№ 162
гр. Враца, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500108 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 1407/23.02.2024г., подадена от М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
процесуалния й представител адв. Х. З., против решение № 776 от
21.12.2023г. по гр.д. № 1511/2023г. на Районен съд – Враца в неговата цялост,
с което е отхвърлен като неоснователен предявения от нея против „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата 15 000 лева,
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение в общ
размер 22 000 лева за причинените й вследствие настъпило на 20.01.2023 г.
ПТП по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована към
датата на ПТП при ответното дружество, неимуществени вреди - претърпени
болки, страдания, тревожност и страх, и е осъдена да заплати на „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД сумата 500 лева разноски в производството.
Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е неоснователно,
неправилно и несправедливо, постановено при нарушаване на процесуалните
правила, материалноправните норми и съдебната практика. Твърди, че в хода
на проведено съдебно следствие са събрани всички допустими, необходими и
относими доказателства и доказателствени средства, с които по категоричен
начин са установени предпоставките на чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 477, ал. 1
от КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД. Поддържа, че първоинстанционния съд е нарушил
1
процесуалните правила, а именно: не е направил подробен анализ и оценка на
всяко доказателство и доказателствено средство поотделно, както и в тяхната
съвкупност и е нарушил правилата на логическото мислене, довело до
неоснователни фактически и правни изводи и до неправилно прилагане на
материалния закон. Посочва, че по делото са установени причинените й
телесни увреждания, подробно изброени в жалбата, които са й причинили
силни и интензивни болки, продължили около 4 месеца, довели до
психологически дискомфорт, който се изразява чрез нарушение на съня,
липса на мотивация, повишена тревожност, страх от нарушение на
функционалния капацитет и промяна в настроението, но в мотивите на
решението съдът е посочил, че по делото не е установено ищцата да е търпяла
„по-големи болки от обичайните“ при такова нараняване и че се е
възстановила напълно за около 2,5 месеца. Счита, че съдът не е направил
задълбочен анализ на съдебно-психологическата експертиза и свидетелските
показания по обстоятелствата, свързани с причинените й психически
изживявания и емоционални страдания. Изтъква, че съдът не е посочил кои
доказателства приема за достоверни и кои не, както и въз основа на кои от тях
намира определени факти и обстоятелства за установени, а други за
неустановени; че съдът декларативно е посочил, че е съобразил определеното
обезщетение със сходни съдебни случаи, но такива конкретно не са посочени.
Моли съда, да отмени обжалваното решение на Районен съд - Враца и
постанови друго такова, с което да осъди „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да
й заплати допълнително сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава
считано от 13.02.2023 год. - датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция пред застрахователя, до окончателно изплащане
на обезщетението, както и разноските по делото, включително адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв, направени в
първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, чрез юрисконсулт Р. К., е постъпил писмен отговор, с
който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционният съд се е произнесъл законосъобразно, правилно и
мотивирано относно предявените искове. Твърди, че изцяло голословни и
неотговарящи на обективната действителност са твърденията на
жалбоподателката, че съдът е формирал крайните си изводи по съществото на
спора в противоречие със събраните доказателства, с изготвените по делото
експертизи и свидетелски показания. Счита, че съдът е взел предвид и е
обсъдил всички приети по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и изводът, че исковата претенция на ищеца е неоснователна и
недоказана по основание, е правилен и законосъобразен. По делото не е
установено оздравителният период да е продължил повече от обичайния,
нито да са настъпили някакви усложнения, съгласно заключението на вещото
лице. Счита, че крайната преценка на съда е формирана след обстоен анализ
2
на всички доказателства, свързани с твърдяното събитие и настъпилите
увреждания и че съдът правилно е установил, че изплатеното от него
обезщетение от 7 000 лева е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, напълно
адекватно на установените по делото неимуществени вреди и достатъчно да
ги репарира. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като
неоснователна и недоказана, и да потвърди първоинстанционното съдебно
решение, като правилно, законосъобразно и справедливо. Претендира
присъждане на направените разноски за двете инстанции, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от М. Т. Т., ЕГН
**********, чрез адв. Х. З., с която против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *** е предявен осъдителен иск за допълнително заплащане на сумата
15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП от 20.01.2023 г., причинено от
водач на застрахован при ответното дружество лек автомобил марка „Опел
Астра", рег. № ВР *** СВ по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната
претенция – 13.02.2023 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 20.01.2023 г., около 16:15 часа, в с.
***, на *** пред ***, лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ВР *** СВ,
управляван от И. К. Б., не пропуска и блъска пресичащата на пешеходна
пътека М. Т. Т.. Ищцата пада на земята и наранява главата, дясното си ходило
и ръката и за кратко губи съзнание. Произшествието е посетено от служители
при РУ - Бяла Слатина и е образувано досъдебно производство № 46/2023 г.
по описа на РУ - Бяла Слатина. Съставен е Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № 248р-2329/2023 г. по описа на РУ - Бяла Слатина.
Поддържа се, че ищцата е транспортирана от екип на ЦСМП в Спешно
отделение при МБАЛ „Х. Ботев“ АД - гр. Враца, където й е поставена
диагноза „Контузио капитис, комоцио церебри, разкъсно-контузна рана на
3
главата, контузия в областта на дясната подбедрица и ходилото“. Ищцата е
хоспитализирана в Отделение по хирургия, като е изписана на 23.01.2023 г. с
указания за активно наблюдение, хигиенно-диетичен режим, двигателен
режим и спазване в домашни условия на терапевтична схема. Издаден й е
болничен лист за период на неработоспособност 14 дни. Посочва се, че
поради наличие на болка, ищцата посетила лекар-ортопед на 10.02.2023 г. и
на 21.02.2023 г., при които било констатирано болка при движение на дясно
стъпало и глезен. За времето от 01.03.2023 г. до 08.03.2023 г. било проведено
болнично лечение в „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД. След това ищцата
започнала да изпитва болки в областта на гръбначния стълб, поради което на
13.03.2023 г. била прегледана от лекар-невролог и била поставена диагноза
„Увреждане на междупрешлените дискове в поясния отдел на гръбначния
стълб с радикулопатия“. При прегледа са й дадени указания за активно
наблюдение, хигиенно-диетичен режим, двигателен режим и спазване в
домашни условия на терапевтична схема. Въпреки лечението в домашни
условия, поради продължаваща болка ищцата отново посетила лекар на
11.04.2023 г., като са й дадени указания за продължаване на медикаментозно
лечение. Издадени са болнични листове за периода на неработоспособността
68 дни. Сочи се, че по своя медико-биологичен признак мозъчното сътресение
със загуба на съзнание е състояние, временно опасно за живота, причинило
силни болки и страдания, довело до временно нарушение на вестибуларните
функции и затруднение на главата и проблем с равновесието при движение с
период на лечение и възстановяване от около един месец. Твърди се, че
ищцата изпитвала замаяност, главоболие, временна загуба на ориентация с
период на възстановяване от три до пет седмици. Разкъсно - контузната рана в
областта на главата й е причинила силни болки и страдания с период на
възстановяване от около един месец. Контузията в областта на дясната
подбедрица и стъпалото й е причинила силна болка и довела до
продължително затруднение в движението на долния крайник с период на
възстановяване над 3 месеца. Контузията в поясната област на гръбначния
стълб е състояние, което й е причинило силни болки, довели до
продължително затруднение на снага и долни крайници, с последици за цял
живот. Изтъква се, че болките били особено силни през първите седмици след
ПТП, че ищцата търпяла неудобства - трудно ставала от леглото, не можела
да се обслужва сама и да извършва редица нормални ежедневни дейности -
хранене, къпане, обличане и събличане. Не можела да спи нормално заради
силните болки и изпитвала дискомфорт във всяка една позиция на тялото.
Изтъква се също, че ПТП довело до остра стресова реакция, изразена с
тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени за инцидента,
както и че и към момента ищцата изпитва силен страх да напуска жилището
си сама, страх и неувереност да пресича пътни платна и улици, а това се
отразявало на нормалното й общуване с близки и приятели. Твърди се също,
че към момента на ПТП за л.а. „Опел Астра“ с рег. № ВР *** СВ е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
4
дружество по полица № BG/06/122002381371 и срок на действие от
11.08.2022 г. до 10.08.2022 г. Поддържа се, че от името на ищцата е заявена
писмена претенция пред застрахователя-ответник с вх. № 94-Ч-39/13.02.2023
г., като в срока ответното дружество с писмо изх. № 0-92-6632/22.05.2023 г. я
е уведомило, че е определило обезщетение в размер 7 000 лева, което е
получила по банков път на 18.05.2023 г. Ищцата счита, че изплатеното
обезщетение е несправедливо с оглед причинените й травми и наранявания,
поради което претендира ответното дружество да й заплати допълнително
още 15 000 лева.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, в който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение към датата на ПТП 20.01.2023 г. относно л.а. „Опел Астра“ с
рег. № ВР *** СВ, както и че въз основа на предявена застрахователна
претенция дружеството е изплатило на ищцата сумата 7 000 лева -
застрахователно обезщетение за причинените й от ПТП неимуществени
вреди. Оспорва се механизма на ПТП с твърдения за недоказаност на
конкретните причини и обстоятелства за настъпването му; оспорва се вида и
характера на твърдяните телесни увреждания, механизма на причиняването
им и пряката причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП; оспорват се
твърденията за наличие на дълбоко емоционално разстройство и силен
психологически стрес при ищцата; оспорва се и размера на претенцията, като
силно завишен. В условията на евентуалност се заявява наличие на
съпричиняване на ПТП, което е настъпило и в резултат на виновното и
противоправното поведение на ищцата. Оспорва се и претенцията за лихва
като неоснователна. Иска се постановяване на решение, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен и се претендират разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, допуснати и изслушани са съдебно-автотехническа, съдебно-
медицинска и съдебно-психологична експертизи, чиито заключения не са
оспорени от страните и са приети от съда.
С доклада на първоинстанционния съд по делото, неоспорен от
страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно между
страните, а и е установено от приетите по делото доказателства, че 1. към
датата на ПТП - 20.01.2023 г. за л.а. „Опел Астра“ с рег. № ВР *** СВ е имало
валидна застраховка при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, 2. че процесното ПТП е настъпило в срока на
застрахователното покритие на договора, 3. че ищцата е предявила писмена
застрахователна претенция пред ответника на 13.02.2023 г.,
по която е образувана преписка №
43072952300041/22.05.2023 г., както и 4. че на 18.05.2023 г. от ответното
дружество в полза на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в
5
размер 7 000 лева.
След като е обсъдил подробно събраните доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка,
въз основа на която е направил изводи за неоснователност на исковата
претенция и с обжалваното решение е отхвърлил като неоснователен
предявеният иск за сумата от още 15 000 лева. В мотивите си съдът е приел,
че ответното дружество е изплатило на ищцата обезщетение в размер на 7 000
лева за причинените на ищцата от деянието неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, стрес и уплаха, което е справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД и напълно адекватно на установените по делото
неимуществени вреди, достатъчно е да ги репарира и отговаря на критериите
за справедливост.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка,
поради което, ВОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.
272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
решение. Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и
изводи на районния съд за неоснователност на предявеният иск, като
препраща към мотивите на решението на основание чл. 272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Спорът пред въззивната инстанция се свежда основно до размера на
дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че този спор следва да бъде
разрешен при съобразяване на следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968
г., понятието "справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
6
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са: характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата,
при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна, в константната съдебна
практика на ВКС (напр. Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д.№ 486/2012 г.,
ТК, ІІ т.о., Решение № 130 от 09.07.2013 г. по т.д.№ 669/2012 г., ТК, ІІ т.о.,
Решение № 174 от 27.10.2016г. по т. д. № 2960/2015г., ТК, I т. о., Решение №
157 от 28.10.2014г. по т. д. № 3040/2013г., ТК, II т. о., Решение № 141 от
28.01.2016г. по т. д. № 1398/2014г., ТК, II т. о. и мн.др.) се приема, че при
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото
конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от ищцата М. Т., въззивният съд взема предвид
следните установени по делото обстоятелства:
Представени са фиш за спешна медицинска помощ от 20.01.2023 г.,
издаден от ЦСМП - Враца на ищцата, както и епикриза от Хирургично
отделение на МБАЛ „Х. Ботев“ АД - Враца, видно от която ищцата е приета
на 20.01.2023 г. и е изписана на 23.01.2023 г. с окончателна диагноза:
Мозъчно сътресение, без открита вътремозъчна травма. Ищцата е изписана в
добро общо състояние, без неврологична симптоматика. Представена е и
епикриза от Физикална и рехабилитационна медицина при „Първа частна
МБАЛ - Враца“ ЕООД, видно от която ищцата е постъпила на 01.03.2023 г. и
е изписана на 08.03.2023 г. с диагноза Лечение, включващо други видове
рехабилитационни процедури, изписана е с подобрение.
От заключението по допуснатата СМЕ се установява, че ищцата е
получила разкъсно-контузна рана на главата, контузия на десен глезен и
дясно ходило, лекостепенно мозъчно сътресение, приложено й е
медикаментозно и физиотерапевтично лечение, първоначално е била 3 дни на
болнично лечение. Оздравителният период е около 2 - 2,5 месеца. Налице е
причинно - следствена връзка между травматичните увреждания и ПТП. При
преглед на ищцата вещото лице е установило, че десните глезен и стъпало са
с нормална конфигурация, без оток, с нормален обем движения; походката е
7
самостоятелна, без накуцване. Вещото лице не може да посочи дали е налице
причинно-следствена връзка между ПТП и преднокоренчева увреда на ниво
поясен отдел на гръбначния стълб. Според заключението причинените на
ищцата травматични увреждания не биха оказали влияние върху
здравословното й състояние за в бъдещ период от време.
Изслушан в съдебно заседание, вещото лице заявява, че контузията на
ходилото не оказва влияние в бъдеще, това е най-леката степен на травма и
обикновено отзвучава между 2 и 2,5 месеца, без да настъпват допълнителни
усложнения. Нито има счупване, нито деформация.
От заключението на изготвената съдебно-психологична експертиза се
установява, че вследствие настъпилото ПТП у ищцата се наблюдават
характеристики на флашбек феномен /връщане към събитието/, изразяващи се
в емоционална интензивност, съпроводена със страх, тревожност и паника.
Установило е, че у ищцата се наблюдава непреодолян травматичен стрес,
изразяващ се във висока тревожност, налице са нарушения на съня, колебания
в настроението. Не се наблюдават структурни изменения на психиката или
други изразени психопатологии.
Изслушан в съдебно заседание, вещото лице Х.в заявява, че силната
тревожност вероятно се дължи на краткия срок от настъпване на ПТП до
изготвяне на експертизата, като симптоматиката би следвало да отшуми в
рамките на една година.
Съдът изцяло кредитира заключенията на двете експертизи - СМЕ и
СПЕ, същите са подробни и отговарят на поставени въпроси, като не
възникват никакви съмнения за тяхната правилност.
За установяване релевантните по делото факти са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля А. Ц. - интимен приятел на ищцата,
който сочи, че отишъл на местопроизшествието преди да откарат ищцата с
линейка към болницата. Тя била в шок, плачела и буквално не знаела къде се
намира, била силно объркана. Имала охлузвания по дясната ръка, десния крак
и дясната част на тялото. Била приета в болницата в гр. Враца със съмнение за
комоцио, лечението продължило 3 - 4 дни, след което се прибрала у дома си.
Претърпяла два цикъла на физиотерапия заради болки в стъпалото и в кръста.
Не е имала неудобства, свързани със самообслужването, съумявала сама да се
справи с къпане, обличане, събличане и т.н. Около 20-30 дни се
възстановявала у дома и не ходила на работа, върнала се на работа чак през
месец май. Свидетелят твърди също, че след ПТП ищцата се чувствала много
зле, плачела, била разстроена, постоянно си спомняла за инцидента.
Свидетелят счита, че и досега уплахата й не е преминала, не се чувства добре,
когато пресича на пешеходна пътека. Сочи, че ищцата не му е споделяла да е
имала проблеми със съня, не е сънувала кошмари, не се страхувала да излиза
от дома си, а се страхувала да пресича на пешеходна пътека. Свидетелят
установява също, че тревожността на ищцата продължила месец - месец и
половина след ПТП, като към днешна дата е отминала, само се чувства
8
несигурна при пресичане на пешеходна пътека.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като
преценени във връзка с останалите събрани по делото доказателства, те не са
вътрешно противоречиви, житейски логични са и пресъздават непосредствени
възприятия относно здравословното състояние на ищцата и изживените след
пътния инцидент физически и психически болки и страдания.
Като взема предвид вида на полученото от М. Т. травматично
увреждане, свеждащо се до разкъсно-контузна рана на главата, контузия на
десен глезен и дясно ходило и лекостепенно мозъчно сътресение;
възстановителният период за тази увреда около 2 - 2,5 месеца;
краткосрочното болнично лечение - 3 дни; възрастта на пострадалата, която е
била на 23 години при настъпване на застрахователното събитие, което
предполага бързо възстановяване от травмите; настъпилото пълно
възстановяване и благоприятната прогноза, тъй като след приключване на
оздравителния процес настъпилите увреждания не са оказали влияние върху
здравословното състояние на ищцата в бъдеще, настоящата съдебна
инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата
болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП, възлиза на 7000,00 лв.
При определянето на този размер съдът отчита и факта, че освен физическото
неразположение, ищцата е претърпяла и негативни психически и
емоционални изживявания – страх, тревожност, паника, нарушения на съня,
колебания в настроението, страх при пресичане на пешеходна пътека, като
това състояние е продължило около месец - месец и половина след
инцидента, като към днешна дата е отминало, само се чувства несигурна при
пресичане на пешеходна пътека, както и че не се наблюдават структурни
изменения на психиката й или други изразени психопатологии. Размерът е
съобразен и с обществено-икономическите условия в страната към момента
на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2023 г., и със
съдебната практика относно справедливия размер за заплащане на заместващо
обезщетение при подобни травматични увреждания и негативни емоционални
изживявания.
Съдът намира, че не следва да бъде определян по-висок размер на
обезщетението, тъй като не се доказаха телесни увреждания извън
установените от заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и
9
наличието на психологически проблеми, които са наложили специализирана
помощ.
Доводите във въззивната жалба за допускане на процесуални
нарушения от съда и липсата на подробен анализ на медицинските
документи, заключението на съдебно-психологическата експертиза и
свидетелските показания, не се споделят от настоящия състав. Съдът
подробно е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и ги е
анализирал в тяхната взаимовръзка. В този смисъл, разпоредбите на чл. 235 и
236 ГПК не се явяват нарушени, както се счита от процесуалния представител
на въззивницата.
В заключение съдът намира, че районният съд правилно и
законосъобразно не е увеличил размера на определеното и изплатено вече на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер 7000 лева, респ. не е
уважил предявеният иск за заплащане на допълнително обезщетение от
15 000 лева.
Като се присъединява изцяло към мотивите на първостепенния съд и
препраща към тях по реда на чл. 272 ГПК, ВОС намира, че
първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273
ГПК и предвид изричното искане в полза на въззиваемото дружество следва
да се присъдят разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП,
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се
следват разноски за въззивното производство.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 776 от 21.12.2023г. по гр.д. № 1511/2023г.
на Районен съд – Враца.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 100 (сто) лева,
представляваща деловодни разноски във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на страните, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11