Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260027 26.08.2020 г. гр.С.З.СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет
и девети юли две хиляди и двадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ
КЕМЕРОВА……………………………………………….
Прокурор ……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1318
по описа за 2020 година.
Производството е на основание чл.258 и
сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивната жалба от Община К., чрез пълномощника и ст.юрисконсулт М.Т.-И. против
решение № 95 от 21.02.2020г., постановено по гр.дело № 1621/2019г. по описа на
Казанлъшки районен съд.
Въззивникът обжалва атакуваното решение, като
излага подробни съображения за това, че то е неправилно, поради неправилно
прилагане на материалния закон. Моли първоинстанционното решение да бъде
отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което съдът да
отхвърли предявеният иск от М.Ж.М. и В.Ж.Н. и двамата от гр.К., като
неоснователен и недоказан.
Претендират се и присъждане на направените
разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
Доказателствени искания не са направени.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от адв.М.К. ***, като пълномощник на въззиваемите, с който сочат, че
подадената жалба е неоснователна, необоснована и недоказана и следва да се
остави без уважение, а постановеното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения.
Претендират направените разноски пред
въззивната инстанция.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да се
разгледа по същество относно нейната материална основателност.
Въззивникът ОБЩИНА К. - редовно и своевременно
призован, не се явява и не изпраща представител.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ М.Ж.М. и В.Ж.Н., редовно и своевременно
призовани – не се явяват вместо тях се явява адв. М.К., която моли съда да
остави без уважение въззивната жалба и да потвърди Решението на РС-К..
Съдът, след като провери събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка по делото:
Предявените обективно съединени искове са с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.69 и чл.79 от ЗС.
Пред двете
съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е,
че двамата ищци и двама въззиваеми М.Ж.М. и В.Ж.Н. са наследници на
общия им наследодател Ж. М.Ж. б.ж. на гр. К., починал на 28.11.2010 год. По делото
е представен писмен договор за покупко – продажба на недвижим имот от датата 21.03.1972г., от който се установява, че Ж. М.Ж. е купил
от Ш.Ю.Н.1 дка. от празното дворно
място, находящо се в местността „Курубълъка“, при съседи : изток – река, на
запад А.К.П.за сумата от 200 лева. Договора е подписан от двама свидетели.
Представен и е договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 21.03.1972г., от който се установява, че Ш.Ю.Н.в качеството й
на продавач продава на Д.С.Д.0,5 дка. от празно дворно място в местността
„Курубълъка“ със съседи на изток - река, на север - И.А., на запад - А.К.П., на юг – Ж. М.Ж. за сумата от 100
лева.
По делото е представено удостоверение за наследници
изх. №1282/09.07.2018г. от което с установява, че Ж. М.Ж. е починал на 28.11.2010г., за което е
съставен акт за смърт №0764/29.11.2010г. След смъртта си е оставил за свои
наследница по закон В.Ж.Н. /дъщеря/ и М.Ж.М. /син/.
От представеното по делото строително разрешение под №
236/12.09.1978г. се установява, че на Ж. М.Ж. е разрешено да построи сезонна
постройка върху 20 кв.м в местността „ Курубълъка“.
От скицата с №1779/15.12.2017г.
издадена от Община К. се установява, че процесния недвижим имот е с пл.№ 2699,
находящ се в местността „Старите лозя“, в землището на село О., придобит с
договор от 21.03.1972г., с площ от 1 680 кв.м. при граници на имота : от
север И.А., от юг – Н. И П.К., от запад – имот $2694 и от изток – път.
По делото е представено и удостоверение под №466/01.11.2018
издадено от община К., от което се установява, че поземлен имот с идентификатор
35167.122.699 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град К.,
одобрени със Заповед № Рд – 18-88/2015г. на ИД на АГКТ, местност „ Старите
лозя“, трайно предназначение на територията:земеделска, начин на трайно
ползваме : лозе с площ 1 760 кв.м., категория на земята при неполивни
условия: идентичен с имот № 122699 по
КВС на град К. и имот пл.№ №2699 по кадастрален план на местност „Старите лозя“ в град К. е
собственост на Община К. на основание чл.2, ал1 от Закона за общинската
собственост, чл.19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи, Заповед № 137 от 11.11.2008г. на Областна дирекция „Земеделие и
протоколно решение от 10.11.2008г.
По делото са представени и приходните квитанции от
който е видно, че наследодателя Ж. М.Ж. и наследниците му ищци в настоящото
производство за заплащали данък
недвижими имоти и такса смет за процесния недвижим имот, както е че имота е
деклариран в Дирекция „МДТ“, община К..
С протоколно решение от 10.11.2008 г. комисия
по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ взела решението като е определила имотите по
чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища,
включително придобитите преди влизане в сила на
ЗИД на ЗСПЗЗ. Със заповед № 137/11.11.2008 г. на директора на Областна
дирекция „Земеделие“ – С.З.е одобрено протоколно решение от 10.11.2008 г. по
чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ.
По делото е представен акт за частна общинска
собственост с № 2982/27.04.2015 г. , с който на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и чл. 56 от ЗОС, чл. 19 от ЗСПЗЗ, чл. 45г от ППЗСПЗЗ, протоколно решение от
10.11.2008г. одобрено със Заповед №137/2008г. на Областна Дирекция земеделие и
скица № К02338/2015г. е актуван като общинска собственост недвижим имот
представляващ земеделска земя, с обща площ 1 760 кв.м., представляващ имот
№ 122699, в местността „Старите лозя“. Девета категория на земята при неполивни
условия. Начин на трайно ползване : лозе., при граници на имота: север – имот №
122698, изток - имот № 000167, юг – имот
№ 122688, запад – имот № 122694.
По делото пред първостепенният съд са събрани и
съответните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.С.Д.и Петър
Димитров Караджов, от които се установява по категоричен начин обстоятелството,
че от 1972 г. и до смъртта си наследодателят на въззиваемите е владял процесния
имот, а след това ищците са били тези, които са продължили да владеят
процесният недвижими имот.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и настоящият въззивен
съд също възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.
От заключението се установява че процесният имот с пл.
номер 2699, местност „Старите лозя“ по Кадастралния план от 1996 г., с номер
122699 по КВС на землището и идентификатор по КККР 35167.122.699. При
извършването на огледа на процесния недвижим имот вещото лице е установило, че
западната част на имота, където са били лозовите насаждения не се обработва, а
източната част се обработва и има изграден асмалък от метална конструкция. В
тази част на имота е построена двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП около 50
кв.м. и склад за инвентар на северната фасада. Същите са отразени на
кадастралния план на местността „Старите лозя“ – четвърта зона, одобрен със
Заповед № 653/22.07.1996 г. В Разписния списък на плана от 1996 г. имот с пл.
номер 2699 е записано: Д.С.Д., с основание: частен договор от 21.03.1972 г. –
500 кв.м. и Ж. М.Ж., с основание: частен договор от 21.03.1972 г. – 1 000
кв.м. В имотния регистър процесния имот е с номер 122699 и е записан като
стопанисвана от общината, т.е. земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С решение от
10.11.2008, одобрено със заповед№
137/11.11.2018 г. на директора на ОД „Земеделие“ – С.З.процесният имот е
записан като общинска собственост. Вещото лице сочи, че местността
„Курубалъка“, упомената в Договор за покупко-продажба от 72 г. е в окрупнената
местност „Старите лозя“. В картата на землището тази територия е определена за
възстановяване в стари реални и възстановими граници по чл. 18г от ППЗСПЗЗ. От
заключението се установява още, че вещото лице при проверката не е открило
данни за имотите в тази територия да са влизали в ТКЗС както и да са
одържавявани. Сочи, че в Общинска служба „Земеделие“ няма данни други лица да са заявили претенции
за процесния имот. От Кадастралния план одобрен 1966 г. имот № 2699 в западната
си половина е бил с лозови насаждения, в източната част е построена сграда и
записан на Д.С.Д.и Ж. М.Ж.. В регистъра на имотите към КВС имот 122699 е с начин на трайно ползване:
лозе и запис стопанисван от общината. Установява се, че имотът е застроен с
двуетажна жилищна сграда, ограден с телена мрежа върху стоманобетонни колове в
с врата от тръбна конструкция и телена мрежа. Върху дерето от изток е изграден
плочест бетонов водосток. По Кадастралния план от 1996 г. имота е пл. номер
2699, обозначен като лозе и записан с начин на трайно ползване – лозе. По КВС
процесния имот с пл. номер 122699 и е с начин на трайно ползване – лозе. По сега
действащата Кадастрална карта имота е с идентификатор 35167.122.699 и начин на
трайно ползване: лозе. Вещото лице сочи, че процесния имот не си е променял
конфигурацията и площта по описаните по-горе планове. От отговорите на вещото
лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че в поземлената комисия имота
е отразен – за възстановяване по чл. 18г, т.е. за възстановяване в стари реални
граници. Вещото лице сочи, че при закупуване на имота не е имало изработен
Кадастрален план като продавачите и продавачите са си определяли площта сами. В
Кадастралния план от 1996 г. имотът е с площ 1 690 кв.м.
Въззивникът община К. необосновано във въззивната си
жалба оспорва извода на първостепенния съд, че имота, предмет на делото не
подлежал на възстановяване, тъй като не бил включен в блок на ТКЗС или друга
организация, не бил отчужден или отнет от собствениците, както и че било
доказано непрекъснато и несмущавано владение от страна на ищците. В решението
си съдът подробно и обективно е обсъдил всички факти и е достигнал до правилен
извод, че владението на имота от ищците и техния наследодател е непрекъснато и
несмущавано още от 1972 год. /когато е закупен имота/, те никога не са губили
владението си, и че имота не е бил стопанисван или владян от другиго. От заключението
на СТЕ се установява, че имота никога не е внасян в ТКЗС, няма доказателства да
е отчуждаван и одържавяван. Също така няма доказателства имотът да е включен и в
ДПФ, съответно не е бил държавна или общинска собственост, поради което не се
прилага забраната за придобиването му по давност, съгласно чл.86 от ЗС.
Необосновано също така въззивникът твърди, че процесният
имот подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като бил запазил
земеделския си характер. Правилно съдът е приел, че съгласно чл.10 ал.1-чл.14
от ЗСПЗЗ, на възстановяване подлежат само имотите, които са били отнети
фактически или юридически от собствениците им. Такъв имот, като процесния,
съгласно трайната съдебна практика не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, тъй като е запазил статута си на частна собственост и е владян в реални
граници от ищците. Съдът е приел, че процесният имот не попада в хипотезата на
чл.10 от ЗСПЗЗ. няма доказателства и данни за отчуждаване или одържавяване,
запазил е статута си на частна собственост, владян е от ищците и техния
наследодател в реални граници. С оглед на този извод, съдът правилно приема, че
при тези условия не се прилагат разпоредбите на чл.5 ал.2 от ЗВСВОНИ и чл.19 от
ЗСПЗЗ. Още повече, че чл.19 от ЗСПЗЗ се отнася само за земеделски земи,
подлежащи на възстановяване в предвиден от закона срок, но не са били заявени в
този срок. т.е., ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
какъвто е настоящия случай, то общината не може да го придобие по реда на чл.19
от ЗСПЗЗ.
Изцяло в същият смисъл е и константната и трайната
съдебна практика на Върховните съдилища на Републиката по приложението на
посочената норма, която практика приема, че целта на закона е да се върне едно
предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат
на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/
собственост по отношение на определена категория имоти- земеделските земи, като
в този смисъл не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си
на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че
такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /Решение
№79/10.04.2013 г. по гр.д.№612/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение №197/10.05. 2011
г. по гр.д.№430/2010 г. на ВКС; Решение №765/28.10.2010 г. по гр.д №1987/2009
г. на ВКС, г.о., Решение №798/16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. на ВКС и
др., постановени по чл.290 от ГПК/. Тъй като процесният имот не попада в
хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни за одържавяване или отчуждаване,
а е запазил статута си на частна собственост и е владян от наследодателите на
ищците и от последните в реални граници, то не се прилагат нито разпоредбата на
чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че
незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на
Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. В
приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в
предвидения в закона срок. В този фонд влизат само земеделски земи, които са
били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът
не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да го придобие
по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земеделски земи, които
подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните
срокове / Решение №427/21.07.2009 г. по гр.д.№3255/ 2008 г. на ВКС, II г.о.;
Решение №21/04.02.2011 г. по гр.д №1327/2009 г. на ВКС; Решение №
249/04.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС- по чл.290 от ГПК/. Предвид
гореизложеното съдът намира, че по
отношение на процесната земеделска земя разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими,
тъй като няма данни имотът да е бил включен в ТКЗС или фактически да е отнет от
собственика и наследниците му поради което и не попада в обхвата на чл.19 от
ЗСПЗЗ и общината не е станала негов собственик след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост за землището на
гр.К. на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС във вр. с чл.19 от ЗСПЗЗ. В тази
връзка ответникът не е навел твърдения и не е представил и доказателства, че е
придобил имота на друго правно основание. Актът за общинска собственост е
официален документ, съставен от длъжностното лице по ред и форма, определен в
закона, с който общината удостоверява
възникване на право на собственост, без актът за общинска собственост да има
правопораждащо действие - чл.5, ал.3 от ЗОС. С оглед гореизложеното и предвид
доказателства по делото съдът приема за опровергана констатацията в акт за частна общинска собственост № 2982/27.04.2015 г., че процесният имот: лозе с площ 1 760 кв.м., в местността “Старите лозя“, девета категория, съставляващ имот № 122699 в землището на
град К. е частна общинска собственост, тъй като към момента на
съставянето му ищците като наследници на общия наследодател Ж. М.Ж. са придобили
собствеността върху него по наследство и давностно владение продължило повече
от 45 години. Посоченото в акта основание не е вярно, поради което е оборена
неговата доказателствена сила. Предявеният установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Настоящият въззивиен съд приема за установено, че
въззиваемите се легитимират като собственици на процесния имот и че същите са доказали
това свое право чрез пълно и главно доказване, позовавайки се на изтеклата
както в полза на техния наследодател, така и в тяхна полза абсолютна придобивна
давност по смисъла на чл.79 от ЗС, която може да се охарактеризира като един от
надлежните способи за придобиването на правото на собственост на върху
процесният имот. Давността остава допустим придобивен способ по отношение на тези земеделски
земи, които не са били реално
отнети от собствениците им. Субективният
признак на владението е намерението на владелеца. Той трябва да държи вещта “като
своя”. Намерението е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва.
Ето защо в чл. 69 ЗС е въведена презумпцията: ”предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго”.
Презумпцията не е оборена. От данните по делото е видно, че владението е
постоянно, т. е. наследодателят на ищците и самите ищци, през цялото време са
изразявали трайна воля да държат имота за себе си. Владението е явно и несъмнено, т.е. М.Ж.М. и В.Ж.Н.
са манифестирали поведение, което не е оставяло никакво съмнение, че упражняват
фактическата власт за себе си. Владението е непрекъснато.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателствата по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено, че още към 1972
г. и през следващите годините наследодателят на ищците – Ж. М.Ж. е притежавал
недвижим имот – празно дворно място, което по кадастралния план от 1996 г. за
местността “Курубълъка” в землището на гр.К. е обозначен като лозе и записан
начин на трайно ползване – лозе, който по КВС на землището на град К. е в
окрупнената местност “Старите лозя” е под №122699. От заключението но вещото
лице и свидетелските показания се установява, че имота е облагороден, ограден и
в него е построена масивна жилищна
сграда. Установи се, че през годините Ж. М.Ж. и семейството му не са губили
владението върху имота, а в последствие и наследниците не са губили владението
върху него, тъй като не се установи процесното лозе да е било стопанисвано или
завладяно от другиго.
Неоснователни и изцяло в противоречие със събраните
гласни доказателства са в този смисъл са и оплакванията на въззивника община К.
във въззивната му жалба, че първите двама въззиваемия М. и Н. , не са собственици на процесния недвижим
имот, и че същите не били доказали по категоричен начин владението си върху
имота, както и че общината е стопанисвала или управлявала процесния имот като
земеделска земя. За да приеме, че ищците са владял и непрекъснато имота, съдът
се е позовал на показанията на двамата свидетели Д.Д.и П.К.и на заключението на
вещото лице. Тези доказателства, неоспорени и приети от съда, установяват, че
имота е закупен от наследодателя на ищците с договор на датата 21.03. 1972 год.,
владян е от него и от наследниците му непрекъснато, същият е облагороден, има
ограда и в него е построена двуетажна жилищна сграда-близнак с разрешение на
община К.. Не бяха представени никакви доказателства от въззивника, с конто да
се удостовери, че община К. е стопанисвала или ползвала процесния недвижим
имот.
Налага се категоричния извод, че горепосочените акт за
частна общинска собственост с № 2982/27.04.2015 г. , с който на основание чл.
2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и чл. 56 от ЗОС, чл. 19 от ЗСПЗЗ, чл. 45г. от ППЗСПЗЗ,
протоколно решение от 10.11.2008г. одобрено със Заповед №137/2008г. на Областна
Дирекция земеделие и скица с № К02338/2015г., с които имотът е актуван като
общинска собственост и представляващ
земеделска земя, с обща площ 1 760 кв.м., представляващ имот № 122699, в
местността „Старите лозя“, не могат да бъдат противопоставени по никакъв
начин на действителния собственик на имота с оглед гореизложеното, още повече, на
неговите законни наследници.
Предвид
гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, изводите на съда съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.
По
отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция Въззивният съд
счита, че тъй като се потвърждава обжалваното първоинстанционно Решение, макар,
с което на практика се оставя без уважение въззивната жалба на жалбоподателя ОБЩИНА
К., то и разноските на страните пред въззивната инстанция следва да останат в
тежест на жалбоподателя общо в размер на 300 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат – адв.М.К., съобразно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК и Договора за правна помощ без № от 22.05.2020 год.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 95
от 21.02.2020г., постановено по гр.дело № 1621/2019г. по описа на Казанлъшки
районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Община
К., с ЕИК:****, с адрес на управление град К., булевард ”****,
представлявана от кмета Г.С.да заплати на М.Ж.М., ЕГН **********, с адрес ***, и В.Ж.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата в размер на 300.00 лева /триста лева/, представляваща разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок
от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: