Решение по дело №9961/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3751
Дата: 4 август 2023 г. (в сила от 22 август 2023 г.)
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20231110209961
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3751
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
в присъствието на прокурора М. Л. А.
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110209961 по описа за 2023 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Д. Н. Н. - роден на ******** г. в гр. К.,
българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, работи като шофьор в куриерска фирма, с адрес гр.
***********, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 11.01.2023 г.,
около 10:05 часа, в гр. София, на пътното платно на ул. „********“,
управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „********“ с peг.
№ ********, извършвайки маневра „движение назад“, с посока на движение
от ул. „******“ към ул. „******“ и в районна на № 11, нарушил правилата за
движението по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно:
чл.40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“;
чл.40, ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“
1
и реализирал пътно-транспортно произшествие с намиращата се зад
автомобила пешеходка - И. В. С., ЕГН ********** и по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в следните травматични
увреждания:
- счупване на лицевите кости Льо Форрт 1+2, счупване на дъгата на
дясната ябълчна кост в комплекс, които реализират медикобиологичния
признак счупване на челюст;
- счупване на основата на черепа в предната черепна ямка и контузия на
мозъка, като контузията на мозъка реализира медикобиологичния признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- фрактура на капачката на лявото коляно, която травма реализира
медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за срок повече от 30 дни - престъпление по чл.343 ал.1, б.
„б“, пред.2, вр. чл.342, ал.1, пред.3 от НК, поради което и на основание
чл.78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му
НАЛАГА административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
НЕ НАЛАГА на основание чл.78а, ал.4 от НК кумулативно
предвиденото по-леко наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия Д. Н. Н. да
заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното производство
разноски по делото в размер на 561,60 /петстотин шестдесет и един лева и
шестдесет стотинки/ лева.
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок считано
от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 3751 от 04.08.2023 г., постановено по НАХД №
9961/2023 г. по описа на СРС, НО, 99 състав

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Образувано е по повод внесено в РС-София постановление за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Д. Н. Н., ЕГН
**********, за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“, пред.2, вр. чл.342, ал.1,
пред.3 от НК – за това, че на 11.01.2023 г., около 10:05 часа, в гр. София, на пътното
платно на ул. „********“, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил
„********“ с peг. № ********, извършвайки маневра „движение назад“, с посока на
движение от ул. „******“ към ул. „******“ и в районна на ***, нарушил правилата за
движението по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно:
чл.40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“;
чл.40, ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно,
той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“
и реализирал пътно-транспортно произшествие с намиращата се зад автомобила
пешеходка - И. В. С., ЕГН ********** и по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания:
- счупване на лицевите кости Льо Форрт 1+2, счупване на дъгата на дясната
ябълчна кост в комплекс, които реализират медикобиологичния признак счупване на
челюст;
- счупване на основата на черепа в предната черепна ямка и контузия на мозъка,
като контузията на мозъка реализира медикобиологичния признак разстройство на
здравето временно опасно за живота;
- фрактура на капачката на лявото коляно, която травма реализира
медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок повече от 30 дни.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение,
като счита, че то е доказано по категоричен начин. Предлага обвиняемият да бъде
признат за виновен, след което да бъде освободен от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК и да му бъде наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лева. Прокурорът предоставя на съда да прецени, дали да наложи на обвиняемия
кумулативно предвиденото по-леко наказание – „лишаване от право да управлява
МПС“. Пледира обвиняемият да бъде осъден да заплати разноските по делото.
Обвиняемият Н. се признава за виновен и иска по-ниска глоба. Моли да не му
бъде налагано наказание – „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като с
управление на МПС си изкарвал доходите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д. Н. Н. е роден на ******** г. в гр. К.. Същият е българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи като шофьор в
куриерска фирма, с адрес гр. *********, ЕГН: **********.
1
Видно от справката му за съдимост, обвиняемият Д. Н. Н. не е осъждан. Налице
е едно осъждане от 19.06.2018 г. по НОХД № 1046/2018 г. на РС-К., по което той е бил
реабилитиран по право, считано от 20.06.2021 г.
Обвиняемият Д. Н. Н. работел като шофьор-куриер към фирма „***“. Във връзка
с работата му бил зачислен товарен автомобил „********“ с peг. № ********. В
делнични дни работното му време било от 07:00 часа до 19:00 часа.
На 11.01.2023 г. обвиняемият Д. Н. трябвало да достави пратка до клиент -
фирма „*******“, която се намирала в гр. София, на ул. „********“ ***. Обвиняемият
Н. стигнал до адреса, като улица „********“ се оказала „глуха“ /улица без изход/, с
подход за влизане от към ул. „******“ и затворен край от към ул. „******“.
Обвиняемият Н. влязъл с управлявания от него по-горе посочен автомобил в уличката,
като стигнал до нейния край. Уличката била асфалтирана, равна, без дупки. Времето
било мрачно, сухо, с добра видимост. От едната страна на уличката имало паркирани
автомобили. Обвиняемият Н. доставил пратката, след което си тръгнал. Качил се в
управлявания от него автомобил и тъй като не можел да продължи движението си по
уличката напред, трябвало да се върне назад. Включил на задна предавка, погледнал в
огледалата, като не установил съществуващо препятствие и потеглил. В същия този
момент по левия тротоар на ул. „********“ се движела пострадалата И. В. С., която
отивала до близкия пощенски клон № 9, за да си вземе пенсията. Свидетелката С.
видяла паркирания в края на уличката товарен автомобил „********“, който към този
момент не бил в движение и започнала да пресича в непосредствена близост зад
автомобила. В този момент обвиняемият Н. потеглил назад, след като погледнал в
огледалата и не видял никой, като се движел бавно заради паркираните наоколо
автомобили. В същия този момент свидетелката С. се намирала в средата на задната
част на автомобила и реално не била видима по никакъв начин за водача. В един
момент обвиняемият Н. усетил удар и непосредствено след това нещо затруднило
движението на автомобила. Обвиняемият Н. спрял и върнал няколко метра автомобила
напред. След това слязъл, отишъл към задната страна на превозното средство и в този
момент видял, че на пътя перпендикулярно на посоката му на движение лежала
свидетелката С.. На главата си имала кръв. Била в съзнание. Обвиняемият Н. незабавно
й оказал помощ, като й помогнал да се премести на тротоара, след което се обадил на
телефон 112 и съобщил за случилото се. На място пристигнал първо екип от 03 РУ-
СДВР, а малко след това и екип на ЦСМП. Медицинският екип натоварили с помощта
на обвиняемия Н. пострадалата С. и я откарали спешно в болница „П.“, а на място
пристигнал и екип на СДВР, отдел тежки ПТП. Бил извършен оглед на
местопроизшествие, направени били снимки. Снети били обяснения от обвиняемия Н.,
след което го освободили.
Свидетелката С. била приета за лечение в болница „П.“, тъй като имала
множество фрактури на лицевите кости Льо Форрт 1+2, счупване на дъгата на дясната
ябълчна кост, контузия на мозъка, счупване на основата на черепа в предната черепна
ямка, фрактура на лявата капачка, като счупването на лицевите кости Льо Форрт 1+2 и
счупването на дъгата на дясната ябълчна кост в комплекс реализирали
медикобиологичния признак счупване на челюст; счупването на основата на черепа в
предната черепна ямка и контузията на мозъка реализирали медикобиологичния
признак разстройство на здравето временно опасно за живота, а фрактурата на
капачката на лявото коляно реализирала медикобиологичния признак трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
2
събраните по делото доказателствени материали, обективирани в гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство, а именно: обясненията на обвиняемия Д. Н.; показанията на
свидетелката И. С.; изготвените по делото съдебно-медицинска и автотехническа
експертизи; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум; епикриза и
други медицински документи, както и справка за съдимост на обвиняемия Д. Н..
Съдът, с оглед разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК, възприема посочените
доказателствени материали и ги съобрази при установяване на фактическата
обстановка по делото.
Показанията на свидетелката И. С. са еднопосочни и непротиворечиви относно
датата, мястото и механизма на настъпване на произшествието, поради което съдът ги
кредитира напълно. Те изцяло се подкрепят от самопризнанията на самия обвиняем Н.,
който не отрича случилото се и съжалява за стореното, заявявайки, че поднася най-
искрените си извинения към пострадалата пешеходка. Показанията на свидетелката и
обясненията на обвиняемия се подкрепят също и от съставения протокол за оглед на
местопроизшествие.
Съгласно заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза,
причина за произшествието са субективните действия на водача със системите за
управление на автомобила. Същият е бил длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението, както и непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, е бил длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности, но не го е сторил, предвид на което е настъпило
произшествието с пешеходката.
От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза за установяване
на вида и характера на телесната повреда, получена при произшествието от
пострадалата С. е видно, че същата е получила средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в: счупване на лицевите кости Льо Форрт 1+2 и
счупване на дъгата на дясната ябълчна кост в комплекс, които реализират
медикобиологичния признак счупване на челюст; счупване на основата на черепа в
предната черепна ямка и контузия на мозъка, като контузията на мозъка реализира
медикобиологичния признак разстройство на здравето временно опасно за живота и
фрактура на капачката на лявото коляно, която травма реализира медикобиологичния
признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от
30 дни.
Анализираната съвкупност от доказателства води съда до единствено възможния
извод за доказаност на описаните по-горе фактически констатации.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Обвиняемият Д. Н. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б. „Б“, пред.2, вр. чл.342, ал.1, пред.3 от НК.
От обективна страна на 11.01.2023 г., около 10:05 часа, в гр. София, на пътното
платно на ул. „********“, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил „********“ с peг. № ********, извършвайки маневра „движение назад“, с
посока на движение от ул. „******“ към ул. „******“ и в районна на ***, обвиняемият
Н. е нарушил правилата за движение, визирани в чл.40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
3
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението“ и чл.40, ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“, като не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, не е
наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и не е осигурил лице, което да
му сигнализира за опасности, поради което не забелязал и не възприел като опасност
намиращата се зад превозното средство пешеходка И. В. С., не реагирал своевременно
със спирачната система и реализирал пътнотранспортно произшествие с нея,
причинявайки й средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на лицевите кости
Льо Форрт 1+2 и счупване на дъгата на дясната ябълчна кост в комплекс, които
реализират медикобиологичния признак счупване на челюст; счупване на основата на
черепа в предната черепна ямка и контузия на мозъка, като контузията на мозъка
реализира медикобиологичния признак разстройство на здравето временно опасно за
живота и фрактура на капачката на лявото коляно, която травма реализира
медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок повече от 30 дни.
Горепосоченият вредоносен резултат е в пряка причинна връзка с допуснатите
от обвиняемия Н. нарушения на правилата за движение, визирани в чл.40, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП. Причина за настъпването на ПТП е обстоятелството, че обвиняемият не се е
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, не е наблюдавал непрекъснато
пътя зад превозното средство и не е осигурил лице, което да му сигнализира за
опасности, поради което не е забелязал и не е възприел като опасност намиращата се
зад превозното средство пешеходка И. В. С.. Предвид на това той не е реагирал
своевременно със спирачната система и е реализирал пътнотранспортно произшествие
със С.. В случай, че обвиняемият беше изпълнил задълженията си като водач на МПС
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението, да наблюдава непрекъснато
пътя зад превозното средство или да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности и беше задействал спирачната система своевременно, то тогава е щял да
предотврати настъпването на удара. Видимостта и пътната обстановка са били такива,
че ако обвиняемият беше изпълнил изброените по-горе задължения, то е имал
обективна възможност да възприеме своевременно намираща се зад автомобила
пешеходка, за да може да преустанови движението си в рамките на опасната зона за
спиране, но вместо да задейства спирачната система, той е продължил движението си.
Получените от пострадалата увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото пътнотранспортно произшествие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост във вид на небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пред.1 от НК. Това е
така наречената несъзнавана непредпазливост, тъй като обвиняемият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Всеки водач на МПС е длъжен да спазва правилата за движение по пътищата
и да не допуска настъпване на ПТП. Обвиняемият е бил длъжен да предвиди, че зад
автомобила може да има пешеходец и ако се движи назад без да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, без да наблюдава непрекъснато пътя зад
4
превозното средство или да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, е
възможно да настъпи удар с пешеходец, при който лицето да пострада, могъл е да
предвиди това, но не го е направил.
За така извършеното от обвиняемия престъпление по непредпазливост, законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Обвиняемият
Н. не е осъждан (за осъждането му от 19.06.2018 г. по НОХД № 1046/2018 г. на РС-К. е
реабилитиран по право, считано от 20.06.2021 г., тоест преди инкриминираната дата),
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV НК и от
деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Деянието е извършено по
непредпазливост. Ето защо съдът намира, че са налице всички предпоставки за
освобождаване на обвиняемия Н. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК.
При определяне конкретния размер на наказанието по чл.78а, ал.1 от НК, съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, че на пострадалата са били
причинени три отделни телесни увреждания - счупване на лицевите кости Льо Форрт
1+2 и счупване на дъгата на дясната ябълчна кост в комплекс, които реализират
медикобиологичния признак счупване на челюст; счупване на основата на черепа в
предната черепна ямка и контузия на мозъка, като контузията на мозъка реализира
медикобиологичния признак разстройство на здравето временно опасно за живота и
фрактура на капачката на лявото коляно, която травма реализира медикобиологичния
признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от
30 дни, всяко от които покрива състава на средната телесна повреда, тоест едното
увреждане е достатъчно, за да е налице средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК, а останалите две увреждания следва да бъдат отчетени като отегчаващи
отговорността обстоятелства. В случая телесната повреда е само една, тъй като по-
тежкият резултат поглъща по-лекия, а когато няколко увреждания покриват състава на
един и същ вид телесна повреда, то броят на уврежданията трябва да се отчете като
отегчаващо обстоятелство.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отбелязано това,
че обвиняемият веднага след настъпване на произшествието е слязъл от автомобила,
незабавно е оказал помощ на пострадалата, като й помогнал да се премести на
тротоара, след което се обадил на телефон 112 и съобщил за случилото се, а
пристигналият медицински екип натоварил с помощта на обвиняемия Н. пострадалата
С. в линейката, тоест Н. не се е опитвал по някакъв начин да избяга или да се укрие
след инцидента. Чистото съдебно минало на обвиняемия не може да се приеме като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то е предпоставка за прилагането
на чл.78а от НК, но все пак същото е индиция, че се касае за инцидентна проява в
живота на Н., той няма трайни престъпни наклонности и явно съжалява за случилото
се. Смекчаващо обстоятелство е и направеното от обвиняемия самопризнание пред
съда и в хода на досъдебното производство. Трябва да бъде взета предвид и формата на
вината, тъй като се касае за непредпазливо, а не за умишлено престъпление. В тази
връзка съдът намира, че административното наказание следва да бъде наложено при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства малко над минималния размер,
предвиден в нормата на чл.78а, ал.1 от НК, а именно 1500 лева. Този размер по
убеждението на съда съответства на интензитета на посегателството, като в същото
време е от естество да способства за постигане целите на административното
наказание, визирани в чл.12 от ЗАНН, а и тези, визирани в чл.36 от НК и най-вече
деецът да бъде предупреден и превъзпитан към спазване на законите занапред.
5
Разпоредбата на чл.343г от НК задължава съда във всички случаи на деяние по
чл.343 от НК да прилага разпоредбата на чл.37, ал.1, т.7 от НК - лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност. С приложението на института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по отношение на обвиняемия Н. се открива възможност за прилагане на разпоредбата
на чл.78а, ал.4 от НК, съгласно която съдът може (но не е длъжен) да наложи
административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност. По делото се установи, че обвиняемият Н. работи като шофьор в
куриерска фирма, поради което неговата издръжка е свързана с професия, която
изисква наличието на правоспособност за управление на МПС. Евентуалното
лишаване от право да управлява МПС би му създало пречки за осъществяване на
трудовата си дейност, а това от своя страна би се отразило негативно върху издръжката
му. От друга страна, за да бъде изпълнено наложеното административно наказание, то
обвиняемият следва да разполага със средства, с които да заплати наложената му
глоба. Лишаването от правоуправление означава лишаване на обвиняемия от работа и
финансови средства, което от своя страна би довело до невъзможност за заплащане на
наложеното административно наказание. Следователно, ако бъде наложено
кумулативното наказание по чл.343г от НК, то това автоматично би довело до
изключване възможността за изпълнение на основното наказание, наложено по реда на
чл.78а, ал.1 от НК, което не е целта на закона. Целта е именно да бъде изпълнено
основното наказание и това изпълнение да повлияе поправително и превъзпитателно
на дееца. Освен това се касае не за умишлено, а за непредпазливо деяние. Поради
изложеното съдът намира, че за постигане целите на наказанието не е необходимо да
налага на обвиняемия административно наказание лишаване от право да управлява
МПС.
След като обвиняемият Н. беше признат за виновен, то на основание чл.189, ал.3
от НПК същият следва да заплати по сметка на СДВР сумата от 561,60 лева,
представляваща направените в досъдебното производство разноски по делото за
изготвяне на експертизи.
Относно приложения на лист 49 от ДП оптичен носител, то същият следва да
остане по делото.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни