№ 7277
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110136955 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 195, ал. 1, предл. посл. вр. чл. 193 ЗЗД вр.
с чл. 82 ЗЗД от Б. Г. БЮТТ. срещу [фирма] за осъждане на ответника да заплати сумата от
2600 лв., представляващи обезщетение за вреди за заплатена сума от ищеца за отстраняване
на недостатъци по повод закупена от ответника климатична система, съгласно оферта за
доставка и монтаж на климатична система, за което е издадена проформа фактура №
**********/14.11.2018 г. Претендира законна лихва от дата подаване исковата молба -
25.06.2021 г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ищецът Б. Г. БЮТТ. твърди, че през месец ноември 2018 г. извършила ремонтни
дейности в дома си, а на 08.11.2018 г. приела оферта за доставка и монтаж на климатична
система на ответника [фирма], за което е издадена проформа фактура №
**********/14.11.2018 г. Твърди, че поставеното в дома й външно тяло D. ********* не
отговаряло на външното тяло по офертата D. **********, притежавало по-ниска мощност и
не можело да захранва четирите вътрешни тела, поради което продуктът не можел да
извършва необходимата работа. За да увеличи мощността инсталирала допълнително
външно тяло D. *********, за което заплатила на трето за спора лице сумата от 2800 лв.
Впоследствие ответникът и възстановил сума в размер на 200 лв. с вносна бележка от
03.12.2020 г., поради което претендира разликата от 2600 лв. - разноски за отстраняване на
недостатъци по закупената климатична система. Моли искът да се уважи.
Ответникът, редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок. В открито съдебно заседание от 09.05.2022 г. оспорва предявения
иск, твърди, че ищецът се е съгласил в имота му да бъде монтирано друго външно тяло на
климатик, а не посоченото в представената по делото проформа-фактура, както и, че е
заплатил допълнително сума в размер на 100 лв. по банкова сметка на ищеца през м. 03.2021
1
г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на иска с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. посл. вр. чл. 193
ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД за отстраняване на недостатъците на вещта за сметка на продавача
предполага установяване наличието на следните факти: че е сключен договор за покупко-
продажба, доставка и монтаж на климатична система между ищеца, в качеството му на
купувач и на ответника, в качеството му на продавач, че ищецът е изправна страна и е
заплатил дължимата сума по договора, че продадената и доставена вещ е имала
недостатъци, които я правят негодна за употреба, за които недостатъци продавачът е знаел,
както и, че ищецът е претърпял имуществена вреда /претърпени загуби/ за отстраняване на
недостатъци по закупената климатична система и техният размер.
С протоколно определение от 09.05.2022 г. съдът е отделил като безспорно и
признато между страните обстоятелството, че монтираното в дома на ищеца външно
климатично тяло във връзка с процесния договор за климатична система не е посоченото в
проформа-фактура от 14.11.2018 г. D. 4MXM 80M/N, а е монтирано външно тяло D.
4MXM68N.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото като писмени доказателства
оферта за доставка и монтаж на климатична система /л. 6/ и проформа фактура №
132/14.11.2018 г. с издател ответникът и получател ищцата /л. 7/ се установява, че между
последните е сключен договор за покупко-продажба, доставка и монтаж на климатична
система на обща стойност от 11 515 лв., която включва закупуване и доставка на 1 брой
външно тяло D. ********** на стойност 5379.00 лв., 3 броя вътрешни тела D. E. FTXJ25MS
на обща стойност от 3753.00 лв., 1 брой вътрешно тяло D. E. FTXJ50MS на стойност 1583.00
лв., както и включен монтаж на обща стойност 800 лв.
Не е спорно също така, а и от приетите по делото платежни документи - касова
бележка № 219/14.11.2018 г. и два броя платежни нареждания от 20.11.2018 г. и 28.11.2018
г. се установява, че ищцата е заплатила на ответника уговорената в договора покупна цена
за външно тяло D. ********** изцяло.
Предвид отделеното от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелство и представения по делото констативен протокол за установяване на
наличието на повреда/технически проблем, съставен от трето за производството лице /л. 11
от делото/, съдът приема за доказан факта, че процесното външно климатично тяло
доставено и монтирано в обитавания от ищцата самостоятелен обект е различно от това,
което е посочено в офертата за доставка и монтаж на климатична система и издадената
проформа фактура № 132/14.11.2018 г., както и, че последното е имало недостатъци, които
са довели до невъзможност за пълноценното му използване по предназначение съобразно
спецификите на потребностите, за задоволяването на които е било закупено. В посочения
2
констативен протокол е описано, че причина за невъзможността на продукта да извършва
необходимата работа е проблем, който се изразява в неотговарящата мощност на външното
климатично тяло, което трябва да захранва четирите закупени от ищцата и монтирани от
ответното дружество вътрешни климатични тела. Като препоръчителна мярка за
отстраняване на констатираните недостатъци е посочена възможността за добавяне на
допълнително външно тяло към едно от вътрешните тела.
В открито съдебно заседание от 09.05.2022 г. управителят на ответното търговско
дружество Симеон Изатовски заявява, че е било налице забавяне в доставката на
климатичната техника по вина на вносителя, през времетраенето на което цените на
процесните движими вещи, предмет на договора между страните, се повишили, като ищцата
не била съгласна да заплати допълнително сума над първоначално уговорената. С оглед на
това се била съгласила в имота да бъде монтирано друго външно тяло, което според
представителя на ответника, отговаряло на изискванията на клиента. Във връзка с
последното твърдение на ответното дружество, съдът е дал указания в същото открито
съдебно заседание, че ответникът носи доказателствената тежест да докаже наличието на
съгласие от страна на ищеца за подмяната на външните климатични тела, като въпреки
дадения допълнителен срок за това и отлагането на съдебното заседание за друга дата,
страната не е представила доказателства, от които да може да се направи извод за наличието
на разпределеното й за доказване обстоятелство. Поради това съдът приема, че ищцата не е
дала съгласието си за монтиране на външно климатично тяло в обекта, което се различава от
посоченото в приетата от нея оферта. Също така следва да бъде прието, че ответникът е
знаел за монтажа на различаващото се по работни параметри външно климатично тяло. Това
е така, доколкото ответникът е търговско дружество и като такова за него е налице
задължение при участието си в търговския оборот и сключването на търговски сделки да
полага грижа в по-голям обем от обикновеното, а именно грижата на добрия търговец – по
арг. от чл. 302 ТЗ. Предвид факта, че дружеството извършва по занятие търговски сделки,
свързани с продажба, доставка и монтаж на климатични техника, а и с оглед липсата на
успешно проведено доказване в обратен смисъл, съдът приема, че ответникът е следвало да
знае, че при монтаж на различно от първоначално уговореното в договора между страните
външно тяло с друго, е било възможно цялата климатична система, закупена от ищцата, да
не функционира според нуждите на клиента, както и, че дори при невъзможност за доставка
на първоначално уговореното след съгласието на купувача да направи замяна на вещта с
такава, която действително да отговаря на техническите параметри, необходими за
пълноценното използване на климатичната система по предназначение, което в случая не е
сторено.
Въпреки, че представеното по делото с исковата молба споразумение за обезщетение
между страните в настоящото производство не е подписано от тях, от изявлението на
представителя на ответника в откритото съдебно заседание от 09.05.2022 г. се установява, че
същите действително са сключили споразумение, по което ответникът е извършвал
плащания. Последните действия по своето естество представляват извънсъдебно признание
3
от ответното дружество за наличието на основанието за заплащане на сумите.
От представените по делото фактура № 2417/11.09.2020 г., издадена от трето за
производството лице, съвпадащо с това, съставило констативния протокол за установяване
на наличието на повреда/технически проблем и касов бон от същата дата и двата документа
на стойност 2800 лв. с ДДС се установява, че ищцата е закупила допълнително климатик D.
RXJ50N на посочената стойност, която е заплатила изцяло на продавача.
В производството безспорно се доказа, че поради наличието на недостатъци във
вещта, предмет на сключения между страните по делото договор за покупко-продажба,
доставка и монтаж на климатична система, изразяващи се в монтиране на различно от
първоначално уговореното външно климатично тяло, което е с недостатъчна мощност,
ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на 2800 лв., представляващи заплатена
сума за отстраняване на недостатъците на закупената вещ. Доколкото представените по
делото на л. 13 и л. 14 от делото споразумения за обезщетение не са подписани от страните,
а и същите не са изпълнени в цялост, то ответникът отговоря за претърпените от ищеца
имуществени вреди в пълен размер.
Не се спори между страните, а и от приетото като доказателство по делото платежно
нареждане от 03.12.2020 г. се установява, че ответникът е заплатил по банкова сметка на
ищцата сума в размер на 200 лв. с посочено основание „първа вноска по споразумение“.
Тази сума е отчетена от ищцата при предявяване на исковата молба и като цена на
разглеждания иск е посочена сумата от 2600 лв.
От страна на ответното дружество е представено в оригинал и платежно нареждане
от 22.01.2021 г. за сумата от 100 лв., заплатена по банкова сметка на ищцата /преди
образуване на настоящото производство/ с посочено основание „вноска“, за което се твърди,
че е извършено за погасяване на задълженията към купувача. Платецът на една парична
сума може да посочи основанието, на което извършва плащането. Когато обаче платецът не
е посочил основание за извършеното плащане, не е в негова тежест да го докаже. Обратното,
в тежест на получателя е да докаже основанието, на което е получил плащането. Така се
разпределя доказателствената тежест, както когато платецът претендира връщане на
даденото без основание, така и когато длъжникът възразява, че е погасил претендираното
задължение. Платецът черпи правото си от извършеното плащане и затова трябва да го
докаже, получателят черпи своето правото от основанието за получаване на паричната сума
и затова трябва да го докаже - виж решение № 746 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
727/2009 г., IV г. о. на ВКС. Когато в нареждането за банков превод или разписката не е
посочено основанието за плащане, в тежест на получилия плащането е да докаже неговото
основание, иначе полученото подлежи на връщане като дадено без основание. Когато в
документа за плащане не е посочено основанието и длъжникът заявява, че с плащането е
погасил определено свое задължение, в тежест на кредитора е да докаже съществуването на
друго основание за плащане - виж решение № 89/29.03.2013 г., по гр. д. № 558/2012 г. на IV
г. о. на ВКС.
4
Ищецът не е оспорил получаването на сумата в размер на 100 лв. по платежно
нареждане от 22.01.2021 г., както и не сочи и не доказва друго основание за плащане на
сумата. Доколкото по делото не се установи между страните да е налице друга облигационна
връзка, с оглед малкия времеви период изтекъл между първото плащане от 03.12.2020 г. и
това от 22.01.2021 г., посоченото основание „вноска“ и признанието на ответника за
сключеното с ищцата споразумение, както и липсата на оспорване от ищцата на плащането,
съдът приема, че с последното е погасена част от дължимата сума относно недостатъците по
климатичната система.
Въпреки твърденията си за плащане и на друга сума през м.03.2021 г. и въпреки
разпределената доказателствена тежест и дадена възможност за представяне на
доказателства по делото /виж протоколно определение от 09.05.2022 г./, ответникът не е
ангажирал други доказателства за погасяване изцяло/частично на претендираната сума. Ето
защо, претенцията на ищцата се явява основателна и следва да се уважи до размера от 2500
лв., а за горницата до пълния предявен размер от 2600 лв. да се отхвърли като
неоснователна. Като законна последица върху уважения размер на претенцията следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.06.20221 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора разноски се дължат и на двете страни по съразмерност.
Ищцата претендира и доказва сторени разноски в общ размер на 554 лв., от които 104
лв. – заплатена държавна такса и 450 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, от които
ще й бъде присъдена по съразмерност на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 532.69 лв.
Ответникът не претендира разноски, поради което и съдът не следва да ги присъжда.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено
място], [булевард] да заплати на Б. Г. БЮТТ., ЕГН **********, с постоянен адрес [населено
място], [улица] и със съдебен адрес [населено място], [булевард], на основание чл. 195, ал. 1,
предл. посл. вр. чл. 193 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД сумата от 2500 лв., представляващи
обезщетение за вреди за заплатена сума от ищеца за отстраняване на недостатъци по повод
закупена от ответника климатична система, съгласно оферта за доставка и монтаж на
климатична система, за което е издадена проформа фактура № **********/14.11.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2021 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2600 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено
място], [булевард], да заплати на Б. Г. БЮТТ., ЕГН **********, с постоянен адрес [населено
5
място], [улица] и със съдебен адрес [населено място], [булевард], на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата 532.69 лв. – разноски за настоящото производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6