Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
Гр.
Перник, 26.01.2023 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при съдебния
секретар Е.В.*** и с участието на прокурор А. А.** от Окръжна прокуратура
Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. КАНД № 10 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Е.М.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника му адвокат В.К. ***, срещу съдебно решение № 618 от
16.11.2022 година, постановено по АНД № 1353 по описа за 2022 година на Районен
съд – Перник.
С обжалваното решение е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 42-0002221 от 19.07.2022 година,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РДАА)
– С.**, с което на Е.М.И.: за извършено административно нарушение по чл. 36, §
1, (iii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите
в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно
контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен
транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент
и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт (по-нататък Регламент (ЕС) № 165/2014), във
връзка с чл. 93в, ал. 17, т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП),
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева; за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2, във връзка
с чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), административно
наказание „Глоба“ в размер 10 (десет) лева.
Касаторът твърди, че са налице
основанията по чл. 348, ал. 1. т. 1, т. 2 и т. 3 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК), във връзка с чл. 63в от ЗАНН – нарушение на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила явна
несправедливост на наложените наказания.
По същество излага доводи както следва: Формален и субективен подход на
районния съд при извършената съдебна проверка за законосъобразност на
оспореното НП – не става ясно защо е прието, че възражението срещу съставения
за процесните нарушения акт (АУАН) е неоснователно и извън срока, което
обстоятелство е съществено и с оглед преценката за изпълнението на закона от
страна на наказващия орган по чл. 52 и чл. 54 от ЗАНН. В НП не са посочени
фактите и обстоятелствата от съставомерно значение. Санкционният орган е бил
длъжен да извърши преквалификация по реда на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която изрично да бъде спомената в НП. Непредставянето на всеки един от
процесните документи – удостоверения по Регламент 561/2006 и 5 броя тахографски
листа, осъществява самостоятелен състав на административно нарушение. Налице са
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, но нито наказващият орган, нито съдът са го
приложили, а по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да се
приложи чл. 9, ал. 2 от НК. От своевременно подадените документи се установява,
че липсва нарушение на Регламента, а касаторът за първи път не носи (представя)
документи по обективна причина – управлявал е друго МПС, а не обичайното. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна
проверка, като по същество постанови друг, с който да отмени процесното
наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата, редовно
уведомен, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, не депозира отговор.
В проведеното съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание ответникът
по касационната жалба, редовно призован, не се представлява.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Перник, прави заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила,
като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник,
касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна:
С НП № 42-0002221 от 19.07.2022
година, директорът на РДАА – С.**, наложил на Е.М.И.: административно наказание
„Глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за това, че на 08.06.2022
година, около 12:10 часа, в гр. Перник, на ул. „Владайско въстание“ № 1, на
разклона с ул. „Юрий Гагарин“, в посока към гр. С.**, извършва обществен превоз
на товари с влекач „**“ с рег. № **, (категория № 3), собственост на „**“ ЕООД,
и полуремарке „**“ с рег. № **, собственост на „**“ ООД, към Лиценз на
Общността № 20814, валиден до 08.05.2029 година, като при извършване на превоз
в обхвата на Регламент № 561/06, водачът на моторното превозно средство (МПС)
не представя тахографски листа, записи от картата на водача, ръчен запис и
разпечатки или удостоверение по образец, за времето от 05:21 часа ИТС време на
11.05.2022 година, до 05:21 часа ИТС на 31.05.2022 година, с което осъществява
състав на административно нарушение по чл. 36, § 1, (iii) от Регламент (ЕС) №
165/2014, във вр. с чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвтП; административно наказание „Глоба“
в размер 10 (десет) лева за това, че на че на 08.06.2022 година, около 12:10
часа, в гр. Перник, на ул. „Владайско въстание“ № 1, на разклона с ул. „Юрий
Гагарин“, в посока към гр. С.**, извършва обществен превоз на товари с влекач „**“
с рег. № **, (категория № 3), собственост на „**“ ЕООД, и полуремарке „**“ с
рег. № **, собственост на „**“ ООД, като при поискване не представя контролен
талон към свидетелство за управление на МПС (СУМПС), с което осъществява състав
на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 183, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд Перник, който с решението, предмет на настоящия
съдебен контрол го е потвърдил като законосъобразно.
За да постанови оспорения съдебен
акт първоинстанционният съдебен състав, във основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, и след техен анализ, съвкупен и поотделно, е приел от
фактическа страна за установена по несъмнен начин отразената в съставения за
процесното нарушение акт (АУАН) и процесното НП фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, след извършената цялостна служебна проверка за
законосъобразност на производството и във връзка с доводите на жалбоподателя, в
решението е прието, че не са налице процесуални основания за отмяна на НП – АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съдържат
факти и обстоятелства, описващи нарушенията в достатъчна степен, посочени са
дата и място на извършване на нарушението и нарушените законови норми.
Разгледал спора по същество, районният
съд приел, въз основа на безспорно установеното по делото от фактическа обосновава,
че законосъобразно и основано в приложимия материален закон е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора и за двете вменени му за
извършени административни нарушения: по чл. 36, § 1, (iii) от Регламент (ЕС) №
165/2014 година във вр. с чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвтП, със съответно
наложено административно наказание „Глоба“ и във фиксирания законов размер, без
да се приема за съществен порок посочването единствено на т. 4 от чл. 93, ал.
17 от ЗАвтП; по чл. 100, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
с наложено предвижданото административно наказание „глоба“ и във фиксирания в
закона размер.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК
касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата
касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната
инстанция възприема установена от Районен съд – Перник, фактическа обстановка,
като напълно кореспондираща на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата страна на спора. Същата е установена в
производство, водено съобразно правилата, установени в ЗАНН, респективно в НПК,
по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати
процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство, включително
свързани с извършената от съда доказателствена дейност, в каквато посока се
преценяват част от доводите в жалбата.
Неоснователни са доводите на
касатора, свързани с неправилно приложение на закона от решаващия
първоинстанционен състав. Споделят се изцяло мотивите на обжалвания съдебен
акт, обосновали извод за формална и процесуална законосъобразност на
проведеното производство, включително касателно изискванията към съдържанието
на съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Без основание са и доводите в
жалбата, свързани с възражението срещу съставения АУАН и приложените към същото
документи, във връзка с които се застъпва и теза, че в производството е
останало неясно защо касаторът е наказан за целия посочен период, както и че е неясно
защо е прието, че нарушени са и останалите три точки на чл. 93, ал. 17 от
ЗАвтП, вън от посочената в АУАН и НП т. 4 на приложената санкционна разпоредба.
Касационният съд възприема изцяло мотивите в тази част на обжалвания съдебен
акт, с които се приема, че представените документи – за ползван платен годишен
отпуск, и то само за част от периода 05:21 часа ИТС време на 11.05.2022 година,
до 05:21 часа ИТС на 31.05.2022 година, посочен в АУАН, не го освобождават касатора
в процесното му качество, от задълженията съгласно Регламент (ЕС) № 165/2014
година – чл. 34 „Използване на карти на водача и тахографски листове“, § 5, б.
„б“, т. ii, iii, iv и v.
С цитираните разпоредби се вменява в задължение на водачите да задействат
превключвателните механизми на тахографа, които позволяват да се регистрират
отделно и различимо изчерпателно изброени периоди от време, обозначени със
съответни символи, включително прекъсвания, почивка, годишен отпуск, отпуск по
болест (iv). Съответно разпоредбата на чл. 34, § 3
от Регламент (ЕС) № 165/2014 година регламентира, че в случаите, в които в
резултат на отсъствие от ПС, водачът не е в състояние да използва тахографа, с
който ПС е оборудвано, периодите, посочени в § 5, буква б), подточки ii), iii) и iv), се вписват в тахографския лист ръчно,
чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на
тахографския лист, ако ПС е оборудвано с аналогов тахограф (б. а)); или се вписват в картата на
водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни,
осигурено за тахографа, ако ПС е оборудвано с дигитален тахограф (б. б)).
Тахографски листове, съдържащи регистриран период от време, обозначен със
съответния символ за годишен отпуск, не са представени нито пред
административнонаказващия орган, нито пред съда. Не са представени и други
документи – удостоверение, потвърждаващо обективни технически причини (4) за
липсата на записи, направени в тахографа (последният е основен източник на
информация при крайпътните проверки съгласно (1) от Решение на Комисията от 14
декември 2009 година за изменение на Решение 2007/230/ЕО относно формуляр във
връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния
транспорт), съответно източник на данни за спазване на разпоредбите на Регламент
(ЕО) № 561/2006. Такова удостоверение не е представено нито по отношение на
периода, за който са представени доказателства за ползван от касатора платен
годишен отпуск, нито за останалата част от процесния период, за който прието от
наказващия орган е, че не са представени документи, регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези през
предходните 28 календарни дни. Не са представени нито карта на водача (ако
притежава такава), както и записите от нея, или ръчни записи и разпечатки, нито
удостоверение по чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-16-1054 от 10.10.2008 г. за
одобряване на типа на тахографи и тахографски карти и за изискванията,
условията и реда за регистрация на лицата, които извършват монтаж, проверка или
ремонт на тахографи. Предвид изложеното правилен е изводът на решаващия
първоинстанционен състав, че касаторът е осъществил вменения му
административнонаказателен състав, с наложено съответно по вид и в абсолютен
законов размер административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв.
Споделя се в тази връзка и изводът на районния съд, че възприемането на
непосочването на останалите три точки от санкционната разпоредба на чл. 93в,
ал. 17 от ЗАвтП в АУАН и НП за съществен процесуален порок на производството би
съставлявало прекален формализъм. На касатора еднозначно и в пълнота е
предявено обстоятелствено непредставянето на нито един от документите по т. 1
до 4 на чл. 93в, ал. 17 от ЗАвтП. С това
на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице са предявени
всички елементи от състава на процесното нарушение, поради което не е
ограничено правото му на защита, тъй като същото не е било лишено от правото да
узнае фактите, срещу които основно е гарантираното му от процесуалния закон
право на защита. Съответно касаторът не е било препятстван и в правото си във
всеки етап на производството да прави възражения и да представя доказателства.
Жалбата не съдържа доводи във
връзка с нарушението по т. 2 от процесното наказателно постановление. В
резултат на извършената, дължима служебно проверка за правилно приложение на
материалния закон касационният състав приема за правилен, като основан в приложимия
материален закон съдебния акт и в тази негова част. По делото е безспорно
установено, че на посочените дата и час, на посоченото място, касаторът, в
качеството му на водач на МПС, притежаващ валидно СУМПС, при извършена му
проверка от контролни органи не представил контролния талон към СУМПС, т.е. не
носил същия във време на управление на МПС, с което е извършил административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за
което наложено е съответното по вид и във фиксиран законодателно размер
административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лв.
Без основание са и доводите на
касатора за неправилно приложение на закона, свързани с наличие на предпоставки
за приложението на чл. 28 от ЗАНН, неправилно (арг. от чл. 11 от ЗАНН) обвързан
в жалбата с разпоредби на НК. И двете нарушения са формални, на просто
извършване и като такива не подлежат на преценка за наличие или не на вредни
последици от извършването им (арг. от чл. 28 във вр. с § 1, т. 4, предл. първо
от ДР на ЗАНН). Що се отнася до наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, с оглед които всяко от процесните две нарушения да представлява такова,
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид (арг. от чл. 28, ал. 1 във вр. с § 1, т. 4, предл.
второ от ДР на ЗАНН), предвид липсата на представени и приобщени по делото
доказателства за проява на такива обстоятелства, нарушенията се приемат за
типични за вида си. Поради това и не са налице основания за неналагане на
предвидените за същите административни наказания с отправяне на съответното
предупреждение.
Предвид изложеното наведените
касационни основания са напълно неоснователни. Настоящият касационен състав,
въз основа на извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита обжалваното
решение за валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно
съдебно производство и в съответствие с приложимия, включително материален
закон, поради съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
Относно разноските:
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
съдебно решение № 618 от 16.11.2022 година, постановено по АНД № 1353 по описа
за 2022 година на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/