Р Е Ш Е Н И Е
№ 2225
гр. Пловдив, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Пловдив, Второ отделение, 29 – ти състав, в публично заседание, проведено на 08.11.2023 г., в състав:
Съдия: Адриан
Янев
при участието на
секретаря Р.А., като разгледа адм. дело № 2283 по описа за 2023 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на
чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за приложение на Закона
за закрила на детето (ППЗЗД).
Образувано е по
жалбa на М.Л.Г. против Заповед № ЗД/Д-РВ-К-063 от 01.09.2023 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ (ДСП)–гр. Карлово, с която малолетният П.Н.Г. е насочен
да ползва социална услуга в Центъра за обществена подкрепа гр. Сопот.
С жалбата се
позовава на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Всеобщата декларация за правата на
човека, според която родителите имат право с приоритет да избират вида на
образованието, което да получат техните за деца. Счита, че изборът на училище
за детето е право на родителя, а държавата е длъжна да се съобразява с това
право, за което се позовава на чл. 2 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ.
Допълнително се позовава на чл. 18, ал. 4 от Международния пакт за граждански и
политически права. Твърди, че детето е записано в образователно учреждение Home
Life Academy, където се справя добре и му се справя висок стандарт на
образование, като му се осигурява изучаване на чужд език и комуникация с
подходяща англоезична среда. Счита, че това ще даде възможности за възпитание
на детето според ценностите и убежденията на семейството в училището, където е
записано. Подържа, че общинската администрация не осигурява транспорт на детето
от с. Войнягово, където живее, до учебното заведение. В заключение се позовава
на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Депозирани са
писмени бележки, в които жалбоподателката излагат твърдения, че детето се
стресира от срещите със социалните работници и че има поведенчески проблеми,
установени след преглед от невролог. Поддържа, че детето се обучава в
американско училище и получава добри знания, за което сочи конкретни примери.
Ответната страна - директорът
на Дирекция „Социално подпомагане“ –гр. Карлово не изразява становище.
Заинтересованата
страна – Н.М.Г. (баща на детето) не изразява становище.
Заинтересованата
страна – малолетният П.Н.Г., чрез назначения процесуален представител, изразява
становище за незаконосъобразност на оспорената заповед, но по съображения,
различаващи от изложените в жалбата. Счита, че детето е в риск, тъй като не му
е осигурено правото на достъп до образование и до адекватни медицински грижи.
Поддържа, че органът не е изследвал всички обстоятелства по случая, тъй като в
съдебно заседание са установени допълнителни основания, налагащи предприемане
на още действия от страна на социалните работници. Счита, че заповедта не е
мотивирана, тъй като не става ясно спрямо кои лица е насочена (детето или
родителите) и какъв вид социална услуга се предоставя (липсва индивидуализация
и код на идентификация).
След
като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че М.Л.Г.
и Н.М.Г. са родители на малолетния П.Н.Г., роден на *** г.
Приложен е Формуляр
за приемане на устен сигнал вх. № СИГ/Д-РВД-К/1 от 09.01.2023 г., подаден от Д.М.,
в качеството ѝ на директор на ЦОП – гр. Сопот. В същия се посочва, че
детето П.Н.Г. не е записано в учебно заведение.
По преписката са
приложени два протокола от 18.01.2023 г. за проведена среща между родителите на
детето и социални работници от отдел „Закрила на детето“ гр. Карлово. На същата
двата родители заявили, че детето е записано в частно американско училище с
дистанционна форма (онлайн) на обучение, за което плащат годишна такса със сови
спестявания. Посочват, че от 2016 г. живеят заедно с детето в с. Войнягово и не
изразяват желание да посещават център за обществена подкрепя. На срещата
родителите са представили документ на английски език, че детето е записано в
учебно заведение, като са поели ангажимент да представят превод.
По преписката е
приложен протокол от 18.01.2023 г. за проведена среща между детето и социални
работници от отдел „Закрила на детето“ гр. Карлово, от който се установява, че
малолетният споделя, че не посещава учебно заведение и майка му го обучава
вкъщи. Социалните работници констатирали, че детето може да чете и пише. В
началото на срещата заявявало, че не иска да ходи на училище, тъй като много се
учило там, но впоследствие си променило мнението. Детето заявявало, че има
много приятели, но не може да посочи конкретни имена.
На 10.01.2023 г. е
изготвен доклад за оценка на постъпилия сигнал, в който са описани проведените
срещите с детето и неговите родители. Отразено е, че родителите са продали
жилище в гр. София и са закупили жилище в с. Войнягово, община Карлово. Към
момента двамата родители са безработни и се издържат от спестявания и
получавана пенсия. Констатирано, че детето има личен лекар (д-р И.Н.), но с
адрес на практика в гр. София. В доклада е отразено, че детето е на 7 години и
според справката на МОН същото не е записано в училище за учебната 2022/2023
година, като се очаква от родителите да предоставят превод на документ за
записване на малолетния в учебно заведение.
По преписката е
наличен превод на документа, представен от родителите на проведената среща,
който представлява удостоверение от 25.07.2022 г. за записване, издадено
от „Хоум Лайф Глоубал“, подразделение на
„Хоум Лайф“. Със същия е удостоверено, че П.Н.Г. е записан в Академия „Хоум
Лайф“ за учебната 2022/2023 година и бележи съществен напредък по всички
дисциплини.
Съставен е протокол
от 24.01.2023 г. за проведен телефонен разговор между социалните работници и д-р
И.Н.(личен лекар), на който последният дал информация, че медицинската му
практика се намира в гр. София и че е личен лекар на П.Н.Г. от неговото
раждане. Предоставя информация е, че не е преглеждал детето от 2016 г. и не му
е поставял имунизации, тъй като
родителите са против това.
На 25.01.2023 г. е
проведена втора среща между родителите и социалните работници, за което е
съставен протокол. На тази среща жалбоподателката заявила, че детето има
поставени само две имунизации, когато се е намирало в родилното отделение.
Пояснява, че не желае да се поставят други имунизации на детето и че същото при
необходимост посещава частна медицинска помощ. Майката е изразила мнение, че
детето ще получи по – добро образование, ако учи в училището, в което е
записано.
На 03.02.2023 г. е
изготвен доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо
дете. В същия е отразено, че детето е на 7 години с нормално физическо и
психическо развитие, отговарящо на възрастта. Отразено е, че детето е
любознателно и общително. Основните грижи и потребности се осигуряват от
родителите, като се отглежда в благоприятна семейна среда. Налична е изградена
силна емоционална връзка между родителите и детето. Посочват, че родителите
имат капацитет да задоволят образователните потребности на детето, тъй като
момента може да чете и пише. Родителите са безработни, а доходите са от
спестявания и пенсия.
В доклада е
отразено, че личният лекар на детето е с практика в гр. София. Поставени са
единствено първите ваксини в родилния дом и след това няма поставени ваксини,
тъй като родителите са против ваксинирането. Отразено е още, че родителите имат
съмнения в качеството на образование в България и искат образование за сина си
според техните разбирания и вярвания. Посочено още, че родителите са
консултирани за необходимостта за ползване на социална услуга.
На 03.02.2023 г. е
изготвен план за действие, според който е необходимо предоставянето на мярка за
закрила: съдействие, подпомагане в семейна среда, като дългосрочната цел е
следната: осигуряване на сигурна и безопасна среда за детето и задоволяване на
неговите основни потребности и продължаване на образованието.
В плана за действие
като краткосрочна цел „Осигуряване на безопасна и защитена среда на детето“ са
посочени следните планирани дейности: 1. Задоволяване на основни жизнени
потребности на детето от подслон, храна, лични вещи и принадлежности; 2. Осигуряване
на медицински грижи и обслужване и изясняване на последиците за детето от
„антиваксърски“ убеждения (избор на нов личен лекар на територията на Община
Карлово и посещения при необходимост и профилактика; работа в ЦОП във връзка с „антиваксърски“
убеждения); 3. Записване на детето в подходящо учебно заведение, повишаване на
мотивацията към учебния процес, промяна на нагласата на родителите към
училищната среда в България; 4. Спазване на правилен дневен режим и поддържане
на лична хигиена и жилищно пространство; 5. Насочване към подходяща социална
среда; 6. Наблюдение относно ефективността на предоставените социални услуги.
В плана за действие
като краткосрочна цел „Консултиране и информиране на родителите, относно
отглеждането и възпитанието на детето“ са посочени следните планирани дейности:
1. Осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите,
свързани с възпитанието и отглеждането на детето, социално подпомагане и
ползване на социални услуги в общността; 2. Разясняване на правото на
образование, задължителното предучилищно и училищно образование; 3. Запознаване
с различни форми на обучение (консултиране за важността на образованието); 4.
Проследяване на предприети действия от страна на родителите за записване на
детето в училище и подсигуряване на присъствието му в учебните часове; 5.
Изследване на мотивите на семейната среда във връзка с факта, че са против
поставянето на ваксини и посещение на детето в училище.
Проведена е поредна
среща с родителите, които са отказали да подпишат плана за действие и са
заявили желание детето им да продължи обучението си в Академия „Хоум Лайф“.
По преписката е
налично писмо от асоциация „Домашно образование“, адресирано до
административния орган, което съдът намира за неотносимо, тъй като се отнася за
изразено мнение по правни въпроси на трето лице, неучастващо в
административното производство
С писмо от
22.02.2023 г. на директора на ДСП – Карлово е изискана информация за статута на
учебното заведение, в което записано детето. В тази връзка е постъпило писмо
изх. № АД-01-511/14.03.2023 г. на началника на Регионално управление на
образованието – гр. Пловдив, в което е посочено, че е отправено запитване до
Националния център за информация и документация относно Академия „Хоум Лайф“. Получен
е отговор, според който Академия „Хоум Лайф“ е призната в щата Тенеси като
частно училище с религиозна насоченост, принадлежащо към Асоциация на
християнските училища, което фигурира в списъка на Департамента по образование
на щата под съответен регистрационен номер. Отразено е още, че предучилищното и
училищното образование в България е светско, а за завършен клас в училище в чужда държава, се удостоверява с
документ, издаден от училище, считано за част от системата на светското
образование.
На 17.03.2023 г. е
проведена екипна среща, на която е взето решение за случая да се уведоми
Комисията за закрила на детето в Община Карлово.
На 20.04.2023 г. е
проведена поредна среща между социалните работници и жалбоподателката, на която последната изразява
несъгласие детето да учи в българско училище.
По преписката е
наличен протокол № 3/18.05.2023 г., отразяващ разискванията на проведеното
заседание на Комисията за закрила на детето към Община Карлово.
Изготвени са
Протокол от 03.08.2023 г. от преглед на оценка на случая и план за действие и
План за действие от 03.08.2023 г., в които повторно са отразени карткосрочните
цели и планираните дейности, описани в плана за действие от 03.02.2023г.,
включително фактическата обстановка, отразена в доклада от 03.02.2023г. (съдът
намира за ненужно отново да ги повтаря). Допълнително е отразено, че няма
промяна в отношението на родителите към случая и заложените дейности не се
изпълняват от тях.
От отдел „Закрила
на детето“ гр. Пловдив е направено предложение за издаване на Заповед за
ползване на социална услуга за срок от чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗД.
Последвало е
издаване на оспорената Заповед № ЗД/Д-РВ-К-063 от 01.09.2023 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП)–гр. Карлово, с която на основание чл. 20,
ал. 4, т. 1 ППЗЗД малолетният П.Н.Г. е насочен да ползва за срок от 12 месеца социална
услуга в Центъра за обществена подкрепа гр. Сопот, за проследяване на грижите,
които се полагат за детето, подкрепа и насърчаване за здравословен начин на
живот, повишена мотивация към учебни процес и оказване на съдействие и подкрепа
на родителите за записване на детето в училище, както и съдействие за намиране
на личен лекар на територията на Община Карлово или Община Сопот.
В мотивите на
заповедта е отразено, че П.Н.Г. е на 7 г., а негови родители са М.Л.Г. и Н.М.Г.,
които го отглеждат. Отразено е, че за учебната 2022/2023 г. и 2023/2024 г.
детето не е записано в държавно училище, защото се обучава в частно американско
училище. Според органа детето подлежи на задължително образование. Родителите
са консултирани за задължителния характер на образованието и за същността и видовете
социални услуги, но същите категорично
отказвали съдействие и отказват ползването на социална услуга.
В мотивите на акта
е отразено установена потребност от ползване на услуга с цел проследяване на
грижите за детето, подкрепа и насърчаване на здравословен начин на живот,
повишаване мотивацията към учебния процес и окозване на съдействие и подкрепа
на родителите за записване на детето в училище. Също така е посочена
необходимост от съдействие за намиране на личен лекар на територията на Община
Карлово или Община Сопот.
В хода на съдебното
производство са приети амбулаторен лист от 05.10.2023 г. и епикриза от
19.10.2023 г., отнасящи се малолетното дете, от които става ясно, че е детето е
нормален неврологичен статус. В същите са отразени анамнестични данни, според
които детето има поведенчески прояви, свързани с проявена агресия и хвърляне на
предмети. В епикризата е допълнително посочено, че детето е хиперактивно,
импулсивно и с деструктивно поведение, както и с епизоди на агресия.
В хода на съдебното
производство е изслушано детето, като съдът дава
вяра на заявеното от детето, което се дължи на непосредствените впечателния при
неговото изслушване и заявеното от социалния работник, че изслушването е
преминало в нормална обстановка, в която детето е било предразположено да
споделя. Малолетният заявява, че единствено майка му се грижи за образованието
и уточнява, че няма учители. Споделя, че не му се ходи на училище, тъй кат ого
е страх от ПТП с автобуса, с който трябва да се придвижва до с. Войнягово до
учебното заведение. Споделя, че на рождените му дни не идват деца и не е ходил
на празници на други деца. Зявява, че има един приятел, с който не се вижда
често, тъй като посещава детската градина в гр. София.
В съдебно
заседание е изслушан социален работник, който дава заключение за необходимост
за предоставяне на социалната услуга, предмет на заповедта.
При така
установените факти, съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в срок и от лице, имащо правен интерес, тъй като жалбоподателката е родител на
детето, а и част от социални услуги се отнасят за нея.
Разгледаната по
същество, жалбата е неоснователна.
Според чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в
предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и
процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган - директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Карлово, тъй като това
е в неговите
правомощия съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1
ППЗЗД.
Спазена е установената
от закона форма. Оспорената заповед е в писмена форма и отговаря на изискуемото законово
съдържание, включително с отбелязване на правното и фактическо
основание за издаването ѝ.
Не се споделят
доводите на процесуалния представител на детето, обосновани с разбирането, че
не става ясно спрямо кои лица е насочена заповедта (детето или родителите) и
какъв вид социална услуга се предоставя поради липса на индивидуализация и код на идентификация. В чл. 23, т. 1 – т. 11
ЗЗДет. са регламентирани видовете мерки за закрила на детето в
семейна среда, сред които има такива пряко насочени към детето и
такива, които са насочени към родителите. Независимо, че мерките се отнасят за
дете, част от същите имат и допълнителна насоченост, а именно към родителите. Това
е така, тъй като същите се предоставят в семейна среда, където детето
съжителства със своите родители. Именно насочеността на тези мерки спрямо
родителите по един или друг начин има отражение и към детето. Тези мерки за
закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги – чл. 18, ал. 3 от ППЗЗД, т. е. тези социални услуги (под „формата“ на
мерки за закрила) имат насоченост както към детето, така и към неговите
родители (предоставят се на детето, но имат и допълнителна насоченост). В
разпоредителната част на оспорената заповедта са посочени единствено имената на
детето, но една част от описаните социални услуги по своето естество се отнасят
за детето, а друга част по своето естество имат насоченост към родителите, а
техните имена са отразени в мотивите на заповедта, която следва да се разглежда
като единствено между мотиви и разпоредителна част. В тази връзка съдът приема,
че са ясни кои са адресатите на издадената заповед.
В заповедта са описани
конкретните социални услуги, тъй като е отразено следното: проследяване на
грижите, които се полагат за детето, подкрепа и насърчаване за здравословен
начин на живот, повишена мотивация към учебни процес и оказване на съдействие и
подкрепа на родителите за записване на детето в училище, както и съдействие за
намиране на личен лекар на територията на Община Карлово или Община Сопот. По
този начин са индивидуализарни конкретните дейности, насочени към детето и
родителите, а това позволява предоставянето на социалната услуга, поради което
не е необходимо изписването на съответния код на идентификация на услугата. Наред
с това необходимите дейности, изпълващи съответната социална услуга, се съдържат
в плана за действие и протокола от преглед на оценка на случая, а същите са
част от преписката.
Конкретизирани са
времето (12 месеца) и мястото ЦОП – гр. Сопот, където се извършват дейности, свързани с
превенция на отпадане от училище,
социално и психологическо консултиране на деца и семейства в риск, подпомагане на родители и т. н.
По делото
липсват данни за допуснати в административното производство съществени
процесуални нарушения - такива, които съществено са ограничили правото на
защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати органът по назначаването
би постановил акт в противен смисъл. Изяснени са всички
релевантни факти, които имат отношение към социалната услуга и не е допуснато
нарушение, ограничаващо правото на участие на детето и родителите му в
производството по издаване на оспорената заповед.
Спазени са
изискванията на чл. 14 ППЗЗД, регламентиращи задълженията на социалния работник
да извърши проучване
и оценка на сигнала, като събира необходимата информация от семейството, детето, личния лекар и от други източници. В тази връзка са проведени няколко
срещи с родителите и една среща с детето, на което е дадена възможност да бъдат
изслушани. Проведени са разговори с личния лекар на детето, от които е
установено местонахождението на неговата практика и дали са извършени
съответните имунизации. Извършена е справка, от която е установено, че детето не
е записано в първи клас през учебната 2022/2023 г. (включително и за учебната 2021/2022
г., имаща отношение за предучилищното образование). Изискана е информация за
статута на Академия „Хоум Лайф“, от която е установено, че представлява частно
училище с религиозна насоченост, принадлежащо към Асоциация на християнските
училища, което фигурира в списъка на Департамента по образование на щата Тенеси,
САЩ, вписано под съответен регистрационен номер.
Спазени са
изискванията на чл. 16 и чл. 16а ППЗЗД, тъй като са изготвени доклад за оценка
на сигнала (съдържащ оценяване на потребностите на детето, на
родителския потенциал, на рисковете за детето, оценка
на потребностите от социални услуги) и въз основа на
него е съставен план за действие, включващ дългосрочна цел
и краткосрочни цели, дейности за тяхното постигане и мерки за закрила. Спазено е и правилото на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ППЗЗД,
изискващ осъществяването на мерки за закрила чрез социална услуга да се
прилагат съгласно
изготвения план за действие. На проведени срещи родителите
са запознати с плана за действие, като са консултирани и информирани за подходящите
социални услуги. На тези срещи родителите са заявили категорично
нежелание за ползване
на предложените и разяснени социални услуги.
Не се споделят
доводите на процесуалния представител на детето, обосновани с разбирането, че
не са изяснени всички обстоятелства по случая и по – конкретно обстоятелствата,
свързани със социалните контакти на малолетния с други деца и емоционалното му
състояние. Действително не са установени всички обстоятелства, свързани с
детето, доколкото по делото се установи, че П.Н.Г. не поддържа контакти с други
деца и са налице данни за епизодични прояви на агресия, хиперактивност и
деструктивно поведение. Въпреки това не са налице съществени процесуални
нарушения, тъй като тези обстоятелства имат отношение по предоставянето на друг
вид социална услуга и не са свързани със социалната услуга и включените в нея
дейностите, които са предмет на оспорената заповед. Разбира се няма пречка да
бъдат съобразени при предоставянето на процесната социална услуга. В тази
връзка тези обстоятелства биха могли да бъдат основание за насочване към друг
вид социална услуга и при проявено нежелание от страна на родителите да се
издаде друга заповед.
Правилно е приложен
материалният закон.
Съгласно чл. 20,
ал. 4, т. 1 ППЗЗД в случаите, при които не може да се
постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите,
попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето,
ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на
дирекция „Социално подпомагане“
или съдебно решение. Сложният фактически състав на правната норма включва една положителна предпоставка (необходимост от предоставяне на
социална услуга на дете в риск – арг. Чл. 15 ППЗЗД) и алтернативно една от двете посочени отрицателни
предпоставки - липса на контакт с родителя/ите или липса на заявено желание от
родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за
детето.
В настоящия случай като
необходимост от предоставянето на социална услуга се посочва, че детето не е
записано в светско училище за учебната 2022/2023 година и не е записано при
личен лекар на територията на община Карлово и община Сопот, включително, че не
са поставени всички задължителни имунизации.
Разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) прогласява като основно право на
гражданите правото на образование, без да указва принципите, реда, начина и
системата за неговото осъществяване и практическо прилагане. За реализиране на
това социално право трябва да се погрижи държавата – чл. 23 КРБ (Държавата създава условия за свободно развитие на
науката, образованието и изкуствата и ги подпомага).
Съгласно чл. 53,
ал. 2 КРБ обучението
до навършване на 16 - годишна възраст е конституционно задължение на всички
граждани на Република България. Поради това, държавата урежда императивно
и изцяло изискванията за степента на образование, характеристиките на
общообразователния минимум и учебния план в системата на народната просвета,
условията и реда за завършване на една степен на образование и преминаване към
следващата степен. Основният закон определя принципните въпроси, а същите
са конкретизирани в закони.
Конституционното задължение за начално образование е конкретизирано в нормите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2
от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), според които предучилищното
образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване
на 4-годишна възраст на детето, а училищното
образование е задължително до навършване на 16-годишна възраст и започва от
учебната година, която е с начало в годината на навършване на 7-годишна възраст
на детето.
В настоящия случай
безспорно е установено, че детето е навършило 7 години и не е записано в учебно
заведение, което част от системата на народната просвета на Република България
(държавно или частно училища). Спори се за това дали записването на детето в
Академия „Хоум Лайф“ представлява изпълнение на задължението по чл. 8, ал. 2
ЗПУО.
Едно от основните
държавни изисквания за образование е регламентирано в нормата на чл. 11, ал. 2
ЗПУО, според която предучилищното и училищното образование в Република
България е светско. Това е изискване за
получаване на степента на образование (в конкретния случай - основно образование).
Същото се отнася както за съответното учебно заведение, така и за цялостната организация на учебно -възпитателния процес. Под
светско образование следва да се разбира, че получаването на знания не е под
контрола на религиозна институция, а от държавна или обществена
институция, като преподаването на знания е за света (следва да се отбележи, че светското образование не е безрелигиозно или атеистично
образование). Светското образование не допуска налагането на учениците на
идеологически и религиозни доктрини.
В настоящия случай от материалите по преписката се установява, че Академия
„Хоум Лайф“ представлява частно училище с религиозна насоченост, принадлежащо
към Асоциация на християнските училища, което фигурира в списъка на
Департамента по образование на щата Тенеси, САЩ. По тези съображения съдът
приема, че това училище не е светско, а религиозно. В подкрепа на това е
цитираното от жалбоподателка писмо на Департамента по образование на щата
Тенеси (с писмените бележки е представен превод на български език на това
писмо, но въпреки късното му представяне съдът го съобразява), в което е
посочено, че учебното заведение представлява училище с вероучение. Неотносимо е
твърдението на жалбоподателката, че според приложеното писмо полученото
образование в това училище се признава във всички щатски университети и държавни
институции. При внимателен прочит на писмото се налага извод, че това се отнася
само за дипломите за средно образование, а не и за основно образование. Освен
това от значение са единствено българските държавни изисквания за получаване на
основно образувание и преценката дали е изпълнено задължението за училищно образование. Не без значение са събраните данни (при изслушване на детето), според
които единствено и само майката осъществява обучението на детето, доколкото
малолетният твърди, че няма други учители, т. е. поставено е под съмнение
реалното обучение на детето в обсъжданото чуждестранно учебно заведение.
Жалбоподателката принципно вярно се позовава на чл. 2 от Допълнителния
протокол към ЕКПЧ (Никой не може да бъде
лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в
областта на образованието и обучението, държавата уважава правото на родителите
да дават на своите деца образование и обучение в съответствие със своите
религиозни и философски убеждения) и чл. 18, ал. 4 от Международния пакт за граждански и политически
права (Държавите - страни по този пакт, се задължават да
зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват
религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения), но прави грешни изводи от тези норми. Същите
регламентират правила, които дават възможност за допълнително образование
(допълнителна възможност за обучение) на децата съобразно религиозните
възгледите на родители, но не дава възможност за заместване на такова
образование със светското, което е регламентирано в съответната държава. В тази
връзка няма никакви пречки детето да посещава Академия „Хоум Лайф“, но същото
има задължение да посещава светско училище, за да се изпълни задължението по
чл. 8, ал. 2 ЗПУ, за което родителите трябва да осигурят възможност за това. Следва
да се има предвид, че административният орган не е забранил на родителите да
обучават детето според техните разбирания, а е предоставил социална услуга за
разясняване необходимостта детето им да посещава училище. Неоснователни са
възраженията, че детето се справя с учебния материал, който успешно се
преподава от майката, тъй като липсва такава предпоставка за освобождаване от
задължението за получаване на училищно образование.
Неоснователни са възраженията, че детето не следва да посещава училище,
тъй като не е осигурен транспорт от с. Войнягово до учебното заведение. Това
обстоятелство не освобождава детето от задължението да посещава училище, а
задължава съответните компетентни органи да осигурят такъв.
По делото се установи, че на детето не са поставяни задължителните
имунизации (изключение на тези, които са поставени 48 часа след раждането) и
няма личен лекар, намиращ се близо до населеното място, където пребивава.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от Закона здравето (ЗЗ) за предпазване на гражданите от заразни болести се
правят задължителни имунизации.
Съгласно чл. 58, ал. 2 ЗЗ министърът на
здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както
и реда, начина и сроковете за извършване на: 1. задължителни
планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на
Република България; 2. целеви имунизации и реимунизации, които се
извършват по специални показания; 3. препоръчителни имунизации.
В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15.12.05.2005 г. за имунизациите в
Република България (Наредбата) е регламентирано, че задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) и пневмококови инфекции. Според чл. 2, ал. 2 от Наредбата
задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно
Имунизационния календар на Република България (приложение № 1), а от него е
видно, че на П.Н.Г. (7-годишна възраст) следва да се извършат редица имунизации
и реимунизации, каквито не са направени (изключение на тези, които са поставени
48 часа след раждането).
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ (Наредбата) здравноосигурените
лица имат право свободно да избират лекар в лечебно заведение за първична
медицинска извънболнична помощ на територията на цялата страна, сключило
договор с НЗОК. Според чл. 4, ал. 3 от
Наредбата този избор е личен, а за малолетните
изборът се извършва от техните родители. Вярно, че тези разпоредби регламентират правото на свободен избор на
личен лекар, но социалната услуга не задължава непременно да се избере личен
лекар на територията Община Сопот и Община Карлово, а има за предмет да
съдейства на родителите за това. От друга страна чл. 8, ал. 2 от Наредбата дава
възможност за промяна на личния лекар при промяна на настоящия адрес, което
означава, че се отдава приоритет на близостта на здравноосигуреното лице до
личния лекар. В случая настоящият адрес на детето се намира в с. Войнягово, тъй
като там пребивава – арг. § 1, т.
15 от ДР на ЗЗдет., поради което най - добрият интерес на детето е създаване на
предпоставки за реален, бърз и лесен достъп до медицинска помощ, предоставяна
от личния му лекар. Още повече, че децата се нуждаят от чести посещения при
личния лекар за извършване на профилактични прегледи (напр. при започване на
училище, имунизации и др.) или за съставяне на документи (напр. попълване на
здравни картони/карти, бележки и др.). В същото време по делото са налични
данни за затруднение за осигуряване на транспорт на детето от с. Войнягово до
учебно заведение в гр. Карлово или гр.
Сопот, което предполага и затруднения за придвижването му до гр. София при
здравословен проблем. Вярно, че родителите осигуряват преглед на детето при
специалисти, различаващи се от линия лекар, но по никакъв начин няма се
накърнят правата им при съдействие (каквато е процесната социална услуга) за
намиране на общопрактикуващ лекар, намиращ се близо до мястото на пребиваване
на детето, а дали родителите ще се възползват от това съдействие не е въпрос на
разглеждане в настоящото производство.
С оглед обстоятелствата, че
детето не е записано в първи клас, не се спазва поставянето на задължителни
имунизации и липсата на бърз и лесен достъп до личен лекар, следва извод, че П.Н.Г.
е „дете в риск“ по смисъла на § 1, т.
11 от ДР на ЗЗдет., тъй като съществува
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. В тази връзка и с оглед отрицателната нагласа на детето и родителите
към задължението за посещаване на училище, както и предвид убежденията на
родителите срещу задължителните имунизации, се налага извод за необходимост за
предоставяне на социална услуга.
Съгласно чл. 74, ал. 3 от Закона
за социалните услуги (ЗСУ) насочването за
ползване на социални услуги като мярка за закрила на детето в семейна среда се
извършва по реда на Закона за
закрила на детето (ЗЗакрД) и при спазване на чл. 73,
ал. 1 ЗСУ. В чл. 4 ЗЗДет са регламентирани мерките за закрила, като в ал. 1
са изброените мерките, чрез които се осъществява закрилата, а в т. 1 е
предвидено „съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“. В разпоредбата на чл.
23 ЗЗДет е посочено в какво се изразяват мерките, като в т.
2 е предвидено „насочване към
подходящи социални услуги в общността“. В § 1, т. 8 от ДР на ЗЗдет.
е регламентирано, че „Услуги" по смисъла на чл. 23 са са социалните услуги
по чл. 15, т. 1 – т. 7 от Закона за
социалните услуги
(ЗСУ), а именно т. 1. информиране и
консултиране, т. 2. застъпничество и посредничество, т. 3. общностна работа, т. 4. терапия
и рехабилитация, т. 5. обучение за придобиване на умения, т. 6. подкрепа за придобиване на трудови умения и т. 7. дневна
грижа.
Социалната услуга, предмет на заповедта, има за задача проследяване
грижите, които се полагат за детето, подкрепа и насърчаване за здравословен
начин на живот, повишена мотивация към учебни процес и оказване на съдействие и
подкрепа на родителите за записване на детето в училище, както и съдействие за
намиране на личен лекар. По своето естество това са социални услуги, свързани с
информиране, консултиране, грижи и посредничество (съдействие). Ползването на такава социалната
услуга е в съответствие с най-добрия интерес на
детето, тъй като има насоченост за посещение на училище от
страна на детето, насърчаване на здравословния му начин на живот (извършване на
задължителни имунизации и намиране на личен лекар) и семейно
консултиране.
Безспорно по делото се установи, че от страна на
родителите няма заявено желание за ползване на
предложените
социални услуги, въпреки разяснението за тяхната необходимост.
Горното води до извод, че осъществен осъществен фактическия състав на
чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗД, доколкото се установи необходимост от прилагане чрез
социална услуга на мярка за закрила спрямо дете в риск и липсата на заявено
желание за съдействие от страна на родителите.
Оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно
чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет. целта на мерките за закрила в семейна среда (включително при прилагането им чрез социална услуга) е да
бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за
отглеждане и възпитание на детето. Затова тези мерки могат да бъдат
осъществени и чрез социални услуги (чл. 18, ал. 3 ППЗЗДет). Според чл. 3
ЗСУ
социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за превенция и/или
преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване
качеството на живот, които се основават на социална работа, индивидуален подход
и индивидуална оценка на потребностите. В тази
връзка процесната социална услуга съответства на целта на чл. 3 ЗСУ, а това от
своя страна осигурява основната задача на ЗЗДет. – на детето да се осигури право
на закрила за нормалното физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси чрез прилагане на мерки за закрила.
По изложените
съображения и на основание и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбaта на М.Л.Г. против Заповед № ЗД/Д-РВ-К-063 от 01.09.2023
г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП)–гр. Карлово.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: