Решение по дело №87/2021 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 196

20.05.2021 г., гр. Стара Загора

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:   

                                   

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

                       

при секретаря Минка Петкова

и в присъствието на прокурора Константин Тачев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №87 по описа на съда за 2021 г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С Решение №260009/1101.2021г., постановено по АНД №2920/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора е отменено Наказателно постановление №349а-1386/05.10.2020г., издадено от Директор Областна дирекция на МВР Стара Загора, с което на Ж.Х. ***, ЕГН-********** на осн. чл.209а, ал.4, предл. Второ, вр. с ал.1 от Закона за здравето за нарушение на чл.63 от същия закон, било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Обстоятелства по обжалването

 

            Недоволен от решението останал административно-наказващят орган /АНО/, който го обжалвава срок, с доводи за незаконосъобразност на решението, като постановено при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се изводът на съда, че съставът на чл.209а от Закона за здравето нямал самостоятелно приложение и поради липсата на посочена привръзка към него, издаденото наказателно постановление се явявало незаконосъобразно. Касаторът твърди, че посоченото от съда обвързване с чл.63, ал.4 и ал.7 от Закона за здравето било влязло в сила на 14.05.2020г., т.е. след съставяне на АУАН. По тези съображения моли за отмяна на решението на РС, потвърждаване на издаденото наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В алтернатива сочи, че ако от ответника се претендират разноски за процесуално представителство от оправомощен адвокат или съответно юрисконсулт, прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

Касаторът, редовно призован в с.з. не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява е не се представлява. В постъпило по делото възражение се оспорва касационната жалба и се иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила решението на въззивния съд. Излагат се подробни правни доводи в обосновка на това искане.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС Стара Загора да бъде оставено в сила.

 По същество на спора

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е основателна.

За да отмени процесното пред него наказателно постановление съставът на РС приел за доказана пред него от фактическа страна, че наказаното лице на 14.04.2020г., около 22:50 часа, се намирало на открито обществено място в гр. Стара Загора, на кръстовището на ул. „Ангел Кънчев“ и ул. „ Христо Ботев“ без да имало поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което нарушил въведена с т.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, а именно: „Всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устатата“, с което виновно е нарушила чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

С обжалваното решение Районен съд – Стара Загора въпреки извода си за проявление на описаната от органа фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление,  приел, че тази фактическа обстановка не съответствала на посочената норма като правна квалификация на деянието. РС посочил, че АНО виирал частично правната квалификация на деянието – чл.209а, ал.1 от ЗЗ, с което на практика не посочил нарушените законови разпоредби с извършеното деяние. Въззивният съдебен състав посочил, че съставът на санкционната разпоредба съдържал няколко отделни хипотези и препращания към различни норми – чл.63, ал.4 или ал.7, чл.63а, ал.1 или 2 от ЗЗ, като този състав нямал самостоятелно приложение и следвало да се привърже към някое от посочените норми, което в случая не било направено. Приел, че посочите съображения се отнасяли и за посочената за нарушена противоепидемична мярка по чл.63 от ЗЗ, която разпоредба съдържала единадесет алинеи и множество хипотези, които не били конкретизирани в санкционния акт. Обосновал и, че с посочените пропуски и несъответствия не било изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, което от своя страна се явявало неотстранимо съществено процесуално нарушение, опорочаващо формата на издадения санкционен акт и ограничаващо правото на защита на жалбоподателя.

Настоящият касационен състав не споделя за правилни правните доводи и изводи на въззивния съд за наличие на препращания, които да се съдържат в посочената за нарушена норма на чл.209а, ал.1 ЗЗ, към датата на извършване на процесното деяние – 14.04.2020г. Към тази дата на извършване на коментираното  деяние е в сила първоначалната редакция на тази норма ( от ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г.), съгласно която, отговорност се предвижда за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на Министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление. След изменение, обн. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г., разпоредбата придобива следната редакция:  който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. Едва с последващо изменение (ДВ бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.) в разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е предвидено, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000лв.

Следователно, към инкриминараната дата на извършване на нарушението посочените от районният съд разпоредби на чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2 от ЗЗ, не са в сила, тъй като не се съдържатв текста на чл.209а, ал.1 ЗЗ, поради което и не следва посочената санкционна разпоредба да се привързва към някоя от тях, както неправилно приема в решението си въззивния съдебен състав.  Последното се отнася  и за посочената като нарушена материално-правна разпоредба на чл.63 от ЗЗ (ДВ, бр.23 от 2020г., в сила от 14.03.2020г.), която към датата на извършване на деянието – 14.04.2020г., не съдържа 11 алинеи, както сочи районният съд, а в съществуващите към този момент шест алинеи се регламентират само компетентността на определени държавни органи да въвеждат противоепидемични мерки, задължението и условията за изпълнението им, както и какви забрани могат да включват тези мерки.

Ето защо не е налице несъответствие на съдържанието на санкционния акт с изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, поради което приетия в обратния смисъл от  Районен съд - Стара Загора извод е изведен в нарушение на закона и е налице визираното касационно основание за неговата отмяна. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се повдига спор по фактите, което да налага събиране на други доказателства, след отмяната на жаленото решение, следва да се постанови друго по съществото на спора, с което процесното наказателно постановление, като издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, със законово регламентираното съдържание по чл.57, ал. 1 от ЗАНН, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на закона следва да се потвърди.

Чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение, което правилно се квалифицира на основание на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Касационната инстанция намира, че спрямо конкретно извършеното нарушение не намира приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието е типично за вида си, липсват обстоятелства, които да го характеризират като такова  с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, свързани с незачитане на нормативните задължения по спазване на въведени противоепидемични мерки със заповеди на органи на държавно управление. Отмяната на акта, с които са въведени противоепидемичните мерки след датата на извършване на процесното нарушение с последваща заповед на административния орган, касае развилото се административно производство по издаване на заповедта на министъра на здравеопазването и е ирелевантно за адмнистративно-наказателното производство, свързано с възникването на административно-наказателна отговорност за нарушаване на въведени с тази заповед мерки, действащи към момента на извършване на деянието.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на касатора пред районния /л.14/ и пред административния съд за присъждане на разноски на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати сумата от 160 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред две съдебни инстанции, определено в минималния размер по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение №260009/11.01.2021г., постановено по АНД №2920/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №349а-1386/05.01.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора, с което на Ж.Х. ***, ЕГН-********** на осн. чл.209а, ал.4, предл. второ, вр. с ал.1 от Закона за здравето за нарушение на чл.63 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА Ж.Х. ***, ЕГН-**********  да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 160 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                    

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:   1.         

 

 

                                                              2.