Решение по дело №2096/2016 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 1089
Дата: 23 ноември 2017 г.
Съдия: Албена Петрова Колева
Дело: 20163230102096
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2016 г.

Съдържание на акта

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ  РАЙОНЕН СЪД,   десети  състав в  закрито  съдебно заседание на  двадесет и трети ноември  две хиляди и  седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. КОЛЕВА

при участието на секретаря Диана Йорданов ,като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2096/2016г. ДРС , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен  от  Национална агенция  за приходите гр.София срещу Х.Б.Б. за установяване на вземания в размер на 188,50 лв.-предмет на заповед за изпълнение  по ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на ДРС, която сума представлява платена държавна такса в заповедното производство  по ч.гр.дело N 2473/20136г. по описа на ДРС.

 В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори от ответника Х.Б. и Райфайзенбанк/България/ ЕАД- трето лице-помагач.

Ищецът претендира дължимост на сумата  от 188,50 лв. при следните обстоятелства:

Между Райфайзенбанк/България/ЕАД и Х.Б.Б. бил сключен Договор за *** по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който на Х.  Б. бил отпуснат кредит за заплащане на 6 бр. такси за обучение, всяка в размер  на 1850 лв., или общо кредит в размер на 11 100 лв. Крайният  срок за погасяване на кредита бил 20.05.2024г. Уговорен е гратисен период от 45 дни  след което кредитът се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 152,72 лв., дължими на 20-то число съгласно Погасителен план.След като ответницата Б. не представила нужния документ, удостоверяващ качеството й на студент, банката- трето лице –помагач изпратила на 25.04.2013г.  покана-уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Въз основа на подадено заявление от Райфайзенбанк/България/ЕАД  в нейна полза била издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК за следните суми: -10 016,27 лв.- главница по договора за кредит заедно със законната лихва;-506,38 лв.- договорна лихва за периода 20.08.2012г. – 09.05.2013г.;-72,29 лв.- наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 04.06.2013г. и 218,90 лв. платена държавна такса в заповедното производство.

Задължението по кредита било държавно гарантирано; било погасено от Държавата чрез Министерство на образованието и науката. Вземанията а държавата като частни държавни вземания се събират от НАП.

След обезсилване на издадения в полза на Райфайзенбанк/България/ЕАД изпълнителен лист, въз основа на заявление на ищеца е издадена Заповед  за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на ДРС за сумите:-10 016,27 лв.- главница по договора за кредит заедно със законната лихва;-506,38 лв.- договорна лихва за периода 20.08.2012г. – 09.05.2013г.; - 72,29 лв.- наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 04.06.2013г.; -2021,31 лв.- законна лихва за забава за периода 05.06.2013г. – 10.06.2015г.; -188,50 лв. – платена държавна такса в заповедното производство.

Настоящият иск се предявява след подадено от ответницата Б. възражение в заповедното производство.

Възраженията на ответницата Х.Б.: Иска се оспорва по размер. През учебната 2010/2011г. ответницата Б. усвоила две такси по 1850 лв. от кредита по банков път. Сумите били преведени на учебното заведение. Ответницата не е представяла пред Райфайзенбанк /България/ ЕАД документи, удостоверяващи  записването й за пети семестър  в „***” Добрич. За сумата от 188,50 лв. не изразява становище.

Възраженията на третото лице –помагач: Изразява становище, че задължението на ответницата Х.  Б.Б.  към банката в размер на 10 717,53 лв. е изцяло погасено  от държавата чрез Министерство на образованието, младежта и науката. Няма възражение по основателността на иска. Изложени са доводи, че искът е допустим и основателен.

Излагат се идентични обстоятелства във връзка с Договора за ***  в размер на 11 100 лв.; обявяване на предсрочната изискуемост на кредита; изпратеното до ответницата Б. уведомление; издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК в полза на банката; заплащане от Министерство на образованието, младежта и науката   на сумата от 10 717,53 лв.  като държавна гаранция  по силата на типов договор N Д 01-530 от 29.06.2010г. за кредитиране на студенти и докторанти, сключен между Райфайзенбанк/България/ЕАД и  МОМН.

2/Правна квалификация на претендираните права и възраженията на ответниците:

Ищецът предявява срещу ответницата Х.Б.Б. иск по чл.422 ГП във вр. с чл.74 от Закона за задълженията  и договорите и чл.14 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

Предмет на разглеждане в изпълнение на указанията на въззивна инстанция е сумата от 188,50 лв.

 По делото са събрани писмени доказателства; приета е като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Фактите: Издадена е в полза на ищеца  заповед за  незабавно изпълнение по чл.417 ГПК  и изпълнителен лист срещу ответника по ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на ДРС  за следните суми: - 10 016,12 лв.- главница по Договор за *** от 13.09.2010г., сключен между ищцата и Райфайзенбанк/България/  ЕАД заедно със  законната лихва от 10.06.2015г. до окончателното плащане;-506,38 лв.-  договорна лихва за периода 20.08.2012г. -09.05.2013г.;-72,29 лв. – наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 04.06.2013г.; - 2021,31 лв.- законна лихва за забава за периода 05.06.2013г. – 10.06.2015г. и разноски:188,50 лв.- държавна такса по ч.гр.дело N 2473/2013г. и 906,21 лв.- съдебно –деловодни разноски по ч.гр.дело N 3720/2015г.  на ДРС.

Сумата  от 188,50 лв. е предмет на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело N 2473/2013г. по описа на ДРС  и представлява сторени от заявителя в това производство Райфайзенбанк /България/АД  разноски-платена държавна такса. Тази заповед е обезсилена поради непредявен в в срок установителен иск по чл.422 ГПК с Определение N 297 от 24.11.2014г. Определението е в сила от 05.12.2014г.

Представен е Договор за ***, сключен  на 13.09.2010г.  между ответницата и третото лице – помагач Райфайзенбанк /България/ ЕАД.Предмет на договора е  кредитна сума от 11 100 лв., която се предоставя на ответницата като кредитополучател с цел заплащане на 6 броя такси за обучение, всяка в размер  на 1850 лв.

 Представен е Типов Договор за кредитиране на студенти и докторанти- Д01-530/29.06.2010г., сключен между Министърът на образованието, младежта и  науката и Райфайзенбанк/България/ ЕАД, по силата на който банката  одобрява, отпуска, обслужва и събира кредитите  на студентите и докторантите в съответствие с изискванията  на  Закона за кредитиране на студенти и докторанти/ЗКСД/. Съгласно чл.32 от  договора общият размер на главницата и лихвите се обезпечава с държавна гаранция. По силата  на чл.34 от типовия договор, ако кредитополучателите не изпълнят задълженията си, банката има право да претендира изпълнение със средства от държавната гаранция.

   С покана от 25.04.2013г., получена от ответницата на 10.05.2013г. съгласно приложена обратна разписка, банката –кредитор я е уведомила за просрочени задължения по договора за ***  в размер на 10 493,43 лв., в т.ч 10 016,27 лв.-главница и 477,16 лв.- лихва и е отправила покана за доброволно изпълнение.

Издадена е в полза на Райфайзенбанк/България/ ЕАД заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по       ч.гр.дело N 2473/2013г. по описа на ДРС  срещу ответницата за сумите: - 10 016,27 лв.- главница по договор за кредит от 13.09.2010г. заедно със законната лихва от 05.06.2013г.; -506,38 лв.- договорна лихва за периода 20.08.2012г. – 09.05.2013г. ; -72,29 лв.- наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 04.06.2013г. и 218,90 лв. платена държавна такса. Заповедта е обезсилена поради непредявен в срок установителен иск по чл.422 ГПК с Определение N 297 от 24.11.2014г. Определението е в сила от 05.12.2014г.

  Представено е Искане от банката-кредитор до Министъра на образованието, младежта и науката  за заплащане на непогасената част от задълженията на кредитополучателя Х.Б.Б.  в размер на 10 717 ,53 лв. вкл. и законна лихва към 18.07.2013г.

Съгласно Платежно нареждане от 15.08.2013г. с наредител Българска народна банка в полза на Райфайзенбанк/България/ ЕАД е преведена сумата от 10 717 ,53 лв.

Сумата от 10 717 ,53 лв. е формирана съгласно извлечение от счетоводните книги на Райфайзенбанк от 10 016,12 лв.-  главница по Договор за *** от 13.09.2010г.; 701,41 лв.- изискуеми лихви в т.ч.: 506,38  ле.- редовна лихва за периода 20.08.2012г. – 09.05.2013г.; 72,29 лв.-наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 04.06.2013г. и 122,74 лв.- законна лихва за периода 05.06.2013г. – 18.07.2013г.

Представен е Акт N 33  от 11.06.2015г. за установяване на частно държавно вземане в размер на :- 10 016,12 лв.- главница; 506,38 лв.- договорна лихва за периода 20.08.2012г.  09.05.2013г.; 72,29 лв.- наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 04.06.2013г.; -188,50 лв. –платена държавна такса в заповедното производство и 2021,31 лв. – законна лихва за периода 05.06.2013г.-10.06.2015г.

 

Съдебно-счетоводната експертиза дава заключение, че преведената от Райфайзенбанк/България/ ЕАД сума в полза на кредитополучателя и ответник по делото по Договор за кредит от 13.09.2010г. е в  размер общо 9274 лв, формирана от 1850 лв., преведени по сметката на ответницата  на 14.09.2010г. на основание чл.2.4.2 от договора; 7424 лв.- преведени по сметка на ВУ”***” А. съгласно чл.2.4.1 от договора, от които на 10.01.2011г. – 1850 лв.  с основание за плащане „сем.такса летен семестър”, на 08.09.2011г. – 1858 лв. с основание за плащане „сем.такса зимен семестър”, на 12.12.2011г. – 1858 лв. с основание за плащане „сем.такса летен семестър” и на 23.03.2012г. – 1858 лв. с основание за плащане „сем.такса зимен семестър”.Всички суми  са осчетоводени от банката като усвоени. Според заключението на вещото лице договорната лихва възлиза на 506,38 лв. за период 20.08.2012г. 09.05.2013г.; санкционната лихва е в размер 72,47 лв. за периода 10.05.2013г. – 04.06.2013г. Капитализираната лихва е в размер на 742,12 лв., формирана от 201,06 лв. за периода 13.09.2011г. – 20.08.2011г. и 541,06 лв. за периода 20.08.2011г. – 20.08.2012г.

По делото са представени също Заявление от ответницата до Ректора  на Висше училище „***” – А., гр.Добрич за напускане на учебното заведение, с резолюция „Да” и Академична справка.

   Правни изводи: Според чл.14,ал.4 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на цялото или част  от тяхното задължение към банките са частни държавни вземания, които се установяват и събират от НАП. Съгласно чл.14,ал.3 от същия закон когато държавата изпълни към банката задължението на кредитополучателя, в нейна полза възниква правото да получи от кредитополучателя, всичко което е платила за негова сметка заедно със законната лихва от момента на плащане. Правото на банката да иска  от държавата изпълнение на  неизпълнени задължения по договор за кредит, е регламентирано чл.14,ал.1.

 По делото се доказва, че сумата от 188,50 лв. е заплатена от банката по ч.гр.дело N 2473/2013г. по описа на ДРС  и представлява сторени от заявителя в това производство Райфайзенбанк /България/АД  разноски-платена държавна такса. Тази заповед е обезсилена поради непредявен  в срок установителен иск по чл.422 ГПК с Определение N 297 от 24.11.2014г. Определението е в сила от 05.12.2014г.

Сумата от 10 717 ,53 лв. е формирана съгласно извлечение от счетоводните книги на Райфайзенбанк от 10 016,12 лв.-  главница по Договор за *** от 13.09.2010г.; 701,41 лв.- изискуеми лихви в т.ч.: 506,38  ле.- редовна лихва за периода 20.08.2012г. – 09.05.2013г.; 72,29 лв.-наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 04.06.2013г. и 122,74 лв.- законна лихва за периода 05.06.2013г. – 18.07.2013г.

Следователно сумата от 188,50 лв. не участва в сумата от 10 717 ,53 лв., която е заплатена от държавата на банката – трето лице помагач  на основание чл.14,ал.3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти.Банката –кредитор е заплатила тази сума като държавна такса в заповедно производство,по което заповедта е обезсилена поради непредявен иск.Поради това тази сума неоснователно е предмет на Акт N 33  от 11.06.2015г. за установяване на частно държавни вземания.

Искът като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.

С тези мотиви съдът

                                         Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Национална агенция за приходите гр.С. ЕИК ... гр.С., представлявана от изп. директор Б.А. срещу Х.Б.Б. ЕГН ********** ***   при участието на третото лице-помагач Райфайзенбанк/България/  ЕАД  ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.С., представлявана от Ц.К.П. – изпълнителен директор  и М.Т.П.-Прокурист за установяване на вземане-предмет на заповед за изпълнение N 310 от 22.10.2015г. по ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на РС Добрич в размер на  188,50 лв./ сто осемдесет и осем лева 50 ст. / - платена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.дело N 2473/2013г. на РС Добрич.

          Решението подлежи на обжалване пред ДОС  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: