№ 413
гр. .., 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110103757 по описа за 2024 година
Прeдявен е иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Л. И. С. за осъждането на СО да
му заплати сумата от 5000 лв., представляваща вземане за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и неудобство,
причинени от ухапване от безстопанствено куче на 10.12.2023 г. около 06:00 часа в гр.
.., в подлеза над надлеза на бул. "..., гр. ...
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че
на 10.12.2023 г., малко след около 06:00 часа, в гр. .., ж.к. „....“, на плочника преди да
влезе в подлез, който се намира под надлеза на бул. "..." бил нападнат от три бездомни
кучета и ухапан от едно от тях – масивно и високо, вследствие на което се уплашил и
изпитал силна внезапна болка. Твърди, че кучетата не са имали никакви белези на
домашни любимци – не са носели каишка и не са били придружени от човек, който да
осъществява надзор. Поради петте рани, вследствие на ухапванията, ищецът незабавно
посетил спешен кабинет в УМБАЛСМ „...“ ЕАД, където му била поставена мускулна
инжекция против тетанус, а впоследствие и против бяс. Било му назначено и лечение с
антибиотик "Аугментин". В следващите 15 дни се наложило продължително лечение,
което продължило паралелно и в УМБАЛ "..." ЕАД. Това се наложило, тъй като в
УМБАЛСМ „...“ ЕАД не е било възможно да бъде проведена терапия относно
ваксинация срещу болестите бяс и тетанус. Поддържа, че интензивни болки страдания
е изпитвал в продължение на един месец от инцидента от 10.12.2023 г., като към
настоящия момент има белег, поради което и към настоящия момент изпитва
негативни психически изживявания и емоции. Твърди се още, че безстопанствените
кучета съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ били изцяло под надзора и грижите на
общината, която трябвало да взима мерки, за да се гарантира безопасното им
поведение спрямо хората. Твърди, че посочените вреди са причинени вследствие
неизпълнение на задълженията на ответника да предприеме мерки за предотвратяване
1
на агресивно поведение на кучетата към хора. Ето защо моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие на нападението от бездомно куче.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът СО е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди, че е изпълнил, чрез
служителите си, възложените му по закон задължения, като била приета Общинска
програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 г. – 2016 г.,
приета с Решение № 224 по Протокол № 16 от 10.05.2012 г. на СОС, чието изпълнение
било продължено с Решение № 38/08.02.2018 г. на СОС, а от 14.03.2019 г. била в сила
и Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на Република България, като и двете програми били изпълнявани.
Ответникът излага твърдения, че в закона нямало поставено изискване за постигането
на конкретен резултат, а именно – липсата на безстопанствени кучета. Поддържа, че
по силата на действащата нормативна уредба здравите и неагресивни безстопанствени
кучета следвало да се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и, ако не бъдат
осиновени – да се връщат на местата, от които са взети, а на евтаназия подлежали
единствено доказано агресивните и болни животни. Нямало противоправно
бездействие на ответника, тъй като СО реализирала конкретни действия по изпълнение
на вменените й по закон задължения по отношение на безстопанствените кучета,
поради което не следвало да се направи извод, че служителите на СО били
бездействали противоправно. Излага доводи, че след като е положена дължимата
грижа, нямало основание да се носи отговорност за вреди, дори и предприетите
действия да не са дали очаквания резултат. Ответникът оспорва изложените в исковата
молба фактически твърдения досежно времето и мястото на инцидента, механизма на
инцидента, причинените увреждания, причинната връзка между твърдения инцидент и
получените увреждания. Оспорва твърдените от ищеца вреди да са били причинени от
безстопанствено куче. Ето защо моли съда да отхвърли предявеният иск. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения
иск:
Фактическият състав на отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е налице,
когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение
на лице, при или по повод изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа
– чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
2
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в
съвкупност, (медицинската документация за извършени прегледи и манипулация на
ищеца, показанията на свидетеля М.М., които са логични и непротиворечиви, както и
от приетото по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, което съдът
кредитира по реда на чл.- 202 ГПК като обективно и компетентно изготвено),
несъмнено се установява следната фактическа обстановка: на 10.12.2023 г. около 6:00
часа в подлеза над надлеза на бул. „...“ в кв. „....“, отивайки на работа, ищецът бил
нападнат от няколко безстопанствени кучета и бил ухапан от едно от тях – едро и
голямо куче по дясна подбедрица (десен прасец), като вследствие на виковете на
ищеца кучетата избягали.
От разпита на свидетеля М., който възприел непосредствено след инцидента
състоянието на ищеца, се установява, че последният бил уплашен, запъхтян, и
забелязал, че панталонът на десния му крачол бил скъсан. От него разбрал, че са го
нападнали кучета. Свидетелят изяснява, че предложил да го закара до 3-та Градска
болница, но Л. С. казал, че ще вземе такси. На следващия или по-следващия ден
докато пиели кафе пред блока Л. си показал крака, споделил, че ходи на превръзки в
болницата, предписали му лекарства. Казал, че отива до общината да се оплаче.
От представената по делото медицинска документация се установява, че ищецът
е посетил УМБАЛСМ „...“ ЕАД където са му предписили лечение с антибиотик
Аугментин, а на 14.12.2023 г., 22.12.2023 г. и на 26.12.2023 г. отново е посетил
лечебното заведение за затягане на конци след ПХО, сутура, съответно за смяна на
превръзка и сваляне на конци, като поставената диагноза е открита рана на други
части на подбедрицата. Наред с това ищецът е посетил УМБАЛ „...“ ЕАД на 11.12.2023
г., където му е поставена противобясна ваксина. Лекарите са констатирали
пунктиформени рани в латерална и медиална страна на дясна подбедрица, като
основната диагноза е ухапване или удар от куче. На 10.01.2024 г. на ищеца е била
поставена последната доза от противобясна ваксина УМБАЛ „...“ ЕАД.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че ищецът е
получил мекотъкА. травма на десния долен крайник, изразяваща се в четири разкъсно-
контузни рани на дясната подбедрица, причинила на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, от които са останали следи към датата
на прегледа от вещото лице. Възстановителният период на този вид рани е около 20-25
дни. Към настоящия момент същите са заздравели напълно с образуване на характерни
белези. Експертът е установил амнеститични данни за остатъчна неврологична
симптоматика – схващания на мускулите на подбедрицата и изтръпване в областта на
лазите и по кожата на стъпалото, като вероятността за възстановяване на тези
оплаквания е малка.
В съдебно заседание вещото лице д-р Н. изяснява, че уврежданията от месоядни
бозайници каквито са кучетата имат спецификата, която е открил при прегледа на
ищеца. Сочи, че не може да каже дали същите са от куче, но заявява, че са от едър
бозайник и разстоянието между раните и двустранността върху подбедрицата, тоест
отвън и отвътре показва, че се касае за едър бозайник, поради което отговарят на
съобщените данни и размера на кучето – на едро куче.
Тук е необходимо да се има предвид, че „пълното доказване може да бъде
осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Последните дават
указание за основния факт само косвено, като установяват странични обстоятелства,
но преценени в съвкупност с останалите доказателства, служат за установяване на
основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник както
3
на косвено, така и на пряко доказателство, като в гражданския процес не е даден
приоритет на едни доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания
на страните и заключения на вещите лица) пред други. Те се преценяват поотделно, но
и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 ГПК“, както изрично е синтезирано и
обобщена непротиворечивата съдебна практика в решение № 86/20.04.2022 г. по гр. д.
№ 4148/2021 г. на ВКС, IV г. о., която настоящият състав споделя.
Освен това възможно е осъщественият факт да не е оставил следа или да не може
да бъде намерен носител на тази следа, годен да бъде представен пред съд. Когато за
отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този
факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и
да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила,
съпътства друг – установен по делото факт (в този смисъл решение № 75/13.04.2021 г.
по гр. д. № 2206/2020 г. на ВКС, ІV г. о. ), какъвто е именно настоящият случай -
относно механизма на причиняване на констатираните травматични увреждания
причинени на ищеца. В тази връзка показанията на свидетеля М.М., настоящият съдът
кредитира, като последователни, кореспондиращи с писмените доказателства по
делото – медицинските документи – амбулаторни листове за преглед, както и с
приетата по делото заявление/жалба от ищца, депозирана на 12.12.2023 г. до кмета на
Район „И.“ – СО по повод инцидента. Съдът черпи извод за доказаност на нападението
от кучета над ищеца от показанията на св. М., който макар да не е пряк очевидец на
случката, е възприел пряко състоянието на ищеца след инцидента – възприел е
уплахата и нараняванията, за които вещото лице по изслушаната СМЕ посочва, че
съществуват следи (белези) към датата на прегледа.
Обстоятелството, че въпросното куче е било безстопанствено, е отрицателен факт
и не подлежи на доказване от този, който го твърди, а ответната страна, в случая СО,
следва да докаже обратния положителен факт – че кучетата са имали стопанин.
Събраните в настоящото производство доказателства не установяват това
обстоятелство. Напротив по делото се доказа, че процесните кучета, които са
нападнали и едното от тях е ухапало ищеца са безстопанствени, като извод за тези
факти съдът черпи пак от показанията на св. М.. Същият посочва в своите показания,
че имало две глутници по около десетина кучета, които спели между влаковата линия
и кабинката на подлеза. Имало и две кучета тартори, които лежали „до една кабинка на
една фирма“ на подлеза. Кучетата не били на човека в кабинката, нито на общината,
нито на ромите от квартала. Ходели в парка и си живеели свободно. Споделя, че не е
виждал някой да ги събира или храни. Сочи и за други подобни случаи за нападнати
от кучета на това място като Красимир Попов, чийто син, придружавал в дена на
инцидента с ищеца, но въпреки оплакването в общината нищо не било направено.
Имало и случки, при които кучетата захапвали и разкъсвали торбите с храна на
възрастни жени, при което бабата падала, а животното вземало храната и си тръгвало.
Съдът отчете и фактът, че свидетелят често минава през мястото на инцидента, тъй
като подлезът бил единственият излаз от кв. „....“, както и че си е купил „кучегон“ за
предпазване.
На следващо място по делото следва да се установи дали деянието е настъпило в
резултат на виновно действие или бездействие на лица, на които ищецът е възложил
или е бил длъжен да възложи извършването на определени дейности.
Съгласно чл. 40, ал. 3 и ал. 4 ЗЗЖ общинските съвети приемат програма за
изпълнение на националната програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета и план за действие на съответната община, като кметовете
4
на общини организират изпълнението на програмата и плана и ежегодно внасят отчет
за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по
безопасност на храните. Следователно, надзорът и грижите по отношение на
безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган
– кмета. Настоящата съдебна инстанция приема, че макар и общината да е създала
стройна система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на
нейна територия, те не са приложени адекватно, съответно на популацията от
бездомни кучета, като по столичните улици са останали агресивни кучета, които
нападат хора, причинявайки им телесни увреждания. Следователно, доказано е
виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение СО чрез своите
служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на
общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен
фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитално-гаранционната
отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служители
– по реда на чл. 49 ЗЗД.
Съдът намира, че представените в процеса програма, справки и отчети за
дейността на ОП „...”, отчети за изпълнението на мерките по Програмата за
овладяване на безстопанствените кучета, не доказват изпълнението на законово
делегираното задължение на СО по ЗЗЖ. От така представените доказателства е видно,
че общината е приела и изпълнявала стратегия за овладяване на популацията на
бездомни кучета на територията си. По въпроса за методите за решаване на проблема с
безстопанствените кучета, в раздел V, т. 2 от Програмата била предвидена евтаназия на
неизлечимо болни и агресивни безстопанствени кучета. Съобразно раздел VI, т. 2 от
Програмата, като мярка за целта било предвидено евтаназията да се прилага по
отношение на безстопанствени кучета, чието агресивно поведение представлява
опасност за хора и животни и може да доведе до нараняване или причиняване на
смърт, съгласно чл. 179, ал. 3, т. 4 и § 1, т. 1 от ЗВД и чл. 45, т. 8 от ЗЗЖ (т. 2.1).
