О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………./31.05.2017 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание на тридесет и първи май през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията
дело № 528 по описа за 2017 год. на съда,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава 39 от
ТЗ.
Образувано
е по молба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД за откриване на производство по
несъстоятелност на „ЕЛИС ГЕ“ ЕООД, гр.Варна.
В
сезиралата съда молба е обективирано и искане за
предприемане на предвидените в чл.629а от ТЗ мерки чрез назначаване на временен
синдик на дружеството – ответник, с цел съхраняване масата на несъстоятелността,
поради изложените в сезиралата съда молба.
За
да се произнесе по така направеното искане, съдът съобрази следното:
В
производството по несъстоятелност предвидените в закона обезпечителни мерки се
допускат в два случая: в хипотезата на чл. 629а ТЗ, когато чрез налагането на
обезпечителните мерки се цели запазване на имуществото на длъжника преди
постановяване на решение по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност и в хипотезата на чл. 642 ТЗ, в която задължителна предпоставка
за допускане на обезпечителни мерки е решение, постановено на основание чл.
630, ал. 1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност.
Целта
на мерките е да се запази имуществото на длъжника, тъй като без обезпечението
ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.
Налагането на предварителни обезпечителни мерки е оправдано и допустимо само,
когато това се налага за запазване на имуществото на длъжника, като във всеки
конкретен случай следва да се прецени реалната опасност от разпиляване,
повреждане или укриване на имуществото на длъжника.
В
случая, искането, с което съдът бива сезиран, черпи правното си основание в
разпоредбата на чл.629а от ТЗ, съгласно която норма легитимиран да иска
налагане на мерките по чл.629а ТЗ е кредитор в производството по
несъстоятелност. Сезиралото съда дружество има посоченото качество, но в обективиращата искането му молба не са изложени релевантни
причини, налагащи допускане на исканата обезпечителна мярка – назначаване на временен синдик.
Изхождайки от правомощията на временния синдик, а именно: тези по чл.635, ал.1 ТЗ, както и от предпоставката на чл.629а от ТЗ, настоящият състав на ВОС
намира, че основателността на искането е предпоставена
от наличието на предвидената в чл. 629а, ал.1 ТЗ специфична обезпечителна нужда –
необходимост от запазване на имуществото на длъжника, с оглед оптималното и
справедливо удовлетворяване на неговите кредитори. Това е така, тъй като
допускането на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а ТЗ е предвидено от законодателя като
изключение, а не като правило.
В
контекста на изложеното, съдът намира, че само по себе си твърдението на
молителя – кредитор за състоянието на неплатежоспособност на ответниковото дружество не е основание за налагане на
обезпечителна мярка. На този етап от развитие на производството и само въз
основа на писмени доказателства не може да се изгради извод, че неплащането на
задължението към молителя се дължи именно поради състоянието на
неплатежоспособност, доколкото установената в разпоредбата на чл.608, ал.4 от ТЗ презумция е оборима, а
не необорима, такава. Ако и да е налице такова състояние, както се посочи
по-горе, до постановяване на предварителни обезпечителни мерки се стига, само
ако това се налага за запазване имуществото на длъжника с оглед защита
интересите на кредиторите и даване на възможност за оздравяване на
предприятието на длъжника. А конкретни твърдения за обективирани
от длъжника действия, които да бъдат квалифицирани като увреждащи масата на
несъстоятелността, не са наведени, нито съдът служебно констатира такива
обективно проявили се факти. Възможността длъжникът да сключва разпоредителни
сделки с имуществото си не съставлява такъв обективен факт, воден от който
съдът да формира извод за положително проявление на предпоставката на чл.621а ТЗ.
Този
извод не се налага и с оглед наведеното /макар и известно противоречиво
твърдение/ за непредставяне от длъжника /поради укриването му или ненамирането
му/ на заложените в полза на настоящия молител по реда на ЗОЗ движими вещи. В
настоящия случай, видно е, че предварителното обезпечение се иска от обезпечен
кредитор, предприел индивидуално принудително изпълнение, насочено както срещу
обекта на обезпечението, така и срещу други обекти. Поначало, производството по
несъстоятелност държи сметка за привилигирования
интерес на обезпечения кредитор, включително като е предвидена възможност за
продължаване на индивидуалното принудително производство и след откриване на
производството по несъстоятелност при опасност за увреждане на кредиторовия интерес – чл. 638, ал. 3 ТЗ. Като държи сметка за горното, настоящият състав
счита и че исканата обезпечителна мярка – назначаване на временен синдик, на
този етап от производството, е и неадекватна на обезпечителната нужда /ако за
такава се приеме обезпечителна нужда се приеме тази по запазване на заложното
имущество, предвид оглед разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ/.
Мотивиран
от изложеното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД за
предприемане на предварителна обезпечителна мярка по чл.629а, ал.1 т.1 от ТЗ
спрямо „ЕЛИС ГЕ“ ЕООД, гр.Варна, а именно: назначаване на временен синдик
Росица Станчева Томова.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от връчване му на
молителя.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: