Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………../…12.2020
г., гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНАГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 8241 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 49078 от 22.02.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 52822/2017 г. на СРС, 63 състав, е възстановeна на основание чл. 30, ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1 ЗН, запазената част на Ц.П.К., по предявеното възражение от неговия наследник М.П.С., в размер на 1/2 от наследството на В.И..К.,
очинала на 24.03.2010., като е намалено с 1/2 завещателното
разпореждане, извършено от В.И..К., със саморъчно завещание от 21.07.2003г. в полза на С.П.И., и е ДОПУСНАТА съдебна делба на недвижим имот, предетавляващ АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София, район Красно село, бул. *******с
предходно наименование бул. „Димитър Благоев“/, на втори етаж /първи над партера/, със застроена площ от
78,42 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, при еъседи съглаено нотариален акт: стълбище, бул. „Димитър
Благоев“, двор и М.Т.С., заедно е
избено помещение № 11 /единадесет/, без посочена площ, при съседи: коридор, абонатна станция, В.И И.С., заедно с 4,22 % ид.ч. от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж
върху имота, в който е построена
еградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.202.92.1.3., с административен адрес на имота гр. София, район Красно
село, бул.„********, апартамент № 3, с предназначение „жилище“, между С.П.И. и М.П.С.,
при квоти: -1/2 ид. ч. за С.П.И. и 1/2 ид. ч. за М.П.С..
Срещу решението,
в частта относно квотите , при които е допусната делбата, е подадена въззивна жалба от ответната страна М.П.С. чрез пълномощник адв. Л.А., с оплаквания
за неправилност
на решението в тази част поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Оплакванията конкретно се отнасят до
изменение на иска, направено след преклузивния срок по чл.214, ал.1 от ГПК-
след първото поделото съдебно заседание, при което новите твърдения за
трансформация не следвало да се обсъждат, и второ- за необоснованост на извода,
че жилището било придобито изцяло като лична собственост от наследодателя В.К.,
доколкото събраните по делото доказателства сочели друго, а именно, че жилището е придобито като
обезщетение на отчужден личен имот на В.К., но по време на брака й със Ц. К., и за цената на обезщетението са
платени и собствени средства, а не само полученото в обезщетение от В.К., без
разграничение каква сума е всяка от двете групи плащания. При което предвид
вписването на съпруга в констативния нотариален акт, следва извод, че жилището
е придобито в съсобственост при равни дялове на двамата съпрузи, при което и
поради намаляване на завещанието от В.К. в полза на ищцата, последната има само
1/ 4 ид.ч. от жилището, а ответницата- 3/ 4 ид.ч. от жилището, при които квоти
счита, че следва да се допусне делбата.
Насрещната страна по
жалбата- ищецът С.П.И., е е взела становище с отговор в срока по чл.263, ал.1
от ГПК. При устните прения пред въззивния съд пълномощникът й оспорва жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство :
Първоинстанционното решение е валидно
В частта по възстановяване на ищцата на основание чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 ЗН,
запазената част на Ц.П.К., по предявеното възражение от неговия наследник М.П.С.,
в размер на 1/2 от наследството на В.И..К., и намаляване с 1/2 завещателното разпореждане, извършено от
В.И..К., със саморъчно завещание от 21.07.2003г. в полза на С.П.И., решението
на първоинстанционния съд не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка за
допустимост и правилност.
В обжалваната част по квотите на съсобствениците, решението е допустимо. В
мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени фактически и правни изводи, които
са ясни и са съответни на постановения диспозитив. Според трайната съдебна
практика в решения на ВКС по правилното приложение на процесуалния закон, дори
и в мотивите на съдебния акт да не са обсъдени всички подробно изложени доводи
и възражения на страните, съответно и всички събрани по делото доказателства,
такава непълнота не води до нищожност на решението, а до неговата
необоснованост. Налице са в случая достатъчно мотиви, от които да се проследи
как е формирана решаващата воля на първоинстанционния съд по определяне квотите
на страните по делото.
При
произнасянето си по правилността на решението в обжалваната част, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните своевременно с въззивната
жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Наред с това, предвид характера на конкретното производство- по иск за
делрба, на фаза допускане на делбата, съдът, вкл. и въззивния съд по повод
жалбата, е задължен да установи и действителните квоти между страните
независимо от заявените от тях твърдения, защото решението за допускане на
делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по посочените три въпроса-
съсобственици, съсобствено имущество и квоти на съсобствениците. Делбеното
производство е особено исково и диспозитивното начало търпи отклонения, които
са предвидени в специалната уредба на института на делбата. В този смисъл са
Решение № 167 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2013 г., I г. о.,
Решение № 34/11 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 87/10 I гр. о, Решение № 147 от
7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1234/2019 г., II г. о. Определянето на
правата в съсобствеността за всеки един от съсобствениците, съобразно
конкретните факт по делото и закона, в обем, различен от този, поиска от ищеца
с исковата молба, не съставлява нито нарушение на процесуални правила, нито
нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския исков процес /
така напр. Решение № 117 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 1098/2011 г., Г. К., ІІ
г. о. на ВКС/. Така съдът не е обвързан от посочените от страните квоти на
съсобствениците, а ги установява на база събраните по делото доказателства. В този смисъл направеното оплакване с
въззивната жалба за процесулано нарушение от СРС относно обсъждане на доводи и
доказателства, направени и представени след първото по делото заседание,
касаещи правата на наследодателя В.К. в съсобствеността, е неоснователно.
Наред с това следва да се посочи, че в случая направеното от ищеца С.П.И.
след първото по делото заседание пред СРС, уточнение на частта от
съсобствеността, която нейния наследодател по завещание е имала от делбеното
жилище, не представлява и изменение на иска, доколкото не се променя
твърдението на ищеца, че съсобствеността възниква по наследяване и за двете
страни по делото. Направеното уточнение касае само дела от съсобствеността,
която наследодателите на двете страни в процеса, а именно В. и Ц. К.и, са имали
от делбеното жилище, и в този смисъл го детайлизират, което не е изменение на
иска, поради което е и допустимо, също и представените по този повод
доказателства / аналогично сравни Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр. д. №
5558/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС/ .
За да уважи иска за делба и допусне същата спрямо посочения недвижим жилищен имот като съсобствен на страните по делото,
първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи, при които е
приел, че съсобственост е налице между страните по делото, за ищцата по
наследяване от В.К., а за ответницата- по наследяване от Ц. К. и поради
възстановяване запазената й част от неговото наследство чрез намаляване
завещанието на В.К. в полза на ищцата с 1/ 2. По отношение на правата на
наследодателя В.К. е приел, че същата е била изключителен собственик на
делбения имот, както придобит от нея като обезщетение на отчужден друг неин
личен имот, без да е доплащана сума за придобитото в обезщетение делбено жилище
по време на брака й с Ц. К.. Така и след намаляне завещанието от В.К. в полза
на ищцата, прието за универсално такова, с 1/ 2 и възстановяване запазената
част от наследството й за Ц. К. в размер на 1/ 2, е приел, че ответницата М.С.,
като единствен законен наследник на Ц. К., е придобила 1/ 2 ид.ч. от
съсобствеността, а другата 1/ 2 ид.ч. е придобита от ищцата С.И. по наследяване
по завещание от В.К..
Въззивният съд, след преценка на същия събран по делото пред СРС
доказателствен материал, достигна до различни изводи относно дяловете на съделителите.
Не се спори, а и събраните писмени
доказателства сочат, че наследодателката В.К. е придобила по завещание два
магазина, находящи се на бул. „********като е била призната за техен
изключителен собственик и с нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по завещание от 27.05.1964г. Посочените имоти, находящи се на ул. „********(собственост
на В.К.) са отчуждени за жилищно строителство, а като обезщетение за
отчуждаването им на В.К. е предоставен процесният делбен апартамент, като
съгласно отразеното в протокола от 09.10.1972г. на осн. чл. 55“з"ЗПИНМ В.К.
не е била освободена от заплащането на разлика между стойността на отчуждения
имот и стойността на отстъпеното жилище поради добри доходи на семейството,
т.е. над стойността на обезщетението същата е трябвало да заплати разликата до
пълната цена на даденото жилище като обезщетение.
Видно от съдържанието на доказателствения констативен нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недв. имот за
мероприятия по ЗТСУ/отм./ № 103/1980 г. от 02.03.1980 г. на нотариус при СРС, Ц.
К. и В.К. са признати за собственици на делбеното жилище, дадено като
обезщетение срещу отчуждения от В.К. личен имот-магазини на бул. ********, като
цената на даденото в обезщетение жилище възлиза на общо 10624 лв. и с думи
„десет хиляди шестотин двадесет и четири
лева“, която цена, съгласно съдържанието на същия нотар. акт, стр. 2, се „ прихващат припадащите се суми срещу
отчуждения имот и внесени собствени средства от получаващия обезщетението в общ
размер на 10624 лв. (десет хиляди
шестотин двадесет и четири лева). По време на придобиване на
обезщетението Това сочи, че за придобиването на делбеното жилище са били
вложени и парични средства, а цената му не е била покрита самчо от сумата за обезщетение,
определена за В.К. за отчуждения й имот. В посочения нотариален акт не са
разграничени тези две суми- обезщетението и вложените средства над него, не са
събрани други доказателства, от които да се установи точния размер на паричната
сума, която само В.К. е трябвало да получи като обезщетение срещу отчуждения й
имот. Такъв извод не може да се направи и от приетото доказателствено копие от
решение от 7.8.1968 г. по изменение от съда на оценителния протокол на комисията
по пар.85 от ППЗПИНМ/отм./, доколкото с него не са разграничени сумите за
получаване като обезщетение от всеки от отчуждените собственици в сградата на
бул.********, една от които е била и В.К., а сумата е дадена общо. При липсата
следователно на други данни, съдът приема, че
сумата от обезщетението, вложена за придобиване на жилището и сумата,
внесена като собствени средства за придобиването на жилището, са били равни, до
който извод стигна и по аргумент от чл.30, ал.2 от ЗС и поради вписване и на
съпруга Ц. К. като съсобственик в нотариалния акт. Към датата на придобиване на
обезщетението по ЗПИНМ/отм./ В.К. и Ц. К.
са били съпрузи, сключили брак на 22.06.1957г., при което за имуществените
отношения за придобитото по време на брака, се прилага СК от 1985 г. на
основание пар. 4 от ПР на СК от 1985 г./отм./ доколкото бракът е заварен към
влизане в сила на СК от 1985 г. и се прилагат правилата за общност по чл.19 от
същия СК и за трансформация на лични средства съгласно чл.21 от същия СК. Аналогично се прилагат и
същите правила на чл.21 и чл.23 от
действащия СК от 2009 г. на основание пар.4 от ПЗР на СК от 2009 г. Така
върху 1/ 2 ид.ч. от придобитото като обезщетение жилище, предмет на иска за
делба, право на собственост има само В.К. срещу вложените в придобиването му
лични средства получени като обезщетение срещу отчужден неин личен имот,
придобит по завещание. За останалата 1/ 2 ид.ч. от жилището, получено в
обезщетение, се установява режим на съпружеска имуществена общност, доколкото
не се обори презумпцията за съвместен принос при влагането на лични средства в
половин размер от стойността на получения в обезщетение жилищен имот по реда на
ЗПИНМ/отм./ съгласно констативния нотариален акт от 1980 г.
След смъртта на В.К. на 25.03.2010 г. , в наследството й остава личната и
1/ 2 от съсобствеността на жилището, а другата 1/ 2 ид.ч. в режим на СИО, се
прекратява и съгласно чл.28 от СК към
наследството на В.К. се прибава половината от нея, или 1/ 4 ид.ч., а останалата 1/ 4 ид.ч. остава за
преживелия съпруг Ц. К.. Така в наследството на В.К. остават 3/4 ид.ч. от
съсобствеността на жилището, а останалата 1/ 4 ид.ч. е собственост на Ц. К.. По
силата на универсалното завещание, и на влязлото в сила решение по настоящето
дело в частта по уваженото възражение по чл.31 от ЗН, ищцата С.И. получава по
наследяване по завещание 1/ 2 от завещаната й собственост на В.К., или 1/ 2 от
3/ 4, общо 3/ 8 ид.ч. от съсобствеността на делбеното жилище. Ответницата М.С.,
като законен наследник на Ц. К., получава неговата 1/ 4 ид.ч. от прекратената
СИО, а след уважаване на възражението и по чл.31 от ЗН с влязлото в сила
съдебно решение в необжалваната част по настоящето дело, получава и още 3/ 8 ид.ч. поради възстановяване запазената
част на наследодателя й Ц. К. от наследството на В.К., или общо получава М.С. 5/
8 ид.ч. от съсобствеността. При квоти 3/ 8 за С.И. и 5/ 8 за М.С. следователно
е налице съсобственост и делбата на жилището, предмет на иска, следва да се
допусне при тези квоти.
Поради несъвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд относно дяловете на съсобствениците, решението в частта, в която са определени дяловете насъсобствениците по 1/ 2
ид.ч. за всеки, следва да се отмени и постанови ново в тази част от въззивния
съд, при квоти 3/ 8 за С.И. и 5/ 8 за М.С. .
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 49078
от 22.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 52822/2017 г. на СРС, 63 състав, В
ЧАСТТА, в която са определени квоти в съсобствеността : 1/2 ид. ч. за С.П.И. и
1/2 ид. ч. за М.П.С., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИТЕ КВОТИ НА СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ : 3/ 8 ид.ч. за С.П.И. и 5/ 8
ид.ч. за М.П.С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.