Решение по дело №1440/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 899
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20202120201440
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

899

 

гр.Бургас, 16.07.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 19.06.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 1440 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от К.К.Д., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №249/18.03.2020 г. издадено от Директора на Регионална дирекция на горите – Бургас (РДГ).

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.275, ал.1, т.2 и чл.270 от Закона за горите (ЗГ) за нарушение на чл.124, т.3 от същия закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 100.00 лева, както и е определено да заплати обезщетение в размер на 50.00 лева в полза на Югоизточно държавно предприятие – гр.Сливен.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се отрича авторството на деянието.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли съда процесното НП да бъде потвърдено.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на 01.04.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е постъпила при наказващия орган на 07.04.2020 г. с вх.№17503-3286/07.04.2020 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, но е повод за изменение на наложеното наказание.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Съгласно интегрираната информационна система на БАБХ собственик на животновъден обект с рег.№*********(8158-0103) в с.Габър, община Созопол, област Бургас е жалбоподателя К.Д. със 127 овце и 29 кози.

            Със Заповед №8-7-89/10.01.2020 г. на кмета на Община Созопол била забранена пашата на селскостопански животни в горски територии държавна собственост на ТП „Държавно горско стопанство – Бургас“, ТП „Държавно горско стопанство – Ново Паничарево“ и ТП „Държавно ловно стопанство – Ропотамо“, находящи се административните териториални граници на община Созопол (л.л.18-21 от делото). Измежду забранените за паша територии е и подотдел 129:б в землището на с.Габър, община Созопол, област Бургас.

            На 11.02.2020 г. около 16 часа при обход на територията на ДГС – Бургас служителите на ЮИДП - Сливен Г.Е.Р. и Д.Н.В. установили стадо овце и кози в издънкова гора след сеч, която не е достигнала още височина от 3 метра. Г.Р. проверил чрез служебен таблет с активирана GPS функция кой е собственик на горската територия, в която се намирали на паша животните и установил, че това е ДГС – Бургас (ТП „Държавно горско стопанство – Бургас“) и се касае за подотдел 129:б в землището на с.Габър, община Созопол, област Бургас. Д.В. навлязъл в стадото и записал няколко броя ушни марки на животните. Проверяващите служители поискали лична карта на пастира, но той посочил, че документът му за самоличност се намирал в с.Габър. Поради тази причина Р. и В. придружили лицето до населеното място, където им била представена личната му карта. Тогава установили, че пастира е К.К.Д..

            В резултат на посочената проверка и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, на място св.Г.Р. съставил против жалбоподателя Акт с бланков №000283/11.02.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Д.В.. На същата дата срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.124, т.3 ЗГ. В словесен вид нарушението се изразявало в това, че извършва паша на 100 броя овце, някои от които с ушни марки с конкретно посочени номера в отдел 129 подотдел „б“ в издънково насаждение, преди фиданките да достигнат 3 метра и са с височина между 1 и 2 метра.

            На същата дата и място на жалбоподателя бил връчен препис от съставения АУАН, при което като възражения той посочил, че нямало никакви фиданки на мястото; минавал покрай гората и че действията против него са поръчкови с добавка „…те лъжат…“

На 18.03.2020 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващият орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 01.04.2020 г. В цифров и словесен вид НП преповтаря изложеното в АУАН.

На 07.04.2020 г. с вх.№17503-3286/07.04.2020 г. в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК процесната жалба постъпила при наказващия орган.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 Съдът не установи процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.274 и чл.275, ал.1, т.2 ЗГ във връзка със Заповед №РД 49-199/16.09.2011 г. (л.17 от делото).

            Както в АУАН, така и в НП са налице всички минимално изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН.

            Нарушението е категорично доказано. При предявяване на АУАН жалбоподателя е посочил първо, че там (вероятно мястото на установяване от служителите на ЮИДП – Сливен) нямало фиданки, а след това посочва, че минавал покрай гората, т.е. явно на мястото е имало гора.

            На следващо място, подотдел 129:б в землището на с.Габър е бил в списъка със забранени за паша от селскостопански животни територии, съгласно посочената по-горе Заповед №8-7-89/10.01.2020 г. на кмета на Община Созопол (л.л.18-21 от делото).

            Посочената гора е била категорично в състояние след сеч и фиданките ѝ не са били достигнали височина от 3 метра. Съгласно чл.124, т.3 ЗГ е забранена пашата в горските култури и младите насаждения от семенен произход и в издънковите насаждения, докато достигнат височина 3 м.

            Според представената справка за наличните животни (л.22 от делото) жалбоподателят е собственик на 129 овце и 29 кози, но същата касае броя животни по конкретно посочени ушни марки към 01.04.2020 г., а не към 11.02.2020 г. Въпреки това е редно да се обърне внимание, че на паша са били установени 100 броя овце и пастир им е бил именно жалбоподателя К.Д.. На място той не е отрекъл, че животните не са негови, а и не е имало друго лице наоколо, което да бъде възприето от проверяващите Р. и В. като пастир. При това положение настоящият състав приема, че деянието е съставомерно и извършено от жалбоподателя.

Предвиденото административно наказание в чл.270 ЗГ е по вид „глоба“ в размер от 50 до 500 лева. В процесното НП не са налице мотиви защо наложеното наказание следва да е 100 лева, а не в предвидения минимум. Не са налице данни дали процесното нарушение е първо или поредно. При липсата на мотиви относно размера на наложеното административно наказание съдът намира, че следва същият да бъде намален до минималния предвиден в закона.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №249/18.03.2020 г. издадено от Директора на Регионална дирекция на горите – Бургас,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.275, ал.1, т.2 и чл.270 от Закона за горите

за нарушение на чл.124, т.3 от Закона за горите,

на К.К.Д., ЕГН ********** с адрес: ***

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 100.00 лева, като НАМАЛЯВА този размер на 50.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:__/П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:

ММ



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд