Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 05.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на петнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №11530/2020г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искова
с правно основание чл.432 от КЗ от Кодекса за З.то.
ИЩЕЦЪТ - Д.Д.Д., ЕГН **********, чрез адв. Я.Д.- САК,
твърди, че на 21.08.2019 г., в 08.00 часа, на магистрала
А1, в посока от гр. Лил към гр. Париж, се е движил влекач марка „ДАФ“, модел
,,XF” с per. №********и закачено за него полуремарке, управлявани от В.И.К..***
62, водачът на горепосоченото МПС заспива, в резултат на което прекосява централния насип на магистралата и се блъска, предно- челно, с
движещият се в обратна посока миниван, марка „Фиат", модел „Дукато",
с per. № ********управляван от Д.А.. Излага, че към момента на
настъпване на описаното ПТП е бил пътник в МПС влекач марка „ДАФ", модел ,,XF" с per. №********и че в
резултат от ПТП са му причинени следните телесни увреждания: счупване на ключицата, счупване на ляво рамо и лявата предмишница, фрактури на 5,6 и 7-мо ребро вляво. Непосредствено след ПТП пострадалият е откаран до болничния център в
АРАС (62), където му е оказана първична медицинска помощ. След престой няколко
дни в клиниката е преместен (репатриран здравно), в Р. България, в УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ". Приет е за извършване на
оперативна интервенция- оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник с много голям обем и сложност. При
операцията са отстранени фиброзните средства. Последвала е мануална репозиция
на фрагмените и фиксация със заключваща плака и винтове. Извърши се
автоостеопластика по съседство. Проведено е медикаментозно лечение, след което
е освободен за продължаващо домашно амбулаторно лечение. Ищецът
твърди, че болките от получената травма в областта на
лявата ръка, в първите 2 седмица са постоянни. Увредата на рамото е довела до
трайно затруднение във функциите на горния ляв крайник, като възстановителният
период надвишава 40 дни. За този период не е
бил в състояние да си служи с ръката, предвид и поставената имобилизация. Това
го е поставило в положение да не може самостоятелно да посреща всекидневните си
битови нужди - обличане, хранене и други, за които е получавал помощ от свои
близки. Тази зависимост го е накарала да се чувства непълноценен и в тежест на
семейството си още повече, че до инцидента не е имал двигателни проблеми и
водил нормален за годините си живот, разчитайки на собствени сили за
задовляване на битовите си нужди. Травмите и съпътстващите ги болките в гръдния
кош и ребрата са силно интензивни в първият месец след ПТП, като и понастоящем
продължава да ги изпитва. Не е могъл да спи, имал е болки при дишане, хранене, извършване на
елементарни движения в областта на торса. Травмата на ребрата е довела до трайно затруднение на
движенията, засягащи гръдния кош, като общият възстановителенн
период е коствал 4-5 месец. Така като цяло възстановителния му период е
продъжителен, около 6-7 месеца и това е довело до сериозен душевен дискомфорт.
Започнал да изпитва страх от автомобили, което
има огромно значение за живота му, тъй като работата му е свързана с тях. Станал е тревожен без видима причина. Ищецът поддържа, че
във връзка с описаното ПТП са му причинени и имуществени вреди съставляващи
разходи за лечение в размер на 1 795.40 лв.
Намира, че виновен за настъпването на ПТП е водачът на МПС
влекач марка „ДАФ", модел ,,XF" с per. № *******, като
твърди, че момента на ПТП за последното е бил налице валиден застрахователен
договор с ответното застрахователно дружество, предвид което е сезирал същото с
искане да определи и изплати обезщетение. Сочи, че направеното искане е било
отхвърлено от застрахователя на 29.09.2020 г.,
поради което намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящите
искове. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на отказа 29.09.2020 г. до
окончателното изплащане, както и обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 1 795.40 лв., ведно със законната
лихва, считано от същата дата до окончателното изплащане. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- З.А.Д.„ОЗК - З.” АД, ЕИК *******, чрез адв. Д.Х. не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношения към момента на
настъпване на ПТП за увреждащия автомобил. Оспорва обаче иска по основание и
размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на
противоправно и виновно поведение на застрахования при него водач, както и
твърдените вреди и наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и
ПТП. Оспорва претенцията като прекомерна. Оспорва и претенцията за законна
лихва. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца. Претендира разноски за производството.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представените доказателства към претенция за изплащане на
обезщетение- претенция за изплащане на
обезщетение и писмо изх. № ЦУ 99-6957/29.09.2020 г.- се установява, че ищецът е сезирал ответника за
изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.
Представени са с исковата молба –фактура
№ **********/18.09.2019 г., ведно с касов бон № 4 9 0 4/18.09.2019 г.; фактура
№ **********/18.09.2019 г., ведно с касов бон № 1 9 5 9 8 / 18.09.2019 г., от
които е видно, че ищецът е изразходвал разходи
във връзка с лечението на травмите, нанесени от процесното ПТП.
Представени е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания:закрито счупване на лявата ключица; счупване
на V, VI и VII леви ребра. Счупването
на лявата ключица е довело до затруднение на движенията на левия горен крайник
за около 3 месеца. Счупването на трите леви
ребра е довело до ограничение на движенията на снагата за около 2 месеца. Претърпените телесни увреждания са в причинна връзка ли са от процесното ПТП. Ищецът е претърпял болки с голям интензитет
непосредствено след ПТП за около 20 дни, болки с умерен интензитет за още 30
дни, след което интензитетът на болките е намалявал до края на третия месец. Извършените от ищеца разходи, за които са
представени счетоводни документи -счетоводни
документи за метални импланти - 1749,00 лв. и
потребителска такса - 46,40 лв, според вещото лице са били необходими и са направени за лечение на
получените от ищеца травматични увреждания при процесното ПТП.
Съгласно заключението на АТЕ механизмът на процесното ПТП е следният: на 21. 08. 2019 г., около
08.00 ч., в Република Франция товарен автомобил
„Даф" с per № *******с
прикачено към него полуремарке, управляван от В.К., се движил по магистрала „А1" с посока от гр. Лил към гр. Париж.
При достигането в района на км 170+200 скоростта на композицията е
била от порядъка на 85 км/ч. Поради заспиването на водача К. товарният автомобил се е отклонил в ляво, преминал през
предпазната бариера и е навлязъл в платното за насрещно движение на
магистралата, където е последвал удар с движещия се там миниван „Фиат
Дукато" с per № *******DA. По време на произшествието бутилка газ е
изхвърлена от ТИР-а в момента на удара и е ударила британско лекотоварно МПС,
което е теглило каравана. Леки повреди са констатирани на автомобила и караваната. Вещото лице сочи, че причините,
довели до ПТПа, са от субективен характер- заспиване на водача.
По делото е прието и заклвючение на комплексна СМЕ
и АТЕ, неоспорено от страните, според което, ако ищецът е бил с
правилно поставен предпазен колан би могъл да получи счупване на лявата ключица
и счупване на V-VI-VII леви ребра. Най-вероятно ребрата са счупени по директен
механизъм от левия подлакътник на седалката на пострадалия, а ключицата е
счупена по индиректен механизъм при протягане на лявата ръка напред с цел
защита. Предвид определения
механизъм и обстоятелството, че пострадалият към
момента на произшествието е бил пътник, същият не е могъл да въздейства върху органите за управление
на товарния автомобил.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Исковете са
основателни.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е
виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е
проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен
начин от заключенията на АТЕ, според
което причина за настъпване на
произшествието е от субективен характер- заспиването на водача.
Възражението на ответника за наличиена
съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно, тъй като не се събраха
доказателства в тази насока.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано
от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключението на СМЕ , АТЕ, както и от комплексната АТЕ
и СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдът като се има предвид възрастта на
ищеца, телесните увреждания, прогнозите за пълното възстановяване на ищеца, както и икономическите условия в страната и
установения застрахователния лимит, определя обезщетение в размер на 20 000 лв., за колкото
искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на
срока по реда на чл.496 КЗ, т. е. от 29.09.2020г.(датата
на произнасяне на застрахователното дружество).
Относно
претенцията за имуществени вреди:
От представените писмени доказателства за проведено лечение, обсъдени
детайлно от приетото заключението на СМЕ, съдът счита, че искът за
имуществените вреди, съставляващи разходи за лечение, следва
да се уважи изцяло- 1 795.40 лв.
При това решение на съда и
ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно
на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с уважената част от исковете ищецът има право
на 228.57лв. от 800 лв.
направени разноски. Видно
от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се
съобрази с чл.7, ал.2, т.3 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1130 лв. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете ответникът има право на 2886.14лв. от направени 4 040.60лв. След коомпенсация
на ищеца следва да се заплати разноски в
размер на 3 188.87 лв. След компенсация ищецът следва да заплати
на ответника разноски в размер на 2657.57
лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса в размер на 800лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК
- З.” АД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК *******, със седалищ е и адрес
на управление:***, представлявано от Изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д.,
чрез адв. Д.Х. да заплати на Д.Д.Д. , ЕГН **********, чрез адв. Я.Д.- САК, със
съдебен адрес:***, по искове с правно основание чл.432
от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 20 000
лв. (двадесет хиляди лева), ведно
със законната лихва върху тази сума от 29.09.2020г. до окончателното му
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) до
пълния предявен размер от 70 000 лв.(седемдесет хиляди лева); както и следва да му заплати обезщетение в размер 1
795.40 лв. имуществените
вреди, съставляващи разходи за лечение, заедно със законната лихва върху тази суми от 29.09.2020г.
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Д.Д.Д. , ЕГН **********, чрез адв. Я.Д.- САК, със
съдебен адрес:***, да заплати на З.А.Д.„ОЗК
- З.” АД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК *******, със седалищ е и адрес
на управление:***, представлявано от Изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д.,
чрез адв. Д.Х. след компенсация на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 2657.57 лв.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК - З.” АД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК *******,
със седалищ е и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните
директори - А.Л.и Р.Д., чрез адв. Д.Х. да заплати на адв. Я.Д.- САК, със
съдебен адрес:***, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 1130 лв.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК - З.” АД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК *******, със
седалищ е и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните директори
- А.Л.и Р.Д., чрез адв. Д.Х., да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: