Решение по дело №2187/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1459
Дата: 12 ноември 2021 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20217050702187
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

                

                                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………………………….

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

Варненският административен съд- четвърти тричленен състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година  в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                     Й. ДИМОВ

при секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Мария Ганева к.адм.дело № 2187 по описа на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от сл. от АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.Д.И. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, офис 1 , срещу решение № 482/13.08.2021 г. , постановено по анд. № 1971/2021 г. по описа на Районен съд-Варна , в частта  в която е потвърдено наказанието  по чл. 179, ал.2 от ЗДвП по нак. постановление № 20-445-1003/05.03.2021 г. на началник група при ОД на МВР- Варна, РУ-Аксаково. .

Заявеното касационно основание за обжалване е допуснато нарушение на закона с отправеното искане към касационната инстанция за отмяна на атакуваната част на съдебния акт. Твърди се несъставомерност на деянието от субективна страна. Според подателя на жалбата няма  негово виновно поведение. Двадесетгодишният му стаж като водач на МПС  не санира задължението на собственика на пътя  да го поддържа в изправно състояние  и да сигнализира за препятствия . Неправилно ВРС е счел за неоснователно  неговото възражение за непълнота на даденото в НП описание на нарушението . Вписаната в постановлението формулировка „ несъобразена с пътните условия“ скорост  според касатора е „силно размита“. Непосочването на  скоростта ,с която се движел водача води  до невъзможност да се прецени дали същата е съобразена с пътните условия. И. е  взел всички необходими мерки  за недопускане на ПТП , тъй като няма  доказателства за противното и поради тази причина няма и деяние, извършено в условията на непредпазливост, като форма на вина .

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява . 

Ответникът по касация – Областна Дирекция на МВР – Варна, редовно призовани, за нея представител не се явява. Депозирани са писмени бележки от представител по пълномощие с позиция за неоснователност на подадената  жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Участващият в производството представител на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила решението на ВРС.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

В обжалваната част на решение № 482/13.08.2021 г. , постановено по анд. № 1971/2021 г. Районен съд-Варна е потвърдил наказанието  по чл. 179, ал.2 от ЗДвП „глоба от 200 лв. на И.  Д.  И. по нак. постановление № 20-445-1003/05.03.2021 г. на началник група при ОД на МВР- Варна, РУ-Аксаково. .

От фактическа страна районния съд е приел , че И.Д.И. поради здравословен проблем с бъбреците и лекарска препоръка да пие вода от местността „Побитите камъни“, ноходяща се между гр.Варна и гр.Д., на 24.10.2020  г. преди работа решил да отиде с личния си автомобил ** **с рег.№ * *** **до споменаната местност и да си налее вода. Тръгнал около 06 часа сутринта , било още тъмно и мъгливо. След разклона за с.С. И. видял поставени напречно на пътя два броя метални мантинели с пътен знак „В2“ на тях, под който била поставена допълнителна табела „НЕ ВАЖИ ЗА ПОСЕТИТЕЛИ НА ПОБИТИ КАМЪНИ“ и затова продължил. Видял на пътното платно купчина с фрезован асфалт и я заобиколил, но след това имало друга такава купчина, която не видял и се блъснал в нея, при което автомобилът му се преобърнал. Обадил се на свои познати, които пристигнали на мястото , уведомили дежурната част на РУ Аксаково и младши автоконтрольор А.В.А.бил изпратен на място да обслужи произшествието.

На 24.10.2020 г. в 07:20 часа младши автоконтрольор А.В.А.от РУ Аксаково при ОД на МВР Варна съставил Протокол за ПТП № 1707986, в който е посочено, че произшествието е настъпило в 06:45 часа. Като обстоятелства за ПТП е отразено, че И. е навлязъл с управляваното от него МПС лек автомобил ** **с рег.№ * *** **в участък с въведена забрана с пътен знак „В2“ и поради движение с несъобразена скорост при намалена видимост поради тъмнина и мъгла се блъска в изкуствена преграда на пътя/фрезован асфалт/. Протоколът е подписан от И./приложено заверено копие към административно- наказателната преписка/АНП/.

На 24.10.2020 г. младши автоконтрольор А.В.А.РУ Аксаково при ОД на МВР Варна съставил АУАН, последван от издаване на процесното НП, с което на  жалбоподателя са били наложени адм. наказания „ глоба“ от 300 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2 от същия закон. 

ВРС е отменил санкционирането по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП с мотиви , че забранителният знак „В2“  за влизане на МПС е бил придружен от допълнителна табела „ Т17“  , която е изключвала забраната за посетители на местност „Побити камъни“, където е искал да отиде и И.И..

За да потвърди НП в частта на  санкционирането по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, РС-Варна е преценил за спазени изисквания на чл.42 от ЗАНН с дадено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба. Има  мотиви за съблюдаване на чл.57 ал.1 от ЗАНН.

Според районния съд в конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено по категоричен и безсъмнен начин, че към посочената дата на извършване на нарушението - 24.10.2020 г. И.Д.И. ,при избиране на скоростта на движение , не се е съобразил с атмосферните условия, с конкретните условия на видимост и със състоянието на пътя и поради движение с несъобразена скорост причинил пътно-транспортно произшествие.

Съдът не е приел възражението на жалбоподателя за липса на вина , тъй като в случая липсва умисъл,  но не и непредпазливост предвид  големия опит на И. като водач на МПС, възприемането от негова страна на пътния знак, въвеждащ забрана за навлизане в пътния участък, намалената видимост от атмосферните условия/мъгла/ и ранния час от денонощието/тъмнина/, е бил длъжен да предвиди, че по пътното платно могат да се появят препятствия, които да представляват опасност за движението.

Съдът не е възприел за основателно и възражението за приложимост на  чл.28 от ЗАНН с аргументи ,че с допуснатото ПТП И. е създал реална опасност  от пътен инцидент с други участници в движението, а и извършеното правонарушение не се отличава от обичайните такива .

Решаващият съд е счел за правилна дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на деянието по чл.179 ал.2 от ЗДвП с налагане на административно наказание „глоба“ в нормативно фиксирания размер от 200 лева.

Касационната инстанция счита съдебното решение на РС-Варна в неговата обжалвана част за валидно, допустимо и правилно , като при неговото постановяване  са спазени изискванията на материалния закон. Жалбоподателят релевира липса на вина при извършване на деянието. Съгласно чл. 11 ЗАНН по въпросите за  вината се прилага разпоредбите на НК. Новелата на чл.11 НК гласи, че общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

Касационният съд счита за съответстващо на правната уредба и на  събраните доказателствени данни становище на районния съд за липса на пряк или евентуален умисъл при реализиране на нарушението  по чл. 179, ал.2 ЗДвП. Няма доказателства И. , предвиждайки общественоопасни последици на нарушението, да е искал или допускал тяхното настъпване , но неговите действия са реализирани при условията на непредпазливост , а съгласно правилото на чл. 7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват  само в изрично предвидените случаи. Конкретният случай не е такъв.

И.И. е осъществил както от обективна страна нарушението по чл. 179, ал.2 ЗДВП , така и от субективна такава и по-специално при условията на небрежност. Нарушителят не отрича , че управлявайки превозното средство на посочените в НП дата и час , е съзнавал неблагоприятните пътни условия и по-специално  тъмнината и мъглата , които са ограничавали видимостта . И. не оспорва и факта , че е възприел поставения забранителен пътен знак „ В2“ , който е въвеждал изключение само за пътуващите до местност „Побити камъни“. Според правилата на формалната логика  въвеждането на подобна пътна забрана би следвало да има основание, би следвало да провокира повишено внимание на водача, да води до предположение за  отсъствие на  нормални пътни условия в процесния участък. Поставянето на  забранителния пътен знак сочи за липса на нормални условия за придвижване на МПС в участъка, т.е. съществуване на препятствия на пътя. Именно поради тази причина , възприемайки забранителния пътен знак , И. е могъл да увеличи своята концентрация, да намали скоростта на движение поради съвкупност от пътна забрана и намалена видимост и да избере скорост на движение, която да му позволи не само да избегне препятствия , но и да спре при необходимост , каквото е предписанието на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Възражението на И.И., че собственикът на пътя не е осигурил нормални пътни условия и не е сигнализирал правилно  , според преценката на И.,  процесния участък не са нормативно въведени валидни основания за изключване на неговата административнонаказателна отговорност , а са аргументи за претендиране на обезщетение за вреди поради настъпилото ПТП от собственика на пътя. 

На следващо място, И. е успял да възприеме  насип от фрезован асфалт на пътя и да го заобиколи, което е допълнителен аргумент за това, че същия е осъзнал, че в процесния участък са извършват ремонти дейности , той е могъл да предположи съществуване на повече от един  насип на пътя и продължавайки своето движение ,без да намали скоростта , така че да му позволи своевременно да спре , е допуснал ПТП  т.е.  проявил е небрежност.  Именно  неговите действия , извършени при условията на непредпазливост , са причина за настъпилото произшествие и сочат за виновното му поведение .

По изложените по-горе правни съображения няма нормативна опора и възражението за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Случайното деяние е  основание за освобождаване от юридическа отговорност поради липса на вина . Новелата на цитираната правна норма гласи, че не е  виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

Казуистиката по настоящия случай навежда на заключение, че нарушителят не е бил длъжен да предвиди съществуването на  насипи от фрезован асфалт на пътя, но е възприел наличието на пътен знак , забраняващ влизането ,с частично изключение  за местността „Побити камъни“ , възприел е насип, който е успял да заобиколи , съзнавал е неблагоприятните условия на видимост не само поради  тъмнината, но и поради мъгла . При тази пътна обстановка той е могъл да намали скоростта на движение, навлизайки в конкретния пътен участък, следвало е да повиши своята концентрация и да се движи със скорост, която да му позволи не само за заобиколи препятствията по пътя, но дори да спре при нужда. Пренебрегвайки всички тези условия на времето и на пътя , И. е избрал  несъобразена с тях скорост на движение и това е довело по ПТП , поради което случаят не може да се квалифицира като случайно деяние . Налице е виновно поведение на нарушителя и по-специално деянието , извършено при условията на небрежност.

Няма нормативна опора възражението на касатора за непълнота на нарушението поради непосочване на скоростта , с която  се е движел водача, защото подобна информация не е въведена от законодателя като съставомерен признак на нарушението , а освен това единствено  нарушителят може да даде сведение за скоростта, което не е гаранция за достоверност на информацията поради неговата заинтересованост . 

Неоснователно е оплакването на И. за „размита „ формулировка в НП за  несъобразената скорост на движение на МПС , тъй като  изрично , точно и ясно в НП е индивидуализирано това понятие като скорост, а именно скорост която не е била съобразена с  намалената видимост на пътя  поради тъмнина и поради мъгла.  Именно поради тази пълна конкретизация на административнонаказателното обвинение  И. е изложил своите оплаквания за нейната правилност както във въззивната жалба, така и в касационната жалба  т. е. неговото право на защита не е било нарушено и той го е упражнил ефективно.

Касационната инстанция споделя правната теза на ВРС за немаловажност на случая, защото подобна правна квалификация ,която нормотворецът въвежда като основание за освобождаване от  административнонаказателна отговорност , е приложима само при съществуването на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства . В настоящия случай няма данни нито за много на брой такива обстоятелства, нито за такива, които да имат изключителен характер. Освен това  приобщената към преписката справка за  нарушителя в качеството му на водач на МПС сочи за негови предходни нарушения по ЗДвП , респективно случаят не е с незначителна обществена опасност. Именно по заявения в касационната жалба на И. аргумент за спазване на чл.12 от ЗАНН  следва да му бъде наложено административно наказание  за извършеното правонарушение , за да се гарантира изпълнение не само на генералната превенция, но най-вече на специалната такава. 

С оглед изхода на правния спор , претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява допустима и основателна, поради което касационният жалбоподател следва да заплати на ОД на МВР - Варна юриск. възнаграждение в минимален размер - 80. 00 лв. на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.  63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  Административен съд Варна

                                                        Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 482/13.08.2021 г. , постановено по анд. № 1971/2021 г. по описа на Районен съд-Варна в частта  в която е потвърдено наказанието “глоба“ от 200 лв. по чл. 179, ал.2 от ЗДвП на И.Д.И. по наказателно постановление № 20-445-1003/05.03.2021 г. на началник група при ОД на МВР- Варна, РУ-Аксаково.

ОСЪЖДА И.Д.И. , ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР гр. Варна юриск. възнаграждение от 80 / осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                         2.