Р E Ш Е Н И
Е
№
13.03.2020г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 3073
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК във връзка с чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
твърди в исковата си молба, че била открита партида с № 20050 на адрес в гр.
Стара Загора, ул. Гоце Делчев № 35 на името на И.С.К.. С ползването на
съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникнали
договорни отношения, по силата на които „ВиК“ ЕООД се задължило да доставя питейна вода и да отвежда
отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължил да заплаща
консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следваш този на
засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред
от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл.40. ал.1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ответникът И.С.К. имал неизплатени в срок
задължения към дружеството ищец в размер на 1530,60 лв. (хиляда петстотин и
тридесет лева и 60 стотинки), произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода
11.12.2017 г. до 03.12.2018 г., за което били издадени квитанции, както и лихви
за забавено плащане в размер на 70,34 лв. (седемдесет лева и 34 стотинки) за
периода от 01.02.2018 г. до 28.01.2019 г.
За този период било извършвано ежемесечно
начисляване на потребените количества вода в имота на ответника, находящ се в
гр. Стара Загора, ул. Гоце Делчев № 35. За отчетените количества доставена и
отведена вода били издадени платежни документи - квитанции. Срокът за
заплащането им бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение
регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
- чл.33, ал.2 от действащите ОУ и чл.31. ал.2 - стара редакция на ОУ в сила до
27.09.2014 г., вр. с чл.40 от Наредба № 4/ 2004 г. за условията и реда на
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена и
отведена вода за имота на потребителя били издадени 11 бр. квитанции, сумите,
по които не били заплатени.
За горепосочените суми ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение № 489/07.02.2019 г. по гр.д. №
775/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Предвид обстоятелството, че
издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в изпълнение
на указанията на заповедният съд ищецът предявявал настоящите искове за
установяване на вземанията му по заповедта.
Искането на ищеца до съда е да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът И.С.К.,
ЕГН **********,***, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище
и адресна управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от
управителя инж. Румен Тенев Райков сумата 1530,60 лв. (хилила петстотин и
тридесет лева и 60 стотинки/, произтичаща от предоставени ВиК услуги за периода
11.12.2017 г. до 03.12.2018 г., за което били издадени квитанции за дължимите
суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 27.02.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в
размер на 70,34 лв. (седемдесет лева и 34 стотинки) за периода от 01.02.2018 г.
до 28.01.2019 г., претендирана на основание чл.40, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на
приложен лихвен лист - извлечение от сметките и компютърни извлечения за
неплатени квитанции, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направените по ч.гр.д. 775/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора
разноски в размер на 31,48 лв. (тридесет и един лева и 48 стотинки) за разноски
по делото, включващи държавна такса. Сочи банкова сметка ***ето: „Централна
Кооперативна банка” АД – Стара Загора, IBAN: ***.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
особеният представител на ответника И.С.К. - адв. Н.К. е подала писмен отговор
на исковата молба, с който взема становище, че оспорва иска по основание и
размер. Особеният представител взема становище, че от представените
доказателства не ставало ясно колко лица живеят на адреса на абоната И.С.К., за
бъде начислявано служебно по 46 куб.м. вода за всеки месец от претендирания
период от 01.02.2018 г. до 28.01.2019 г., за който на адреса на абоната не бил
монтиран водомер и се начислявало служебно максимално количество от по 5 куб.м.
вода за жилище без топлофикация съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги в Стара Загора. Не ставало ясно и дали изобщо жилището се обитава.
Оспорва представените 11 броя квитанции и карнета по партида № 20050 относно
начисленото количество вода, канал и пречистване на битови води.
В съдебно заседание ищцовото „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, чрез процесуалния си представител заявява, че
поддържа исковете по изложените в исковата молба доводи, като излага
допълнително такива че претендираното количество вода за заплащане е било
начислено по реда за начисляване на такова за обекти без водомер, тъй като
процесния обект бил без водомер.
В съдебно заседание назначеният по делото особен
представител на ответника – адв. К. оспорва
исковете, като прави възражения относно броя на обитателите на процесния обект
и за липса на доказателства, че ответникът е потребил посочените в квитанциите
количества вода.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 775 / 2019 год. по описа на Районен съд - Стара
Загора, съдът е издал в полза на „ВиК“
ЕООД срещу И.С.К. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата 1503,60
лева – главница, представляваща неплатена цена на количества доставена питейна
и отведена канална вода по партида 20050 за периода 11.12.2017 г. до 03.12.2018
г., ведно със законната лихва от 05.02.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 70,34 лв. за периода от
01.02.2018 г. до 28.01.2019 г., както и
за разноските по заповедното производство – 31,48 лева – държавна такса.
Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него
е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно
чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
заявителят е предявил настоящите искове за установяване на сумите по издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По делото са представени
лихвен лист, досие на абоната и 11 на брой квитанции, всяка една на стойност от
125,30 лева или на обща стойност 1503,60 лева за доставена и потребена вода и отведена и пречистена канална вода за периода 11.12.2017г. до 03.12.2018г., по партида
020050, на името на И.С.К.. Видно от съдържанието на тези квитанции, в тях е
посочено, че начисляването на количеството вода е „служебно“, но е посочен във
всяка една от тях номер на водомер: **********.
Видно от представен
по делото хартиен карнет (л.13 от делото), по този начин (на хартиен карнет) е
била начислявана вода по партидата на ответника от м. декември 2015 г. до м.
декември 2017г. (вкл.), като за всеки месец е отразено „БВ“ и всеки месец е
начислявано количество вода от 46 куб.м. В същия не са посочени брой обитатели.
Видно от досие на
абоната (л.14-57 от делото) от 10.04.2017г. до до 01.08.2018г. отново всеки
месец са начислявани по 46 кубика вода, като в графа „тип отчет“ е посочено –
„не отчетен“, а от 02.08.2018г. е
посочено в графа „тип отчет“ – реално измерен отчет, като отново количеството
вода начислявана помесечно е 46 куб.м., въпреки че не е отчетена разлика в
показанията на водомера.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е разпитана свидетелката С.Б.М., посочена в досието
на абоната като инкасатора за част от процесния период, като тя разказа, че със
сигурност не е съставяла тя хартиения карнет през 2017г., а за след това не
може с категоричност да се сети за конкретния обект, но потвърди, че е
отговаряла за засичането на водомерите за района, в който се намира този обект
и разясни механизма, по който са действали инкасаторите тогава. Тя разказа, че повечето
имоти на ул. Гоце Делчев, където се намира и процесният, са къщи и че голяма
част от тях са нямали водомери, като със символа „Б.В.“ са отбелязвали липсата
на водомер. В този случай начислявали служебно вода, а за броя на обитателите
посочвали това, което им каже лицето, което се намирало в имота, не са
извършвали проверки за това, като имали указния първоначално да пишат по –
малко кубици и през определен период от време да ги увеличават, като тези
стойности се определяли от „ВиК“ ЕООД. Съдът кредитира изцяло тези показания
като съответни на писмените доказателства по делото, като не се събраха други
поставящи под съмнение достоверността на показанията на тази свидетелка.
По делото е назначена и съдебно – икономическа експертиза, според заключението по
която, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и
кореспондиращо на останалите доказателства по делото, сумите по посочените в
исковата молба квитанции възлизат общо на сумата от 1503,60 лева за доставена и потребена вода и отведена и
пречистена канална вода за периода
11.12.2017г. до 03.12.2018г., по партидата на И.С.К., като квитанциите
отразяват начислен разход за вода без водомер на основание чл. 39, ал.5, т.1 и
ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а
мораторната лихва е 70,34 лева. Вещото лице е посочило, че по предоставени му
от ищцовото дружество карнети обектът е без водомер от 2005г. и че през
различните периоди от време са били отбелязани различен брой обитатели на
имота. Такъв брой обитатели не са били отбелязани в карнета за периода от
м.12.2015г. до м.12.2017г., а след това в досие на абоната са били посочени
трима живущи на адреса. Вещото лице е изчислило още, че ако се приеме, че от
2005г. е начислявано вода без водомер за 1 лице и се завишава с 1 куб.м. на
всяко тримесечие съгласно горепосоченото правило от Наредбата, то за процесния
период би следвало да се начисляват от 53 до 56 кум.м. вода за процесния период
и сумата за ВиК услуги би следвало да е по – голяма от претендираната.
Не са
представени по делото Общите условия на ищцовото дружество, но същите са
служебно известни на настоящия съдебен състав, а отделно от това са публикувани
на интернет страницата на дружеството и са общодостъпни.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение,
каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в
чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е
да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне
на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. Относими към спорното
материално правоотношение правни норми се съдържат още в ЗРВКУ, Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Съгласно чл. 8 от горецитираната Наредба №
4/2004 г. потребителите сключват договори при общи условия със съответното
водоснабдително дружество. Видно от Общите условия на ищеца, същите са одобрени
от ДКЕВР с решение ОУ – 09 от 11.08.2014 г. в изпълнение на чл. 6, ал.1, т. 5
ЗРВКУ. Следователно същите обвързват потребителите без да е необходимо писмено
приемане. Съгласно чл. 59, ал.2 от
Общите условия на ищеца ВиК операторът открива партида на потребителя с
потребителски номер при подаване на заявление от същия. В случая, не е спорно,
а и от представените по делото доказателства се установява, че такава партида е
открита на името на ответника. Следователно съдът приема за установено възникналото
правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги между ищеца и ответника.
Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014
г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредбата
по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва:1. по 6
куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател; 3. по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за
сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен
обитател;4. по 0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в
строеж. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 25, ал. 8 от Общите условия на
ищцовото дружество.
Съдът намира, че ищецът не е спазил
собствения си ред за начисляване на вода при липса на индивидуален водомер и че
не ангажира никакви доказателства, че количеството вода, заплащането на което
се претендира в настоящото производство, е начислено съобразно горепосочените
правила, поради което исковата му претенция се явява неоснователна, по следните
съображения:
От една страна, в исковата молба липсват
твърдения за начисляване на вода при липса на водомер. За този факт обаче
свидетелстват отбелязванията в хартиения карнет, в досието на абоната и
заключението на СИЕ. В противоречие с това, във всички издадени квитанции за
заплащане на служебно начислено количество вода, представени по делото, е
посочен номер на водомер, а именно: **********. Дори съдът да приеме този факт за липса на
водомер за безспорен по делото, то от събраните по делото доказателства се
установява, че на абоната е било начислявано произволно количество вода без да
се спазва чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2014 г. и чл. 25, ал. 8 от Общите
условия на ищцовото дружество. Видно от хартиения карнет (л. 13) и от досието
на абоната от декември 2015г. до декември 2018 г. на абоната все е било
начислявано количество вода от 46 куб.м. за месец, без да се държи сметка и да
са установени броя обитатели на жилището, като до м. юли 2018г. е посочено, че
служебно е начислявано количеството вода, а след тази дата въз основа на реален
отчет. Въпреки последното отбелязване за реален отчет, което предполага вече
наличие на работещ водомер (виж л. 15 от делото) на потребителя продължава да
се начисляват по 46 кубика вода за всеки месец, като обаче не е отразена промяна в
показанията на водомера. Неоснователни са доводите на процесуалния представител
на ищеца, че това е без значение, тъй като съгласно заключението на вещото лице
дори едно лице да живее на адреса, ако се начисля вода от 2005 г. по горепосочените
правила, то дори щяло да се получи по – голяма сума. Първо, буди недоумение
факта защо ищецът не е преустановил водоподаването
до обекта на абоната, при условие че не се касае за сграда в режим на етажна
собственост, а за къща в каквато насока са свидетелските показния на св.С.,
след като в хода на процеса излага твърдения за липса на водомер от 2005 г.
(такива не са изложени в исковата молба). Второ, това че абонатът е без водомер
от 2005г. не дава право на ищцовото дружество по собствено усмотрение да
начислява определено по незнайни какви критерии количества вода години наред
всеки месец, при условие че има нормативно предвиден ред за това. Необясним
остава и фактът, че дори след монтиран водомер, не се отразяват промени в
показанията му, а пак се начислява количество вода от 46 куб.м., ако може да се
вярва на отразеното в досието на абоната за реално отразен отчет от м.август до
м.ноември 2018г. Недоказан остана и факта на броя на обитателите на обекта, предвид
оспорването на особения представител в тази насока, като за недостоверния
начин, по който се е определял техния брой разказва разпитаната по делото като
свидетел бивша инкасаторка. Нещо повече, при служебно извършена от съда справка
в САС „Съдебно деловодство“ на съда, същият констатира, че в полза на ищеца
срещу ответника са били издадени влезли в сила понастоящем заповеди по чл. 410 ГПК (по ч.гр.д. 4027/2017г., 1442/2017г., 3856/2016г.), като видно от сумите и
периодите и след извършено служебно изчисление на съда, излиза, че и за цялата
2016 и 2017г. пак са били начислявани по
46 куб.м. всеки месец на този абонат (в какъв смисъл са и данните в хартиения
карнет, на л. 13 от делото), което е в подкрепа на извода на съда за
произволното начисляване на кубици вода по партидата на този абоната.
Предвид гореизложеното и предвид
оспорванията на особения представител на ответника, следва че исковите
претенции на ищеца са недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни. Освен това, в исковата молба е допусната грешка при сборуването
на общата сума по квитанциите, като е посочена сумата от 1530,60 лева, а не
1503,60 лева, но доколкото липсва спор по делото, че общата сума е 1503, 60
лева, съдът приема, че се касае за грешка в математическото изчисление на
ищеца, която не се отразява на изхода на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков, против И.С.К.,
ЕГН: **********,***, искове за
установяване на съществуване на вземания на “ВиК” ЕООД, гр. Стара Загора, за следните суми: сумата 1530,60 лева – главница,
представляваща неплатена цена на доставена питейна и отведена и пречистена канална
вода по партида 20050 за периода 11.12.2017
г. до 03.12.2018 г., ведно със
законната лихва от 05.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер
на 70,34 лв. за периода от 01.02.2018 г. до 28.01.2019 г., съгласно заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 775 / 2019 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, като неоснователни.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: