/ Съгласно чл. 3 от договора за наем, наемната цена е в размер на
56.58 лв., платими ежемесечно до 15-то число на текущия месец за следващия, като при
неизпълнение на задълженията за плащане на наемната цена се дължала законна лихва от
деня на забавата. Съгласно чл. 8 договорът се прекратява със заповед на кмета на района за
прекратяване на наемните правоотношения по чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 33, ал. 2 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на С.О..
От представеното писмо от 13.01.2021 г. се установява, че ищецът е поканил М.Т. Д. в
четиринадесет дневен срок да заплати задълженията си за наем по процесния договор в
размер на 1471.08 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 01.01.2021 г. От направените
отбелязвания на писмото е видно, че същото било връчено при отказ на 14.01.2021 г.
Съгласно заповед № РКП21-РД56-165 от 20.07.2021 г. на кмета на район „Красна
поляна“ е прекратено наемното правоотношение, възникнало от заповед № ЖН-04-52 от
23.07.2013 г. за настаняване на М.Т. Д. в общинско жилище, находящо се на адрес
/административен адрес/ считано от 02.07.2021 г. В заповедта е посочено, че наемното
правоотношение е било прекратено на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 6
от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на С.О. – отпадане на условията за настаняване – настъпила смърт на наемателя
М.Т. Д..
От представеното удостоверение за наследници с № 7926 от 16.09.2021 г. издадено от
С.О. се установява, че М.Т. Д. е починала на 02.07.2021 г., като е оставил за наследници по
закон: В. П. Г. – дъщеря и Р. П. Д. – дъщеря.
Представена е и справка по хронологията на сметка 41102 „Вземания от наем на
жилища“ по партида - М.Т. Д..
По делото е представен акт № 1453 за частна общинска собственост от 04.11.2020 г.,
съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗОС, който акт е съставен за
/административен адрес/
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1
от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно отношение
по договор за наем на процесния имот през процесния период сключен с М.Т. Д., по силата
на което наемодателят е предоставил на наемателя за временно ползване процесния имот
срещу задължението на наемателя да заплаща уговорения наем, както и че ответниците са
наследници на М.Т. Д..
Договорът за наем, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 228 - чл. 239
от ЗЗД, не е формален и писмената му форма не е условие за неговата действителност.
Следователно преценката на съда за възникването и съществуването на договорно
правоотношение между страните не е обвързана с изискване за спазване на писмената
форма. Сключването на договора може да бъде установено с всички допустими от ГПК
доказателствени средства.
В случая от представените писмени доказателства, а именно от договор за наем от
23.07.2013 г. и заповед за настаняване № ЖН-04-52 от 23.07.2013 г. се установява, че на
23.07.2013 г. между С.О., като наемодател и М.Т. Д. в качеството на наемател е сключен
договор за наем, по силата на който на наемателя е предоставено за временно възмездно
ползване недвижим имот, находящ се в /административен адрес/ при дължим месечен наем в
размер на 56.58 лв., като фактическата власт върху обекта е била предадена на М.Т. Д.
съгласно заповед за настаняване № ЖН-04-52 от 23.07.2013 г. По делото не се спори, че
наемното правоотношение е било прекратено със заповед № РКП21-РД56-165 от 20.07.2021
г. на кмета на район „Красна поляна“, считано от 02.07.2021 г. В случая с оглед на събраните
по делото доказателства, доколкото не се установи процесния договор за наем да е бил
прекратен на друго основание в по-ранен момент и исковата претенция е за периода
01.11.2018 г. до 30.06.2021 г., то ищецът и М.Т. Д. в така посочения период са били
2
обвързани от валидно облигационно правоотношение по процесния договор за наем.
Доколкото М.Т. Д. е починала на 02.07.2021 г. и е оставила за наследници двамата ответници
В. П. Г. и Р. П. Д., то именно същите следва да отговарят за задълженията към ищеца
съобразно, тъй като в наследството се включват и задълженията на наследодателя. В
настоящия случай ответниците само са заявили, че липсват доказателства да са приели
наследството, но нито са поискали съдът да им определи срок по чл. 51 от ЗН, нито са
направили отказ от наследството. Едва с вписване на валидно направен пред районния съд
отказ от наследство настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на
наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от
включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Така лицето
не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е било такъв, тъй като отказът от
наследство произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 ТР №
148/86 г. на ОСГК на ВС/. В настоящия случай такъв отказ не е направен. Ето защо, налице
са основанията за ангажиране отговорността на ответниците, поради което неоснователни са
оплакванията в отговора на исковата молба в тази връзка.
Съгласно чл. 3 от договора за наем е предвидено, че наемателят заплаща месечна
наемна цена в размер на 56.58 лв. По делото не са ангажирани никакви доказателства за
извършено погасяване на задължението на наем за периода 01.11.2018 г. до 30.06.2021 г.,
поради което настоящият състав намира, че предявения иск по чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД
се явява основателен за сумата в размер на 1810.56 лв. и следва да бъде уважен в пълен
размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД настоящия състав намира следното. Когато длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай се
претендира изпълнение, а именно плащане на просрочени вземания. Когато е налице
неизпълнение на парично задължение, обезщетението за забава е в размер на законната
лихва от деня на забавата. Ответникът изпада в забава с изтичане на деня на падежа на
съответната вноска, по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД и след тази дата дължи мораторна лихва. В
случая съгласно чл. 3 от процесния договор за наем е предвидено, че наемателят е длъжен да
заплаща месечната наемна цена до 15-то число на текущия месец, поради което от 16-то
число същият изпада в забава. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за наем за периода от 25.11.2018 г. до 31.01.2022 г., се
явява основателна за сумата от 585.23 лв. изчислена по реда на чл. 162 от ГПК.
С оглед основателността на исковите претенции следва да бъде разгледано и
възражението за погасяване на задълженията по давност. По отношение на вземанията на
ищеца се прилага тригодишен срок на погасителна давност съгласно разпоредбата на чл.
111, б. „в” ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от договора за наем наемодателят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за наем до 15-то число на текущия месец. Преди
изтичането на тези срокове вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и
размер, но същото не е изискуемо, защото от първия до петнадесетия ден на текущия месец,
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на наемателя. В случая искът
с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита за предявен на 18.02.2022 г. и при
прилагане на изложените по-горе принципи част от задълженията са погасени по давност, а
именно за периода от 01.11.2018 г. до 28.02.2019 г. на стойност 226.32 лв. Предвид
изложеното съдът намира, че непогасени по давност са задължения за главница в размер на
1584.24 лв. С погасяването на главните вземания са погасени по давност и акцесорните
вземания за лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия– арг. чл. 119
ЗЗД, поради което погасени се явяват вземания за лихва за забава на стойност 70.26 лв.,
/изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, както и за периода от 25.11.2018 г. до 17.02.2019 г., а
общия размер на непогасените по давност задължения за лихва дължими от ответниците
възлиза на 514.97 лв.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
3
основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят /ищец/ има право на направените от него
разноски в двете производства, като ищецът претендира сумите от 47 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 350 лв. депозит за особен представител, 47 лв.
платена държавна такса в заповедното производство. С оглед частичната основателност на
исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена сумата в размер на 476.65 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от С.О., с БУЛСТАТ
********, с адрес /административен адрес/ срещу В. П. Г., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/ и Р. П. Д., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 232, ал.2, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, че В. П. Г. и Р. П. Д. дължат на С.О. в условията на разделност при квоти: В. П. Г. 1/2
и Р. П. Д. 1/2 от следните суми: сумата от 1584.24 лв., представляваща незаплатен наем по
договор за наем от 23.07.2013 г., сключен между С.О. и М.Т. Д. за общински имот, находящ
се в /административен адрес/ за периода от 01.03.2019 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 18.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
18.02.2019 г. до 31.01.2022 г. в размер на 514.97 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 8500/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница над уважения размер от 1584.24 лв., до пълния претендиран размер от 1810.56 лв.,
ведно със законна лихва от 18.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и за периода от
01.11.2018 г. до 28.02.2019 г., иска за мораторна лихва за сумата над уважения размер от
514.97 лв., до пълния претендиран размер от 585.23 лв., както и за периода от 25.11.2018 г.
до 17.02.2019 г.
ОСЪЖДА В. П. Г., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ и Р. П. Д., ЕГН
**********, с адрес /административен адрес/, да заплатят на С.О., с БУЛСТАТ ********, с
адрес /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от
476.65 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4