Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Д., 05.08.2021 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                            

Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                                                                    

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР А.

 

При участието на секретаря: Детелина Михова

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 3897/2019 г. по описа на Д.кия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.Д.Н. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Ю.О. ***, с която срещу С.В.П. с ЕГН ********** *** са предявени следните обективно съединени искове: иск по чл. 109 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на сграда за обслужване – фризьорски салон с ноктопластика, разпложена в югозападната страна на имота, ведно с 50 кв.м. от дворното място в идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Д., одобрена със заповед № РД - 18 -15/12.05.2005год., целият с площ от 158 кв.м. и за осъждане на ответницата да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост в съсобствения им имот, като премахне намиращата се в имота ограда, плътно долепена до две от стените на сградата на ищцата, както и иск по чл. 64 от ЗС да бъде определено по отношение на ответницата правото на ищцата на ползване върху дворно място цялото от 158 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д., одобрена със заповед РД - 18­15/12.05.2005год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Д., ул. „***, с цел осигуряване правото на ползване на такава част от мястото, необходима за нормален, необезпокояван достъп до собствения на ищцата недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Д., одобрена със заповед РД - 18-15/12.05.2005год. на ИД на АГКК, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Д., ул. ***” № ***, както и за възможността ищцата да поддържа в нормално и годно състояние своя имот.

С уточняваща молба от 09.06.2020 г. ищцата е поискала нейният съпруг Д.К.Н. с ЕГН ********** *** да бъде конституиран като ищец по делото.

С молба от същата дата ищцовата страна е заявила, в изпълнение на дадената й от съда възможност, че пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е и съпругът на ответницата – Н.А.П. с ЕГН ********** ***, който следва да вземе участие като страна по делото.

В тази връзка Д.Д.Н. с ЕГН ********** и Д.К.Н. с ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Ю.О. ***, са подали уточняваща искова молба, с която са предявили срещу С.В.П. с ЕГН ********** и Н.А.П. с ЕГН **********,***, следните обективно и субективно съединени искове: иск по чл. 109 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на сграда за обслужване – фризьорски салон с ноктопластика, разпложена в югозападната страна на имота, ведно с 50 кв.м. от дворното място в идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Д., одобрена със заповед № РД - 18 -15/12.05.2005год., целият с площ от 158 кв.м. и за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост в съсобствения им имот, като премахнат намиращата се в имота ограда, плътно долепена до две от стените на сградата на ищците, както и иск по чл. 64 от ЗС да бъде определено по отношение на ответниците правото на ищците на ползване върху дворно място цялото от 158 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Д., одобрена със заповед РД - 18­15/12.05.2005год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Д., ул. „***” № ***, с цел осигуряване правото на ползване на такава част от мястото, необходима за нормален, необезпокояван достъп до собствения на ищцата недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на гр. Д., одобрена със заповед РД - 18-15/12.05.2005год. на ИД на АГКК, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, имот находящ се в гр. Д., ул. „***” № ***, както и за възможността ищците да поддържат в нормално и годно състояние своя имот.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани чрез упълномощения адвокат и в съдебно заседание, ищцата е собственик на описания по горе имот, който не може да обслужва и поддържа както и да използва пространството около него, поради факта, че ответницата, която е съсобственик в имота е заградила собствения им имот с висока плътно прилепнала до сградата метална ограда. Това пречи на Д.Н.,    като собственик в посочения имот на ул. „***” № ** за използване на сградата пълноценно, а така също пречат на нейната поддръжка и запазване целостта на сградата. Въпреки наличието на врата откъм улицата, от която се осъществява подхода към имота на ищците, същите считат, че е налице опасност ответниците да възпрепятстват достъпа до него, поради което настояват, че за тях е налице правен интерес от търсената искова защита.

Ответниците не отричат правата на ищците да ползват собствения си имот по предназначение включително и да го обслужват и поддържат, с оглед неговото запазване. П. настояват, че не извършват действия, които да препятстват достъпа на ищците до собствения им имот. Монтираното от тях заградително съоръжения е с предназначение да запазва съсобствения на страните имот от набезите на бездомни животни и посегателствата на крадци.  

 Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 11.01.2006 г. между С. С. Н. и С. Х. Н., от една страна като продавачи, и Д.К.Н. и Д.Д.Н., от друга като купувачи, е сключен договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № ***, дело № 2/11.01.2006 г. на нотариус с район на действие при Д.кия районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, с предмет недвижим имот, находящ се в гр. Д., ул. „***“ № ***, представляващ самостоятелно жилище, със застроена площ от 50 кв.м., ведно с 50 кв.м. в идеални части от поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Д., целият имот с площ от 158 кв.м.  

На 19.08.2016 г. ответницата П., по време на брака й с втория ответник, придобила правото на собственост върху 15 кв.м. в идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Д., ул. „***“ № **, представляващ дворно място с площ от 105 кв.м. в идеални части от поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Д., целият имот с площ от 158 кв.м., по силата на сключен с Й. С. С. Договор за замяна на идеална част от недвижим имот срещу движима вещ, сключен с нотариален акт за замяна на идеална част от недвижими имоти срещу движима вещ № **, том **, рег. № **, дело № 944/19.08.2016 г. на нотариус с район на действие при Д.кия районен съд, вписан под рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара

На същата дата С.В.П. сключила с Й. С. С. Договор за покупко-продажба на 90 кв.м. в идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Д., ул. „***“ № 15, представляващ дворно място с площ от 105 кв.м. в идеални части от поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Д., целият имот с площ от 158 кв.м., който договор е обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № **, том *, рег. № *, дело № 945/19.08.2016 г. на нотариус с район на действие при Д.кия районен съд, вписан под рег. № ** в регистъра на Нотариалната камара.

Установено е по делото, че процесният имот – фризьорски салон с ноктопластика със застроена площ от 50 кв.м., след преустройство на съществуваща сграда, е въведен в експлоатация, съгласно издаденото от главния архитект на Община гр. Д. удостоверение № 47/01.04.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж – Пета категория.  

С оглед изясняване фактическата обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза вещото лице, по която – инж. К.Б., дава заключение, според което подходът към ул. „***“, която улица е обслужваща за имот с кадастрален идентификатор *** има два самостоятелни входа:

·        Входа, обслужващ масивната сграда, собственост на ищците, се осъществява непосредствено пред сградата от „западния“ за имота вход, като от към улицата е изградена ниска дървена ограда.

·        Входа, обслужващ, останалата част от имота, граничеща с имот ***, собственост на ответника и се осъществява  посредством метална ламаринена врата от „източния“ за имота вход, като от към улицата е изградена висока ограда от метална гофрирана ламарина

Външно имот *** е ограден по границата с имот *** с телена ограда, явяваща се западна граница; ограден с телена ограда с колове е и част от северната граница с имот ***, прекъсваща в преди сградата в съседния имот. Източната граница на имота е по сградата на ответницата в имот ***.

В имота има поставени няколко вътрешни ограждения около сградата на ищеца  от гофрирана ламарина.

·        Поставена е висока гофрирана ламарина от северозападния ъгъл на сградата до границата с имот *** – подвижна.

·        Поставена е висока гофрирана ламарина от югоизточния ъгъл на сградата до външната ограда към ул. „***“ - неподвижна.

·        Поставена е ниска вътрешна ограда от гофрирана ламарина  напречно на сградата на ищеца , посока изток-запад, неподвижна.

·        В североизточния ъгъл на имота има дървена кучешка колиба с куче в нея.

Заключението на вещата лице по отношение разпределение в ползване на площта от 158 кв.м. в имота е:

1.     Владяна площ от ищеца:

-         площ на сграда ***.1 – 50 кв.м.

-         свободна площ по западната и южната граница на имота – 25 кв.м.

Общо владяна площ от ищеца: 75 кв.м.

2.     Владяна площ от ответника:

-         площ на сграда **** – 2 кв.м.

-         свободна площ от имота – 81 кв.м.

Общо владяна площ от ответника: 83 кв.м.

Връзката между двете части на имота е подвижна преграда от висока гофрирана ламарина в северозападния ъгъл на сградата. От огледа и срещата със страните не стана ясно как се осъществява достъпа на съсобствениците в двете обособени части от имота.

Вещото лице два предложение разпределението за ползване на земята в имот *** да бъде съобразно Приложение № * към заключението.

Инж. Б. при изготвянето на това Приложение е съобразил конкретната ситуация и необходимостта от осигуряване на пряк достъп до сградата на ищците от ул. „***“, както и да бъде осигурен достъп при ремонт на външните стени на сградата и покрива.

По искане на ищците по делото е допусната и допълнителна задача към съдебно-техническата експертиза, във връзка с приложението на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правил и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Според инж. Б. посочената Наредба е неприложима в настоящия случай при определяне на прилежащия терен, необходим за ползване на пряк и необезпокояван достъп до процесния имот.

Съображенията на вещото лице са следните: На първо място с посочения нормативен документ се уреждат въпросите за инвестиционно проектиране, за проектиране в жилищни и курортни комплекси и при преструктуриране на квартали. Това са три направления, в които се ползва Наредба № 7, а параметрите на Приложение №1са техническата част към чл. 21. Според експерта се касае до големи сгради, за жилищни блокове, за многоетажни сгради, когато се преструктурират, когато се определят и парцели, нови имотни граници.

По делото са допуснати и гласни доказателства, като са разпитани посочените от ищците Х. Т. Н. – майка на ищца, и Г. Д. Г., както и тези ангажирани от ответниците С. Т. С. и Х. В. С.

Изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи по отношения на предявения иск по чл. 109 от ЗС:

 Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС собственика може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Необходимо е да са налице две предпоставки, които трябва едновременно да са изпълнени, за да се уважи този иск: ищецът да е собственик на недвижим имот и да го докаже, както и ответникът да създава пречки, при наличието на които собственикът на имота не може да го използва пълноценно. Ищецът трябва да докаже и обстоятелствата, които затрудняват упражняването на правото му на собственост.

Искът с правна квалификация чл. 109 от ЗС, т. нар. негаторен иск (отрицателен иск) е иск за собственост, който в ЗС е уреден като един от исковете за защита на правото на собственост. Негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, поради което цената на иска и дължимата държавна такса следва да се определят според естеството на това въздействие.

Ищецът по предявения иск по чл. 109 от ЗС следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС). Възможността дадена в чл. 109 от ЗС е предвидена с цел да се премахнат обстоятелства, които реално пречат на собственик на недвижим имот да упражнява в пълен обем притежаваното от него право да използва спокойно имота си. При предявяването на такъв иск е задължително да се посочи по какъв начин се възпрепятства пълноценното ползване на имота. Ако искът бъде уважен, то тогава ответникът ще трябва да отстрани причината, поради която ищецът е затруднен в упражняване на правата си като собственик.

В случая страните са съсобственици на дворно място, находящо се в гр. Д., ул. „***” № **, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Д., целият с площ от 158 кв.

Д.К.Н. и Д.Д.Н. са придобили в режим на СИО недвижим имот, находящ се в гр. Д., ул. „***“ № **, представялващ самостоятелно жилище, със засторена площ от 50 кв.м., ведно с 50 кв.м. в идеални части от поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Д., целият имот с площ от 158 кв.м. 

С.В.П. и Н.А.П. се легитимират като собственици, в режим на СИО, 105 кв.м. в идеални части от поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Д., целият имот с площ от 158 кв.м.

Установено е от в.л., че в около сградата на ищците ответниците са монтирали няколко вътрешни ограждения от гофрирана ламарина. Обстоятелството, че в процесния имот има монтирани от страна на ответниците заграждения се установява и от разпита на всички посочени по-горе свидетели.

В своето заключение инж. Б. е определил площ от 27 кв.м., която е необходима на собствениците на сграда с идентификатор ***, с оглед използването по предназначение на собствения им недвижим имот, за неговата поддръжка в нормално и годно състояние. В този смисъл всички ограждения и прегради попадащи в рамките на посочените от в.л. 27 кв.м., повдингнати в жълт цвят на Приложение № 5 към заключението следва да бъдат премахнати.

Изложените съображения налагат необходимостта предявения иск по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които възпрепятства достъпа на ищците до собствения им недвижим имот, находящ се в гр. Д., ул. „***“ № **, като основателен и доказан да бъде уважен.

По отношение на предявения иск по чл. 64 от ЗС:

Нормата на чл.64 ЗС намира приложение само в хипотеза, при която на терена съществуват постройки, собствеността върху които принадлежи на лице, различно от собственика на земята.

 Правото да се ползва част от земята, предвидено в чл.64 ЗС, ограничава правата на собственика на земята до установения в тази разпоредба обем, а именно само доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение.

Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Безпротиворечива е съдебната практиката, че когато се касае до жилищна сграда, ползването на земята съобразно предназначението на постройката се изразява в ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която осигурява на суперфициаря нормален достъп до последната и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние, както и в ползването на мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС – напр. Решение № 152 от 30.09.2015 г. по гр. д. № 1318 / 2015 г. на I гр. отд., нормата на чл.64 ЗС намира приложение винаги когато на терена съществуват постройки, т.е правото на строеж е било упражнено независимо от кого, и собствеността върху постройките или част от тях, принадлежи на лице, различно от собственика на земята. Без правно значение относно вещноправните последици е кой и с чии средства е осъществил строителството. Собственикът на постройката придобива, ако не е уговорено друго, и правото на  ползване на земята съобразно предназначението на постройката, т.е  ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която осигурява нормален достъп до последната и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние, както и в ползването на мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди / простиране на пране, тупане на черги и др. /  – така Решение № 33 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 6221/2014 г. на ВКС. Това право по чл.64 ЗС ще съществува, докато съществува и постройката.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая в поземления имот ищците не притежават постройка, която да е изградена и да се ползва въз основа на отстъпено право на строеж, в който случай правомощието на съсобственика да ползва застроената част няма да произтича от правото му на собственост върху земята, а ще е елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза право на строеж, и в която хипотеза на разположение на страната би бил искът по чл. 64 от ЗС.

Предвид обстоятелството, че Д.Д.Н. и Д.К.Н. са собственици на сграда с кадастрален идентификатор ***.*, изградена в съсобствения със С.В.П. и Н.А.П. поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, то ищците не разполагат с правото по реда на чл. 64 от ЗС да искат определяне мястото на преминаване и ползване, т.е. да искат да се определи прилежаща площ, която да обслужва процесната постройка, за да се ползва същата по предназначение.

В случая ищците притежават правото на собственост върху сграда, построена върху съсобствен ПИ /правото на съсобственост върху поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, притежавано между С.В.П. и Н.А. Петков, от една страна, и Д.Д.Н. и Д.К.Н., от друга страна не е спорно/, т.е. правото на собственост върху сградата не е притежавано отделно от собствеността върху дворното място.

Настоящият състав на съда намира, че при така установените факти, правата на ищците би следвало да се реализират по друг правен ред – по чл. 32, ал. 2 от ЗС, т.е. да се иска разпределение ползването на част или на целия поземлен имот. Касае се спор между съсобственици за разпределение ползването на незастроената част от ПИ ***.

Когато е предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най-целесъобразно ползване на общата вещ.Самото искане за съдебна администрация е категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира. Този иск имплицитно включва в съдържанието си произнасяне и по правата на собственост, притежавани от съсобствениците, които претендират определяне на начина на ползване, с оглед отредените им площи от съсобствен имот, които да съответстват на притежаваните от тях идеални части като квадратура. Решение№ 652/01.04.2011 г. на ВКС, I-во г.о. по гр. дело № 999/2009 г.

Предвид изложеното, искът по чл. 64 от ЗС се явява неоснователен и съдът следва да го отхвърли.

С оглед тези съображения, Д.кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСЪЖДА С.В.П. с ЕГН ********** и Н.А.П. с ЕГН **********,*** да преустановят действията си по иск по чл. 109 от Закона за собствеността, с които нарушават правото на собственост и правото на ползване по предназначение, и с които възпрепятстват достъпа на ищците Д.Д.Н. с ЕГН ********** и Д.К.Н. с ЕГН **********,***, до поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. Д., одобрена със заповед РД - 18-15/12.05.2005год. на ИД на АГКК, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Д., ул. „***” № ***, от ул. „***“ и обратно, чрез премахване на всички изградени прегради и огради, плътно долепени до две от стените на сградата на ищците, създаващи пречка при ползването на собствената на ищците постройка, находяща се на посочения по-горе административен адрес.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.Н. с ЕГН ********** и Д.К.Н. с ЕГН **********,***, срещу С.В.П. с ЕГН ********** и Н.А.П. с ЕГН **********,***, иск по чл. 64 от Закона за собствеността за определяне на прилежаща площ, необходима за ползването /според неговото предназначение/, както и за нормален и необезпокояван достъп до собствения на ищците недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на гр. Д., одобрена със заповед РД - 18-15/12.05.2005год. на ИД на АГКК, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Д., ул. „***” № **.

РЕШЕНИЕТО  подлежи  на  въззивно обжалване  пред  Добричкият окръжен съд  в двуседмичен срок от  връчването му  на  страните.         

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: