№ 1683
гр. Варна, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501932 по описа за 2021 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по въззивна жалба, депозирана
от ПЛ. М. П., ЕГН **********, чрез адв. С.И., срещу Решение №261363/19.04.2021г.,
постановено по гр.д. №620/2021г. по описа на ВРС, VІІ-ми с-в, в частите, с които е осъден
въззивника да заплаща в полза на детето М. ПЛ. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Р. М. П., ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 162,50
лв. до 300,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 19.01.2021г., с падеж от
първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска; в частта, с която е осъден въззивника да заплати в полза на детето М. ПЛ.
П., ЕГН ********** издръжка за минало време за периода 01.10.2020г. до 18.01.2021г. за
разликата над 152,50 лв. до 300 лв.. месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 19.01.2021г., както и в частта, с която е определен режим на
лични отношения между детето М. и бащата П.М. през лятото два пъти по десет дни.
В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно в обжалваните части. Съдът
не е съобразил, че липсват доказателства за специални нужди на детето, които следва
ежемесечно да бъдат задоволявани. Твърди, че категорични доказателства за допълнителни
разходи, обусловени от здравословното състояние на детето, не са установени- липсват
писмени доказателства за заплатени суми, а от гласните доказателства се установява, че
такива ежемесечни разходи няма. Освен това се излага, че детето не боледува често и няма
по-тежки други заболявания, може да посещава детска градина, а майката може да работи на
осемчасов работен ден. Твърди, че не може да заплаща издръжка в посочения размер от 300
лв., тъй като заплаща множество кредити, получава ниско възнаграждение и издръжка от
300 лв. месечно му е непосилна. По повод издръжката за минало време сочи, че безспорно е
установено от свидетелските показания, че раздялата е настъпила от ноември, а не от първи
октомври, както е приел съда. Твърди, че минималната издръжка през този период е била
1
152,50 лв., поради което и следва да бъде определена именно в този размер. Счита, че детето
е на възраст, в която може да упражнява режим на лични отношения със своя баща през
лятото в пълен обем, а именно- 30 дни за цялото лято, разделени на два пъти по 15 дни. В
този период детето ще може активно да възстанови връзката със своя баща, както и
роднинския кръг по бащина линия. Предвид това и моли решението да бъде отменено в
обжалваните части, като издръжката за минало време бъде определена на 152,50 лв.
месечно, издръжката занапред – на 162,50 лв. месечно, а режимът на лични отношения бъде
определен през лятото на 30 дни, който да се ползва на два пъти по 15 дни, когато майката
не ползва платен годишен отпуск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Р. М. П., с който
оспорва жалбата. Излага, че заболяването на детето е установено, а ноторно е, че
медицинските специалисти не работят по здравна каса, поради което и се дължи заплащане.
Сочи, че предстои операция на детето, която ще възлиза на около 1 500 лв. общо. Твърди, че
бащата не заплаща все още никаква издръжка и е образувано изпълнително дело. Твърди, че
бащата няма желание за контакт с детето, тъй като го вижда само за няколко часа, поради
което и режимът на лични отношения през лятото не следва да бъде разширяван.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е депозирала становище
по жалбата.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата молба се излага от ищцата Р. Д., че с ответника П.П. са сключили
граждански брак на 09.05.2015г. От него имат едно дете- М., роден на 18.05.2018г. От
м.10.2020г. били във фактическа и икономическа раздяла. Ответникът напуснал семейното
жилище. От този момент, ищцата поела изцяло грижите за детето М.. Заявява, че бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен и желае прекратяването му с развод. Счита, че в интерес
на детето М. е упражняването на родителските права спрямо него да бъде предоставено на
нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения и същият бъде осъден да
плаща издръжка. Твърди ответникът да проявявал незаинтересованост към грижите за
детето, не плащал и издръжка. Предвид установено вродено заболяване на пикочо- половата
система се сочи, че детето има специфични нужди, налагащи освен полагане на специални
грижи и хигиена, но и медикаментозно лечение. Предстояла му оперативна интервенция. От
раждането на детето му били проведени множество изследвания. На 18.09.2019г. е било
прието в УМБАЛСМ Пирогов София, където му е проведена меатопластика. Понастоящем
било необходимо ежемесечно провеждане на изследвания и прегледи от специализирани
лекари в гр. София, разходите за които били поемани изцяло от ищцата. Твърди се, че
ответникът реализира доходи от труд от около 1 500 лева месечно. Няма задължения за
издръжка на други свои деца. Предвид лабилното здравословно състояние на детето и
сложната епидемиологична обстановка в страната, ищцата твърди, че работи на 4часа и
получава доход от 360 лева, който е недостатъчен за задоволяване специфичните
потребности на детето, поради което и понастоящем нейната и тази на детето издръжка били
поети изцяло от родителите й. Счита, че необходимата и възможна за плащане от бащата
издръжка е в размер на 450 лева месечно. Претендира, че издръжката се дължи и за периода
от 01.10.2020г., когато ответникът се е изнесъл от жилището и фактически е престанал да
участва в разходите за детето.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника П.П.. Не
оспорва настъпилото дълбоко инепоправимо разстройство на брачните отношения, но сочи,
че фактическата раздяла не датира от 01.10.2020г., а на 28.11.2020г. е бил изгонен от
2
семейното жилище от съпругата си. Не оспорва, че детето има вродено заболяване и че до
момента да му правени множество изследвания. Оспорва понастоящем състоянието му да
налага специални грижи и прием на медикаменти. Твърди, че единствено състоянието на
детето се проследява на 6 месеца. По лекарски указания детето не следвало да носи памперс
поради опасност от инфекции, което било единственото изискване за хигиената му, което
обаче се твърди да не е спазвано от майката и детето носело памперс и през деня, и през
нощта. Оспорва разходите за изследвания и прегледи от специалисти през 2019г. да са
поемани само от ищцата, доколкото в този период семейството е разчитало изцяло на
неговите доходи. Твърди, че от раздялата с ищцата живее на квартира с месечен наем от 300
лева и в тази връзка е теглил кредит за 800 лева. Посочва, че месечното му трудово
възнаграждение възлиза на 850-900 лева. Оспорва здравословното състояние на детето да е
лабилно, като определя детето като здраво и енергично. Твърди, че заболяването му
обичайно се израствало. Затова счита, че разходите за издръжката са не повече от
обичайните за възрастта. Твърди, че детето се отглежда преимуществено от баба си по
майчина линия и ищцата работи на 4ч. по нейно собствено желание. Искът за издръжка се
оспорва по размер. Оспорва нуждите на детето да изискват такава издръжка, като твърди и
че даването й не е в неговите възможности. Искът за издръжка за минало време се оспорва
по размер, а и по основание за времето от 01.10 до 28.11.2020г., тъй като в този период
съпрузите са съжителствали заедно и ответникът е участвал в издръжката на семейството.
Посочва, че докато са живели заедно е теглил кредити за покриване разходите на
домакинството, които обслужвал сам и до настоящия момент. Оспорва предложения режим
на лични отношения като ограничен и определен против интереса на детето. Доколкото до
раздялата с майката той е участвал активно в отглеждането на детето и е полагал всички
грижи, желае определяне на разширен режим. Извън това, след раздялата с ищцата, се
твърди, че тя отказва да му дава детето. Той го виждал за по 1-2 часа и то по усмотрение на
майката.
Контролиращата страна ДСП Варна не е изразила становище по исковете, а е
депозирала социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението е влязло в сила в частта по предявените искове за прекратяване на брака между
съпрузите, както и в частта, с която упражняването на родителските права е предоставено на
майката, при която е определено и местоживеенето на детето, предоставено е ползването на
семейното жилище на майката, както и в частта, с която е определен ежемесечният режим
на лични отношения между бащата и детето и режимът по време на личните и официални
празници, както и в частта, с която е определена издръжка за минало време в размер на
152,50 лв. месечно и е определена издръжка занапред -след подаване на иска, в размер на
162,50лв., респективно са отхвърлени исковете за заплащане на издръжка за разликата над
300 лв. до 450 лв. месечно.
По отношение режима на лични отношения между бащата и детето М. през
лятото, както и издръжката, дължима от бащата за минало време и за напред:
В жалбата са наведени твърдения, че въззивникът П. желае режимът да бъде определен
на общо 30 дни през лятото- на два пъти по 15 дни, а не както е определен с решението – два
пъти по 10 дни, тъй като така ще може да бъде възстановена връзката между бащата и
детето.
3
Произнасяйки се по предявените искове за предоставяне упражняване на родителските
права и определяне местоживеенето на детето, съдът е длъжен, в изпълнение на
задължението си да гарантира най-добрия интерес на детето, като съхрани или даде
възможност да се изгради връзката „баща-дете“, да определи най-подходящия режим на
лични отношения между детето и неотглеждащия го родител. В настоящото производство
следва да бъдат съобразени следните обстоятелства, имащи значение при преценка
определяне продължителността на режима през лятната ваканция. На първо място, при
настъпване на фактическата раздяла детето е било на възраст от 2 и половина години-
отглеждано е съвместно от двамата родители, като преимуществено грижите за него са
полагани от неговата майка. Съдът кредитира показанията на свидетелката Д., която сочи, че
бащата много преди фактическата раздяла е спял в отделно помещение от съпругата и
детето си, а помощта, която е оказвал за детето се е изразявала във вземането на храна от
детската кухня, впоследствие понякога водене на ясла. Горното се потвърждава от
показанията и на свидетелката А., която е виждала, че майката полага грижи за детето след
раздялата. Въззивникът П. не е вземал детето и не го е търсил. Че въззивникът е
осъществявал редки и кратки виждания с детето и то в семейното жилище, което майката му
е предоставяла, се установява от св. Д.. Свидетелката излага, че нито тя, нито ищцата Р. Д.
са знаели, че въззивникът има квартира в гр. Варна още от месец декември 2020г.
Въззивникът никога не е искал да взема детето и да го извежда извън дома. Твърденията на
П.П. в обратния смисъл останаха недоказани. Съдът не дава вяра на показанията на св. К.,
тъй като впечатленията му са инцидентни – същият е виждал отношенията между бащата и
детето веднъж, когато е останал да пренощува. И за тогава свидетелят твърди, че майката си
е гледала детето. За останалите впечатления, че бащата може „да нахрани, да изкъпе детето,
да го преспи“ свидетелят, макар и и да твърди обратното, очевидно няма лични наблюдения.
Извод за това е фактът, че свидетелят е живял почти през цялото време в чужбина, както и
че за целия период само веднъж е бил на гости с преспиване у страните. Впечатленията за
грижите, които изброява, че виждал бащата да полага, звучат неправдоподобно. Затова и
съставът приема, че бащата дори и преди фактическата раздяла не е полагал преките и
непосредствени грижи за детето, свързани с хранене, преспиване, къпане. Тези умения не са
придобити и след настъпване на раздялата, тъй като въззивникът не е вземал детето при себе
си в собственото жилище, където да полага сам грижи за него. Способността му да се справя
сам с ежедневното обслужване на детето не е установена по безспорен начин. Вярно е, че
детето е навършило вече три години и половина и е сравнително самостоятелно, но същото
продължава да има нужда от помощ при обслужването си, както и при упражняване на
контрол върху диетата и хигиената, което е особено важна за здравословното му състояние
предвид установените проблеми. Изявленията на въззивника П., че детето няма
здравословни проблеми, макар и да е приложена достатъчно медицинска документация,
установяваща обратното, водят до извод, че въззивникът би неглижирал и необходимите
грижи и контрол върху здравословното състояние на М.. Затова и съставът намира, че
въззивникът към настоящия момент не е демонстрирал достатъчно готовност и способности
да се справи самостоятелно с отглеждането на детето. В този смисъл и искането за
разширяване на летния режим на лични отношения с детето М. на 30 дни, разделени на два
пъти, съдът намира за неоснователно. Следва да бъде определен режим на лични отношения
през лятото два пъти по десет дни, през който период майката не ползва платен годишен
отпуск. Този режим отговаря на интереса на детето и неговите потребности да контактува
със своя баща, постепенно да се възстановява нарушената между тях връзка, както и
същевременно детето М. да не се отделя за твърде дълъг период от постоянно отглеждащия
го родител- неговата майка. Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
„
Досежно издръжката:
Детето М. е на три години и половина. Същото посещава детско заведение, като видно
4
от приложените справки за заплатени такси, детето отсъстват средно около една трета от
работното време на градината. Самата ищца излага, че детето не боледува тежко, а от
обичайните детски инфекции. Съобразно възрастта и обусловените от нея потребностти
детото има ежемесечни нужди от закупуване на храна, облекло, обувки, играчки, книжки,
пособия за детска градина, медикаменти, както и режийни- ток, вода и т.н.
Досежно твърдяните специални нужди във връзка с наличия здравословен проблем се
установява следното:
На 29.11.2018г. детето е било прието в СБАЛДБ Д-р Лисичкова ЕООД Варна и
изписано с окончателна диагноза: „други вродени нарушения в проходимостта на
бъбречното легенче и вродени аномалии на уретера“. Назначено е медикаментозно лечение с
препоръки за провеждане на сцингиграфия на бъбреци и консулт с детски уролог в планов
порядък и ежемесечно изследване на урина. През 2019г. състоянието на детето е
проследявано многократно от детски нефролог по повод настъпили инфекции, назначавано
му е медикаментозно лечение. На 18.09.2019г. е било прието в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД с
диагноза други форми на атрезция и стеноза на уретрата и шийката на пикочния мехур. На
20.09.2019г. му е извършена оперативна интервенция- меатопластика и е изписано с
препоръки и терапевтично лечение. През 2020г. проследяването на състоянието на
бъбреците е продължил от специалист детски нефролог с предписвано лечение и препоръки
за консултация с детски уролог. На 17.03.2021г. детето е постъпило за лечение в УМБАЛ
„Св. Марина“ ЕАД Варна с диагноза други хронични тубулоинтерстициални нефрити,
конгенитален мегаурутер, състояние след операция. Проведено му е лечение, изписано в
добро състояние, с препоръки за спазване на диета, активно наблюдение от личния лекар,
осъществяване периодичен уринен и ехографски контрол. Детето е било консултирано с
уролог и е било взето решение за оперативно лечение в планов порядък.
Същевременно от приложените касови бонове се установява, че майката извършва
почти ежемесечно проследяване на указаните показатели. Ноторно е, че ехографските
прегледи се заплащат допълнително, дори и прегледът да се извършва с медицинско
направление. Затова и съставът намира, че необходимостта от извършване на допълнителни
медицински прегледи и спазване на определена диета представляват специални нужди на
детето М. извън присъщите нужди за дете на същата възраст. Като се има предвид
изложеното, съставът намира, че на детето М. следва да бъде определена издръжка в размер
на 400 лв. месечно, включваща освен необходимата издръжка за дете на 3 години, така и
средствата за специалните потребности на детето, свързани със здравословните му
проблеми. При наличие на изменение в обстоятелства- подобряване на здравословното
състояние или пълно излекуване на детето, въззивникът разполага с възможността да поиска
изменение на издръжката поради отпадане на специалните нужди на детето.
Задължението за издръжка е безусловно, макар и при определяне конкретния размер
на издръжката законът да изисква отчитане от една страна нуждите на децата, а от друга
възможностите на родителите, които я дължат- чл. 142 ал.1 СК. В конкретния случай П.П.
няма други алиментни задължения, доколкото няма други непълнолетни деца. Доходите му
са в средномесечен брутен размер за период от година от около 1 180лева месечно. Той е в
трудоспособна възраст, няма данни за влошено здравословно състояние. Представената пред
настоящата инстанция заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя в изпитателния срок не променя горния извод, че бащата може да полага труд
и да реализира доходи. Освен това следва да се съобрази, че с представената заповед се
прекратява трудово правоотношение, за което по делото липсват доказателства какво
възнаграждение е получавано. Съобразно представеното удостоверение от 08.02.2021г. П.П.
е работел на длужност „Супервайзър магазин“ с НКПД: 52223001. С приложената заповед е
прекратено правоотношение за длъжността „отговорник търговска зала“, която е с НКПД:
51312005. Твърдения, че първото трудово правоотношение е прекратено, както и
5
представени доказателства в тази насока не са представени от въззивника. Предвид горното
и съставът приема, че не е доказано, че въззивникът е престанал да реализира доходи по
основното си правоотношение като „супервайзър магазин“. Годни доказателства за
настъпила принудителна безработица на въззивника не са представени по делото. Поради
изложеното и съставът приема, че бащата продължава да реализира доходи в посочения
размер. Майката Р. Д. също е в трудоспособна възраст и добро физическо здраве. Тя също е
трудово заета. Понастоящем предвид ниската възраст на детето, скорошното започване
посещение на детско заведение и съпътстващите го боледувания, принудителното
преустановяване от страна на държавата посещенията на децата в детските заведения и
липсващата възможност майката да разчита целодневно на помощта на родителите си в
отглеждането на детето, са я заставили да работи на четиричасов работен ден. Към
настоящия момент получаваното месечно трудово възнаграждение от майката е около 600
лева бруто. Обективни причини, изложени по-горе, обуславят невъзможността майката да
работи на осемчасов работен ден или на допълнителен договор и да реализира по-високи
доходи. Възраженията на въззивника в обратния смисъл, а именно че нежеланието на
майката е причина да не реализира допълнителни доходи, е неоснователно. Установява се от
събраните доказателства, че майката и детето живеят в жилище, което принадлежи на
бабата и дядото по майчина линия, които е активно участват в издръжката на своя внук и
дъщеря. Майката при изслушването си пред ВРС, а пред социалните работници е споделила,
че разчита изцяло на помощта на своите родители, включително и във финансово
отношение. Не е спорно, че същите са оказвали такава, осигурявайки изцяло издръжката на
детето в периода след раздялата на съпрузите, тъй като бащата и до настоящия момент не
заплаща такава доброволно.
По изложените съображения и като се има предвид, че считано от 01.01.2021г.
законоустановеният минимум по чл. 142 ал. 2 СК е 162,50 лева, както и че бащата реализира
по-високи от минималните доходи, а именно около средните такива за страната, съставът
приема, че при определена необходима за детето М. месечна издръжка от 400 лв., бащата
следва да бъде осъден да заплаща издръжка от 270 лв., от които 200 лв. за присъщите нужди
на детето и 70 лв. за специалните му нужди във връзка със здравословното му състояние.
Останалата част от 130 лв. от необходимата издръжка следва да се поеме от майката, която
полага и преките и непосредствени ежедневни грижи по отглеждане на детето.
Възраженията на въззивника, че за него такава издръжка е непосилна, тъй като заплаща
множество кредити и наем за жилището, в което живее, са неотносими, тъй като
алиментното задължение за издръжка е безусловно. Дали кредити са теглени за нужди на
семейството и как следва да се погасяват, е въпрос, който може да касае облигационни
отношения между бившите съпрузи, но не и задължението на родителя да плаща издръжка
на малолетното си дете.
Затова въззивника П. следва да бъде осъден да заплаща в полза на детето М. издръжка
в размер на 270 лв. месечно, считано от подаването на исковата молба– 19.01.2021г., с падеж
пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законово основание за
изменяването или прекратяването й. Издръжката следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва за всяка забавена вноска.
Решението на ВРС, с което е присъдена издръжка занапред за разликата над 270лв. до
300 лв. следва да бъде отменено и в тази част претенцията следва да се отхвърли.
По отношение на издръжката за минало време - периода от 01.10.2020г. до
18.01.2021г.:
Раздялата на страните е настъпила през месец октомври 2020г., което се установява
от свидетелските показания на св. Д. и А.. Съдът кредитира тези показания, тъй като същите
са лични и непосредствени. Така, св. Д. има лични впечатления, че през октомври са
ескалирали отношенията между страните, след което и П. се е изнесъл. Същото твърди и
6
свидетелката А., която сочи, че през късната есен на 2020г. – може би през октомври-
ноември П. се е изнесъл окончателно. За разлика от показанията на тези свидетели,
показанията на св. К. са опосредени от ответника, тъй като свидетелят не е бил в страната.
Дори и да се приеме обаче, че П. се е изнесъл окончателно края на месец ноември, както
твърди той, безспорно показанията на разпитаните две свидетелки установяват, че сметките
и издръжката на детето са били поети от родителите на ищцата. Сметките за ток и вода са
били платени след раздялата от бащата на ищцата, който е осигурявал и основните средства
за издръжка на домакинството на дъщеря си. Ето защо и съставът приема, че от ноември
месец 2020г. грижите за детето са били поети от неговата майка, поради което й
задължението на бащата за издръжка на детето е дължимо в пари. Същият дължи заплащане
на издръжка за периода от 01.10.2020г. до 18.01.2021г. Дължимата издръжка следва да бъде
определена в размер на 270 лв. месечно или общо в размер на 966 лв. До този размер следва
да бъде уважен иска, а за разликата над тази сума до 1 074,19 лв. отхвърлен. Респективно,
решението на ВРС в посочената част следва да бъде отменено.
С оглед на размера на присъдената издръжка въззивникът следва да заплати
съответната държавна такса в размер на общо 426,64 лв.- включваща такса по иска по чл.
143 и чл.149 СК. Решението на ВРС следва да бъде изменено в посочената част.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски.
Представен е списък за направени такива в размер на 600 лв. и се иска присъждането им по
реда на чл.38 ЗА в полза на адв. В.. Не е направено възражение за прекомерност. Предвид
изложеното и като съобрази, че е налице отхвърляне на част от заявената претенция,
респективно жалбата на въззивника е уважена, то и пропорционално следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. С.В. сума в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Въззивникът също е поискал присъждане на разноски пред настоящата инстанция, но
освен списък за направени такива, не е представил доказателства, че в действителност са
заплатени за процесуална защита пред ОС Варна разноски. Представен е договор за правна
помощ пред ВРС, който е и доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение пред
ВРС в размер на 650 лв. С решението си ВРС не е присъдил разноски в полза на страните.
Допълване на решението в частта за разноските въззивникът П. не е поискал по реда на
чл.248 ГПК. Предвид горното и пред настоящата инстанция е недопустимо за първи път да
иска присъждане на разноски, направени пред първата инстанция. Затова и в полза на
въззивника за настоящата инстанция разноски не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261363/19.04.2021г., постановено по гр.д. №620/2021г. по описа
на ВРС, VІІ-ми с-в, в частите, с които е осъден ПЛ. М. П., ЕГН ********** да заплаща в
полза на детето М. ПЛ. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.
М. П., ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 270 лв. до 300,00 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба- 19.01.2021г., с падеж от първо до пето число на
месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, както и в
частта, с която е осъден П. да заплати в полза на детето М. ПЛ. П., ЕГН **********
издръжка за минало време за периода 01.10.2020г. до 18.01.2021г. за разликата над 966 лв. до
1 074,19 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
19.01.2021г.,
7
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. П., ЕГН **********, действаща в качеството й на
майка и законен представител на детето М. ПЛ. П., ЕГН **********, иск с правно основание
чл.143 СК срещу ПЛ. М. П., ЕГН **********, за заплащане на месечна издръжка в полза на
детето М. за разликата над 270,00 лв. до 300,00 лв.- претендирана издръжка за периода
след подаване на исковата молба- 19.01.2021г. до настъпване на законово основание за
изменяването и прекратяването й.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. П., ЕГН **********, действаща в качеството й на
майка и законен представител на детето М. ПЛ. П., ЕГН **********, иск с правно основание
чл.149 СК срещу ПЛ. М. П., ЕГН **********, за заплащане на месечна издръжка в полза на
детето М. за разликата над 966,00 лв. до 1 074,19лв. - претендирана издръжка за периода
01.10.2020г. до подаване на исковата молба- 19.01.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261363/19.04.2021г., постановено по гр.д. №620/2021г.
по описа на ВРС, VІІ-ми с-в, в частите, с които е осъден ПЛ. М. П., ЕГН ********** да
заплаща в полза на детето М. ПЛ. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Р. М. П., ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 162,50 лв. до
270,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 19.01.2021г., с падеж от първо
до пето число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
както и в частта, с която е осъден П. да заплати в полза на детето М. ПЛ. П., ЕГН
********** издръжка за минало време за периода 01.10.2020г. до 18.01.2021г. сумата от 966
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
19.01.2021г., както и в частта, с която е определен режим на лични отношения между
бащата П.П. и детето М. два пъти по десет дни лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
ИЗМЕНЯ Решение №261363/19.04.2021г., постановено по гр.д. №620/2021г. по
описа на ВРС, VІІ-ми с-в, в частта, в която е определена дължимата от ПЛ. М. П. държавна
такса, като
ОПРЕДЕЛЯ, че дължимата от ПЛ. М. П. по исковете с правно основание чл.143 и
чл.149 СК държавна такса възлиза на 426,64 лв.
ОСЪЖДА ПЛ. М. П., ЕГН **********, да заплати в полза на адвокат С.В. В., от АК-
Варна, сума в размер на 500 /петстотин/ лв. - адвокатско възнаграждение за оказаната
процесуална защита и правна помощ на Р. М. П., ЕГН **********, по в.гр.д. №1932/21г. по
описа на ВОС.
Решението в частта, касаеща определения режим на лични отношения, подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9