Решение по дело №764/2017 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 128
Дата: 20 декември 2017 г. (в сила от 20 декември 2017 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20175550100764
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                            20.12.2017г.                                    гр.Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ  РАЙОНЕН  СЪД                                                  Граждански състав

На 20.12.2017г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №764 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен и иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл.50 СК.

Подадена е молба от Т.Д.Г. *** и Т.Г.Г. ***. В молбата си те твърдят, че са съпрузи, като са сключили граждански брак на 24.04.1993г. в гр.Стара Загора. Нямали непълнолетни деца от брака си. Стигнали са до сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен. Сключили са споразумение и молят съда да прекрати брака между молителите на основание чл.50 от СК като одобри постигнатото споразумение. 

Страните се споразумяват, че след прекратяване на брака няма да си дължат издръжка един към друг.

Страните се споразумяват, ползването на семейно жилище, находящо се в гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.* да се ползва от двамата съпрузи.

Страните се споразумяват след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Т..

Страните заявяват, че са разделили извънсъдебно притежаваните от тях движими вещи, придобити по време на брака и нямат претенции един към друг.

Страните заявяват, че придобитите по време на брака парични влогове, кредити и задължения към трети лица, остават на имената на всеки от тях, така, както са ги придобили и в размер към момента на сключване на споразумението. При условие, че се окаже, че някой от съпрузите е поел задължение към трето лице, то след прекратяване на брака, същият ще изплаща поетото задължение самостоятелно.

 

С оглед разпоредбите на ГПК, съдът насрочи делото за открито заседание, в което страните ясно и категорично заявиха, че са съгласни брака им да бъде прекратен по взаимно съгласие.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от становището на страните по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното по делото Удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №198/24.04.1993г. на гр.Стара Загора, се установи, че действително страните по делото са законни съпрузи, като са сключили граждански брак на 24.04.1993г. в гр.Стара Загора.

От представените като писмени доказателства по делото Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на молителите се установява, че страните нямат непълнолетни деца от брака си. Поради тази причина съдът не следва да се произнася по въпросите относно упражняването на родителските права, режимът за лични контакти и издръжката на децата.

От представените по делото Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на молителите, се установява, че Т.Д.Г. и Т.Г.Г. са придобили по време на брака си недвижим имот в съпружеска имуществена общност. Имуществените отношения между съпрузите не са задължителна част от настоящото производство, поради което съдът не следва да изследва имущественото им състояние.

Съдът счита, че са налице изискванията на закона за прекратяване на гражданския брак между страните по взаимно съгласие.

В хода на производството се установи по безспорен начин, че съгласието на страните е сериозно и непоколебимо по смисъла на чл.50 от СК.

По делото се установи, че бракът между страните съществува само формално и не е в интерес нито на тях, нито на обществото.

Съдът счита, че постигнатото и представено от страните споразумение по смисъла на чл.51, ал.1 от СК не противоречи на Закона и е в интерес на страните. Същото е пълно и съдържа изискуемите се по чл.51, ал.1 от СК реквизити, поради което следва да бъде одобрено.

Предвид гореизложеното и на основание чл.50 от СК и чл.235 и сл. и чл.330 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА сключения на 24.04.1993г. в гр.Стара Загора граждански брак между Т.Д.Г. *** с ЕГН ********** и Т.Г.Г. с постоянен адрес:*** с ЕГН ********** по взаимно съгласие, като ОДОБРЯВА постигнатото между страните споразумение по чл.51, ал.1 от СК.

          ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Т..

Страните нямат претенции за издръжка един на друг след развода.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, на двамата съпрузи.

Страните заявяват, че са разделили извънсъдебно притежаваните от тях движими вещи, придобити по време на брака и нямат претенции един към друг.

Страните заявяват, че придобитите по време на брака парични влогове, кредити и задължения към трети лица, остават на имената на всеки от тях, така, както са ги придобили и в размер към момента на сключване на споразумението. При условие, че се окаже, че някой от съпрузите е поел задължение към трето лице, то след прекратяване на брака, същият ще изплаща поетото задължение самостоятелно.

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40,00лв. /четиридесет лева/, която е внесена от страните.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: