№ 151
гр. Шумен, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. Хаджииванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
в присъствието на прокурора С. Кр. А.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Гражданско дело
№ 20233600100056 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.5 от ЗЛС във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
В молбата си до съда С. А.-зам.окръжен прокурор при ШОП, твърди, че ответникът К.
С. М. е с „Лека умствена изостаналост“, а през 2006г. било установено и че страда от
„Параноидна шизофрения“. С течение на времето, последното заболяване прогресирало, във
връзка с което и М. многократно бил лекуван в ДПБ“Царев брод“, където пребивавал и
понастоящем. Когато не се намирал в болничното заведение, ответникът скитал безпризорно
по улиците на с.Мадара. Не можел да се грижи са себе си и да поддържа личната си хигиена.
Не умеел да съобразява облеклото си с климатичните условия и често се разхождал
полугол, въпреки ниските температури. Тъй като не бил в състояние сам да приема
предписаните му медикаменти, обичайно скоро след изписването му от психиатричната
болница, състоянието му отново се обостряло, ставал агресивен спрямо родствениците и
това пораждало необходимост от настаняването му за лечение за пореден път. В
продължение на 18г. грижи за ответника полагал единствено неговият вуйчо, но в последно
време, предвид прогресиращото психично заболяване при М., той отказвал да го приеме в
дома си и го допускал само до бивша стопанска постройка, пригодена за обитаване. Вуйчото
на М. не можел вече да полага грижи за него и с оглед влошаване здравословното състояние
на съпругата му. Ищцовата страна сочи, че били налице предпоставките по чл.336, ал.1 от
ГПК вр с чл.5 от ЗЛС, тъй като ответникът страдал от душевна болест и не бил в състояние
да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Предвид изложеното моли, К. С.
М. да бъде поставен под пълно запрещение.
Ответникът в съдебно заседание не взема ясно становище по основателността на
претенцията. Заявява, че няма нужда от помощ, а същевременно сочи, че искането на
1
прокурора било правилно.
Заключението на представителя на ШОП е, че ответницата следва да бъде поставена
под пълно запрещение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Съгласно експертно решение №1229/24.06.2021г. К. С. М. бил диагностициран с
„Параноидна шизофрения“, като му била определена 80%трудова неработоспособност.
Приложени са 9бр. епикризи, съгласно които, същият за периода 2015-2022г.
многократно е постъпвал за лечение в ДПБ“Царев брод“.
С решение №7/05.01.2023г. по гр.д.№2545/2022г. на ШРС, К. С. М. бил настанен на
задължително лечение в ДПБ-с.Царев брод за срок от два месеца, стационарна форма на
лечение.
Съгласно сведенията от ЦНСТПЛПР“Свети Игнатий Богоносец“-гр.Долна Баня,
местност „Циганско меше“-заведението, в което е настанено лицето, чието запрещение се
претендира, М. бил настанен на 14.03.2023г. с предварителна оценка на потребностите,
придружен от вуйчо си. Бил на поддържаща медикаментозна терапия. Не можел сам да
задоволява нуждите си, нуждаел се от постоянни грижи и подсещане за прием на терапията
и поддържане на хигиена, подходящо облекло за сезона. Не задържал тазови резервоари. В
периода на престоя си не бил създавал проблемни ситуации и не влизал в конфликт с
персонала и потребители.
От заключението на назначената в хода на настоящото производство съдебно-
психиатричната експертиза, се установява, че К. С. М. страда от душевно заболяване в тесен
смисъл на думата-„Параноидна шизофрения, параноиден възбуден синдром, у лице с
умствена изостаналост, непрекъснат тип на протичане“. Вещото лице сочи, че
шизофренията е психично заболяване, което засяга целия спектър от психични функции-
перцепция, мислене, емоции, воля, внимание, памет и поведение. Патогномонични за
шизофренното психично разстройство са фундаменталните отклонения във възприятията,
афекта и мисленето, които са болестно променени. Възприятията са неточни, смисловата
връзка между отделните мисловни съдържания се проецира и изгубва, съжденията протичат
патологично. Това обуславя качествена неадекватност на отразяване на реалната
действителност, преценките стават неверни, губи се реалната свързаност със заобикалящия
свят. Нарушава се възможността за прогнозиране, критичността и това, заедно с тежките
нарушения в емоционално-волевата сфера, води до неадекватно поведение. Болният реагира
с реакциите и мотивите на една болестно- променена личност. При М. било съществено, че
заболяването се е развило на базата на дефектни интелектуални заложби, преценени в
рамките на лека умствена изостаналост и абнормни преморбидни личностови особености.
Това резултирало в изразен дефицит и екзекутивно функциониране, предполагащо лошо
организиране, планиране и контролиране на поведението, неспособност за прогнозиране
евентуалните негативни последици от собственото си поведение и това на други лица,
2
висока внушаемост, неавтономност, и в обобщение в изразена социална дезадаптираност.
Съчетанието на гореизброените обстоятелства в съчетание с липсата на семейна подкрепа,
правела прогнозата на душевното заболяване при М.-неблагоприятна.
Според заключението, при изследването на М. се установило, соматично-пикничен
хабитус; неврологично-лек дигитален тремор. Психично бил психомоторно видимо леко
раздвижен и непоседлив, но подчиняем, с глуовата мимика и поведение.. Отзовал се на
поканата за изследване, установил се вербален контакт. Бил наивен и доверчив,
изключително внушаем, Активното му внимание се привличало трудно и се изчерпвало
бързо, боравел с беден речников запас. Бил в ясно съзнание, задоволително ориентиран за
собствена личност, но грубо до дезориентиран за време и място.. Емоционално бил
несъответен, на времена паратимен. Мисловният процес бил. със забавен темп,на конкретно
образна основа, тематично беден, паралогичен, гравитиращ около налудните изживявания в
параноиден стил- за отношение, злонамереност, увреждане, овладяност. Отричал ВПР и
поведението му към момента на изследването не насочвало към наличието на такива. Бил
импулсивен, амбитендентен, с неавтономно и непродуктивно поведение. Без съзнание за
душевно заболяване. Памет и интелект-недоразвити, на ниво лека умствена изостаналост и
болестно ангажирани. Личностовата сфера била дисхармонична, с белези на инфантилизъм,
безинициативност, обедняло социално поведение, лошо самообслужване.
В съдебно заседание свидетелят С.М./вуйчо на ответника/ заявява, че той се грижел за
ответника от двадесет години. Напоследък обаче, последният не го слушал, прибирал се
много късно вечер. М. не вземал редовно изписаните му лекарства, като приемал такива
само ако свидетелят му ги дава. Понякога не искал да ги приема и ставал агресивен.
Свидетелят сочи, че ако питал нещо ответника, същият му отговарял с „Аха“ или с мимики.
Не го слушал и си правел каквото иска. Не можел сам да се изкъпе, избръсне, преоблече, не
можел да прецени спрямо времето какви дрехи да облече. Не знаел коя дата е, коя година.
Не можел сам да си прави сметка на парите, поради което и свидетелят вземал пенсията му и
му давал по малки суми. Не умеел сам да си приготви храна и не можел да пазарува
самостоятелно/с изключение да си купи цигари/. Не можел сам да прецени дали се налага да
отиде на лекар. Свидетелят го водел на лекар и вземал изписаните му лекарства.
Свид.Н.Н./кмет на с.Мадара/сочи, че ответникът не можел да се обслужва сам. На
зададените му въпроси отговарял с „да“. Когато някой откажел да му даде цигари, ставал
агресивен. Не можел да се грижи за тоалета си, не знаел как да ходи облечен, кога да се
изкъпе. Не можел да си прави сметка колко пари са му необходими за месеца, Имало и хора,
които се възползвали от него. Не умеел сам да си приготви храна.
Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, К. С. М. страдал от
душевно заболяване, катамнезното проследяване на психозата при него сочи ранен дебют,
на фона на дефектни интелектуални заложби, с фундаментални отклонения в мисленето,
възприятията и афекта, или т.нар. първорангови симптоми на Шизофрения, хроничен ход
на протичане и пълно отсъствие на инсайт, с изразена личностова промяна в шизофренния
стил с прогресиращо развитие на странности в поведението, обуславящо невъзможност за
3
справяне със социалните изисквания и упадък на цялостната житейска дейност. При тези
обстоятелства, прогнозата на заболяването при него била неблагоприятна по отношение на
обратен оздравителен процес. Същият не бил годен да се грижи за своите работи и да
защитава интересите си. Предвид това и вещото лице дава заключение, че е уместно
ответникът да бъде поставена под пълно запрещение.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението като допълва, че ответникът
няма достатъчно инсайт, за да знае че трябва да се лекува, да взема лекарства Нуждаел се от
абсолютно напътствия и тесен контрол, не само за приема на лекарства, но и за други
дейности.
С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на
ответника. Същата отговоря на въпросите как се казва, къде се намира, на коя дата е
роден/но не и коя година/, колко прави „5+5“, „5х5“ , но не може да каже коя дата е,
получава ли пенсия или парични помощи . Неправилно посочва на колко години е, коя
година е роден, кой ден от седмицата е, коя година е, колко е „5х7“ и „5+7“. Заявява, че не
може сам да приема лекарства и трябва някой да му каже да ги вземе, не можел да си
приготви сам храна/освен сандвич/, трябвало някой да му каже как да се облече, кога да се
изкъпе.
Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки събраните по делото
доказателства, съдът намира, че М. порадидушевното си заболяване, не е в състояние да се
грижи за своите работи и да защитава интересите си. Особеностите на същото – ранен
дебют, на фона на дефектни интелектуални заложби, с фундаментални отклонения в
мисленето, възприятията и афекта, хроничния ход на протичане и пълно отсъствие на
инсайт, с изразена личностова промяна в шизофренния стил с прогресиращо развитие на
странности в поведението, обуславящо невъзможност за справяне със социалните
изисквания и упадък на цялостната житейска дейност., лишават М. от възможността да
възприема, анализира и оценява фактите и обстоятелствата от действителността, а оттам да
ръководи и контролира собственото си поведение и да се грижи за своите работи, както и да
защитава интересите си.
Съгласно отразеното в заключението на СПЕ, липсва и перспектива за евентуално
подобрение на страданието му, като М. е и некритичен към състоянието си, поради липса
на достатъчно инсайт.
Налице са медицински и юридически критерии, които налагат поставянето му под
пълно запрещение.
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПОСТАВЯ под пълно запрещение К. С. М. с ЕГН**********, с постоянен адрес: от
с.Мадара, Шуменска обл., ул.“====“№18.
Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на община
Шумен.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
5