Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2396
гр. Пловдив,
21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
- Пловдив, XXIV – ти касационен състав, в публично заседание на 29.11.2023 г. в състав:
Председател:
Здравка Диева
Членове: Величка
Георгиева
Адриан Янев
при участието на
секретаря Г.Г. и прокурор Светослава Пенчева, като разгледа КНАХД № 2610 по
описа за 2023 г., докладвано от съдия Янев, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Лун“ ЕООД против решение № 1392/11.08.2023 г. по НАХД №
4008 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено
наказателно постановление № 16-2300060/29.03.2023 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на основание чл. 414, ал.
3 КТ на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
В жалбата се
излагат доводи, че в АУАН не е посочена нарушената правна норма, а НП няма
необходимото съдържание, тъй като в него не са посочени доказателствата, на
които се основава издаването му. Оспорват се изводите на съда, че е налице
трудово правоотношение, като се позовава на наличието на сключен граждански
договор, за което развива подробни доводи.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Представителят на Пловдивска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд
- Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу
подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.
Касационният
контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е
ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му
с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със
съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за
които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не
фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а
проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.
Разгледана по
същество, касационната жалбата е неоснователна.
Районният съд е
приел, че на 24.02.2023 г. е извършена проверка на строителен обект - жилищна
сграда, с административен адрес гр. Пловдив, ***, където работници на „Лун“
ЕООД са извършвали строително – монтажни работи. При проверката е установено,
че на обекта като общ работник М.А.Н. е полагал мазилка. Същият с писмена
декларация е декларирал, че работи на обекта от 19.02.2022 г., с работно време
от 08:00 ч. до 17:00 ч. с уговорено трудово възнаграждение в размер на 500 лева
на седмица, почивка в работния ден – 1 час, с почивни дни – събота и неделя.
Декларирал е още, че има сключен трудов договор. Впоследствие жалбоподателят е
представил граждански договор № 08/20.02.2023 г.
Последвало е
съставяне на АУАН № 16-2300060/28.02.2023 г. от инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив срещу
„Лун“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Впоследствие
е издадено наказателно постановление № 16-2300060/29.03.2023 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на основание
чл. 414, ал. 3 КТ на „Лун“ ЕООД е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 КТ.
Въззивният съд е
установил фактическата обстановка въз основа на писмените доказателства и
показанията на разпитания свидетел. Направен е извод, че АУАН е съставен и НП е
издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им в закона
правомощия и съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити. Изложил е мотиви, че е налице трудово правоотношение и не е кредитирал
гражданския договор, тъй като не кореспондира с писмените доказателства.
Районният съд е
счел, че жалбоподателят е осъществил визираното в НП административно нарушение и въз основа на това е потвърдено наказателното постановление.
Решението е
правилно.
На основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 АПК,
изцяло се споделят изложените мотиви на районния
съд, поради което същите не следва отново да бъдат преповтаряни. Въззивният съд
е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ
на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа
делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на
административното производство от наказващия орган.
При
субсидиарното действие на НПК,
районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, в обжалваното
решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е
извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият
касационен състав изцяло споделя.
Противно на
възраженията на жалбоподателя, в АУАН е ясно посочена нарушената норма, а
именно чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Този извод не се променя от
обстоятелството, че в привръзката не е отразено „чл.“ Цитирана е номерация и
нормативен акт, поради което е ясно, че се касае за соченият чл. 1 от КТ. Освен
това е изписано словесно нарушението, поради което не се поставя под никакво
съмнение коя норма е нарушена.
Противно на
възраженията на жалбоподателя, издадено НП има необходимите реквизити на чл. 57 ЗАНН. Ясно са изброени доказателствата (напр. декларация от работника) и
установените факти от проверката, от които е направен извод за нарушение на чл.
62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Не се споделят
изводите за наличие на сключен граждански договор, тъй като посочените в него
елементи (дата на сключване, възнаграждение) противоречи на декларацията,
подписана от работника М.Н.. В тази връзка гражданския договор е съставен
единствено за нуждите на административнонаказателното производство, поради което
не следва да се кредитора. На следващо място работникът дава информация чрез
декларацията за уговорено работно време (от 08:00 ч. до 17:00 ч.), почивки (1
час през работен ден и почивни дни – събота и неделя) и заплащане на седмично
възнаграждение. Обстоятелството, че М.Н. е работил като общ работник (поставял
е мазилка), с ясно регламентирано работно време и почивка, води до извод за
наличието на предоставяне на работна сила при наличието на работодателска
власт, т. е. работи се под контрола, указанията, нарежданията и реда, създадени
от дружеството – касатор. Подобно правоотношение е аналогично на трудовото, тъй
като има същите характеристики (предмет, вътрешни отношения и др.). В тази
връзка не е налице сключен граждански договор, тъй като работникът не е
организирал сам работата си, а бил подчинен под нарежданията на касатора, за
което говори изрично регламентираните почивки и работно време.
Съгласно чл. 61,
ал. 1 КТ трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа. Липсата на представен трудов договор означава, че е
извършено нарушение на л 61,ал. 1 КТ, поради което на основание чл. 414, ал. 3 КТ правилно е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 2000 лева.
Районният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на
материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което
настоящата касационна инстанция възприема напълно.
Предвид
гореизложеното, касационната инстанция приема, че не са налице касационни
основания по чл. 348 НПК за отмяна обжалваното решение.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на ответника по касация следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съответстващо
на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1392/11.08.2023 г. по НАХД № 4008 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА „Лун“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата
в размер на 80 лева, представляваща направени разноски в касационното
производство.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.