Р Е Ш Е Н И Е №14
гр.София, 30.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание на 18.януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ
при секретаря М.Букина и при прокурора като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№182 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените осъдителни искове са с договорно основание и чл.327, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба „А.Х.” АД с ЕИК. със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:*** чрез процесуалния си представител адв. Х.Д. от САК e предявило срещу „С.“ ЕООД, ЕИК., обективно съединени осъдителни искове, за заплащане общо на сумата от 66 376,64 лева, представляващи стойността на дължима и неизплатена продажна цена на кариерни материали – трошен нефракционен скален материал 0/63 мм, по договор за покупко-продажба на кариерни материали от кариера „Смолско“ от 31.12.2012г. и допълнително споразумение №1 от 03.01.2013г. със срок на действие до 30.04.2013г., която продажна цена е формирана от дължимите суми по 4 броя фактури, както следва:
- сумата от 24 376,90 лева дължима по фактура №**********/16.01.2013г., представляваща стойността на закупения материал в периода от 02.01.2013г. до 15.01.2013г;
- сумата от 18 028,22 лева дължима по фактура №*********/31.01.2013г., представляваща стойността на закупения материал в периода от 16.01.2013г. до 31.01.2013г.;
- сумата от 18 591,98 лева дължима по фактура №**********/28.02.2013г., представляваща стойността на закупения материал в периода от 15.02.2013г. до 28.02.2013г;
- сумата от 5 270,54 лева дължима по фактура №**********/18.03.2013г., представляваща стойността на закупения материал в периода от 04.03.2013г. до 05.03.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателно ѝ изплащане.
Исковата молба първоначално е предявена пред Софийски районен съд с вх. №2001922 от 25.01.2018г., подадена по пощата с препоръчано писмо на 18.01.2018г., въз основа на която е образувано №5494/2018г. по описа на същия съд, прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Пирдоп с определение от 21.06.2018г. /л.137/.
С определение №542 от 09.08.2018г., е прекратено производството по гр.д. №536/2018г. по описа на същия съд и делото е изпратено по подсъдност Софийски окръжен съд, въз основа на което е образувано и настоящото производство.
Ищецът „А.Х.”
АД, твърди в исковата си молба, че на 12.09.2012г. с ответника „С.“ ЕООД
сключили договор за покупко-продажба на
кариерни материали от кариера „Смолско“, със срок до 31.12.2012г., по
силата на който като продавач се задължил да продаде, а ответника за закупи и
плати цената на около 10 000 тона месечно трошен нефракциониран скален
материал 0/63 мм, добив на кариера „Смолско“ към „А.“ – клон З.. С допълнително
споразумение №1 от 03.01.2013г. срокът на договора бил удължен до 30.04.2013г.
Цени, отстъпки, фактуриране, срок и начин на плащане били уговорени между страните в Раздел II от договора, съгласно
който единичната цена на тон материал била 6 лв. без вкл. ДДС(чл.3).
Фактурирането се извършвало на 15-то и 30-то число на месеца, на база на
издадените от продавача кантарни/експедиционни бележки(чл.5), а данъчната
фактура се издавала след приспадането на сумата на аванса по чл.6 от договора,
съгласно който купувачът се задължил да превежда по 10 000 лв. авансово на
всяко 16-то и 1-во число от месеца. Размерът на общо дължимото възнаграждение
се заплащал един ден след издаването на данъчната фактура (чл.7), а правото на
собственост върху материала се прехвърляло с подписването на кантарните бележки
от страните, от който момент бил надлежно предаден от продавача и приет от купувача (чл.10).
Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора предавал на ответника заявените количества от материала, независимо от това дали цената за тях е била заплатена авансово от ответника. Твърди, че за целия срок на действие на процесния договор уговорената с него единична цена не е била променяна.
Твърди още, че предаването на всяко количество материал се удостоверявало с подписването на кантарна бележка между представител на продавача и купувача и за предадените материали в съответния период ищецът съставял и изрична справка за експедираните количества, която справка изрично била приемана от ответника - купувач. Въз основа на приетата от ответника справка, ищецът издавал и представял на ответника надлежно оформена данъчна фактура за продадения материал.
В началото на 2013г. ответникът „С.“ ЕООД спрял да плаща закупения и предадения му материал като до момента дължимите и неплатени на „А.Х.” АД суми били в общ размер на исковата сума от 66 267,64 лева, дължими по 4 броя фактури, издадени от ищеца и приети от ответника, а именно: фактура №**********/16.01.2013г., за сумата от 24 376,90 лв., съставляваща стойността на закупения материал в периода 02.01.2013 - 15.01.2013г.; фактура №**********/31.01.2013г. за сумата от 18 028,22 лв., съставляваща стойността на закупения материал в периода 16.01.2013 - 31.01.2013г.; фактура № **********/28.02.2013г. за сумата от 18 591,98 лв., съставляваща стойността на закупения материал в периода 15.02.2013 -28.02.2013г. и фактура №**********/18.03.2013г. за сумата от 5 270,54 лв. съставляваща стойността на закупения материал в периода 04.03.2013 - 05.03.2013г.
Ищецът „А.Х.” АД твърди, направил опити да уредят финансовите си отношения с ответника извънсъдебно, но същите останали безуспешни.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „С.” ЕООД да заплати на „А.Х.” АД сума в размер на 66 267,64 лева, представляваща стойността на дължимата, но незаплатена продажна цена на кариерни материали - трошен нефракциониран скален материал 0/63 мм, по договор за покупко-продажба на кариерни материали от кариера „Смолско“ от 31.12.2012г. и допълнително споразумение №1 от 03.01.2013г. със срок на действие до 30.04.2013г., която продажна цена е формирана от дължимите суми по 4 броя фактури, както следва:
- сумата от 24 376,90 лева дължима по фактура №**********/16.01.2013г., представляваща стойността на закупения материал в периода от 02.01.2013г. до 15.01.2013г;
- сумата от 18 028,22 лева дължима по фактура №*********/31.01.2013г., представляваща стойността на закупения материал в периода от 16.01.2013г. до 31.01.2013г.;
- сумата от 18 591,98 лева дължима по фактура №**********/28.02.2013г., представляваща стойността на закупения материал в периода от 15.02.2013г. до 28.02.2013г;
- сумата от 5 270,54 лева дължима по фактура №**********/18.03.2013г., представляваща стойността на закупения материал в периода от 04.03.2013г. до 05.03.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателно ѝ изплащане.
Претендират се и сторените по делото разноски и разноски за адвокатско възнаграждение.
В исковата молба ищецът е направил искане по чл.238 ГПК делото да се разгледа и в отсъствието на представител на „А.Х.” АД.
Препис от исковата молба и
приложенията е връчен на ответника „С.” ЕООД и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК,
от същия чрез процесуалния представител адв. Ч.П., е постъпил писмен отговор, с
който счита исковата молба
неоснователна, необоснована и недоказана, почиваща на неверни факти и
обстоятелства. Излага следните съображения за това:
С отговора на исковата молба ответникът „С.” ЕООД прави възражение за изтекла погасителна давност, с аргументи, че претендираните от ищеца вземания имат характер на периодични плащания и отговарят на всички изисквания за периодични плащания. Поддържа, че вземанията по фактурите представляват повтарящи се ежемесечни задължения за предаване на парични суми. Произтичат от единен правопораждащ факт - Договор за покупко- продажба на кариерни материали от кариера „Смолско“, сключен на 12.09.2012г. със срок първоначално до 31.12.2012г., впоследствие с Допълнително споразумение №1 от 03.01.2013г. удължен до 30.04.2013г., като падежът настъпвал през предварително определени интервали от време, определен в чл.5, чл. 6 и чл.7 от Договора. Размерите на плащанията били изначално определени, респ. определяеми поради това, че в чл. 3 от Договора била посочена единичната цена на продаваните материалите и плащанията по процесните фактури били еднакви.
Ответникът „С.” ЕООД твърди още, че тъй като процесните фактури съгласно чл.7 от договора са с падежи за плащане един ден след издаването им и поради това, че са били издадени през 2013г., тригодишната давност за плащанията по тях е изтекла, както следва: за фактура №**********/16.01.2013г., с падеж на плащането - 17.01.2013г. - давността изтекла на 17.01.2016г.; за фактура №**********/31.01.2013г., с падеж на плащането - 01.02.2013г. - давността изтекла на 01.02.2016г.: за фактура № **********/28.02.2013г., с падеж на плащането - 01.03.2013г. - давността изтекла на 01.03.2016г.; за фактура № **********/18.03.2013г., с падеж на плащането - 19.03.2013г. - давността изтекла на 19.03.2016г. /В подкрепа на изложеното се сочи съдебна практика./
В случай, че съда приеме, че процесиите вземания не представляват периодични такива и за тях не важи специалната тригодишна погасителна давност, твърди, че и общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД също е изтекла, както следва: за фактура № **********/16.01.2013г., с падеж на плащането - 17.01.2013г. - давността изтекла на 17.01.2018г.; за фактура № **********/31.01.2013г., с падеж на плащането - 01.02.2013г. - давността изтекла на 01.02.2018г.: за фактура № **********/28.02.2013г., с падеж на плащането - 01.03.2013г. - давността изтекла на 01.03.2018г.; за фактура № **********/18.03.2013г., с падеж на плащането - 19.03.2013г. - давността изтекла на 19.03.2018г., поради което твърди, че исковата молба е подадена след като е изтекла 5-годишната погасителна давност и на последната по време фактура.
На следващо място с отговора ответникът „С.” ЕООД оспорва всички фактури, справки за експедираните количества материал, кантарни бележки и аналитична оборотна ведомост, представени от ищеца като доказателства с исковата молба.
По отношение на представените от ищеца 4 броя фактури оспорва идентичността им с оригиналите, съдържанието и прави искане за задължаване на ищеца да представи същите в оригинал, в противен случай да бъдат изключени от доказателствата.
Отделно от това поддържа, че фактурите като частни документи, удостоверяващи изгодни за издателя им факти, нямат материална доказателствена сила и не доказват, че доставките на материала са действително осъществени. Оспорва твърдението на ищеца, че е предал на ответника твърдините количества материал и твърди, че не му дължи плащане на цената.
Ответникът „С.” ЕООД оспорва и представените с исковата молба справки за експедираните количества материал, със горните аргументи, идентичността им с оригиналите като прави искане за задължаване на ищеца по реда на чл.183 ГПК същите да бъдат представени в оригинал по делото.
По представените с исковата молба от ищеца кантарните бележки, твърди, че никога не са връчвани и получавани от ответника или негов представител. Сочи, че съгласно чл.10 от процесния договор правото на собственост върху материала се прехвърля с подписване на кантарните бележки от страните, от който момент материалът се счита за надлежно предаден и приет. Твърди, че кантарните бележки не съдържат подпис на представител на ответника, поради което и че правото на собственост върху материала не е прехвърлено, а материалът реално не е доставен от ищеца.
На следващо място ответникът твърди, че представената от ищеца Аналитична оборотна ведомост, в която са записани задълженията на ответника към ищеца е частен свидетелстващ документ и като издадена от ищеца удостоверява изгодни за него факти. Сочи, че Аналитичната ведомост не носи подпис на представител на ответника, поради което и твърди, че не го обвързва. Твърди още, че като документ, който няма материална доказателствена сила, не обвързва съда, поради което е негодно доказателствено средство за удостоверяване наличието на претендираните вземания от ищеца.
С оглед на това счита исковите претенции напълно неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени, ведно с произтичащите от това законови последици. Претендира присъждане и на сторените в настоящото производство разноски.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
С Договор за покупко-продажба на кариерни материали от кариера „Смолско“, сключен на 12.09.2012г. със срок първоначално до 31.12.2012г., впоследствие с Допълнително споразумение №1 от 03.01.2013г. удължен до 30.04.2013г.
По делото се назначи съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на която при ответника „С.“ ЕООД са осчетоводени всички фактури: №**********/16.01.2013г., за сумата от 24 376,90лв., фактура №**********/31.01.2013г. за сумата от 18 028,22лв., фактура № **********/28.02.2013г. за сумата от 18 591,98лв., и фактура №**********/18.03.2013г. за сумата от 5 270,54лв. ДДС за покупки е начислено и отразено в дневници по ДДС.Общата стойност на сумите по фактурите е 66267,64лв., които не са изплатени на доставчика „А.Х.” АД.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове са с договорно основание и чл.327, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Между страните е сключен Договор за покупко-продажба на кариерни материали от кариера „Смолско“, сключен на 12.09.2012г. със срок първоначално до 31.12.2012г., впоследствие с Допълнително споразумение №1 от 03.01.2013г. удължен до 30.04.2013г. Съдът приема за доказан факта на закупуване на процесните стоки на посочената в исковата молба стойност по издадените и осчетоводени от ответния търговец фактури, чл.182 ГПК. С това е възникнало задължението му да заплати закупената от него стока, съгласно чл.327 ТЗ. Искът обаче е неоснователен, тъй като вземанията по процесните фактури от 2013г. са погасени по давност, съгласно направеното от ответника възражение за погасителна давност.
Съгласно ТР №3/2011г. на ОСГТК на ВКС плащанията по договора по посочените фактури представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите. Те се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Задълженията по фактури с №**********/16.01.2013г., №**********/31.01.2013г., фактура №**********/28.02.2013г. и фактура №**********/18.03.2013г. имат един правопораждащ факт - договора за покупко-продажба между страните, като падежът на задълженията настъпва ден след издаването на фактура, (чл.7 от договора). Задълженията се погасяват с тригодишна давност, съгласно чл.111 б.“в“ ЗЗД, поради което възражението на ответника за погасителна давност е основателно. Исковата молба е подадена на 16.01.2018г., съгласно представеното писмо от Български пощи.
Ищецът „А.Х.” АД на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да понесе разноските на ответника „С.“ ЕООД в пълен размер на 2520лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Водим
от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД на „А.Х.” АД с ЕИК.със седалище и адрес на управление:*** срещу „С.“ ЕООД, ЕИК131459255 със седалище *** за заплащането на 66 267,64 лева, представляваща стойността на дължимата, но незаплатена продажна цена на кариерни материали - трошен нефракциониран скален материал 0/63 мм, по договор за покупко-продажба на кариерни материали от кариера „Смолско“ от 31.12.2012г. и допълнително споразумение №1 от 03.01.2013г., която продажна цена е формирана от дължимите суми по 4 броя фактури, както следва:
- сумата от 24 376,90 лева дължима по фактура №**********/16.01.2013г., представляваща стойността на закупения материал в периода от 02.01.2013г. до 15.01.2013г;
- сумата от 18 028,22 лева дължима по фактура №*********/31.01.2013г., представляваща стойността на закупения материал в периода от 16.01.2013г. до 31.01.2013г.;
- сумата от 18 591,98 лева дължима по фактура №**********/28.02.2013г., представляваща стойността на закупения материал в периода от 15.02.2013г. до 28.02.2013г;
- сумата от 5 270,54 лева дължима по фактура №**********/18.03.2013г., представляваща стойността на закупения материал в периода от 04.03.2013г. до 05.03.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателно ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.3 ГПК „А.Х.” АД с
ЕИК. със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК.със седалище *** направените по делото разноски в
размер на 2520,-лв. (две хиляди
петстотин и двадесет лева), представляващи деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок от
връчването му.
Председател: