Р Е Ш Е Н И
Е № 70
гр. Видин, 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд гражданска колегия в
публичното заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
Председател : Нина Николова
при
секретаря М.П. като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1942 по описа за 2020 год., и за да се
произнесе взе предвид следното :
Решението е постановено при условията на
чл.238 ГПК.
Ищецът К.З.Х., ЕГН ********** е
предявил против "В.” АД, ЕИК : ***********, гр. Видин иск
с правно основание чл. 200 от КТ.
Твърди се в исковата молба, че след дългогодишна
работа в ответното дружество като бамберист и началник – смяна получил професионалните заболявания
"Хроничен бронхит и хроничен ринофарингит” ,установени с Протокол
на ДК № 4 / 09.07.1998г., за което му бил съставен и акт за професионално
заболяване № 15 / 21.07.1998г. Твърди още , че професионалното заболяване е от
такъв характер , че изисква ежедневно
приемане на допълнителна усилваща храна, ищецът е принуден ежегодно да постъпва
на болнично лечение, както и да ходи редовно на прегледи и за лекарства от с. Флорентин до гр. Видин.
Сочи, че заради хроничния и необратим характер на заболяването, то продължава
да се влошава. Сочи се, че от 2006 г. има постоянно издавани ЕР на ТЕЛК при Университетска болница
МБАЛ”Св. Иван Рилски” ЕАД , като актуалното Експертно решение № 01341 /183/
08.12.2015г. на ТЕЛК на Университетска болница МБАЛ”Св. Иван Рилски” на ищеца
бил удължен срока на трайно намалената му работоспособност за нови три години
което решение ,с оглед пенсионирането на ищеца се превърнало в безсрочно. За
периода до 01.09.2020г. са предявени
претенциите пред Районен съд гр. Видин за обезщетение на ищеца за претърпените
от него имуществени вреди, свързани със спазването на хигиенно диетичен режим, но и
през периода след 01.09.2020г.
ищецът продължава да търпи вреди, свързани с разходването на средства за
допълнителна усилваща храна и за лекарства, поради хронично – рецидивиращия
характер на заболяването му.
Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 765.00 лева
,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, за
периода от 01.09.2020г. до 01.12.2020г., която сума представлява сбор от по 255.00
лева месечно за същия период, ведно със законната лихва върху всяко ежемесечно
обезщетение, считано от първото число от месеца, следващ месеца, за който се
дължи обезщетението до окончателното издължаване, които имуществени вреди
произтичат от необходимостта за ежедневно спазване на хигиенно – диетичен
режим, за което се налага изразходването на средства за усилена
храна и ежедневен прием на животоспасяващи лекарства и животоподдържащо лечение.Претендират
се и разноските.
Ответникът не е подал отговор в
установения от закона срок. Представител
на същия не се е явил в съдебно
заседание, без да е поискано разглеждане на делото в отсъствие на
представител.
От
ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, и с
определение от 04.02.2021г. е допуснато постановяване на неприсъствено решение.
Видно от разпореждане от 02.11.2020г. по делото, на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на
представител в съдебно заседание.
Съдът, след като взе предвид
изложеното от ищеца, становището на ответното дружество и събраните
доказателства –Акт за трудова злополука №15/
21.07.1998г., протокол на ДК № 4/09.07.1998г. , ЕР № 1341 от заседание № 183 от 08.12.2015г. на ТЕЛК при Университетска
болница МБАЛ”Св. Иван Рилски” ЕАД,
рецептурна книжка на хронично болния, намира, че искът е вероятно основателен,
и при условията на чл.238 и чл.239 ГПК постанови настоящото решение.
Обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена
последица от увреждането. Изброяването на хипотезите по чл. 200, ал. 1 от КТ относно работодателската
отговорност не е изчерпателно. За настъпване на задължението за обезвреда по чл. 200 от КТ е
достатъчно признаването на заболяването за професионално. Не е необходимо
условие загубата на работоспособността /временна или трайна/ и това е така, тъй
като правната природа на чл. 200 от КТ е основана на деликтната
отговорност по чл. 51 от ЗЗД,
който изисква обезвреда за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Към тази уредба препраща и чл. 212 от КТ.
Субсидиарното
приложение на гражданския закон спрямо уредбата на имуществената отговорност на
работодателя обхваща всички въпроси, които не са изрично регламентирани в
раздел I на глава 10 от КТ - "Имуществена отговорност на
работодателя", включително тези, които имат отношение към обема и
съдържанието на вредата.Ответникът следва да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 765.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат на професионалното му заболяване, за
периода от 01.09.2020г. до 01.12.2020г., представляваща сбор от ежемесечно
обезщетение в размер на 255.00 лева, произтичащи от необходимостта за ежедневно
спазване на хигиенно – диетичен режим, за което се налага изразходването на средства за усилена
храна и лекарства, ведно
със законната лихва, считано върху всяко месечното обезщетение от първия ден от
месеца, следващ този за който се дължи
до окончателното издължаване.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца
сумата в размер на 300.00 лв. разноски за възнаграждение за адвокат, съгласно
ДПЗС №3/26.10.2020г Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса .
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "В.” АД, ЕИК : **********,
със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.Б. №12, офис 12 да
заплати на К.З.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
сума в общ размер 765.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат на професионалното му заболяване, за
периода от 01.09.2020г. до 01.12.2020г., представляваща сбор от ежемесечно
обезщетение в размер на 255.00 лева, произтичащи от необходимостта за ежедневно
спазване на хигиенно – диетичен режим, ведно със законната лихва, считано върху
всяко месечното обезщетение,считано от първия ден от месеца, следващ този за
който се дължи до окончателното
издължаване, както и 300.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА "В.” АД, ЕИК : *********, гр.
Видин, Южна промишлена зона
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сума в размер
на 50.00 лева - държавна такса.
Решението не
подлежи на обжалване. Същото подлежи на отмяна от ВОС в едномесечен срок от връчване
на същото на страните, при условията на чл. 240 ГПК.
Районен съдия : П
Вярно с
оригинала
Секретар: