№ 25486
гр. София, 11.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110109202 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
„Б.“ ЕАД е предявило срещу Л. Б. К. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, с който се иска осъждането на ответника
да заплати сумата в размер на 11 993,87 лв., представляваща платено при отпаднало
основание обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 849,11 лв.
и обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ, вр. с чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г. в
размер на 11 144,76 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
14.02.2025 г. до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 1073211/29.02.2016 г., по
силата на което ответникът е изпълнявал длъжността „Шофьор на лек автомобил до 9
места“, с място на работа управление „Административно“, отдел „Транспортно
обслужване“, сектор „Шофьори“ на „Б.“ ЕАД. Твърди, че с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-
Изх. № 106/14.10.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Въз връзка с прекратяването
на трудовото правоотношение на ответника било изплатено обезщетение за неспазено
предизвестие от страна на работодателя по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 849,11 лв. (брутно
трудово възнаграждение за 8 работни дни), а на основание чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 53, ал. 1
КТД/2021 г. за времето, през което ответникът останал без работа, но за не повече от един
месец, сумата от 11 144,76 лв., представляваща сбор от пет месечни брутни трудови
възнаграждения съобразно постигнатите договорености по чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г. Сочи, че
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение, в случая последният пълен
отработен месец е месец октомври 2021 г., като брутното трудово възнаграждение е
съставено от основна заплата – 1 827 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит (клас за прослужено време) – 401,94 лв.
Ищецът твърди, че с Решение № 3198/28.02.2023 г. по гр. д. № 66315/2021 г. по описа
на СРС, 63 състав, частично отменено по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ и потвърдено в частта по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ и частично по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ с Решение №
469/24.01.2024 г. по в. гр. д. № 6814/2023 г. по описа на СГС, IV-E въззивен състав,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 5153/12.11.2024 г. по гр. д. №
1653/2024 г. по описа на ВКС, III г. о., били уважени обективно съединените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225 КТ, на ответната
1
страна, като била призната за незаконна и отменена атакуваната заповед, а ответникът
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като работодателят бил осъден да
му заплати сумата в размер на 13 373,64 лв. – обезщетение за оставане без работа, в резултат
на незаконното уволнение, за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 22.11.2021 г. до окончателното плащане. Сочи, че заплатил посоченото обезщетение
в хода на образуваното изпълнително дело № 20248520400004 по описа на ЧСИ К.П., с рег.
№ 852 на КЧСИ. Ищецът счита, че с оглед отмяната на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, заплатените обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и
чл. 222, ал. 1 КТ подлежат на връщане от страна на ответника, тъй като вредите от
оставането без работа от страна на работника или служителя след уволнението се
компенсират от обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Освен това счита, че ответникът не може
да се приеме за добросъвестен при получаване на обезщетенията, след като е считал
уволнението за незаконосъобразно и доколкото молбата за изплащане на обезщетението по
чл. 222, ал. 1 КТ е депозирана след подаване на исковата молба за признаване на
уволнението за незаконно. С изложеното моли за уважаване на иска и за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва частично
предявения иск. Не оспорва факта, че са му заплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по
чл. 222, ал. 1 КТ, вр. с чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г., както и че следва да възстанови на ищеца
сумата от 9 135 лв. – получено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, вр. с чл. 53, ал. 1 КТД/2021
г. За горницата над този размер оспорва предявения иск като счита, че не дължи връщане на
възнаграждения, които представляват допълнителни елементи от месечното трудово
възнаграждение. Ответникът прави възражение за прихващане между сумата,
представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 9 135 лв. и сумата от 2 373,28
лв., представляваща обезщетение, дължимо от ищеца на ответника за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ за времето, през което ответникът е останал без работа
поради незаконното уволнение (28 дни). Счита, че дължимостта на това обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ е призната от ищеца с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. № 14/04.04.2025 г.
Счита, че са налице предпоставките за извършване на прихващане.
Ответникът оспорва изцяло иска за връщане на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ
като неоснователен, счита, че независимо от отмяната на уволнението тази сума не подлежи
на връщане на ищеца. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане с доводи, че не е бил търсен от
работодателя за заплащане на исковата сума преди образуване на настоящото производство,
съответно не е дал повод за предявяване на иска. Поради изложените съображения моли за
отхвърляне на иска в частта за осъждането му да възстанови полученото обезщетение по чл.
220 КТ, както и за извършване на прихващане по иска в частта за връщане на обезщетението
по чл. 222, ал. 1 КТ. Претендира разноски.
По доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал.
1 КТ, в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил на ответника сумата в размер на
11 993,87 лв., представляваща платено при отпаднало основание обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 849,11 лв. и обезщетение за оставане без
работа по чл. 222, ал. 1 КТ, вр. с чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г. в размер на 11 144,76 лв., както и
че основанието за плащането на процесната сума е отпаднало.
Ответникът носи тежестта да докаже основанието за задържането на процесната сума.
По направеното възражение за прихващане ответникът носи доказателствената
тежест да докаже дължимостта на сумата в размер на 2 373,28 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ - че е прекратено
трудовото правоотношение между страните, работникът или служителят не е ползвал
полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за
предходни години, както и размера на вземането си.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са били в трудово
правоотношение, съгласно Трудов договор № 1073211/29.02.2016 г., по силата на което
2
ответникът е изпълнявал длъжността „Шофьор на лек автомобил до 9 места“, с място на
работа управление „Административно“, отдел „Транспортно обслужване“, сектор
„Шофьори“ на „Б.“ ЕАД; че с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. № 106/14.10.2021 г.
трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ, както и че уволнението е признато за незаконно с влезли в сила решения; че в
производството по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ „Б.“ ЕАД е било осъдено да заплати на Л.
Б. К. сумата от 13 373,64 лв. – обезщетение за оставане без работа, в резултат на незаконното
уволнение, за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., която сума е била заплатена в хода на
образувано изпълнително дело; че ищецът е начислил за изплащане на ответника
обезщетение за неспазен срок на предизвестие в брутен размер от 849,11 лв. и обезщетение
за оставане без работа за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. в брутен размер от
11 144,76 лв.
По доказателствата:
Страните са представили писмени доказателства, които следва да бъдат приети.
Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставения
в отговора на исковата молба въпрос следва да бъде уважено, като с оглед определяне на
размера на дължимите обезщетения по чл. 220 КТ и чл. 222 КТ служебно следва да бъде
допуснат и допълнителен въпрос: вещото лице да посочи какви са брутните и нетните
размери на дължимите на ответника обезщетения за прекратяване на трудовото
правоотношение при неспазване на срока на предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ и за оставане
без работа по чл. 222, ал. 1 КТ, вр. с чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г., във връзка с Акт за
прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. № 106/14.10.2021 г. и предмет на настоящото производство, и
в какъв размер са изплатени те на ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.07.2025 г. от
10:00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по поставения в отговора
на исковата молба въпрос: В какъв размер е дължимото от ищеца на ответника
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск съобразно Акт за
прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. № 14/04.04.2025 г.?, като вещото лице посочи брутния и
нетния размер на дължимото обезщетение, както и дали е изплатено на ответника, както
и на служебно поставения въпрос: Съгласно Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. №
106/14.10.2021 г. какви са брутните и нетните размери на дължимите на ответника
обезщетения за прекратяване на трудовото правоотношение при неспазване на срока на
предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ и за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ, вр. с чл. 53,
ал. 1 КТД/2021 г. (предмет на настоящото производство) и в какъв размер са изплатени те
на ответника, при депозит в размер на 300 лв., вносим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Мария Георгиева Малева, с адрес: гр. София, ж. к.
„Младост-3”, бл. 368, вх. Б, ет. 1, ап. 1, тел. 0887-747-646, която да се уведоми за
експертизата, както и да се призове за откритото съдебно заседание, като й се укаже, че
депозитът е вносим от бюджета на съда и може да работи по заключението.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4