П Р О Т О К О Л
гр. Хасково 03.07.2020 година
Хасковският окръжен съд в
публично съдебно заседание, проведено на трети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели: М.Ж.
Р.М.
При
участието на секретаря Р.К.
и
прокурора Павел ЖЕКОВ
сложи за разглеждане НОХД
№ 149 по описа за 2020 година
докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
На
именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА -
Хасково се явява прокурор Павел Жеков.
ПОДСЪДИМАТА М.Х.К., налице и
със защитник - адв. П.М., упълномощена от досъдебното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Е.Д., налице и със защитник -
адв. Н.П., упълномощен от досъдебното производство.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице пречки да се даде ход
на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА М.Х.К.: Да се гледа делото
днес.
АДВ.
П.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Е.Д.: Да се
гледа делото днес.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.
На основание чл. 272, ал. 1 от НПК съдът пристъпи
към снемане самоличността на подсъдимите.
М.Х.К.
- родена на *** ***, постоянно живуща ***, ***, ***, ***, неосъждана, с ***образование, ***, ЕГН **********.
В.Е.Д.
- роден на *** г. в ***, постоянно живущ ***, ***, ***,
***, ***, със *** образование, ***, ЕГН **********.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК съдът провери връчени ли са своевременно на подсъдимите преписи от обвинителния акт и от разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМАТА М.Х.К.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на съда преди повече
от 7 дни. Запознах се със съдържанието му. Известно ми е в какво съм обвинена.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Е.Д.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на съда преди повече
от 7 дни. Запознах се със съдържанието му. Известно ми е в какво съм обвинен.
На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разясни на страните правото им на отводи и възражения срещу състава на съда, прокурора,
защитника и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения
и искания за отводи.
АДВ. М.: Нямам възражения и
искания за отводи.
ПОДСЪДИМАТА М.Х.К.: Нямам възражения и искания за отводи.
АДВ. П.: Нямам възражения и
искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Е.Д.: Нямам искания за отводи и
възражения.
На основание чл. 274, ал. 2 от НПК съдът разясни на подсъдимите правата им, предвидени в НПК.
ПОДСЪДИМАТА М.Х.К.: Запозната съм с правата си в този процес.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Е.Д.: Запознат съм с правата си в този процес.
Съдът
ПРИКАНИ страните да изразят становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин
Председател, по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК: По т. 1 - считам, че делото
е подсъдно на този съд. По т. 2 - считам, че няма основания за спиране или
прекратяване на наказателното производство. Считам, че не е допуснато на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, които да са нарушили правото на защита на обвиняемите. По т. 4 е
особена привилегия на защитата и подсъдимите да изразят становище. По т.5 –
считам, че не са налице предпоставки за разглеждане на делото по някое от тези
особени правила. Считам, че няма основание за промяна на мярката за процесуална
принуда по отношение на подсъдимите. На този етап нямам искания за събиране на
нови доказателства. Няма пречки да се насрочи съдебно заседание.
АДВ. П.: Уважаеми господин
Председател, уважаеми съдебни заседатели, уважаеми господин Прокурор, становището
ми по въпросите, които подлежат на разглеждане в днешно съдебно заседание са следните: По т.1 - считам, че делото е
подсъдно на ОС-Хасково. По т.2 сме солидарни с това, което каза представителят
на държавното обвинение – няма основание за спиране или прекратяване на
наказателното производство. По т.3 - ние считаме, че на досъдебното
производство са допуснати процесуални нарушения, които засягат съществено
правата на моя подзащитен.
В последващото изложение ще
маркирам три пункта, които самостоятелно претендират за това. Касае се за
следното – наказателната отговорност на В.Д. е ангажирана за тежко умишлено
престъпление. В ал. 2 на чл. 246 е предвидено, че в обстоятелствената част на
обвинението освен всичко останало, трябва да се посочи и начинът на извършване
на деянието. Този задължителен реквизит на обвинението визира задължение да се
опишат всички факти, които са известни, относно механизма на неговото
извършване. Проследявайки съдържанието на обстоятелствената част от
обвинителния акт, не става ясно откъде държавното обвинение извлича действията
на подсъдимия във връзка с предложение към другия подсъдим за приемане на
определена парична сума. В случая е вярно, че е установено участието на
различни лица, които действат в различна конфигурация, по-голяма част от тях
също не се познават помежду си. От обвинителния акт обаче не може да се извлече
откъде прокурорът намира връзката на Д. с процесния автомобил. Не са налице
данни последният да участва в това търговско дружество – собственик – пряко или
косвено, чрез поставени лица, не е посочен като действащо лице от лицето, което
фактически извършва регистрацията на автомобила, не е посочен изобщо от
генералния пълномощник на търговското дружество. Това обстоятелство е от
съществено значение, доколкото то оправдава интереса на Д. от участието му в
престъпното деяние. От друга страна, на друга плоскост е твърдението, което
правим днес, че не става ясно откъде прокурорът установява контактите между
двамата подсъдими. Вярно е, че в изложението си прокурорът претендира за висока
степен на конспирация, но да не забравяме, че по делото е събрана значителна по
обем информация, изготвени са СРС, от образуване на производството до внасяне
на обвинителния акт е изтекъл период повече от три години – достатъчен за
подготовка на обвинението. Съгласно Постановление № 8/1981 г. на Върховния съд
е прието, че подкупът е сделка, която има своя предмет и своите условия. На
стр. 10 от обвинителния акт, прокурорът посочва, зачитам дословно: „…За целта
обвиняемият Д. осъществил контакт с познатата му от години К., като използвал
интернет комуникация и съобщения и си уговорили среща….“. По-нататък на стр.18
е записано по същия начин: „... Не на последно място, доказателствената
съвкупност се допълва от приобщените по съответния ред ВДС…“. Задавам въпрос от
кои ВД, от коя комуникация на прокурора му стана ясно, че между двамата има
контакти, на коя дата, между кои телефонни номера е протичала кореспонденцията?
По делото са приложени справки от всички телефонни оператори, които действат на
територията на страната. Какво точно пише вътре за комуникация между двамата?
Откъде държавното обвинение е извлякло съгласието на двамата по сключването на
сделката и по всички ѝ елементи? Делото се състои от 26 тома. В момента
ние сме поставени в състояние сами да подреждаме пъзела на претенциите, които
са отправени в обвинителния акт. След малко, в реплика сигурно ще бъдем
обвинени, че нашите претенции са неоправдано завишени. Намирам обаче, че за
разлика от предварителното работно обвинение, което се осъществява при
привличане към наказателна отговорност, обвинителният акт следва в изложението
да бъде в пълнота относно всички факти, които подлежат на доказване в процеса.
Обръщам Ви внимание на това, от друга страна, колко е мотивирано изложението,
което ползва прокуратурата. На лист 12 в обвинителния акт са цитирани цели
пасажи от показанията на свидетеля Р. С., в скоби
е посочено „обърнете внимание“ или „вижте протокол“ от еди-коя си дата на еди-коя
си страница и т.н. По-нататък е по същия начин и в съдържанието на обвинението.
В случая то почива единствено и само на показанията на свидетеля Р. С., последният, ако обърнете внимание на свидетелството му за съдимост,
има обременено съдебно минало, което изцяло е за подобен род престъпления. Няма
логичен отговор на въпроса защо Р. С. не е привлечен към наказателна
отговорност. По същия начин, макар и да не се включва това в нашата защитна
теза, твърдя, че касае и свидетеля И.И. Това е даващият подкуп за
първия процесен автомобил по делото. В случая сме изправени пред прокурорски
свидетели. Твърдя, че обвинението е неясно, необосновано и почива на голословни
твърдения за конспиративна дейност на моя подзащитен. В случая ние не можем да
се ориентираме в обвинителната теза. По-голямата част от обвинителния акт
представлява описание на действията на различни лица, които самостоятелно
осъществяват състав на престъпление. Цитирани са правилници, наредби,
инструкции на вътрешното министерство и между тези безспорни факти накратко
само е маркирано и присъствието на моя подзащитен на определени места, без да е
посочена логическа връзка между отделните факти, макар и косвени такива. За да
бъда конкретен, посочвам, че в обвинителния акт липсва изобщо позоваване на
това откъде държавното обвинение е извлякло размера на сумата, която е
предложена от страна на Д., а именно 1 200 евро.
По втория пункт от възражението –
според обвинението наказателната отговорност на Д. е ангажирана за това, че
предложил подкуп на К., вследствие на което последната нарушила служебните си
задължения, намиращи израз в съзнателно игнориране на признаци за подправяне на
идентификационен номер на автомобил. В случая намирам, че е от съществено
значение обстоятелството, че по отношение на К. е имало образувано
дисциплинарно производство, по отношение на същото има издадена заповед, с
която е прекратено, има произнасяне и на съдебни състави, с които същата е
призната за невиновна в това отношение. В Постановление от 15.10.2019 г.
наблюдаващият прокурор е намерил, че дисциплинарната отговорност не може да
обуслови наказателна такава. Прав е прокурорът, според нас обаче, в случая
наказателната отговорност е обусловена от това доколко има извършено
дисциплинарно нарушение. Намираме, че още на този етап трябва да сме наясно със
съдържанието и детайлите по всяка една част от обвинението, за да можем впоследствие
да построим и защитната си теза. В случая, твърдим, че със съдебен акт е
отречено да е налице несъответствие между дължимото по служба и фактически
извършеното от страна на К. за процесната дата.
По
третия пункт – вярно е, че К. има качество на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, ал. 1, б. “а“ от НК. Не става обаче ясно откъде прокурорът извлича
допълнителния квалифициращ елемент, а именно, че тя е лице, което заема
отговорно служебно положение. Това е от съществено значение. В подкрепа на
твърденията са цитирани - ЗМВР, правилници, инструкции на министъра на
вътрешните работи и инструкция на вътрешното министерство. Ние твърдим, че в
потвърждение на тази теза в обвинителния акт, включително и по делото няма един
изложен факт. К. не изготвя оперативен график на дежурства. Длъжността ѝ
е в най-ниската степен на йерархичната структура на гранична полиция. Над нея
има „началник група“ и „командир на отделение“, налице са и дежурни служители,
и доколко да е отговорно служебното ѝ положение, след като на три пъти,
според твърденията на прокурора, тя не успява да помогне за преминаването на
лекия автомобил през границата на страната. Четвъртият път отново е неуспешен и
автомобилът е върнат за допълнителна проверка от служители, които са със същия
ранг и не са в йерархична подчиненост спрямо нея. При тези аргументи, моля да
прекратите съдебното производство и да върнете делото на предходната съдебна
фаза за отстраняване на тези процесуални нарушения.
Извън
това, по т. 3 на чл. 248 от НПК - В. е привлечен към наказателна отговорност на
02.09.2019 г., а наказателното производство е образувано много преди това, т.е.
близо 3 години, след като още в самото начало, според твърденията на прокурора,
са налице данни за неговата съпричастност към престъплението. Въпреки това три
години Д. е разпитван единствено и само в качеството на свидетел. В същото
време са провеждани разпити със свидетели, които в нашия случай особено са
крайъгълният камък на обвинението. Считаме, че този процесуален подход го е
лишил от възможността да участва ефективно в процесуалните действия. Това,
разбира се, е съществено нарушение, но то не е отстранимо по смисъла на
предложение трето на чл. 249, ал.4, т.1 от НПК, а именно лишен от възможността
да участва в производството. Макар да не е отстранимо, в случая разпоредителното
съдебно заседание е единственият и възможен момент, в който ние можем да
направим възражение в тази връзка, доколкото в ал. 3 на чл.248 от НПК - в
съдебно заседание пред първоинстанционен, въззивен и касационен съд не могат да
се правят възражения за допуснати процесуални нарушения, които не са релевирани
към този момент. Така че желаем този наш аргумент да остане в протокола от
съдебно заседание. Последиците от това неотстранимо съществено процесуално
нарушение ще бъдат релевирани след даване ход на съдебните прения.
По
т. 4 на чл. 248 от НПК - не са налице основания за разглеждане на делото по
особените правила. По т. 5 - не са налице основания за разглеждане на делото
при закрити врати, назначаване на резервен съдия. Остава обаче въпросът за
назначаване на резервен съдебен заседател, доколкото ние считаме, че при
евентуално даване ход по същество, делото ще бъде проточено във времето,
предвид факта, че част от свидетелите се намират извън страната. Разбира се
това е по почин на съда. По т. 6 – искаме отмяна на взетата мярка за
неотклонение, макар че тя е най-леката, предвидена в кодекса. Еднозначна е
практиката, че наказателният процес може да протича без мярка за неотклонение.
В тази връзка, представям на Вашето внимание разпоредбата на чл. 219, ал. 3, т.
5, според която в постановлението, при привличане към наказателна отговорност,
се посочва и мярката за неотклонение, ако такава се взема. Към настоящия момент
моят подзащитен има изрядно процесуално поведение, явява се на разпити и
съдейства. Намираме, че е неоправдано продължителното действие на мярка за
неотклонение „Подписка“. По т. 7 - държим на разпита на всички свидетели. По т.
8 – господин съдия, ако не приемете аргументите, които изложихме пред Вас, моля
да определите дата за съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Е.Д.: Присъединявам
се към становището на моя защитник по всички въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Искам само да кажа, че когато ме извикаха за първи път на разпит, понеже не
разбирам, ме заплашиха, че ако не стана свидетел срещу тази госпожа, ще застана
на подсъдимата скамейка, както се и случи. Това е единственото, което исках да
кажа. Нямам друго какво да кажа.
АДВ. М.: Уважаеми господин
Председател, уважаеми съдебни заседатели, изцяло подкрепям казаното от адв. П..
Само ще акцентирам, за да не губя времето на уважаемия съд, тъй като адв. П.
беше изчерпателен. Единственото, което искам да кажа е, че е проведено порочно
разследване, което е и в противоречие с чл. 6 от ЕКЗЗПЧОС. Това се установява и
от Определение № 259/22.07.2019 г. на Окръжен съд – Хасково, което е приложено
в кориците на делото, като съдът се е произнесъл, че има неоправдана забава от
края на м. януари 2019 г., дадени са лаконични указания на разследващите
органи, и въпреки дадения от съда двумесечен срок, делото се е забавило в
степен на неоправдано забавяне. Правя искане по смисъла на чл. 234, ал. 8 от НПК - всички доказателства, които са по делото след дата 27.09.2018 г., да
бъдат изключени от доказателствения материал.
Считам, че са налице основания за
прекратяване на производството по отношение на моята подзащитна и са налице основанията
на чл. 24, т. 1 и т.3 по отношение на обвинението в пункт 1. Освен това, не съм
съгласна с правилната правна квалификация и
същевременно има една неяснота на обвинението „подкуп“. За този „подкуп“
остава висящ въпросът кое е другото лице, на което му се взе този подкуп и
което даде този подкуп. При дадените от И. И. в качеството на свидетел показания, вместо на
обвиняем, същият лъже и това се доказва от дадените свидетелски показания пред
съдия, където е казал: „50 лв.“, а впоследствие в обвинението е посочена сумата
от 50 евро, което са две различни, съществени неща. По отношение на пункт 2, също считам, че са
налице основанията за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, т. 1
от НПК, поради липса на каквито и да е доказателства, които да уличават на
извършено авторство на престъпление на моята подзащитна. Алтернативно, в
случай, че съдът прецени, че са неоснователни тези искания, правя искане да се
постанови оправдателна присъда. Поддържам всичко казано от адв. П.. Моля да се
изключат от доказателствения материал всички събрания след 27.09.2018 г. доказателства.
ПОДСЪДИМАТА М.Х.К.: Споделям
становището на моя защитник по всички въпроси по чл. 248, ал.1 от НПК. Мога да
кажа само, че повечето от свидетелите по това дело аз не ги познавам, както и
този човек /посочва подсъдимия В.Е.Д./.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Ще се
опитам да бъда максимално кратък и лаконичен по въпросите, които изложи адв. П.
по отделните пунктове. Първият пункт касае това, че не ставало ясно откъде е
извлечено обвинението за предлагане на подкуп. Тоест, твърди се, че обвинението
не е обосновано и липсва обстоятелствено описание на начина на извършване.
Съгласен съм, че предложението за подкуп е необичайно обвинение, но то в случая
максимално съответства на фактическата обстановка. Налице е предложение за
подкуп, което е прието. Това е станало, без да описвам доказателствата, на
лична и непосредствена среща между двамата подсъдими. Ясно е кой е предложил
подкупа и кой е приел предложението за това. Станало е на четири очи, което
предложение после се споделя в разговор с приятел на подсъдимата, което е видно
във ВДС. Твърдя, че това е станало на една среща, но в обвинителния акт е
посочен периодът от 23-ти до 31-ви, защото в крайна сметка, деянието и
окончателното предложение, е станало на датата на извършване на деянието, на
опита за преминаване на автомобила, с което приемам, че е налице довършеност на
всички действия, свързани с приемането на предложението за подкуп. Считам, че е
сторено максимално възможното за описване как се приема предложение за подкуп.
То се приема както с непосредствено потвърждаване, което е станало лично между
двама души, така и с действията, които са демонстрирани, че се извършват в
логическо следствие на приемането на предложение. Описани са и действията на
лицата по извеждане на автомобила, което е в абсолютно съгласие с това, че
между двамата подсъдими има комуникация. Това, че тази комуникация не е
установена, не може да се приеме, че е грешка на прокуратурата или на
разследващите, въпрос на невъзможност е да бъде установена такава комуникация,
защото наистина, опитали сме, но не сме установили. Това не означава, че такава
комуникация няма, защото тя се възпроизвежда от показанията на разпитаните
свидетелите и от действията на самите подсъдими, които са правили опит да
изведат автомобила на няколко пъти, но неуспешно. Тоест, ясно е, че има
комуникация, тя е неустановена, но това не означава, че я няма. Но това, че от
всичко това не ставало ясно откъде е извлечено обвинението, са по-скоро въпроси
по същество на делото, обоснованост и доказаност. Ако не е доказано обвинението,
е естествено и логично да има оправдателна присъда, но не може да се поставя
към момента въпросът за недоказаност, което да е основание да се твърди, че е
налице съществено процесуално нарушение. По въпроса за дисциплинарната
отговорност - на два пъти е отговорено на искания на защитата на подсъдимата,
че тя не съставлява обстоятелство, което да препятства повдигане на обвинение
както на досъдебното производство, така и с обвинителен акт. Независимо как е
приключил въпросът за дисциплинарната отговорност, това не е обстоятелство,
което да препятства повдигане на обвинение. Още повече, съставът, който е
обсъждал, както съставът на дисциплинарната комисия, така и съдът, не са се е
занимавали с въпросите по същество по никакъв начин. На няколко пъти е търсено
от обвинението предоставяне на факти и доказателства от досъдебното
производство, което ние не сме предоставили, тъй като са следствена тайна и
въпрос по същество на извършено престъпление. Не може по принцип изначално
дисциплинарното производство да е предпоставка по смисъла на „не два пъти за
едно и също нещо“. По пункт 3 - кои длъжностни лица следва да се определят като
лица с отговорно служебно положение - самият закон, изреждайки в чл. 302 НК лицата,
ги посочва изрично. Тоест, самият закон в чл.302, т.1 НК приема, че лица, които
заемат отговорно положение са: съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател
или полицейски орган и т.н. Така, че достатъчно е, че подсъдимата е полицейски
орган. Самият закон определя, че това са лица с отговорно служебно положение и
не е необходимо доказването на това обстоятелство в обвинителния акт. По пункт
4 - кога е привлечено едно лице като обвиняемо. Това си е правомощие на
обвинението и на органите на досъдебното производство. Това дали са налице явни
доказателства от самото начало, в кой момент са станали явни и непротиворечиви
и са налице достатъчно доказателства, които да обосновават повдигане на
обвинение, наистина се преценява само от обвинението.
По въпросите, които поставя адв. М..
Считам, че досъдебното производство във всеки един момент си е било в
законоустановния, разрешен срок. То не е било спирано в нито един момент.
Налице са надлежни постановления на административните ръководители, които
удължават срока на разследване. Не е настъпила давност за наказателно
преследване. Между другото, тези въпроси, които се поставят сега, са поставени
от адв. М. и на досъдебното производство. Прокурорът се е произнасял два пъти
по този въпрос, а сега се поставя за пръв път пред съда, но считам, че няма
основания, които да променят становището ми. Това, че нямало доказателства,
според адв. М., няма какво да го обсъждаме.
Иска се прекратяване на наказателното производство поради това, че не
било извършено престъпление. Това е въпрос, който се решава по същество от съда
и към момента няма такъв крещящ и един единствен извод, че наистина това, което
е описано по делото в обвинителния акт, не съставлява престъпление, за да се
произнася съдът с прекратяване на наказателното производство. По въпроса защо
свидетелят И.И. не бил привлечен, отговорът е - защото той не съставлява пряко
лице, което се занимава с това, за което е нает. Той е само един изпълнител,
водач. Считам, че на досъдебно производство няма допуснато съществено
процесуално нарушение.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание, съдът, като прецени
изразените от страните становища по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК и в
частност възраженията на защитата за допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които съществено са засегнали
процесуалните права на подсъдимите и техните защитници, намира следното:
Преди всичко съдът констатира, че
на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт е било допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и техните защитници, макар неизтъкнато
от тях в гореизложените становища.
Отнася се за първото, от двете обвинения,
повдигнати против подсъдимата М.Х.К. – за престъпление по чл.302 т.1 б.“а“ вр.
чл.301 ал.1 от НК, извършено на 18.10.2016 год. и изразяващо се в поискване и
приемане на подкуп от 50 евро от свид.И.И.
По отношение на това обвинение,
прокурорът подробно е описал в обстоятелствената част на обвинителния акт, че
свидетелят И., като водач на МПС, което не е негова собственост, искал да напусне
територията на страната със същото, без да разполага с пълномощно за неговото
управление и ползване. Изложено е още, че в автомобила е пътувало и друго лице,
което разполагащо с такова пълномощно, но то не било в състояние да управлява. Самото
пълномощно пък не било установено по делото.
След това прокурорът подробно е
аргументирал, че специално в този случай за преминаването през границата с конкретното
МПС пълномощно не е било изискуемо. В подкрепа на този свой извод описва в диспозитива
на обвинението нормативни и други актове, регламентиращи служебните задължения на
подсъдимата К., сред които не е посочено служебно задължение да се проверява и
изисква пълномощно за подобен род автомобили. Нещо повече, прокурорът дори е
уточнил, че тъкмо затова приема, че по отношение на това престъпление е
осъществена формата на изпълнително деяние на престъплението „подкуп“ – „за да
извърши действия по служба“, а не „за да не извърши действия по служба“, или „да
наруши службата си.“
Въпреки това, в диспозитива на
обвинителния акт по отношение на това обвинение, за престъпление, извършено на
18.10.2016 г., накрая прокурорът е добавил израза „без водачът да притежава
изрично нотариално заверено пълномощно от собственика, за правото да го
управлява“.
С добавянето на този израз в
самия диспозитив на това обвинение, прокурорът създава впечатлението, че според
обвинението липсата на пълномощно в случая е съставомерен признак, елемент от
обективна страна на това престъпление, което влиза в ясно, видимо противоречие
с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че по този начин е
допуснато твърде значимо противоречие, значителна неяснота и се внася объркване
относно това обвинение за фактите, които принадлежат към състава на
престъплението, с което съществено се нарушава правото на защита.
Отделно от това, отново за същото
престъпление, прокурорът цитира, че дължимите действия по служба на подсъдимата
са регламентирани в: 1/Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и
организация за осъществяване на граничните проверки на ГКПП - чл. 38, ал.1,
т.1, т. 2,т. 3, т. 4 и чл. 39, ал. 1 и ал. 2; 2/ Функционални задължения
относно организацията и реда за работа на граничния полицай на ГКПП „Капитан
Андреево – шосе“ и ГКПП „Капитан Андреево – гара“ на Началника на ГКПП „Капитан
Андреево; 3/План за провеждане на инструктаж на „гранично-полицейските наряди“,
излъчвани от 01 група на ГКПП „Капитан Андреево“; както и 4/Специфична
длъжностна характеристика за длъжността ***.
От така изброените, „План за
провеждане на инструктаж на „гранично-полицейските наряди“, излъчвани от 01
група на ГКПП „Капитан Андреево“, не е нормативен акт или поне не е такъв,
който се обнародва, а съдът констатира, че такъв План по досъдебното
производство е приложен само за датата на второто престъпление - 30.01.2017 г.,
но не се открива за датата 18.10.2016 г., когато се твърди, че е извършено
първото инкриминирано деяние.
По направените възражения от
защитата, преди всичко, съдът намира за неоснователно искането на защитника -
адв. М. да се прекрати наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК, поради това, че липсва, или не е извършено престъпление. Това е
основание за прекратяване само ако описаното в обвинителния акт изобщо не е
съставомерно деяние, или ако в даденото описание по обвинителния акт,
обвиняемият не е посочен като извършител. В останалите хипотези това е
основание за прекратяване само на досъдебното производство. След като
наказателният процес премине на съдебна фаза, ако се установи същото основание,
съдът следва да се произнесе с оправдателна присъда.
Неоснователно е и възражението на
този защитник за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.24 ал.1
т.3 НПК – поради изтичане на предвидената в закона давност, тъй като същата не
е изтекла.
Останалите възражения на този
защитник не се отнасят до отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила на досъдебното производство, а са такива по съществото на спора и имат
отношение към доказаността на обвинението, който въпрос не се разисква в
разпоредителното заседание.
По отношение на възраженията,
направени от адв. П. – възражението за това, че против подсъдимата М.К. се е
развило дисциплинарно производство, което е завършило благоприятно за нея,
съдът го намира за неоснователно и споделя доводите на прокурора, че в това
дисциплинарно производство не е бил разискван нито решаван въпросът по
съществото на настоящото дело, както и че дисциплинарната отговорност, за
разлика от административно-наказателната, не може да има за последица „non bis
in idem“.
Неоснователно е и възражението за
това, че не е обосновано в обстоятелствената част на обвинителния акт
отговорното служебно положение на подсъдимата К.. Ясно е посочено е, че
обвинението поддържа, че подсъдимата К. има качеството „полицейски орган“ на
осн. чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР вр. чл.57 и чл.36 от същия, а както правилно
изтъква прокурорът, по силата на чл. 302 от НК, полицейският орган, както и
останалите изрично изброени в същата норма длъжностни лица, заемат отговорно
служебно положение по силата на закона и само за лица, заемащи длъжности извън
тях, е нужно изрично обосноваване на отговорното служебно положение.
Съдът намира частично основателни,
но в различен от изтъкнатия аспект, възраженията на защитника - адв. П. за
липса на описание на начина на извършване от подсъдимия В.Е.Д. на
престъплението, за което той е обвинен, което впрочем се отнася и за подс.М.К.
по отношение на второто, повдигнато ѝ обвинение.
Всъщност, не се отнася за пълна
липса на такова описание, напротив, описана е среща между двамата подсъдими,
посочена е дата /дори час/, на която се състояла – 23.01.2017 год., място /бензиностанция
„Шел“ на АМ“Марица“ край гр.Любимец/ и се поддържа, че тогава подс.В.Д. е
отправил на подс.М.К. предложение за подкуп, като споменал и размер на парична
сума, а така също и обяснил какво нарушение на служебните си задължения тя
трябва да извърши – да не подлага на задълбочена проверка един конкретен
автомобил, който да напусне територията на страната. Изложена е уговорка парите
да се платят след извеждане на автомобила. Изрично се поддържа, че тя е приела
предложението. Няма твърдение, нито обвинение, че подкупът е бил предаден,
което е в унисон с описаното, че автомобилът не е преминал границата, както и с
подбраните форми на изпълнително деяние на това престъпление „предложил подкуп“
за подс.В.Д., респ. „приела предложение за подкуп“ за подс.М.К..
В диспозитива на обвинителния акт
за извършването както на престъплението на подс.К., така и за престъплението на
подс.Д. обаче е посочена не дата, а период – 23.01. – 30.01.2017 год. Същевременно
са изложени множество други действия и на двамата подсъдими, извършени в този
период.
Това на свой ред създава неяснота
и съмнение по въпроса кои точно според прокурора са действията, с които е
осъществен състава на всяко от престъпленията, за които са повдигнати обвинения
на всеки от подсъдимите К. и Д., което в крайна сметка има отношение към начина
на извършване на деянията. В контекста на позоваването от страна на защитника
адв.П., че съгласно Постановление № 8/1981 г. на Върховния съд е прието, че
подкупът е сделка, която има своя предмет и своите условия и по същите следва
да се постигне съгласие, остава неяснота и дали предлагането и приемането са се
осъществили едновременно, или последователно във времето, което има връзка с
това дали престъпленията са извършени на дата, или в продължение на период от
време.
Гореописаното според съда също
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и техните защитници. То също
е допуснато на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт и е
поради това отстранимо.
По изложените съображения съдът
намира, че на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното
производство следва да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване
на изрично посочените в настоящото определение отстраними съществени
процесуални нарушения, които са допуснати при изготвянето на обвинителния акт и
са ограничили съществено процесуалните права на подсъдимите и техните
защитници.
Тъй като по силата на това
връщане, наказателният процес се връща на досъдебна фаза, с настоящото
определение съдът не може и не следва да се произнася по мерките за процесуална
принуда, респективно по мерките за неотклонение, както и по останалите въпроси по
чл.248 ал.1 НПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И: № 176
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
149/2020 г. по описа на ОС - Хасково и ВРЪЩА
делото на прокурора за отстраняване на указани отстраними съществени
процесуални нарушения, които са ограничили съществено процесуалните права на
подсъдимите и техните защитници.
Определението подлежи на обжалване
и протест в 7-днeвен срок от днес пред Апелативен съд - Пловдив по реда на глава XXII от НПК.
Заседанието приключи в 11:10 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Съдебни
заседатели: 1.
2.
Секретар: