№ 15877
гр. София, 24.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110167189 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на „...“ ЕООД срещу Н. И. К. за сумата от 1000 лв., представляваща главница по
Договор за паричен заем № .../12.06.2023г., ведно със законната лихва за периода от
08.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 55 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 12.06.2023 г. до 27.07.2023 г., сумата от 233,25 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 01.09.2023 г. до 01.10.2024 г., сумата от 378 лв.,
представляваща договорна неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение за период от 12.06.2023 г. до 27.07.2023 г., сумата от
143,30 лв., представляваща еднократно начислена неустойка за забава, както и сумата
от 115 лв., представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането за период от 03.08.2023 г. до 01.10.2024 г.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната лихва и
лихвата за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част.
Относно сумата от 378 лв., представляваща договорна неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за период от
12.06.2023 г. до 27.07.2023 г., сумата от 143,30 лв., представляваща еднократно
начислена неустойка за забава, както и сумата от 115 лв., представляваща разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането за период от 03.08.2023 г. до
01.10.2024 г., съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали
подаденото искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или да прецени дали е налице обоснована вероятност за това. В случая
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т. 12 от ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Уговорката в договор за паричен заем № .../12.06.2023г г. за заплащане на
1
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
(поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е
така, тъй като неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна
в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се
вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако
не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника
се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна.
Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери поръчители и то които да
отговарят на конкретни условия, всъщност цели освобождаване на кредитодателя от
изпълнение на задължението му по чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на
същото в отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на кредитодателя
да проучи предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска
обезпечение на задълженията по договора за кредит най-късно към момента на
сключването му и така се постигне целта на чл. 26 от Директивата да не се допуска
предоставяне на кредити без предварителна оценка на кредитоспособността.
Прехвърлянето на неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение
на кредитополучателя в патримониума на потребителя е неравноправна клауза, водеща
до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя. В този смисъл
са и задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009
г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона съдът
следи служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на
съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение.
Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение
в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче
пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до
кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо.
Горните мотиви са приложими и по отношение на клаузата за начисляване на
еднократна неустойка за забава в размер на 10 % от главницата и таксите, събирани
като разходи за събиране на вземането поради забава в плащането. Съдът намира тези
клаузи за нищожни, тъй като влизат в пряко противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно
който при забава потребителят дължи само законната лихва. В допълнение следва да се
посочи, че неустойката, начислявана да покрие евентуални разходи за извънсъдебно
събиране, е нищожна и поради нарушение на добрите нрави, доколкото задължение на
кредитора е да положи грижата на добрия търговец при водене на делата си и
начисляването на допълнителна такса за това води до скрито оскъпяване на заема.
Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени
2
задължения не е за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното
събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя.
Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на
неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо,
съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за
посочените вземания.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение
пропорционално и в частта на разноските, като се приеме, че подходящото за целия
претендиран размер на вземането юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 358366/08.11.2024 г., подадено от „...“ ЕООД,
ЕИК: ... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. И. К., ЕГН
********** за сумите, както следва: 378 лв., представляваща договорна неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за период от
12.06.2023 г. до 27.07.2023 г., 143,30 лв., представляваща еднократно начислена
неустойка за забава, както и 115 лв., представляваща разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането за периода от 03.08.2023 г. до 01.10.2024 г., както и в частта
за разноските за държавна такса за разликата над 25,76 лв. до пълния заплатен размер
от 38,49 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 33,47 лв. до 50 лв.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията,
за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не
бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да
приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3