№ 9015
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110127092 по
описа за 2021 година
„.....“ ЕАД е предявило срещу Й. ТР. СТ. установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания в размер на 908,10 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2016 г. – 04.2019 г., ведно със
законната лихва от 02.07.2020 г. до изплащане на вземането, 147,04 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2017 г. – 23.06.2020 г., 40,25 лева – главница за дялово разпределение за
периода 03.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от 02.07.2020 г. до изплащане на
вземането и 7,58 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.05.2017 г. – 23.06.2020 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „.....“, бл. 67А,
вх. Б, ап. 71, аб. № 283525.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва основанието за дължимост на
1
сумите, но не и техния размер. Релевира възражение за погасяване по давност на
процесните вземания. Оспорва наличието на облигационно отношение, както и да е
собственик или ползвател на имота. Намира,м че ищецът следва да установи, че ответникът
е поръчал доставката на топлинна енергия (чл. 62 ЗЗП). Намира за недължими
претендираните суми за лихва, тъй като ищецът не е установил изпадането на ответника в
забава. Сочи, че няма основание за дължимост на сумите за дялово разпределение, тъй като
то се осъществява от трето лице.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
С Договор за продажба на държавен недвижим имот от 26.07.1993 г. Й. ТР. СТ. и Б.Г.
С.а придобиват собствеността върху недвижим имот в гр. София, ж. к. „.....“, бл. 67А, вх. Б,
ет. 3, ап. 71. С оглед на това съдът намира, че по силата на закона между ответника като
потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен №
283525, без да е необходимо изричното им приемане, за ½ част, тъй като по делото не са
представени доказателства за смъртта на Б.Г. С.а или същата да е загубила правото си на
собственост върху процесния недвижим имот.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
2
Съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване размерът на предявените
искове.
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на 02.07.2020 г. В този смисъл и
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за
месечните вноски с падеж след 02.07.2017 г. или обхваща претендираните в настоящото
производство суми за цена на топлинна енергия за периода 02.07.2017 г. – 30.04.2019 г. По
тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за
периода 01.05.2016 г. – 01.07.2017 г. Размерът на уважения иск, определен на основание чл.
162 ГПК, за ½ част от процесния имот, е 289,77 лева, с включена сума за дялово
разпределение.
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. и приложими за част от процесния период, а именно
01.05.2016 г. – 09.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. По делото не
са представени доказателства, удостоверяващи публикуване на данни за дължими суми за
3
топлинна енергия за този период. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за друга част от процесния
период, а именно 10.07.2016 г. – 30.10.2019 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че
обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер, определен на
основание чл. 162 ГПК, за сумата от 47,24 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат всички страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
45,83 лева от общо направени разноски в размер на 100 лева за държавни такси в исковото и
заповедното производства, като се претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното
производства. Претендирани са адвокатски възнаграждения на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА за оказана безплатна правна помощ на ответника, като съразмерно с отхвърлената част
от исковете на адв. С.К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 215,28
лева от общо претендирани 400 лева, като с оглед направеното възражение за прекомерност
съдът намалява претендираното в исковото производство адвокатско възнаграждение на 310
лева с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. На адв. Иво Дилов следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 208,33 лева от общо претендирани 300 лева
за заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.....” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Й. ТР. СТ., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Й. ТР. СТ.
дължи на „.....” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 289,77 лева, представляваща ½ част от главницата за доставена топлинна енергия
за периода 02.07.2017 г. – 30.04.2019 г. с включени суми за дялово разпределение за периода
03.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от 02.07.2020 г. до изплащане на вземането
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 47,24 лева представляваща ½ част от мораторната
лихва за периода 15.09.2017 г. – 23.06.2020 г. с включена мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. – 23.06.2020 г. за топлоснабден имот в гр.
София, ж. к. „.....“, бл. 67А, вх. Б, ап. 71, аб. № 283525, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение от 16.07.2020 г. по ч. гр. д. № 28511/2020 г. на СРС, 82 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ над сумата над 289,77 лева до
целия претендиран размер от 948,35 лева с включена сума за дялово разпределение и за
4
периода 01.05.2016 г. – 01.07.2017 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата от 47,24 лева до
целия претендиран размер от 154,62 лева с включена мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА Й. ТР. СТ., ЕГН **********, да заплати на „.....” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производство в общ размер
на 45,83 лева.
ОСЪЖДА „.....” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. С.К. К., САК, съдебен
адрес: гр. София, ул. „Владайска“ № 35, ет. 3, офис 1, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА
сумата от 215,28 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
исковото производство.
ОСЪЖДА „.....” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. ...., КАК, личен №
**********, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 208,33 лева – адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „......“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5