Следователно евтаназията била единствената предвидена по отношение на агресивните
безстопанствени кучета мярка в Програмата на СО. Други мерки в изпълнение на
задължението за предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствени кучета
към хората не били предвидени. Видно от представения по делото отчет на Общинско
предприятие „...“ за периода 2012-2016г. за изпълнението на раздел VI от Програмата
на СО, по мярката евтаназия било посочено единствено, че същата се прилагала при
условие, че били налице условията по чл. 51 ЗЗЖ. Посочени били и трудности по
изпълнението й, а именно липса на адекватно разбиране за необходимостта от
евтаназия от страна на отделни организации за защита на животните. В представените
по делото годишни отчети на Общинско предприятие „...“ за 2019-2022 г., липсват
отчетени данни по единствената предвидена в Програмата на СО мярка в изпълнение
на задължението на общината за предотвратяване на агресивно поведение на
безстопанствени кучета към хората, а именно евтаназията. В приложените по делото
справки на общинското предприятие за 2019-2023г. данните за евтаназираните
животни били дадени общо с умрелите в приютите и ветеринарните клиники, без да се
сочи причината за евтаназия (агресия или нелечима болест). От гореобсъдените
доказателства по делото не се установява, че СО е предприела адекватни мерки в
съответствие с правомощията си по чл. 50, т. 2 и чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ, с финансовите и
организационните си възможности за предотвратяване на агресивно поведение на
безстопанствените кучета към хора, независимо от вида на тези мерки, респективно
предприетите от ответника действия са недостатъчни с оглед изискуемата от закона
дължима грижа. В случая е налице бездействие на ответната община да изпълни
5
общото си задължение по чл. 59 ЗЗЖ за осъществяване на контрол върху изоставени
животни на своята територия, както и на нормативно установеното задължение за
предприемане на всички мерки за предотвратяване агресивното поведение на
безстопанствени кучета, вкл. мерките по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ за настаняване в приют и по
чл. 47, ал. 1 и чл. 50, т. 2 ЗЗЖ. Следователно бездействието на длъжностните лица по
изпълнение на възложените им със закон задължения било противоправно и в този
смисъл неоснователни са възраженията на ответника, че е положил дължимата грижа,
вменена му от ЗЗЖ.
Поради изложените съображения съдът приема, че общината, чрез своите органи,
не е положила дължимата грижа и следва да отговаря за причинените вреди. В
допълнение съдът намира за необходимо да подчертае, че смисълът на цитираните
разпоредби в ЗЗЖ е прилагането не просто на някакви мерки, а на мерки с такъв
характер и интензитет, че ефективно да се предотврати излагането на опасност на
човешкия интегритет като най-висша ценност от нападения на бездомни кучета.
Предприемането на мерки, които обаче не са съответни на предписаната в закона
грижа и не водят реално до целения резултат, не може да освободи ответника от
понасянето на отговорност за реализирани вреди.
Съдът намира за безспорно доказани по делото както настъпилите у ищеца
увреждания, така и причинната връзка между тях и противоправното деяние на
ответника. Представените с исковата молба медицински документи са свидетелстващи
по своя характер и установяват настъпилите физически увреждания в причинна връзка
с нападението на безстопанственото животно, доколкото по делото липсват каквито и
да било доказателства, опровергаващи този извод. Същото се потвърждава и от
изготвената съдебно-медицинска експертиза.
Съдът намира, че получените от ищеца физически увреждания са настъпили като
пряко и непосредствено следствие от нападението на бездомно куче на 10.12.2023 г. в
гр. .., в подлеза над надлеза на бул. „...“ в кв. .....
Предвид изводите, до които съдът достигна, за допуснато противоправно
бездействие на служители на ответника във връзка с вменени по закон задължения за
овладяване популацията на безстопанствени кучета, налице са всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, пораждащ в полза на ищцата
правото на обезвреда.
По отношение на размера на вредите, съгласно разпоредбата на чл. 52
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Неимуществените вреди се изразяват в неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, които не могат да бъдат възстановени, поради което
предвиденото в закона обезщетение има заместващо предназначение и се определя
съобразно критериите, установени в чл. 52 ЗЗД. Понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. За да се произнесе по въпроса за размера на
обезщетението настоящият съдебен състав, с оглед задължителните предписания,
установени в ППВС № 4/1968 г. следва да съобрази следното: момента на настъпване
на увреждането, икономическата обстановка в страната към този период, възрастта на
пострадалия, данните от СМЕ относно вида, характера и степента на получената от
това лице травма, времетраенето на оздравителния процес, начина и степента на
възстановяване. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищеца е причинена телесна
6
повреда, изразяваща се в четири рани от ухапвания в областта на дясната подбедрица.
Настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото доказателства
счита, че с оглед продължителността на възстановителния период – около 20-25 дни,
отчитайки и възрастта на пострадалия – навършени 72 години към момента на
инцидента, обстоятелството, че следствие на полученото травматично увреждане е
търпял болки и страдания, наличието на остатъчна неврологична симптоматика -
схващания на мускулите на подбедрицата и изтръпване в областта на белезите и по
кожата на стъпалото, чиято вероятност за отшумяване е малка според вещото лице,
липсата на данни за преживян психически и физически стрес по-голям от обичайния
за подобни инциденти, намира че справедливо заместващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди е в размер на сумата от 4000 лв. В заключение
следва да се отбележи, че принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, релевантни
към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания),
поради което и така определеният размер на обезщетение е в съответствие с принципа
за справедливост и в най-пълна степен репарира търпените от ищеца неимуществени
вреди. До този размер искът следва да бъде уважен, а до пълния предявен размер от
5000 лв. искът следва да бъде отхвърлен. С исковата молба ищецът е посочил, че
претендира присъждането на законна лихва, считано от 10.12.2023 г., предвид което
съдът следва да присъди такава от посочената дата.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
претендира такива за заплатена държавна такса в размер общо на 200 лв., депозит за
вещо лице – 600 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно
представен списък и ангажирани доказателства за тяхното заплащане. Ответникът
своевременно е релевирал възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. При преценка
на размера на адвокатското възнаграждение настоящият състав съобразява решението
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., както и дадените в определение №
4888/29.10.2024 по ч. гр. д. № 3551/2024 г. на ВКС, І г. о. разрешения, че при
произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, българският съд не е обвързан от приетите в
Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. При
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да вземе предвид
не само величината на защитавания интерес (цената на иска), но и обема и сложността
на извършената дейност от адвоката, както и дали тази дейност изисква висока
компетентност и знания с оглед фактическата и правна сложност на конкретното дело.
В случая при съобразяване на горните критерии, а именно от една страна на интереса
от търсената защита и предвидения в тази връзка като ориентир в чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ, възнаграждение от 800 лв. и от друга страна осъществената по делото правна
защита от пълномощника на ищеца – изготвяне на исковата молба, проведени са две
съдебни заседания, в които е приета съдебномедицинска експертиза и са събрани
гласни доказателства, сравнително невисоката фактическа и правна сложност на
делото, настоящият състав намира възражението за основателно, поради което
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до
размер от 700 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1200 лв.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
такива не му се следват.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. .., ул. ..., да заплати на Л. И. С., ЕГН **********, гр. ..,
ж.к. „....“, бл. .., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, стрес и неудобство, причинени от ухапване от безстопанствено куче на
10.12.2023 г. около 06:00 часа в гр. .., в подлеза над надлеза на бул. „...“, ведно със
законната лихва от 10.12.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 4000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. .., ул. ..., да заплати на Л. И. С., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1200 лв., представляваща разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8