№ 215
гр. гр. Добрич, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Д.ва
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500198 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№260022/24.01.2022г., подадена от КР. Д. ХР. ЕГН ********** от с.
П., общ. Г.Т., ул.*** №6,чрез адв.М.И., против решение №260075/13.12.2021г.
по гр.д.№38/2020г. на РС-Г.Т., с което се ДОПУСКА съдебна делба на Нива с
площ 20003 кв.м., идентификатор № ***, стар № ***, и Нива с площ 20003
кв.м., идентификатор № ****, стар № ***, между Г. Д. Д. ЕГН **********, Р.
Д. Д. ЕГН ********** и КР. Д. ХР. ЕГН ********** при квоти от по 1/4
идеална част за Г. Д. Д. и Р. Д. Д. и 2/4 идеални части за КР. Д. ХР..
Въззивникът намира решението за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в противоречие на събраните по делото
доказателства, в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Неправилен бил извода на съда за наличие на съсобственост по отношение на
имотите, предмет на делба, поради погрешно възприети факти и
обстоятелства относно правото му на собственост върху тях по силата на
извършеното в негова полза дарение. Липсвала преценка на обстоятелствата
относно ликвидиране на съсобствеността по отношение на единствения
наследствен имот в с.П.- урегулирано дворно място с къща и движими вещи.
1
Неправилна била преценката и относно упражняваното от него давностно
владение, осъществяване от датата на дарението от 2006г. със знанието и
съгласието на ищците, които нито били препятствали владението му, нито
търсили плащания за рента. Неправилно било прието от съда че
наследотелката С. Ф. не била в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното от нея упълномощаване, тъй като не били обсъдени
свидетелските показания на водените от ответника свидетели, не били
обсъдени противоречията между събраните гласни доказателства,
неоспорването от негова страна на повторната експертиза,която
противоречала на показанията на св. В. и И. и на медицинската документация,
съставена от д-р Й., на епикризата от 19.05.2006г. В тази връзка във
въззивната жалба подробно се анализират гласните доказателства,
експертните заключения и медицинските документи. Анализират се
фактическите състави на чл.31 от ЗЗД и на чл.26, ал.2 от ЗЗД , извежда се
извод за неправилна квалификация на възражението на ищците. Погрешен
бил извода за нищожност на сделката. Иска отмяна на решението и
постановяване на ново за отхвърляне на иска за делба.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна със становище за необоснованост на
оплакванията на въззивника, аргументирано с твърдения да липсва основание
за дискредитиране на експертните заключения, да липсва и допуснато от съда
процесуално нарушение във връзка със събиране на гласните доказателства.
При обсъждане на събраните доказателства обосновава извод за наличие на
елементите на фактическия състав по чл.26, ал.1, изр.1, пр.2 от ЗЗД предвид
установената трайна невъзможност на наследодателката да разбира и
ръководи действията си поради болестното и състояние по причина на
претърпения инсулт. Счита и да не е установено от ответника владение с
намерение да придобие имотите. Иска потвърждаване на съдебния акт.
Въззивната жалба се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК , с
начало 10.01.2022г., когато решението е връчено на обжалващия, и край
24.01.2022г., отговаря на регламентите на чл.260-26 ГПК, поради което е
допустима.
Добричкият окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани с въззивната жалба и възраженията на
2
въззиваемата страна, и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в
рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК- служебна проверка на
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата, а при липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми, провери
обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за
установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от
компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено
е в писмена форма и е подписано. Постановено е по предявени от Г. Д. Д.
ЕГН ********** от с. П., общ. Г.Т. и Р. Д. Д. ЕГН ********** от с. К., общ.
И., срещу КР. Д. ХР. ЕГН ********** от с. П., общ. Г.Т., искове за делба на
два земеделски имота - Нива с площ 20003 кв.м., с идентификатор № *** по
КККР на с.К., общ.Г.Т./ стар № ***/ и Нива с площ 20003 кв.м., с
идентификатор № **** по КККР на с.К., общ.Г.Т./ стар № ***/.
Твърди се от ищците, че заявените за делба имоти са съсобствени
между тях и ответника по силата на наследствено правоприемство от общия
наследодател С.Д.Ф., починала на ***.
Ищците били наследници, низходящи, на сина и Д. Д. Х., починал на
***г., ответникът бил син на общата наследодателка, при което правата им в
съсобствеността били по 1/4ид.част за тях и 1/2ид.част за ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът КР. Д. ХР. се противопоставил на
делбата с доводи за липсата на съсобственост, аргументирани с твърдения
двете ниви да са негова изключителна собственост по силата на договор за
дарение от 25.10.2006г., сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.
№4780/26.10.2006г., акт.№88, т.XIд.№2206 на СлВп-Г.Т., евентуално в
резултат на давностно владение, осъществявано повече от 10 години.
Ищците са противопоставили правоизключващо правото на
изключителна собственост на ответника възражение за недействителност-
нищожност на договора за дарение от 25.10.2006г. поради липса на съгласие
по причина нищожността на овластителната сделка/пълномощно/ за
сключването му, тъй като към датата на упълномощаването на ответника да
3
извърши със себе си сделка на дарение, упълномощителката не е могла да
изрази воля, защото не е могла да разбира и ръководи действията си по
причина на здравословното си състояние в следствие на прекаран мозъчен
инсулт на 11.05.2006г. и старческо слабоумие, деменция, което е продължило
до момента на смъртта й.
С атакуваното решение районния съд е допуснал делбата по
съображения за съсобственост между страните върху процесните земеделски
имоти, като е приел, че извършеното от С. Д.Ф. упълномощаване от
12.10.2006г. е нищожно, не е породило действие и в резултат на това
процесния договор за дарение е нищожен на същото основание – чл.26, ал.2,
пр.2 от ЗЗД-липса на съгласие.
Съобразно даденото с ТР №5 от 30.05.2022г. по тълк.д. №5 по описа за
2020 г. на ВКС, ОСГТК, тълкуване на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр.
2 ЗЗД и чл.31 от ЗЗД, твърденията за трайна неспособност на
упълномощителката С. Д.Ф. да разбира свойството и значението на
действията си поради заболяване- прекаран мозъчен инсулт на 11.05.2006г. и
деменция /без да се твърди да е била юридически лишена от дееспособност-
да е била поставена под запрещение/, следва да се подведат под хипотезата на
чл.31 от ЗЗД във вр.чл.44 от ЗЗД- касае се за основание за унищожаемост по
чл. 31 ЗЗД, защото липсата на воля /при едностранните сделки/ и на съгласие
/при договорите/ по смисъла на чл.26, ал. 2, изр.1, пр. 2 ЗЗД трябва да е
съзнавана. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал.
1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без
значение е продължителността на това състояние. С тълкувателното решение
се приема, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или
да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД.
Тълкувателното решение е задължително за съдилищата. Съобразно
правилото на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите се прилагат съответно
към едностранните волеизявления.
По делото няма спор относно относимите факти, че заявените за делба
имоти са бивша собственост на С.Д.Ф., починала на ***., в който смисъл и
данните от представения по делото договор за доброволна делба от
15.10.1997г. Установява се, не се и спори, че наследници по закон на С.Д.Ф.,
4
починала на ***., са двамата и сина Д. Д. Х. и КР. Д. ХР.. Д. Д. Х. е починал
на ***г. и оставил законни наследници -две дъщери Д. Д.ва Д. и Г. Д. Д., и
син Р. Д. Д.. Д. Д.ва Д. е починала на ***г. и е наследена от сестра си Г. Д. Д.
и брат си Р. Д. Д..
С договор за дарение от 25.10.2006г., сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.
№4780/26.10.2006г., акт.№88, т.XIд.№2206 на СлВп-Г.Т., ответникът КР. Д.
ХР., като пълномощник на С.Д.Ф. -дарител, прехвърлил/дарил/ на себе си
двата недвижими земеделски имота в землището на с.К.
Пълномощното не е представено по делото, данни за него се съдържат
в нотариалния акт, с който е извършено дарението, в който е описано като
„пълномощно рег.№5484 от 12.10.2006г. на С.Ж.-нотариус с район Г.Т., рег.
№313“. Няма спор между страните, че упълномощителната сделка е
извършена именно на 12.10.2006г., няма спор и относно нейното съдържание,
т.е. относно обема на представителна власт, нито относно правото на
пълномощника да договаря от името на упълномощителя и лично със себе си.
Спори се дали е могла да породи последиците си, тъй като според ищците
упълномощителката не е била в състояние да извършва правно значими
актове поради трайна неспособност да разбира и ръководи действията си по
причина на прекаран мозъчен инсулт и деменция.
Въпросът за действителността на договора за дарение от 25.10.2006г.
при твърдяния порок на упълномощителната сделка е предпоставен от
валидността на последната с оглед отговора на въпроса била ли е в състояние
упълномощителката С. Д.Ф. да разбира свойството и значението на
действията си.
Безспорен е между страните фактът, че преди упълномощаването на
12.10.2006г., а именно на 11.05.2006г., общата им наследодателка С.Д.Ф., на
възраст тогава от 85години/родена е на 01.01.1921г/, е получила мозъчен
инсулт. По данни от епикриза, издадена от „МБАЛ-Бялата лястовица“ЕООД
гр.Г.Т., била е хоспитализирана за времето от 11.05.2006г. до 19.05.2006г..
Анамнестичните данни сочат наличието на дългогодишна хепертония,
лекувана нерегулярно. Диагнозата „интрацеребрален хематом в ЛГМХ“ е
поставена след КТ/компютърно-аксиална томография/на главен мозък
№33904. В епикризата са описани симптомите и усложненията от мозъчния
инцидент – десностранна хемипареза, нарушение на координацията и
5
походка, патологични рефлекси/Бабински/ в дясно, сетивност-
хемихипестезия в дясно, не контролира тазови резервоари, частична сензо-
моторна афазия. В епикризата липсва информация относно психичното
състояние на болната. Отразено е, че в хода на лечението общо-мозъчната
неврологична сиптоматика се е редуцирала, обемът на активните движения се
е увеличил, изписва се с десностранна умерано тежка хемипареза, без да е
вертикализирана. С цел физиотерапевтично лечение, за времето от
26.05.2006г.-09.06.2006г. е проведена втора хоспитализация на С.Д.Ф.. В
епикризата, издадена от „МБАЛ-Бялата лястовица“ЕООД гр.Г.Т. при
изписването и на 09.06.2006г., е описано неврологичното и състояние за
нуждите на предприетата физикална терапия за възстановяване на
движенията, наред с което е отразено и констатираното нарушение на
когнитивни функции/умствените умения, способности, от които се нуждаем,
за да изпълним дадена задача/. Отразено е и, че болната се изписва с
подобрения на двигателната дейност за паретичните крайници-стадий на
възстановяване ІІ, придвижва се с чужда помощ на малки разстояния по
гладък терен, самообслужване-слабо/стадий І/. На 28.06.2006г. е издаден
протокол на медицинска комисия по повод ТЕЛК с цел определяне процент
инвалидност, с данни за неврологичен статус- десностранна хемипареза по-
тежко изразена за крака, статична и локомоторна атаксия /липса на
равновесие и координация на волевите мускулни движения/, походка с чужда
помощ, намалени по обем, сила и скорост активни движения за леви
крайници, силно намалена двигателна сила за лява ръка, тежка левостранна
хемипареза, не може да се изправи, да пази равновесие, тазови резервоари
контролира.
Относно здравословното състояние на С.Д.Ф. са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Д. Н., Н.Д., Е.Р. И., трите без
родство със страните, Н. Й. В./роднина по сватовство на КР. Д. ХР./.
Според св. Н. Д. Н., до месец септември- октомври 2006г. С. живяла в
дома си, заедно със сина си Д. и двете си внучки Г. и М., след това, до
смъртта си, при сина си К.. Свидетелката твърди често, няколко пъти в
месеца, да е посещавала С. докато е живяла в дома си. Самата свидетелка
живеела в непосредствена близост, една ограда ги деляла. След като се
върнала от болницата С. била на легло, или спяла или била забила поглед в
тавана. Не можела да се обслужва сама. М. и давала вода, хранела я. Всички
6
нужди се обслужвали в леглото. Не можела да говори, едно фъфлене се
чувало, опитвала се да каже нещо, но нищо не се разбирало. Когато
свидетелката се обръщала към нея, не получавала никакъв отговор. Гледала с
празен поглед. Докато била в къщата си свидетелката не забелязала промяна в
състоянието и. Докато живяла при К. свидетелката не я е посещавала.
Св.Н.Д. живеела в същото село, познавала С. покрай внучка и Д., която
починала през ***г. С. живеела със сина си Д., който починал 4-5години след
нея, и внучките М./Д./ и Г.. Лятото на 2006г.се разболяла, получила инсулт.
След като я изписали от болницата я прибрали в къщи. Свидетелката ходела в
дома им един-два пъти седмично. С. само лежала, била неадекватна, като я
попиташ нещо само се обръщала, не я познавала, на моменти не познавала и
М.. Не и се разбирало какво говори, едно фъфлене се чувало. Имало случай
когато бъркала сина си Д./Д./ със съпруга си. Погледът и бил блуждаещ, не
можела да става, не можела сама да си поиска хляб или вода. С. живяла в
къщата си до есента, когато К. я извел от там. От изписването и от болницата,
докато отиде при К., нямало промяна в състоянието и.
Св.Е.Р. И., живуща в същото село, твърди да знае, че С. живяла в едно
домакинство с малкия си син Д. и с децата му, получила инсулт, първо била в
дома при сина си и внучките М. и Г., после К. я взел, защото те не се грижели
за нея. Само веднъж свидетелката посетила С. в нейната и къща и тогава
видяла жената на К. да се грижи за нея. Два пъти в месеца посещавала С. в
дома на К.. Разговаряла с нея, говорили за техните села, не губела разсъдъка
си, спомняла си минали събития, познавала всички в къщи и свидетелката, в
разговорите ставало въпрос за имоти, казвала, че който я гледа , на него ще ги
препише. Не можела да върви, не можела да се обслужва сама.
Св. Н. Й. В. познавала С. от около 15г. преди смъртта и. Около година
С. живяла при К.. Можела да се движи, но дясната и страна била
парализирана. Разговаряла смислено, познавала хората, с чужда помощ
можела да стане до тоалетната и сама да се храни с лявата ръка. Веднъж
споменала, че който я гледа той заслужава да му остави каквото има. Имала
леко завален говор, бавно като говорела и се разбирало.
За нуждите на производство е изслушана единична съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице д-р М.К.-невролог , единична съдебнопсихиатрична
експертиза с вещо лице д-р Ж. Н., комплексна съдебно-медицинска
7
експертиза с вещи лица проф.д-р С.К. д.м.н.-неврохирург, д-р Т.А.-психиатър
и д-р Ж. Н.-психиатър.
Само заключението на вещо лице д-р М.К.-невролог е за способност на
упълномощителката С. Д.Ф. към 12.10.2006г.да разбира свойството и
значението на действията си, базирано на липсата в скенографското
изследване на констатация за мозъчна атрофия и на данните от показанията
на св. Е.Р. И. и св.Н. Й. В., при дискредитиране на данните от показанията на
св. Н. Д. Н. и св.Н.Д., по причина, че пациенти с описаното от двете
свидетелки състояния, според вещото лице, можели да оцелеят само в
специализирана рехабилитационна болница. Според вещото лице в домашни
условия/след инсулта на дата 11.05.2006г. и до смъртта и на ***. С. Д.Ф. е
обгрижвана в домашни условия/, в рамките на месец, болни в такова
състояние получават инактавитетни хипотрофии и хипотонии с декубитуси,
които водят до летален изход. Даденият от вещото лице д-р М.К.-невролог
отговор относно психичното състояние на С. Д.Ф. не е надлежно обоснован с
цялостно изследване и съпоставяне на данните за здравословното и
състояние, при което неубедителен.
Вещо лице по съдебнопсихиатричната експертиза д-р Ж. Н. –психиатър,
е дало заключение , че С.Д.Ф. е страдала от смесена корова и подкорова
съдова деменция, съчетана с отпадна неврологична симптоматика-сензорно
моторна афазия и умерена, десностранна хемипареза, в резултат на което към
12.10.2006г. не е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното, да ръководи постъпките си, сама да се грижи за себе си и да
защитава интересите си. Заключението е мотивирано с подробен анализ на
съществуващата медицинска документация и данните от събраните гласни
доказателства.
Заключението на вещите лица по комплексна съдебно-медицинска
експертиза - проф.д-р С.К. д.м.н.-неврохирург, д-р Т.А.-психиатър и д-р Ж.
Н.-психиатър, е за наличието у С.Д.Ф. на клиничните прояви на смесена
корова и подкорова съдова деменция. След м.май 2006г. тя не е била в
състояние да използва, прилага изградени навици, умения, натрупан
житейски опит. Не само заради двигателния си дефицит, но и заради
настъпилите психични промени с дементен характер, тя не е била в състояние
целенасочено и адекватно да се справя дори с елементарни битови дейности,
8
както и сама да се грижи за себе си. Била е пасивна към заобикалящото я. Не
е била в състояние да го осмисли, да го прецени, да го анализира. Не е била в
състояние да установи отношенията между явление и понятие, да направи
квалификация по конкретни признаци, да извлича причинно-следствени
връзки, да прави оценки на събития, на тяхното значение. Заради
сензомоторната афазия не е умеела дори на елементарно ниво да изрази
желанията си , тъй като не ги е осъзнавала, преценявала. Според вещите лица
афазията е нарушение на речта вследствие на увреждане на мозъчната кора-
моторната афазия е нарушена способност за произнасяне на думи,
ограничаване на движенията, сензорната афазия се характеризира с пълна
или частична липса на разбиране на собствената или чужда реч,
пострадалият не разбира значението на казаните му думи- не разбира другите
и не може да говори нормално, не е в състояние да формулира искане и да
разбира смисъла на говоримата реч и написаното. Напълно нарушено според
вещите лица е било активното внимание и възможността за концентрация и
запаметяване. Страдали са трите паметови звена-ретенция, репродукция,
възпроизвеждане. Нарушенията във волевата дейност до степен на
некритичност предпоставяло възможност за чуждо въздействие и
манипулиране, под чужда воля, като не е умеела да осмисли, т.е.разумно да
ръководи своите действия. В емоционална насока-липсваща съзвучност
спрямо заобикалящото я. Със сетивни нарушения-илюзорни припознавания.
Според трите вещи лица, по причина на здравословното си състояние-
сензомоторна афазия след Хеморагичен МИ и Съдова деменция, към датата
12.10.2006г.С. Д.Ф. не е била в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното от нея. Това състояние на С. Д.Ф. е оценено от вещите лица
като стационарно, доколкото обратно развитие на болестната симтоматика в
насока на оздравяване не може да се прогнозира.
Заключението на привлечените специалисти по комплексната съдебно-
медицинска експертиза настоящата инстанция възприема като дадено при
обективна и безпристрастна преценка на база адекватни на естеството на
изследваните здравословни проблеми комплексни знания от областта на
неврологията и психиатрията, на всички налични и достатъчни писмени и
гласни доказателства, при обстоен анализ на състоянието на С. Д.Ф. въз
основа на данните от тях, при отчитане на противоречивите показания на
двете групи свидетели и съпоставянето им с данните от наличните
9
медицински документи. Установеното от вещите лица заболяване деменция,
имайки пред вид и възрастта на упълномощителката към датата на
упълномощителната сделка /85 години/, прекарания мозъчен инсулт,
последиците от него –сензомоторна афазия, пряко свързано според вещите
лица с когнитивните възможности да се разбира, осъзнава писмена и говорна
реч, като в резултат дори на частична сензомоторна афазия обмена на
информация със засегнатото лице е силно затруднен, наличието на
нелекувано системно хипертонично заболяване, обосновават извод, че към
12.10.2006г. упълномощителката С. Д.Ф. не е била в състояние разумно,
съзнателно, свободно, без външна намеса да формира и да изразява волята си
за разпореждане с вещните си права.
При така установеното следва да се приеме, че макар и да е била
формално дееспособна към датата на упълномощителната сделка,
упълномощителката С. Д.Ф. не е била психично годна, в състояние да
формира валидна воля, т.е. приживе са били налице предпоставките за
унищожаване на пълномощното по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Доколкото
обаче не се твърди, няма и данни приживе да е поискано поставянето и под
запрещение, то след нейната смърт, настъпила на ***., пълномощното може
да бъде унищожено при наличието на предпоставките на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от
ЗЗД - когато доказателството за недееспособността произлиза от самата
сделка. Ищците не са въвели конкретни фактически обстоятелства за
наличието на тази хипотеза. Не е имало спор, че упълномощителната сделка
напълно покрива стандартното си съдържание. Пълномощното не е
представено по делото, но не се и твърди от ищците, че поради някаква
особеност в неговото съдържание, следва да се приеме, че
упълномощителката е изразила волята си единствено поради увреденото си
психично състояние.
При това положение упълномощаването следва да се зачете като
валидно, респ.договорът за дарение от 25.10.2006г. се явява сключен при
валидно учредена представителна власт, не е нищожен по причина на
твърдяния порок в упълномощаването на КР. Д. ХР. за сключването му,
респ.проявил е целеното вещно-транслативно действие.
При съобразяване на горното, по силата договора за дарение от
25.10.2006г., сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№4780/26.10.2006г., акт.№88,
10
т.XIд.№2206 на СлВп-Г.Т., ответникът КР. Д. ХР. е станал изключителен
собственик на дарените имоти – Нива с площ 20003 кв.м., идентификатор №
***/стар № ***/ и Нива с площ 20003 кв.м., идентификатор № ****/стар №
***/, двете в землището на с.К., общ.Г.Т.. Следователно, към момента на
смъртта на общата наследодателка С. Д.Ф., починала на ***.***г., вещните
права върху двата земеделски имота не са били в патримониума на
наследодателката, имотите не са част от наследството, респ.по силата на
наследственото правопремство не са преминали в собственост на
наследниците и, каквито несъмнено са страните.
Щом като процесните имоти понастоящем не се явяват съсобствени
между страните, неправилно е допусната делбата им. Обжалваното решение
следва да бъде отменено, предявният иск за делба на двата земеделски имота
отхвърлен, с последиците по чл.78, ал.1 и 3 от ГПК.
В полза на въззивника-ответник по иска следва да се присъдят разноски
за двете съдебни инстанции. За да бъдат признати разноски е необходимо
плащането да бъде извършено, респ. доказано. С тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК,
ВКС се въвежда изискване за присъждане на разноските за адвокатско
възнгараждение, когато същите са реално сторени, като начините, по които
следва да бъде доказано извършването им е само примерно посочено в
мотивите на т. 1 от цитираното решение. По делото съществуват
доказателства-договор за правна защита и съдействие от 20.02.2020г./л.32 от
делото на ГТРС/и анекс към него от 29.11.2021г./л.236 от делото на ГТРС/,
които доказват уговарянето на адвокатско възнаграждение от
1500лева/първоначално 800лева, допълнително 700лева/, както и, че от
уговорената сума реално са заплатени 900лева. Това е така, тъй като
съобразно уговорката в договора за правна защита и съдействие от
20.02.2020г – т.ІІІ, уговореното с него адвокатско възнаграждение от 800лева
следва да бъде платено на три вноски/200+300+300лева/, като е внесена
сумата от 200лева, в която част договорът служи за разписка за получаване на
сумата. Начинът на формулиране и удостоверяване на факта на плащане в
договора установява, че към момента на подписването му е платена само част
от хонорара на адвоката от 200лева, а не целия от 800лева. Липсват
приложени доказателства, удостоверяващи последващо плащане на
останалата част. С представения анекс от 29.11.2021г. се удостоверява
11
плащането на допълнително уговорения хонорар от 700лева. При това, следва
да се приеме за доказано реалното плащане само на част от уговорения
хонорар , а именно сумата от 900лева. За първоинстанционното производство
ответникът е сторил и разходи за вещи лица по комплексната съдебна
експертиза в размер на 1911.55лева /900лева първоначален депозит и
доплащане от 1011.55лева/.
За въззивното производство ответникът, заел позицията на въззивник е
внесъл държавна такса в размер на 40лева, определената от администриращия
съд по правилото на т.17 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС във връзка чл.18 ал.1 и чл.3 от
ТДТКССГПК. Представеният договор за правна защита и съдействие от
23.01.2022г./л.40/удостоверява и плащането в брой на сумата от 3 700лева
адвокатско възнаграждение.
Няма основание за преценка по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на
адвокатските възнаграждения, платени от ответника и за двете инстанции,
тъй като липсва възражение в този смисъл от страна на ищците.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260075/13.12.2021г. по гр.д.№38/2020г. на РС-
Г.Т., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Д. Д. с ЕГН ********** от с. П., общ.
Г.Т., и Р. Д. Д. с ЕГН ********** от с. К., общ. И., срещу КР. Д. ХР. с ЕГН
********** от с. П., общ. Г.Т., искове за делба на два земеделски имота -
Нива с площ 20003 кв.м., с идентификатор № *** по КККР на с.К.,
общ.Г.Т./стар № ***/ и Нива с площ 20003 кв.м., с идентификатор № **** по
КККР на с.К., общ.Г.Т./ стар № ***/.
ОСЪЖДА Г. Д. Д. с ЕГН ********** от с. П., общ. Г.Т., и Р. Д. Д. с ЕГН
********** от с. К., общ. И., ДА ЗАПЛАТЯТ НА КР. Д. ХР. с ЕГН
********** от с. П., общ. Г.Т., съдебно деловодни- разноски както следва: за
първата инстанция- в размер на 900лева адвокатско възнаграждение и
1911.55лева възнаграждение за вещи лица; за въззивната инстанция - в
12
размер на 40лева държавна такса и 3 700лева възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280 ал. 1 и 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13