Решение по дело №600/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260021
Дата: 28 януари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20202150200600
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260021

 

Град Несебър, 28.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 600 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба на Т.А.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 20-0304-001088 от 28.07.2020г., издадено от Иво Георгиев Телзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, и за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20 лева на основание чл.185 лева, а на основание Наредба № Із-2538 на МВР са му отнети 8 контролни точки.

              В жалбата се излага фактическа обстановка, според която жалбоподателят поддържа, че докато е наближавал втори пешеходен светофар пред хотел “Бисер” в к.к. Слънчев бряг с управлявания от него автомобил, е забелязал, че светлината е била зелена и допуска да е светнал жълт сигнал докато е преминавал покрай светофара, но е излязъл по най-бързия начин, след което е бил спрян за проверка от служителите на “Пътна полиция”. Патрулът се е намирал на разстояние около 50 метра след светофара, но тъй като служителите са били застанали под ъгъл, са нямали възможност да наблюдават светофара. Въпреки това му съобщили, че е преминал на червен светофар, съставили му акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който е посочен като нарушен чл.6, ал.1 от ЗДвП, като не са се съобразили с изразеното от него несъгласие за извършеното нарушение, което той е въвел като възражение в съставения му акт. Позовава се и на процесуално нарушение с довода, че в акта не е посочено дали вписаните като свидетели лица са свидетели по акта или свидетели по нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която му е наложена глобата на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и са му отнети 8 контролни точки. Изрично заявява, че няма възражение по второто посочено в акта и наказателното постановление, т.е. не обжалва наказателното постановление (НП) в частта, с която му е наложена санкцията на основание чл.185 от ЗДвП.

              Жалбоподателят се явява лично в едно от проведените съдебни заседания, представлява се по делото от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата, счита, че нарушението не е доказано, както и че при издаване на наказателното постановление е допуснато друго процесуално нарушение, а именно посочено е, че водачът на МПС съобразява поведението си със светлинните сигнали, но въпреки това му е наложена санкция за нарушение по чл.6, ал.1 от ЗДвП. За първи път едва в хода по същество въвежда твърдението, че на жалбоподателя е връчен нечелив акт, което следвало да се приравни на липса на надлежното му връчване.

              Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Постъпило е становище от юристкосулт при ОДМВР Бургас, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се твърди, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, по несъмнен и категоричен начин е доказано вмененото на жалбоподателя административно нарушение от събраните по делото доказателства, същото е подробно и изчерпателно описано в акта и НП. Моли наказателното постановление на бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

              Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установено следното от фактическа страна:

              На 12-и юли 2020г. свидетелите И.Т.К. и М.В.М. – двамата на длъжност “младши автоконтрольор”, са изпълнявали служебните си задължения по автопатрул по КАТ, като са били позиционирани на главната алея в к.к. Слънчев бряг, пред хотел „Бисер, след втория пешеходен светофар, посока от град Несебър към град Свети Влас. Разстоянието от този светофар до мястото, където са били застанали двамата полицейски служители, е около 50 метра, така, че да имат възможност да наблюдават и светофарната уредба и преминаващите покрай нея пътни превозни средства, служебният автомобил е бил спрян под ъгъл, а двамата са били извън него, в близост до платното за движение. Около 00:15 часа двамата забелязали, че няколко автомобила, които са се движили към тях в същата посока, са преминали на червен светофар, с който светлинен сигнал светофарът е светил по това време от страната, от която са го наблюдавали полицейските служители, т.е. срещуположната на движението на автомобилите, което е било повод свид. М. да предприеме спиране на тези автомобили с подаден сигнал със стоп-палка. Първият автомобил е бил „Тойота Авенсис“ с рег.№ *******, като след проверка на документите на автомобила и водача се установило, че автомобилът е управляван от жалбоподателя Т.А.А., като в свидетелството за регистрация на МПС като собственик на автомобила е вписана съпругата му – свид. С.Ф.А., която също е пътувала в автомобила и е била на предната дясна седалка. Било е обяснено на водача, че е преминал на червен светлинен сигнал, след което е бил съставен АУАН серия АА, бл. № 326854/12.07.2020г. от свид. И.Т.К. за това, че на 12.07.2020г. около 00:15 часа в град Несебър, на улица Първа, на второ пешеходно кръстовище пред хотел „Бисер“, Т.А.А. *** Влас лек автомобил марка „Тойота“ с рег.№ *******, собственост на С.Ф.А., като не съобразява поведението си със светлинните сигнали, подавани от светофарната уредба и при наличие на червен забранителен сигнал, същият го нарушава и продължава движението си, с което е нарушил чл.6, ал.1 от ЗДвП. В акта е отразено и второто нарушение, а именно, че автомобилът е без задължителен годишен технически преглед, което нарушение актосъставителят е квалифицирал по чл.147, ал.1 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. При съставянето и връчването на акта е бил иззет от водача Контролен талон № **********. Като възражения в акта жалбоподателят е вписал, че при навлизане към светофара, забранения му сигнал се е включил при настъпване на пешеходната пътека от автомобила, както и че светофарът е дублиращ.

                Разпитани в качеството им на свидетели, актосъставителят и свидетелят по акта и нарушението, потвърждават горната фактическа обстановка, каквато е отразена и в акта, техните показания са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло, като освен това те се потвърждават и от останалите събрани по делото писмени доказателства.

                Показанията на свид. С.А.– съпруга на жалбоподателя, не опровергават, нито дори разколебават приетата за установена по несъмнен начин фактическа обстановка, тъй като твърденията й, че е видяла светофарът да свети със зелена светлина, не могат да послужат като основание да се приеме, че автомобилът, в който се е движила, е преминал през въпросното кръстовище по време, когато светофарната уредба не е светила с този цвят, а и предвид признанията на самия жалбоподател – водачът, който има задължението да следи за пътната обстановка, че по това време не е светила зелената светлина на светофара.

               Административно наказващият орган е приел, че двете нарушения са доказани от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил санкциите.  

               При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

               Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения седемдневен срок по чл.59, от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 28.07.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 31.07.2020г.

               В хода на осъществявания цялостен контрол за законосъобразност на НП съдът провери редовността и на акта, въз основа на на който е издадено то. По отношение на двата административни акта, които са издадени в хода на административно наказателното производство, не се констатираха нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението, с оглед съдържанието на НП и акта, напълно съответство на изискването на закона, постановено във връзка с гарантиране правото на защита на нарушителя да разбере както нарушение му се вменява. Посочени са дата, място, дори и час на извършване на нарушението. Последното е описано достатъчно изчерпателно – НЕ съобразява поведението си със светлинните сигнали като с управляваното МПС жалбоподателят преминава направо на червен сигнал на сфетофара.

              Посочената за виновно нарушена норма на чл.6, т.1 от ЗДвП поставя изискване към всички участници в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Значението на жълтата немигаща светлина на светофара на която жалбоподателят първоначално твърди, че е преминал, е определено в разпоредбата на чл.31, ал.7, т.4 от ЗДвП и то е „Внимание, спри!”. Действително, това не се отнася за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. Възможността за възникване на такава опасност обаче, следва да бъде реална, а не хипотетична и субективна – въз основа единствено на възприятията на водача. Установи се, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището при забранен сигнал на светофара, а не го е сторил при разрешаващ светлинен сигнал, след което при предшестващи червения, жълт сигнал да е предприел напускането (освобождаването) на кръстовището, която теза той въвежда в хода на административно наказателното производство. Полицейските служители също не са възприели конкретна обективна опасност, която да налага не само преминаването на жълт светофар, но и на червен, като съдът приема за доказано именно този факт – преминаване на червен светофар. След като и самият жалбоподател не сочи факти от действителността, които именно в създалата се ситуация да са могли да създадат такава опасност при неговото спиране и след като такива не се установяват и от разпита на свидетелите по делото, то поддържаното от него становище в жалбата, касаещо съставомерността на нарушението, не може да бъде споделено. Както бе посочено по-горе при възражението си в акта жалбоподателят е описал първоначалната теза, че е преминал през кръстовището на жълт светлинен сигнал, преди да промени тезата си, че е допуска да преминал на жълт светофар, но счита, че е преминал на зелен светофар. Ето защо и установеното от фактическа страна поведение на жалбоподателя, изразяващо се в преминаването му през кръстовището при сигнал на светофара забраняващ това, осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП.

               Предвид на това настоящата инстанция счита, че правилно и законосъобразно е издадено и обжалваното наказателно постановление за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение при напълно изяснената фактическа обстановка. То също е издадено при спазване на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в кръга на предоставените му от закона правомощия. Административно наказващият орган е посочил всички правнозначими факти за нарушението по чл.6, ал.1 от ЗДвП и самото нарушение – управление на лек автомобил като не съобразява поведението си със светлинните сигнали и е преминал на червен сигнал. Правилно е посочено и основанието, на което е наложена санкцията, а именно чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, като предвидената в тази разпоредба санкция е с фиксиран от законодателя размер от 100 лева, и правилно е определена и наложена от административно наказващия орган, тъй като не може да бъде намалявана, съгласно забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

                 Ето защо в обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като в необжалваната част, т.е. за второто нарушение, то е влязло в законна сила и съдът не следва да се произнася, тъй като това би имало за последица недопустимо съдебно решение.

                Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0304-001088 от 28.07.2020г., издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, на Т.А.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, живущ ***, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) за нарушение по чл.6, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.6, ал.1, т.12 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на министъра на вътрешните работи, са му отнети 8 (осем) контролни точки, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

                 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: