ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…
16.06.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито заседание на 16.06.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 175/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Н.Д.Н. срещу „ЮБЦ“ ЕООД.
В срока за отговор е направено възражение от ответника за местна
неподсъдност на делото на РС - Провадия и искане същото да бъде изпратено на
местно компетентния съд – РС - София.
Съдът намира, че възражението е направено в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК,
поради което е допустимо за разглеждане, а разгледано по същество е основателно.
Предявения иск намира правното си основание в чл. 439 от ГПК, който
съгласно настоящия съдебен състав се подчинява на общите разпоредби за местна
подсъдност по чл. 105 от ГПК, съгласно която искът се предявява пред съда, в
който е постоянния адрес или седалището на ответника.
Искът с правно основание чл. 439 от ГПК не е потребителски иск. Въпросът за
приложението на нормата на чл. 113 от ГПК и съотношението и с нормата на чл.
108 от ГПК е предмет на редица определения, постановени от ВКС по новия ГПК. В същите
еднозначно е прието, че особената местна подсъдност по този текст е установена
в полза на потребителя и се прилага във всички случаи, когато е предявен иск,
произтичащ от правата, уредени в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като
регламент на потребителското право, създаден в изпълнение на задълженията,
произтичащи от установените норми от Европейския съюз, осигуряващи специална
защита на потребителите. Тъй като именно с този закон /ЗЗП/ се въвеждат нови
правни категории и терминологични уточнения, установяват се конкретни измерения
на определени права на потребителя, то и текстовете уреждащи процесуалното
реализиране на тези права са обвързани именно с него. Или, както е посочено в
определение № 697 от 07.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 514/2009 г., I т. о.,
приложимостта на чл. 113 от ГПК се определя от характера и вида на предявения
иск, който, за да бъде потребителски, следва да произтича от уредените изрично
възможности за това в Закон за защита на потребителите.
В конкретния случай, видно от фактическите обстоятелства и искането, с
което е сезиран съда, това не е така. Ищецът не търси защита на свои права
срещу ответника въз основа на специалния закон /ЗЗП/, а отрича наличието
на изпълняемо срещу него право, черпейки доводи от общия закон – ЗЗД
и разпоредбите на чл. 110 и сл., уреждащи погасителната давност.
В същия смисъл са и определение от 19.11.2018 г. по ч.т.д. № 1807/2018 г.
на ВОС и определение № 455/09.08.2017 г. по в. ч. г. д. № 361/2017 г.
на ВАпС.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 175/2020 г. по описа на РС - Провадия.
ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд по подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
пред ОС - Варна.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на СРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: