Р Е Ш Е Н И Е
град София, 17.11.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на седемнадесети
ноември
две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
като разгледа
докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гражданско дело № 12558 по описа за
2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на “Е. – П.П.“АД, вх. № 2123 от
16.03.2016 г. по описа на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, срещу действия на ЧСИ М.К. по изпълнително дело № 591/2015 г.,
изразяващи се в отказ за намаляване на
разноски по цитираното изпълнително дело, обективиран в Разпореждане, изх.
№ 2419 от 07.03.2016 г.
В
жалбата са наведени оплаквания, че неоснователно ЧСИ М.К. е оставил без
уважение искането на “Е. – П.П.“АД
– длъжник по изпълнителноТО дело, всички такси и разноски да бъдат оставени в
тежест на взискателя “И.“ЕООД, поради неговото недобросъвестно поведение и
забава да получи доброволно изпълнение. Жалбоподателят поддържа, че в тази
хипотеза приложение следва да намери правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК и чл. 96 ЗЗД, поради умишлената забава на кредитора да получи дължимото му по смисъла на
чл. 95 ЗЗД. Твърди, че цялата сума по изпълнителния лист била внесена за
цесионера “И.“ЕООД, с пощенски запис от 17.11.2014 г. – преди образуване на
изпълнителното дело, като за изпратения пощенски запис кредиторът е бил
известен. Сочи, че с пощенски запис от 02.10.2015 г. “Е. – П.П.“АД повторно е
наредило в полза на същия кредитор цялата дължима сума. Поддържа в тази връзка,
че е налице злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК, чрез които
изпълнителният процес се използвал с цел развиване на търговска дейност и
печалба. Оспорва се и начислената по изпълнителното дело пропорционална такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, като неправилно определена завишена и недължима в посочения
размер, тъй като при изчисляване на посочената такса следвало да се взема
предвид само събраната сума, съответстваща на паричното вземане по
изпълнителния лист, а не и заплатеното от взискателя възнаграждение за адвокат,
респективно юрисконсулт.
Моли да се отмени изцяло отказа на
ЧСИ М.К. да измени Постановление за разноски, изх. № 11453 от 17.11.2015 г. и
всички такси и разноски по изпълнително дело № 591/2015 г. да бъдат оставени в
тежест на взискателя, а при условията на евентуалност моли да се отмени
отказа на ЧСИ М.К. да измени посоченото Постановление за разноски в частта, с
която е присъдено в полза на взискателя възнаграждение за юрисконсулт за водене
на изпълнителното производство, както и в частта, в която е определена
дължимата пропорционална такса за сумата над 47.54 лева. Претендира присъждане
на разноски за настоящото производство.
Взискателят “И.“ЕООД е
подал възражение по чл. 436, ал.3 ГПК срещу така депозираната частна жалба,
като е оспорил същата с подробно изложени доводи за неоснователността й. Сочи,
че неуспешният опит за плащане не освобождава длъжника от отговорност, тъй като
липсвала законова норма в подобен смисъл, а длъжникът следвало да понесе
последиците от неизпълнението. Моли да му бъдат присъдени разноски за
настоящото производство.
ЧСИ М.К. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание
чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е процесуално
недопустима, като подадена извън преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал.
1 ГПК. При условията на евентуалност е развил доводи за неоснователност и
недоказаност на депозираната жалба, с аргумент, че съгласно чл. 79 ГПК таксите
и разноските по изпълнението са за сметка на длъжника и се дължат от него, а
случаите в които такива не се дължат са изрично изброени в закона и настоящият
случай не бил такъв, тъй като задълженията по изпълнителното дело не са
погасени доброволно от длъжника, а са събрани принудително чрез запор на
банкови сметки.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и възраженията на взискателя, и прецени
материалите по изпълнителното дело,
приема от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело № 591/2015 г. по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, е
образувано по молба на “И.“ЕООД, ЕИК ****** – взискател, от 13.11.2015 г., срещу
“Е. – П.П.“АД,
ЕИК ******* – длъжник, въз основа на Изпълнителен лист от 29.01.2015 г.,
издаден на основание влязло в сила Решение № 4962 от 28.10.2014 г., постановено
по гр. дело № 8586/2014 г. по описа на Районен съд – В..
Видно от приложения по
изпълнителното дело изпълнителен лист, същият бил издаден за сумата от 396.18
лева в полза на И.А.А.. От намиращия се на л. 4 от изпълнителното дело договор
за цесия се установява, че посоченото вземане било цедирано на “И.“ЕООД, като
длъжникът “Е. – П.П.“АД бил уведомен за извършената цесия на 05.11.2014 г.,
съгласно Уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, приложено на л. 6 от изпълнителното
дело.
Покана за доброволно изпълнение,
изх. № 11454 от 17.11.2015 г. ведно със Постановление за разноски, изх. № 11453
от 17.11.2015 г., били изпратени по пощата и връчени на длъжника на 23.11.2015
г. С цитираното Постановление за разноски ( л. 15), ЧСИ М.К. приел разноски по
изпълнителното дело, както следва: 350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
161.54 лева – такси по ТТРЗЧСИ, от които: по т. 1 – 24.00 лева с ДДС, по т. 3
- 6.00 лева с ДДС, по т. 5 – 24.00 лева
с ДДС, по т. 9 – 18.00 лева с ДДС и по т. 26 – 89.54 лева с ДДС (пропорционална
такса).
Длъжникът “Е. – П.П.“АД депозирал
възражение (л. 20) срещу посоченото Постановление за разноски, вх. № 8557 от
30.11.2015 г., навеждайки твърдения, че взискателят отказвал да получи
доброволно изпълнение, тъй като цялата дължима сума била преведена за него с
пощенски запис от 17.11.2014 г. – преди образуване на изпълнителното дело,
както и повторно с пощенски запис от 02.10.2015 г., за които пощенски записи
цесионера “И.“ЕООД бил изрично известен. Ето защо според длъжника взискателят
бил в забава и не следвало “Е. – П.П.“АД да понася разноските по изпълнението.
Длъжникът заявил искане до ЧСИ М.К. предвид изброените съображения във
възражението, да измени, на основание чл. 248 ГПК, горното Постановление за
разноски, като остави същите в тежест на “И.“ЕООД – взискател по процесното
изпълнително дело. Релевирано било и искане за редуциране на начислената
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ до размер от 47.54 лева.
С Разпореждане, изх. № 2419 от
07.03.2016 г., ЧСИ М.К. оставил без уважение горното възражение, като
съобщението за отказа на съдебния изпълнител да измени Постановлението за
разноските е надлежно връчено на длъжника “Е. – П.П.“АД на 09.03.2016 г. чрез
адвокат Н.Г.. Жалбата, предмет на настоящото производство, е депозирана на
16.03.2016 г.
От изпратеното копие на изпълнително
дело № 591/2015 г., се установи, че сумата по изпълнителния лист в размер на
396,18 лева е била преведена за кредитора първоначално с пощенски запис от
17.11.2014 г., с изрично посочване, че се касае за доброволно плащане по гр. дело
№ 8586/2014 г. (копие на л. 36), като кредиторът “И.“ЕООД бил известен на
седалището и адреса на управление ***9, видно от товарителница № ********* – л.
34 от изпълнителното дело. С Уведомление от 22.06.2015 г. (л. 30) управителят
на дружеството - кредитор Д.А. уведомила длъжника “Е. – П.П.“АД, че желае
всички пощенски записи да се получават в Централна поща, град В., а известията,
адресирани до представляваното от нея дружество за подадени пощенски записи, да
се изпращат на адрес: град В., ул.“*****“ № 22. От намираща се на л. 28 от
делото пощенска разписка е видно, че действително на 02.10.2015 г. повторно е
преведена сумата по изпълнителния лист за кредитора “И.“ЕООД, като изрично е
посочено доброволно плащане по Решението по гр. дело № 8586/2014 г. Поканата за
пощенския запис била връчена на управителя на дружеството Д.Т.А., на 05.10.2015
г. и на посочения по – горе изрично от нея като управител на дружеството адрес.
Това обстоятелство се установява от Удостоверение, издадено от РУ“
Североизточен Регион“ на “Б.П.“ЕАД – В. (л. 39 от делото), както и че
на 12.10.2015 г. на адреса били доставени втори известия. От цитираното
удостоверение е видно още, че
получателят на пощенския запис не се е явил в пощенската станция и не е
получил сумата – същата била преведена обратно по сметка на “Е. – П.П.“АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок (отказът на ЧСИ М.К. е връчен на жалбоподателя на
09.03.2016 г., а жалбата е депозирана на 16.03.2016 г.), от лице,
легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол
изпълнително действие, съгласно чл.435 и сл. от ГПК.
Разгледана по същество жалбата
е основателна и следва да бъде уважена, а съображенията на съда за това са
следните:
Както вече беше прието за установено въз основа
на надлежните писмени доказателства, съдържащи се в изпратеното на съда копие
от изпълнително дело № 591/2015 г. по описа на ЧСИ М.К., длъжникът “Е. – П.П.“АД е направил поне два
опита да изпълни доброволно паричният си дълг към цесионера “И.“ЕООД преди образуване на посоченото
изпълнително дело. Настоящият съд намира, че е налице хипотезата на чл. 95 ЗЗД – кредиторова забава. В
посочената норма са регламентирани две общи хипотези, при които забавеното
изпълнение се дължи не на поведението на длъжника или на обективни причини, а
на бездействието на кредитора, изразяващо се в неоказване на необходимото, с
оглед изпълнението, съдействие на длъжника или неоправдано неприемане на предложеното изпълнение. Не съществува изискване относно формата, в която длъжникът следва да
отправи изявление до кредитора, с което изразява готовността си да изпълни
поетото задължение, като в процесния случай цесионерът е бил изрично уведомяван
за пощенските записи, с наредените за него суми в доброволно погашение на
процесния дълг от 396.18 лева (и не само, касае се за множество пощенски записи,
които съдът не следва да обсъжда в настоящото дело). Отказът на кредитора да
приеме предложеното му доброволно изпълнение може да е изричен или да се изведе
от конкретното му поведение, какъвто е настоящият случай – налице е
удостоверено надлежно кредиторово бездействие, видно от Удостоверение, издадено
от РУ “Североизточен Регион“ на “Б.П.“ЕАД – В.. Така при забава на кредитора за длъжника отпадат
всички последици, свързани с неизпълнението, и практически от “носимо“
вземането на кредитора става “търсимо“.
Не е спорно в практиката, че при забава на кредитора, последният
следва да поеме отговорността за направените от длъжника в резултат на
забавата необходими разноски (чл.
96, ал. 2 и чл. 98 ЗЗД). Като такива се определят заплатените в рамките
на изпълнителното дело, образувано от кредитора за събирането на вземането по
принудителен ред – такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители, както и адвокатското възнаграждение,
платено от кредитора по изпълнителното дело. Ето защо от бездействието си
взискателят (който не е получил паричните средства от пощенската станция, нито
е посочил друг начин за погасяване на паричното притезание) не може да черпи
благоприятни последици, включително и разноски по изпълнението – чл. 79, ал.1,
т. 1 ГПК. При този извод на настоящия състав, разноските по изпълнението следва да останат за сметка на взискателя,
по аргумент от посочената норма на ГПК и чл. 96, ал. 2 ЗЗД. Съобразно изложеното следва извод за
незаконосъобразност на приетите разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350.00 лева и на таксите, начислени от ЧСИ М.К. по ТТРЗЧСИ по т. 1, т. 3 , т. 5 и т. 9. Съдът намира за неправилно определена и таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същата следва да се определи само върху размера на
вземането по издадения изпълнителен лист – 396.18 лева, и следва да възлиза на
47.54 лева (39.62 x
20 % ДДС = 47.54 лева).
По изложените аргументи съдът
намира, че жалбата срещу процесните изпълнителни действия е основателна и следва да бъде уважена. Обжалваният отказ на ЧСИ М.К. за
намаляване на разноски по изпълнително дело № 591/2015 г., обективиран в
Разпореждане, изх. № 2419 от 07.03.2016 г., е
незаконосъобразен и следва да се отмени, като бъдат намалени приетите разноски
в общ размер от 511.54 лева (вкл. разноски по изпълнителното дело в размер на
350.00 лева юрисконсултско възнаграждение, и такси по Тарифата към ЗЧСИ –
161.54 лева) – на 47.54 лева с ДДС, представляващи пропорционална такса по т. 26 от
Тарифата.
Предвид изхода от спора ответникът по жалбата “И.“ЕООД
се осъжда да заплати на жалбоподателя сумата от 337.00 лева, представляваща
доказани разноски за настоящото
производство.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ М.К. за намаляване на разноски по
изпълнително дело № 591/2015 г., обективиран
в Разпореждане, изх. № 2419 от 07.03.2016 г., като
НАМАЛЯВА разноските по изпълнителното производство от 511.54 лева, приети от ЧСИ, на основание
чл. 78, във връзка с чл. 79 ГПК, с Постановление за разноски, изх. № 11453 от 17.11.2015 г., на
ЧСИ М.К., по изпълнително дело № 591/2015 г., на 47.54 лева с
ДДС, представляващи пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА “И.“ЕООД, ЕИК ******, да
заплати на “Е. – П.П.“АД, ЕИК *******, сумата от 337.00 лева - разноски по настоящото дело.
Решението на основание чл.
437, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.