М О Т И В И
към Решение № 109 от 26.06.2018 година
по АНД № 270/2018 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по
реда на чл. 378 и сл. на глава 28
от НПК.
Бързото производство
(БП) № 33/2018 година по описа на ГПУ – Свиленград е внесено в Съда от Стефка
Стоянова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за
внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК -
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на А.И.К., роден
на *** *** Загора, българин, български гражданин, живущ ***, женен, със
средно-специално образование, ЕГН **********, неосъждан,
за това че на 27.03.2018 година на ГКПП „Капитан
Андреево” - шосе, област Хасково, си служил с табела с регистрационен номер А
29 23 МК, неиздадена от съответния орган, чрез поставянето й на лек автомобил
марка „Опел”, модел „Зафира” с номер на рамата W0L0TGF7542007535 - престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 26.06.2018 година не се явява
представител на Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована и не взема
становище.
Явява се обвиняемия А.И.К., редовно призован. Пледира пред Съда за прилагане на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 9, ал. 2 от НК или алтернативно за налагане на
административно наказание „Глоба” в минимален размер като сочи за наличие на смекчаващи
вината обстоятелства.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с изх.№ 964 от 06.06.2018 година на Районен съд - Казанлък, обвиняемият К.
не е осъждан и не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.
В кориците на БП е приложена
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е
видно, че обвиняемият А.К. има съпруга, получава месечен доход в размер на 800
евро, притежава недвижими имоти – 2 броя апартаменти и 4 на брой МПС-та.
Видно от Справката, изготвена от Георги Тодоров
- Полицейски инспектор при РУ – Несебър, е че обвиняемият К. се ползва с добро
име сред съседите си, няма данни за противообществени прояви или за налагани
мерки по Закона за защита от домашното насилие, няма регистрирани заявителски
материали или криминалистическа регистрация.
Обвиняемият
А.И.К. притежава
лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” с номер на
рамата W0L0TGF7542007535 и с регистрационен номер А 29 23 МК. Същият е собственик и на
други автомобили (както вече бе посочено), които се ползват за таксиметрови услуги.
На 21.02.2018
година, в тъмната част на денонощието, обвиняемият К. пътува по автомагистрала „Тракия” в посока от град Бургас за град София,
управлявайки процесния лек автомобил.
Около 18.49 часа, същият се намира в района на 212-ти километър, в близост до
град Стара Загора, и в този момент
пред управлявания от обвиняемия автомобил внезапно изскача животно (чакал), което се ударя в предната част
на моторното превозно средство (МПС). Вследствие на инцидента се поврежда предната част
на автомобила му, а предната регистрационна табела се откача и пада някъде по
пътя и обвиняемият К. не може да я намери. По
този повод той сигнализира на спешен телефон № 112, ползвайки мобилен телефон с
работен № 0892 026978, като обяснява за случая. В отговор служител в Дирекция
„Национална система 112” при МВР,
„Районен център 112” -Бургас (ДНС-112, РЦ
112-Бургас) заявява
категорично, че не бива да
търси по автомагистралата табелата, защото е опасно да не предизвика инцидент,
а да уведоми органите на „Пътна полиция” - „КАТ” в град Бургас и ако до един месец табелата
не бъде намерена, да подаде Заявление за издаване на нова такава. Служителят в РЦ 112-Бургас
съобщава на К., че
обаждането му в РЦ 112-Бургас е регистрирано с № 46226 от 21.02.2018 година. В изложения смисъл е
Писмо с рег.№ 10584р-709 от 02.04.2018 година на РЦ 112-Бургас, ведно с
приложения към него диск.
След настъпването на пътното-транспортно
произшествие (ПТП) на автомагистрала „Тракия”, К. закарва автомобила в
близък до мястото на инцидента град - Казанлък, за ремонт. След като ремонтът
на автомобила приключва, К. иска да
придвижи МПС-то от град Казанлък до град
Несебър, където живее постоянно, но е информиран, че услугата за транспорт с
автомобил на „Пътна помощ” с платформа от
град Казанлък до град Бургас струва 450
лв. Обвиняемият К. не пожелава да заплати тази сума,
защото цената на услугата му се струва висока и затова решава да си направи
сам регистрационна табела, да я монтира на автомобила си и по този начин да се
придвижи към град Несебър, което и прави. Прави си полимерна регистрационна табела,
която е с размери
523мм/112мм. Върху нея залепя бяло на цвят фолио. Нанася черни цифри и
букви, съответстващи на знаците на регистрационния номер „А 29 23 МК”. След което я монтира на автомобила си. Не след дълго – на
27.03.2018 година, му се налага да пътува за Република Турция. Въпреки, че знае,
че предната регистрационна табела на процесния лек
автомобил не е издадена по
законен ред от звено „Регистрация” при МВР - Бургас, предприема управление на
автомобила с един брой предна неистинска табела. На същата дата - 27.03.2018 година, преди обяд,
управлявайки автомобила си, обвиняемият К. се намира на излизане за Република Турция на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково. На същия този
ден свидетелят Веселин Петров Тюфекчиев – служител на ГПУ-Свиленград, за времето от
08.00 часа до 20.00 часа застъпва на смяна на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе. По принципа
на ротацията, е разпределен за
работа на трасе „Изходящи леки автомобили”, където около 11.30 часа извършва
паспортен контрол. Тогава именно пристига процесният лек автомобил, управляван от обвиняемия К.. Приближавайки се,
в непосредствена близост до колата, на свидетеля Тюфекчиев му прави впечатление, че
предната регистрационна табела не
отговаря на спесимена и БДС. Пита обвиняемия защо предната регистрационна табела
се различава по външен вид от задната, но последният заявява, че тя е за
автомобила му и е истинска. Впоследствие обаче признава пред свидетеля Тюфекчиев, че е
загубил оригиналната предна регистрационна табела и затова е поставил друга. Обвиняемият К. е отклонен за обстойна
допълнителна проверка. Изготвена е Справка с № 112/27.03.2018 година от дежурния
експерт със заключение,
че поставената на процесния автомобил предна
регистрационна табела е неистинска. Табелата е предадена дброволно от
обвиняемия А.И.К..
Образувана е полицейска
проверка. Работата по нея е разпределна на свидетеля Тошка Милчева
Хаджидимитрова – служител на ГПУ-Свиленград. Извършената проверка
потвърждава изложената по-горе фактическа обстановка.
Според
заключението на изготвената от Христо Георгиев Ценов Трасологическа експертиза, което Съдът кредитира като добросъвестно изготвено и съобразно
поставената задача от вещо лице, компетентно в съответната област, процесната регистрационна
табела е неистинска,
тъй като не отговаря по размер, типография и позициониране на реквизитите си,
не съдържа изискуемите защити и не е изготвена по технолгията, приета в МВР
съгласно БДС 15980:2010 относно светлоотразяващи табели за регистрационни
номера на МПС и техните
ремаркета.
Обвиняемият А.И.К. се
признава за виновен на фазата на Досъдебното производство (ДП) и в съдебната
фаза, в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Съжалява за
извършеното.
Гореизложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на
проведеното предварително разследване (БП), които са приобщени във
фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира
писмените доказателствени средства – Докладни записки; Протокол за доброволно
предаване; Трасологическа експертиза; Писмо с рег.№ 10584р-709 от 02.04.2018 година на РЦ 112-Бургас; Справка от АИС „Български
документи за самоличност”; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние; Справката, изготвена от Георги Тодоров - Полицейски инспектор
при РУ – Несебър; Справка за съдимост и актуална - изискана в хода на съдебното
производство и т.н. Така също, още и свидетелските показания от БП,
материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели, а именно – Веселин
Петров Тюфекчиев, Атанас Вангелов Атанасов и Тошка Милчева Хаджидимитрова,
както и обясненията, дадени от обвиняемия А.К., също в хода на ДП пред
разследващия орган. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда в
съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с
другите писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК и на
посоченото правно основание.
В доказателствата
по делото - писмени и гласни, противоречия не се констатираха, поради което не
се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с
правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за
необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания
на всички свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни или помежду им,
тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и цялостна
корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл обосновано е
и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията на
обвиняемия, депозирани в ДП, с характер на самопризнания, които не се опровергават от останалите
доказателства.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – експертиза, съответно имат необходимите реквизити,
съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този
смисъл същите са редовни и годни такива,
валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето
съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното
съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено
състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се
формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и
изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и
авторството му.
При
така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемият А.И.К. е осъществил състава на престъплението по
чл. 345, ал. 1 от НК.
Направеното Предложение
на Районна прокуратура - Свиленград е основателно.
Обвиняемият А.И.К. е роден на *** *** Загора, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Несебър, ул.„Меркурий – В.С.Зора” №
30, област Бургас. Женен е. Има две навършили пълнолетие деца. Със средно-специално образование е. Не е осъждан. Работи като таксиметров шофьор. Трудово ангажиран е при
месечно възнаграждение в размер на 800 лв.
Непосредствен
обект за престъплението по чл. 345 от НК са обществените отношения във връзка с
регистрирането на МПС. Едва ли има спор, че регистрационният
номер е основният индивидуализиращ белег за всяко пътно средство (ПС), който
представлява контролен знак, издаден от надлежен компетентен орган за неговата
регистрация, с който се индивидуализира ПС. Общите характеристики на регистрационните номера за
страните - членки на
Европейския съюз (ЕС), са
установени с Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета на ЕС от 3 ноември 1998 година. Законът за движението по пътищата императивно
установява, че по пътищата, отворени за обществено ползване в Република България се допускат само МПС, които са регистрирани пред съответния
надлежен орган и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определени за това места.
Предмет на престъплението са контролните знаци на МПС. Изпълнителните деяния по чл. 345, ал. 1 от НК се изразяват в служене с контролни знаци,
издадени за друго МПС или с табела, неиздадена от съответните органи. Терминът „служене” според теорията е равнозначен за
ползване и може да се осъществи само чрез действие. Както вече бе
посочено възможни
са две хипотези. При първата деецът си служи с контролни знаци,
издадени за друго МПС. Във
втората хипотеза, служенето се осъществява с контролни знаци, неиздадени по
съответния ред, т.е. налице е ползване на
неистински по произход контролен знак. Престъплението е на просто извършване и
за неговото довършване не е нужно да са извлечени облаги или други ползи.
Субект на разглежданото престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно
лице (собственикът на МПС или
всеки, който го управлява). Престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК във втората форма на изпълнителното деяние
ще е осъществено от субективна страна, когато деецът е съзнавал, че управлява
автомобил с поставени на него контролни знаци, за които знае или предполага, че
са издадени не от съответния орган.
От
обективна страна установява
се, че А.К. е управлявал въпросния автомобил, на който са монтирани и съответните български регистрацинни табели. В последствие при ПТП предната регистрационна табела пада
и обвиняемият не успява да я намери, поради което я подменя с друга, изготвена
не от съответния национален български орган. Т.е. чрез управлението на процесния автомобил обвиняемият
безспорно си е служил със съответния контролен знак – 1 брой регистрационня табеля. Управлението на
автомобил в пътната мрежа представлява служене с контролен знак по смисъла на чл. 345 от НК. Наличен е и другия обективен елемент от състава на това престъпление, тъй като номера, с който К. си е служил не е издаден от
съответния орган. Т.е. налице е
съставомерно деяние по посочения текст от НК и авторството на същото се
установява категорично от показанията на разпитаните свидетели Веселин Петров Тюфекчиев, Атанас
Вангелов Атанасов и Тошка Милчева Хаджидимитрова, от
обясненията на обвиняемия, както и от писмените доказателствени източници -
всички обсъдени в съвкупност.
Иначе казано при приетите за установени факти по делото,
Съдът намери, че от правна страна, обвиняемият А.И.К. е
осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, тъй като на 27.03.2018 година на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе,
област Хасково, си служил с табела с регистрационен номер А 29 23 МК,
неиздадена от съответния орган, чрез поставянето й на лек автомобил марка
„Опел”, модел „Зафира” с номер на рамата W0L0TGF7542007535,
който управлявал.
От субективна
страна, престъплението може да бъде извършено само с пряк умисъл (както вече бе
посочено по-горе в настоящото изложение). В конкретния случай от субективна страна деянието е извършено от обвиняемия
А.И.К. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. За съставомерността на деянието от
субективна страна е достатъчно обвиняемият да е знаел, че контролния знак не е издаден от съответните органи и той да управлява МПС-то, което в случая е несъмнено
установено чрез събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Веселин Тюфекчиев, Атанас
Атанасов и Тошка Хаджидимитрова. Същият е съзнавал ясно, че управлява
МПС, на което предната регистрационна
табела не е издадена от съответните органи, т.е. по надлежния ред, както и е бил наясно с
установения ред и правилата за регистрация на ПС, т.е. бил е наясно, че не може
да се движи с неистинска регистрационна табела и че такава се издава от оправомощените
органи след преминаването през съответни процедури по регистрация. Въпреки това,
при ясно формирани в съзнанието си тези представи, той напълно съзнателно управлява
МПС-то с
предна табела, издадена не от съответните органи. От тук и еднозначният извод за наличието
на пряк умисъл, при който обвиняемият е съзнавал противоправността на деянието
си, както и общественоопасния му характер, следователно е имал представа и за
общественоопасните му последици, предвиждал е неизбежността от настъпването им,
като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Наличието на
съзнание у дееца, че общественоопасните последици - предвиждани и съзнавани, са
неизбежен резултат от деянието, квалифицира умисълът му като пряк, в който
смисъл е и константната практика на ВКС.
В настоящия случай са налице материалноправните
предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а
от НК за освобождаване на обвиняемия А.К. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като за извършеното от К. умишлено
деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или наказание
„Глоба” от 500 лв. до 1 000 лв.; обвиняемият
А.К. не е осъждан за
престъпление от общ характер; не е осъждан за
престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на извършване на
процесното престъпно деяние; той не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК, като именно към този период,
според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на
условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на
извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди.
Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради
това и при кумулативното
наличие на посочените предпоставки А.К. следва да
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК,
за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание - Глоба.
При определяне размера на
наказанието, Съдът се
съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н.д.№ 4/1985 година на Пленума на ВС.
Според цитираното Постановление
след освобождаването от наказателна отговорност, когато Съдът ще налага
административното наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на А.К., Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за изясняване на обективната истина по
делото, възрастта му, доброто му процесуално поведение на фазата на ДП и в
съдебната фаза, изразеното съжаление, добрите характеристични данни, декларираното желание за в бъдеще да спазва добросъвестно поведение, както и трудовата му ангажираност. Отегчаващи
вината обстоятелства не се констатираха.
Обществената опасност на деянието и на дееца не
е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България,
регулиращо обществени
отношения, свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до
поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени
интереси на неограничен кръг от хора.
При определяне размера на наказанието Съдът в
настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – работи
при месечно възнаграждение в размер на 800 лв., с имотното му положение - притежава
недвижими имоти и МПС
и със
семейното му такова – има съпруга, която работи само 3 месеца в година, т.е. само в
летния сезон. Фактът,
че обвиняемият не е осъждан е основание
за разглеждане на делото по реда на тази глава. По тази причина няма как да
бъде взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че е
неосъждан.
С оглед на гореизложеното, при наличие
само на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението
си, с което призна обвиняемият А.К. за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение
санкцията е съизмерима в размер на минимума, което кореспондира и е напълно
оправдано с оглед имотното състояние на обвиняемия и фактът, че издържа
семейството си, съобразно установеното по делото относно доходите на лицето - обвиняемия.
В този смисъл, Глобата в наложения размер според Съда се явява справедливо
наказание, съобразено с имотното и семейното състояния на обвиняемия и
съответно на тежестта на извършеното от обвиняемия.
Така индивидуализираното
наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на
нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към
правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него А.К. ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще
даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това
да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска
занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира
за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане
на предвидените в чл. 36 от
НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Обвиняемият
следва да заплати и по 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на
Изпълнителни листи.
Що се отнася до възражението
на обвиняемия за наличие на маловажен случай за
процесното деяние и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, Съдът намира, че същото не е налице. Законодателят в чл. 9, ал. 1 от НК е дал легално
определение на „престъпление”, а в ал. 2 на същата норма е посочил и
обстоятелствата, които изключват неговата обществена опасност. Наличието
на малозначителност се определя от всички
фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. Съгласно трайната съдебна практика, за да
е налице „маловажен случай” е необходимо извършеното
престъпление с оглед всички обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и
дееца да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид. А според цитираната вече норма на чл. 9, ал. 2 от НК,
не е престъпно деянието, което макар и формално и да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност, не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. За
деянието по чл. 345, ал. 1 от НК не може да се
говори, че изобщо не е общественоопасно или обществената опасност е явно незначителна, тъй като регулира обществени отношения,
свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в
опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на
неограничен кръг от хора. На
следващо място, начинът на извършване на престъпното деяние, времето и мястото на неговото осъществяване, не
водят до извода за по-ниска обществената опасност не само на деянието, но и на
дееца, следователно извършеното престъпление не представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Относно разноските:
Направените
по делото от ДП разноски за извършена Трасологическа експертиза в размер 117.62
лв. следва да са възложат на обвиняемия на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК
Относно веществените доказателства:
На
основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК в полза на Държавата следва да се отнеме вещественото доказателства - 1 брой
регистрационна табела № А 29 23 МК. Посочената вещ към момента на деянието е била в притежание на обвиняемия и е послужила за извършване от негова
страна на престъплението по чл. 345 от НК. Отнетата табела на основание чл. 111 от НПК след
влизане в сила на Решението следва да се
изпрати на ОДМВР – Хасково за унищожаване по надлежния за това ред.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)