№ 181
гр. Бургас , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500941 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.437 ГПК и е образувано по жалби на Г. ХР. СТ.,Д.
АН. К. и С. Т. П. против Постановление №12301 от 23.03.2021г.на ЧСИ Таня Маджарова с
рег.№803 на КЧСИ и район на действие района на БОС за прекратяване/приключване на
изп.дело № 2469/2020г.по описа на същия ЧСИ.
Жалбоподателите са взискатели по изпълнителното дело,а в жалбата са изложили
подробни оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление.Твърдят,че не
е събран целият дълг и не е събрана пълната сума на сторените в изпълнителното
производство разноски,тъй като съдебният изпълнител неправомерно е извършил
прихващане на задълженията на длъжника Тракийско дружество Екзарх Антим І“ с негово
насрещно вземане.Твърдят,че това е било сторено с постановление за прихващане от
11.01.2021г.,което взискателите са обжалвали пред БОС,но жалбата им не е била
администрирана от ЧСИ до съда.Прави се оплакване,че незаконосъобразно ЧСИ Таня
Маджарова се е произнесла по разноските,вместо да изпрати жалбата на БОС,като е
намалила размера на адвокатския хонорар. Оспорва се компетентността на ЧСИ да намалява
разноски,както и извършеното намаляване,при несъобразяване на факта,че всеки от
взискателите има самостоятелно вземане и ЧСИ не е имал право да обедини разноските на
изплатените от двама взискатели на двама различни адвокати хонорари в обща приета
разноска адвокатски хонорар от 800 лева и така формираната сума да намали до общо 200
лв.разноски за образуване на изпълнително дело и до общо 208 лв.разноски за водене на
изп.дело.Твърдят,че в резултат на прихващането и намалението на разноските,извършени с
постановлението за прихващане и намаляване на разноски,съдебният изпълнител е
достигнал до погрешния извод,че тези суми не подлежат на принудително събиране по
изпълнителното дело и след събиране и изплащане на остатъка от вземанията е издал
обжалваното постановление за прекратяване/приключване на делото.В резултат на това е
1
останала несъбрана сума от вземанията на взискателите Г.С. и Д А за разноски в размер на
392 лева,както и несъбрана е останала неправомерно прихванатата сума от 1394.69 лева по
изпълнителния лист,по който е образувано делото. Молят за отмяна на обжалваното
постановление и връщане на делото на ЧСИ Таня Маджарова за продължаване на
изпълнителните действия по събиране на сумите по изпълнителния лист и разноските по
изпълнителното производство.
Препис от жалбата е връчен на длъжника СНЦ „Тракийско дружество Екзарх Антим
І“,който не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.
ЧСИ Таня Маджарова е представила мотиви по чл.436 ал.3 ГПК,в които не изразява
становище по основателността на жалбата.
Жалбата е подадена е от взискатели по изпълнителното дело и съдът приема,че е
процесуално допустима,тъй като съгласно чл.435 ал.1 т.3 ГПК е предвидена процесуална
възможност за взискателя да обжалва прекратяването и приключването на принудителното
изпълнение от съдебния изпълнител. Вярно е,че в случая с обжалваното постановление ЧСИ
е приключил изпълнителното производство на основание чл.433 ал.2 ГПК, а не
принудителното изпълнение, но по аргумент на по-силното основание и по аргумент на
чл.433 ал.3 ГПК,предвиждаща вдигане на запори и възбрани след влизане в сила на
постановлението за прекратяване или на разпореждането за приключване,съдът приема,че
постановленията за прекратяване/разпорежданията за приключване на изпълнително
производство са обжалваеми пред съда.
По същество жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 2469/2020г.по описа на ЧСИ Таня Маджарова е образувано по
молба на адвокати Хайк и Д.-Кожухарова,в качеството им на пълномощници на
взискателите Г. ХР. СТ.,Д. АН. К. и С. Т. П. въз основа на представен изпълнителен лист по
т.д.№65/2020г.по описа на БОС. Съгласно изпълнителния титул,длъжникът СНЦ
„Тракийско дружество Екзарх Антим І“ е осъден да заплати на тримата взискатели сумата
2210 лева разноски по делото,както и да заплати на Г. ХР. СТ. разноски в размер на 750
лева,на Д. АН. К. разноски в размер на 750 лева. С молбата за образуване на изпълнителното
дело са представени договори за правна защита и съдействие ,с които взискателите Г.С. и
Д.К. са удостоверили,че са заплатили адвокатски хонорари на упълномощените от тях
адвокати,съответно Г.С. е заплатил на адв.Хайк сумата 400 лева ,а Д.К. е заплатил на
адв.Д.-Кожухарова сумата 400 лева – хонорари за образуване и водене на изпълнителното
дело. Взискателката С.П. е представила само пълномощно,с което упълномощава адв.Хайк
да я представлява.ЧСИ Маджарова е изпратила ПДИ до длъжника,в която е включила 800
лева разноски по изпълнителното дело. След като е получил ПДИ,длъжникът е депозирал
жалба против постановлението на ЧСИ относно размера на адвокатското
възнаграждение,като е направил възражение за прекомерност и е поискал намаляване на
размера до минимума,предвиден в Наредба №1/2004г.
На 21.12.2020г.по изп.дело е постъпила и молба от длъжника,чрез пълномощника
му,в която е отправено искане за компенсация/прихващане с насрещни задължения на
взискателите по изпълнителен лист,издаден срещу тях за разноски по същото т.д.
№305/2017г-по описа на БОС. Съгласно изпълнителния лист,тримата взискатели са осъдени
да заплатят на СНЦ „Тракийско дружество Екзарх Антим І“ общо сумата 700 лева-
разноски.Представено е и удостоверение от СИС при БРС,от което е видно,че по този
изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 380/2020г.на ДСИ при БРС и тримата дължат
по 387.36 лева на сдружението-вземането по изпълнителния лист и разноски по
изпълнителното дело.
2
С постановление за прихващане и намаляване на разноски от 11.01.2021г. ЧСИ
Таня Маджарова е извършила прихващане на насрещните вземания на взискателите и
длъжника и е намалила разноските за адвокатски хонорар от 800 лв.на 200 лв.за образуване
и 208 лв.за водене на изпълнителното дело,в резултат на което е постановила,че остават
неплатени 3 113.41 лева.Срещу това постановление са подали жалби и двете страни в
изпълнителното производство,като взискателите са оспорили намаляването на разноските и
законосъобразността на извършеното прихващане,а длъжникът е оспорил размера на
прихваната сума. С решение по гр.д.№193/2021г.по описа на БОС жалбите са оставени без
разглеждане като недопустими. След изплащане на посочената като неплатена сума от
3 113.41 лева,с обжалваното постановление от 22.03.2021г. ЧСИ Таня Маджарова е
приела,че вземането на взискателите е изплатено- чрез плащане на част от вземането и чрез
прихващане с насрещно тяхно задължение,извършено с постановлението за прихващане,а
дължимите разноски в размера,посочен в постановлението за намаляване на разноските са
събрани,поради което и на основание чл.433 ал.2 ГПК е постановила приключване на
изпълнителното дело.
Незаконосъобразно ЧСИ е приел,че са налице основанията на чл.433 ал.2 ГПК за
приключване на изпълнителното дело,тъй като част от вземанията на взискателите са
изплатени от длъжника чрез извършеното прихващане. Съобразно законодателната уредба
на прихващането,то може да е извънсъдебно/чл.104 и чл.105 ЗЗД/ и съдебно,което се
извършва от съда по реда на ГПК по възражение или искане на страна по дело. В ГПК не е
регламентирана процедура,съобразно която на съдебния изпълнител да са вменени
правомощия или задължения за извършване на прихващане на насрещни вземания на
взискател и длъжник по изпълнително дело. В изпълнителното производство прихващане е
възможно да се извърши само при постигнато съгласие на страните по конкретното
изпълнително дело за това,обективирано в надлежни техни писмени волеизявления и то би
представлявало частна хипотеза на извънсъдебно прихващане,което съдебният изпълнител
следва да зачете при преценката си за размера на дълга. Процесуално недопустимо е обаче
съдебният изпълнител да извършва сам прихващане на насрещни вземания,без да има
постигнато съгласие между страните за това и да определя друг размер на задължението на
длъжника въз основа на извода си,че между двете насрещни вземания може да се извърши
прихващане. При това положение,незаконосъобразен се явява изводът на ЧСИ Таня
Маджарова,че част от вземанията на взискателите са погасени на основание извършено
прихващане.
По отношение на уваженото възражение на длъжника досежно приетите разноски в
изпълнителното производство,съдът не споделя становището на жалбоподателите,че
съдебният изпълнител не е имал правомощия да се произнася по този въпрос,тъй като не е
бил сезиран с такова искане и че произнасянето по възражение за прекомерност на разноски
за адвокатско възнаграждение е извън неговата компетентност. След като е получил ПДИ
длъжникът е депозирал жалба против постановлението за приети разноски за адвокатски
възнаграждения,инкорпорирано в ПДИ.Действително,длъжникът не е формулирал искане до
съдебния изпълнител за намаляване на размера на приетите разноски,а го е отправил до съда
в жалба,но то по своята същност представлява искане за намаляване на приетите разноски и
възражение за тяхната прекомерност.Разглеждането на това искане е от компетентността на
съдебния изпълнител,съобразно правилото на чл.78 ал.5 ГПК,приложим и в изпълнителния
процес. Въпросът за реда за упражняване правото на длъжника да иска намаляване поради
прекомерност на разноски за адвокатско възнаграждение е бил поставян многократно и е
формирана еднопосочна съдебна практика на ВКС,споделяна и от окръжните
съдилища,вкл.и от БОС,съгласно която длъжникът разполага с процесуална възможност да
претендира намаляване на приетите разноски на взискателя поради прекомерност,а
постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда
3
от длъжника по реда на чл.435 ал.2 ГПК. В случая ЧСИ Таня Маджарова е съобразила,че
дължи произнасяне по искането за намаляване на приетите разноски,независимо,че е
формулирано в жалба,отправена до БОС и се е произнесла по искането с постановление за
намаляване на разноски,което е удовлетворило длъжника и той не го е обжалвал пред съда.
В ГПК не е предвидена възможност взискателят да оспорва постановления на съдебния
изпълнител досежно разноските,а законодателят е предвидил такава възможност само за
длъжника. Взискателят обаче също разполага с процесуална възможност да оспори
законосъобразното определяне на размера на разноските от съдебния изпълнител,което
може да стори с обжалване на разпределение или с обжалване на акта на съдебния
изпълнител,с който се прекратява/приключва изпълнителното производство поради
изплащане на всички дължими вземания. Именно в тази заключителна фаза на
изпълнителното производство взискателят може да изложи своите оплаквания и да поиска
от съда да упражни съдебен контрол върху действията на съдебния изпълнител досежно
определяне размера на разноските,които счита за неправилни и незаконосъобразни.В
настоящия случай оспорването на законосъобразността на извършеното редуциране на
размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите е във връзка с извода
на ЧСИ,че всички дължими от длъжника разноски са събрани. Този извод на ЧСИ Таня
Маджарова е неправилен,тъй като при намаляването на размера на разноските на
взискателите за адвокатско възнаграждение,неправилно е приела,че се дължат разноски в
минимален размер само за един адвокат,прилагайки разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК.
Взискателите по изпълнителното дело са трима,всеки от тях има отделно вземане и всеки от
тях разполага с право да ангажира свой адвокат. В случая взискателят Д.К. е упълномощил
адв.Д.-Кожухарова,като и е заплатил възнаграждение 400 лева,а взискателят Г.С. е
упълномощил адв.Хайк,като и е заплатил възнаграждение 400 лева.Така договорените и
платени адвокатски възнаграждения от двамата взискатели са в минималния размер,посочен
в чл.10 ал.1 т.1 и т.2 от НМРАВ /Наредба №1/2004г./,поради което не е било налице законно
основание за намаляването им и уважаване на възражението на длъжника за прекомерност
на адвокатските възнаграждения.
По гореизложените съображения съдът достигна до извод,че ЧСИ Таня Маджарова
незаконосъобразно е приключила изпълнителното производство,приемайки,че са налице
основанията на чл.433 ал.2 ГПК. Изводът на ЧСИ Маджарова,че вземанията на взискателите
са изцяло изплатени от длъжника е неправилен и незаконосъобразен,тъй като е обоснован с
извършено от ЧСИ незаконосъобразно прихващане с насрещни вземания на длъжника по
друго изпълнително дело. Изводът на ЧСИ Маджарова,че разноските,направени от
взискателите по изпълнителното дело са изцяло изплатени също е неправилен,тъй като по-
ниският размер на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите по
изпълнителното дело е обоснован с незаконосъобразно извършеното намаляване размера на
адвокатските възнаграждения на поотделно ангажираните адвокати от всеки от двамата
взискатели К. и С..
Водим от горните мотиви,съдът намира,че обжалваното постановление №12301 от
23.03.2021г.на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№803 на КЧСИ и район на действие района на
БОС за прекратяване/приключване на изп.дело № 2469/2020г.по описа на същия ЧСИ следва
да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото-върнато на ЧСИ Таня Маджарова за
продължаване на действията по изпълнението до пълното изплащане на вземанията на
взискателите и разноските по изпълнителното дело,при съобразяване на изложените в
настоящото решение мотиви.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление №12301 от 23.03.2021г.на ЧСИ Таня
Маджарова с рег.№803 на КЧСИ и район на действие района на БОС за
прекратяване/приключване на изп.дело № 2469/2020г.по описа на същия ЧСИ на основание
чл.433 ал.2 ГПК.
ВРЪЩА изпълнително дело №2469/2020г.по описа на ЧСИ Таня Маджарова на ЧСИ
Таня Маджарова за продължаване на действията по изпълнението,при съобразяване на
изложените в настоящото решение мотиви.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5