№ 137
гр. Габрово, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20234200500187 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 56 от 07.04.2023 г. по гр. д. № 661/2022 по описа на Районен съд – град
Севлиево, съдът е признал за установено, по предявения иск с правно основание чл. 538 ТЗ,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че в полза на Н. С. Н., с ЕГН **********, от град Севлиево,
ул. *** , съществува парично вземане: за сума в размер на 12 200,00 лева, представляваща
вземане по запис на заповед, издаден на 06.07.2018 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 07.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, към длъжника Н.
Х. Д., с ЕГН **********, от град Севлиево, ***, за което вземане е издадена заповед №
229/08.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК по ч. гр. д. № 399/2022 г. на РС – Севлиево. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н.
Х. Д. да заплати на Н. С. Н. направените по гр.д. № 661/2022 г. по описа на Районен съд –
Севлиево разноски в размер на: 245,57 лева, заплатена държавна такса, както и разноски в
размер на 244,00 лева - заплатена държавна такса по ч.гр.д. № 399/2022 г. по описа на РС –
Севлиево и 410,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Въззивна жалба против решението е постъпила от Н. Х. Д., чрез адв. М. Д. от ГАК, с
която моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови решение, с
което да се отхвърлят предявените искове. Излага съображения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи предпоставки за
процесуална недопустимост - първоинстанционното производство е обусловено от
предхождащото го ЧГД № 399/ 2022 год. по описа на СРС. Заявителят в него базира
претенцията си по вземането на запис на заповед, издаден на 06.07.2019 г., с падеж:
31.07.2019 год. Впоследствие заповедният съд издава изпълнителен лист и заповед №
229/08.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК по посоченото по - горе ЧГД със съдържание, изложено в зададените от заявителя
параметри, вместо да откаже издаването на такъв /с оглед различията в датата на
1
нотариалното удостоверяване на подписа: 06.07.2018 г., както и във връзка със съответните
процесуални правила, свързани с отстраняването на нередовности по обстоятелствената част
и искането в заявлението по чл. 417 от ГПК/. Претенцията за вземането отново се базира на
запис на заповед, издаден на 06.07.2019 г., с падеж: 31.07.2019 год., видно от
обстоятелствената част на исковата молба. Именно в тези параметри и при тези реквизити,
ищецът сезира съдът и определя предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие с оглед правилото на чл.6, ал. 2 от ГПК, както и при действието на разпоредбата
на чл. 3 от същия процесуален кодекс.
Съдът не е предоставил възможност за отстраняване на нередовности на исковата
молба като процесуално действие за конкретизиране на тези релевантни по делото факти,
касаещи реквизитите на процесния запис на заповед, както и свързаните с тях важни правни
последици с оглед императивния характер на съответните разпоредби за тях, предвидени в
нормите на ТЗ. Същевременно, за първи път едва в съдебното решение се излага, че
формално такава дата е налице /т.е дата на издаване на записа на заповед/, а действителната
е нотариално удостоверената такава. Извежда се правен извод, че това не обуславяло
недействителността на ценната книга. Не се споменава нищо за датата на падежа. За датата
на издаване на запис на заповед, решаващата воля на съда се основава на нотариалното
удостоверяване на подписа, което дори не е задължителен реквизит на записа на заповед.
Подобно разширително тълкуване на императивните разпоредби, касаещи реквизитите на
записа на заповед намира за несъстоятелно от една страна, а от друга: изложеното по - горе
намирам за тежък порок на обжалвания акт, който счита, че води до процесуалната му
недопустимост.
Допуснатите съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд счита
също така, че са в разрез с т.1, т.2, т.З и т.4 от TP №1/ 2013 год. по тълк. дело № 1/2013 год.
на ОСГТК на ВКС. Намира, че предвид приетият по делото доклад, с оглед крайните и
релевантни за изхода на производството правни изводи, приемащи за дата на издаване на
записа на заповед: 06.07.2018 год. в разрез с императивно установените правила за това в
ТЗ, същият /т.е доклада/ е непълен и неточен, респективно дадените по него указания.
Позовава се на погасителна давност по процесния записа на заповед, с оглед т.4 от
цитираното по - горе тълкувателно решение и допуснатите съществени процесуални
нарушения в първоинстанционното производство.
От изложеното по - горе считам, че да се остави в сила обжалваният съдебен акт с
тези му решаващи крайни изводи, би довело до разминаване в императивно установените в
ТЗ реквизити на изпълнителния титул, въз основа на който е издадена заповед № 229/
08.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по ЧГД № 399/2022 г. по описа на СРС, както и изпълнителния лист от 08.04.2022 г.
Относно неправилността, необосноваността и незаконосъобразността на съдебното
решение, счита, че при разпределение на доказателствената тежест първоинстанционният
съд е указал на ищеца, че следва да докаже: наличие на редовен от външна страна и
действителен менителничен ефект, възникването и съществуването на твърдяното вземане и
неговия размер, както и всички други твърдени положителни факти, на които основава
доводите си. Още при иницииране на заповедното производство, а впоследствие и в
установителното такова, претенцията за вземането се базира на каузално правоотношение:
договор за заем. Недължимостта на сумата по записа на заповед е оспорена в цялост, а не
както неправилно е приел съдът, че се касае за общо оспорване на съществуването на
каузалното правоотношение. Поради това, необосновани и непочиващи както на закона,
така и на цитираната т. 17 от относимото TP № 4/ 18.06.2014 год. по тълк. дело № 4/2013
год. на ОСГТК на ВКС, са изведените правни изводи в обжалвания акт, че при направено
общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникване и съществуване на
2
вземане по каузално правоотношение. Диспозитивната част на т. 17 от посоченото по - горе
тълкувателно решение е в противоположния смисъл на приетото в съдебното решение. От
съдържанието му е видно, че „при въведени от страните твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е
издаден записа на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.
Необходимостта от изследване на каузалните правоотношения между издателя и
приноситела на записа на заповед произтича от обстоятелството, че когато записа на
заповед е издаден с цел да обезпечи задължения на издателя по каузалното правоотношение,
недействителността на каузалната сделка препятства възникването не само на пряко
свързаните със съдържанието и права и задължения, но и на поетите със записа на заповед
менителнични права и задължения.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от ответника по нея, чрез
пълномощника му адв. К. от АК- Габрово. Взима становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно. В
съдебно заседание пред въззивната инстанция ответника по въззивната жалба моли да се
остави същата без уважение.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Пред Севлиевски районен съд е подадено заявление за издаване на запис на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК от заявителя Н. С. Н. срещу длъжника Н. Х. Д. за сума в
размер на 12 200,00 лева, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на
06.07.2018 г. В т. 9 от заявлението е посочено, че на 06.07.2019 г., заявителят е предоставил
на длъжника паричен заем в размер на 12 200,00 лв. в брой, за срок до 31.07.2019 г. За
обезпечение на вземанията, Н. Х. Д. е издал запис на заповед с падеж на предявяване в срок
до 31.07.2019 г. Записът на заповед е издаден при клауза „без разноски и протест“. Заетата
сума не е върната, въпреки изтичането на срока, което е обусловило правния интерес от
водена на заповедното производство. Като доказателство е представен оригинала на
издадената запис на заповед. След като е получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ
Г.Н., длъжникът Д. е подал възражение. В указания от съда срок, заявителят е предявил иск
по чл. 422 от ГПК.
С исковата молба се претендира да се признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът има безспорно ликвидно и изискуемо парично вземане от ответника
Д. в размер на 12 200,00 лв. – главница, дължими на основание формален от външна страна
запис на заповед, издаден на 06.07.2019 г. и законната лихва върху главницата считано от
07.04.2022 г.- датата на депозиране на заявлението пред Севлиевски районен съд до датата
на окончателното изплащане на вземането.
С отговора на исковата молба се правят възражения за датата на издаване на
процесната запис на заповед, оспорва се съществуването на каузално правоотношение
между страните и поддържа възражения за нередовност на записа на заповед от външна
страна. Позовава се на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой на суми
на стойност над 10 000,00 лв. за внасянето им по платежна сметка. Моли да се отхвърли иска
като неоснователен и недоказан.
Доказателствената тежест е разпределена с определение № 848 от 16.11.2022 г. и
страните, заедно с процесуалните си представители са го приели без възражение. По делото
са събрани писмени и гласни, за изясняване на фактическата обстановка.
В съдебно заседание е разпитан по реда на чл. 176 от ГПК Н. Х. Д., който е заявил, че
лично е попълни ръкописния текст в приложени по делото запис на заповед.
Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел,
че представеният запис на заповед е редовен от външна страна и е уважил предявения
3
установителен иск. Приел е, че в производството безспорно се е установило съществуването
на вземане в полза на ищеца за претендирания размер.
Пред въззивната инстанция не са допуснати и събирани нови доказателства.
Габровски окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира че въззивната жалба е процесуално допустима. Подадена е от
лице, имащо право на въззивно обжалване, а именно от ответника в първоинстанционното
производство срещу решение, с което е уважен предявения срещу него иск. При подаване на
въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява основателна по следните
съображения:
Съгласно даденото разрешение в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк.д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9
/сегашна т. 10/ е съществуване на вземането, основано на запис на заповед.
Още в подаденото заявление по реда на чл. 417 от ГПК, заявителят е посочил, че е
предоставил паричен заем, което обуславя издаването на записа на заповед като
обезпечение на това каузално правоотношение. В исковата молба се твърди, че при
получаване на заемната сума от Н. Х. Д., последния е издал запис на заповед. Също така с
отговора на исковата молба ответника по иска е оспорил съществуването на каузалното
правоотношение между страните.
С оглед въведените от страните твърдения и възражения, основаващи се на
конкретно каузално правоотношение – предоставен паричен заем в размер на 12 200,00 лв.,
по повод на което е издадена процесната запис на заповед, първоинстанционният съд е
следвало да изследва каузалното правоотношение, но това не е сторено. В производството
по чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът Н. С. Н. е следвало да докаже вземането си, основано на
менителничния ефект, съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение и фактите, на които се основават твърденията и възраженията,
обуславящи претендираното право.
Във връзка с горното, въззивната жалба следва да бъде уважена, като се отмени
обжалваното решение и се постанови ново, с което се отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
На въззивния жалбоподател се дължат разноски, съгласно представения списък на
разноските: адвокатски хонорар по ч.гр.д. № 399/2022 г. по описа на СРС в размер на 500,00
лв. /л.23/; адвокатски хонорар по гр.д. № 661/2022 г. по описа на СРС в размер на 400,00 лв.
/л.12/; държавна такса за въззивна жалба в размер на 244,00 лв. и 3,52 лв. – такса превод;
адвокатски хонорар пред въззивната инстанция в размер на 900,00 лв. /л.6/ или общо
разноски в размер на 2047,52 лв. По делото са представени договори за правна защита и
съдействие от които се установява, че претендирания адвокатски хонорар е заплатен изцяло
и в брой. Разноски на ответника по въззивната жалба не се присъждат.
На основание изложеното въззивният съд прие, че решението, постановено от
Районен съд – гр. Севлиево следва да бъде отменено и постановено ново, с което да се
отхвърли предявения иск.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 56 от 07.04.2023 г. постановено по гр. д. № 661/2022 г.
на Севлиевски районен съд, с която е признато за установено, по предявения иск с правно
основание чл. 538 от ТЗ, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че в полза на Н. С. Н., с ЕГН
**********, от град Севлиево, ул. ***, съществува парично вземане: за сума в размер на 12
200,00 лева, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 06.07.2018 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, към длъжника Н. Х. Д., с ЕГН **********, от град Севлиево, ***, за което
вземане е издадена заповед № 229/08.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 399/2022 г. на РС – Севлиево, както и в
частта за разноските, с което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Х. Д., с ЕГН **********, от
град Севлиево, *** е осъден да заплати на Н. С. Н., с ЕГН **********, от град Севлиево, ул.
***, направените по гр. д. № 661/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на: 245,57 лева, заплатена държавна такса и направените по ч. гр. д. № 399/2022 г. на
РС – Севлиево разноски в размер на: 244,00 лева - заплатена държавна такса и 410,00 лева -
адвокатско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от Н. С. Н., с ЕГН **********,
от град Севлиево, ул. *** срещу Н. Х. Д., с ЕГН **********, от град Севлиево, *** искове
за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. Х. Д. дължи на Н. С. Н.
сумата от 12 200,00 лв. по запис на заповед с дата на издаване 06.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2022 г. до окончателното плащане,
както и сумата 244,00 лв. – заплатена държавна такса и сумата 410,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 399/2022 г. по описа на Севлиевски районен съд, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. С. Н., с ЕГН **********, от град Севлиево, ул. *** да заплати на Н. Х.
Д., с ЕГН **********, от град Севлиево, *** сумата 1547,52 лв. /хиляда петстотин
четиридесет и седем лева и 52, ст./ – разноски пред двете инстанции, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. С. Н., с ЕГН **********, от град Севлиево, ул. *** да заплати на Н. Х.
Д., с ЕГН **********, от град Севлиево, *** сумата 500,00 лв. /петстотин лева/– разноски по
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5