Р Е Ш Е Н И Е
№ 1443
Гр.Пловдив, 20 юни 2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в публично заседание на тринадесети юни, две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Административен съдия:
Стоил Ботев
при участието на секретаря В. К.,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 166 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 27 ЗОС.
Жалбоподателите
- С.Ц.Г., Ч.Ц.Г., А.П.Ч., А.Т.Ч., В.К.С.
и П.К.К., всички със съдебен адрес *** , чрез адв. Г. обжалват заповед № 17-ОА-3140 от
19.12.2017 г. на кмета на община Пловдив с която е отчужден ПИ с
идентификатор 56784.532.116 по КК и КР на гр.Пловдив, в частта, с която за горния поземлен имот, целият с площ 535 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, която част се отчуждава поради попадането й
в уличната регулация на улица „Модър“ от о.т. 72 до о.т. 87, е определено равностойно парично
обезщетение съобразно чл.22 ЗОС и § 1 ДР ЗОС в размер на 23 782,02 лв. без ДДС,
разпределено между съсобствениците В.К.С., П.К.К., Ч.Ц.Г., С.Ц.Г., А.П.Ч. и А.Т.Ч.
в съответствие с притежаваната от всеки от тях по 1/6 ид.част по 3963.67лв. за
всеки.
В жалбата , както и в приложената
писмена защита на адв. Г. се оспорва заповедта само в частта й относно размера
на обезщетението. Твърди се , че заповедта е неправилна и незаконосъобразна в
тази й част, тъй като размерът на
обезщетението не е съобразен с индивидуалните характеристики на имота и при
определянето му са нарушени правилата на чл.22 ЗОС. От съда се иска отмяна на
оспорената заповед, както и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът –
Кмет на Община Пловдив, чрез процесуалните си представители моли да се отхвърли
жалбата като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В
представената писмена защита / л. 217/ се излагат доводи за правилност на
оспорената заповед, като приложимите в случая норми са тези на ЗОС и
съответствието на заповедта с тях определя нейната законосъобразност.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от лица, адресати на оспорената заповед, които са пряко засегнати от действието
на заповедта, доколкото с нея се разпорежда отчуждаване на техен имот и
изплащане на обезщетение.
Жалбата е подадена преди изтичането
на 14-дневния срок от съобщаването на заповедта на който и да е от
жалбоподателите , по реда на АПК, поради
което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е и основателна
предвид следното:
Съдът въз основа на приложените по
делото писмени доказателства приема за
установено от фактическа страна на следното:
С процесната Заповед №
17-ОА-3140/19.12.2017 г. на Кмета на Община Пловдив е отчужден ПИ с
идентификатор 56784.532.116 по КК и КР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления
имот гр.Пловдив, Софийска ЖП линия, целият с площ от 535 кв.м. трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, номер по предходен план: 116/532/, при граници по КК:
56784.532.149. 56784.532.51, 56784.532.9503, който съгласно действащия
регулационен план на кв.”Модър” – гр.Пловдив, попада в улична регулация на ул.
“Модър” от № 72 до № 87.
Посочено е, че гореописаният имот се
отчуждава от В.К.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, П.К.К.,ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, Ч.Ц.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, С.Ц.Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, А.П.Ч., ЕГН **********,***, А.Т.Ч., ЕГН
**********,***, в режим на СИО.
В т.2 органът е определил е равностойно
парично обезщетение за поземления имот с площ 535 кв.м., описан в т.1 на
процесната заповед, съобразно разпоредбите на чл.22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС,
в размер на 23 782.02 лв. /двадесет и три хиляди седемстотин осемдесет и два
лева и две стотинки/ без ДДС, което да се разпредели между съсобствениците в
съответствие с притежаваната от тях собственост, както следва:
2.1. За В.К.С., ЕГН **********,
собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3
963.67 лв.
2.2. За П.К.К., собственик на 1/6
ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3 963.67 лв.
2.3. За Ч.Ц.Г., ЕГН **********,
собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3 963.67
лв.
2.4. За С. Петков Г., ЕГН **********,
собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3
963.67 лв.
2.5. За А.П.Ч., ЕГН **********,
собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3
963.67 лв.
2.6. За А.Т.Ч., ЕГН **********, в
режим на СИО, собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в
размер на 3 963.67 лв.
В заповедта по т.З е посочено,
че обезщетението определено в т.2 се
внася в “Инвестбанк” АД, по сметка на правоимащите собственици или в посочена
от тях банкова сметка, ***е се изплаща, след влизане в сила на настоящата
заповед или съдебно решение.
По делото няма спор, а и от събраните
в хода на процеса доказателства се установява, че жалбоподателите са
съсобственици в равни права на поземлен имот с идентификатор 56784.532.116 по
наследство от Петър А.И. /решение № П941 от 25.08.1999 г. на ПК Пловдив/ и въз
основа на покупко-продажба по нот.акт вх.рег.№ 32481 от 28.11.2005 г., акт №
49, том 111, дело № 25252/2005 г. на СВ-Пловдив. Придобитите със сделката права
се съпритежават в режим на СИО между жалбоподателите А. и А. Чакалови.
Безспорно е, че за територията, в
която се намира отчуждавания имот 56784.532.53, има влязъл в сила ПУП-ПРЗ на
кв. Модър, одобрен с решение № 292, взето с протокол № 14 от 02.08.2012 г. на
Общински съвет Пловдив. Този план предвижда разширение на улица „Модър“ от о.т.
72 до о.т. 87.
Отчуждителното производство по чл.21,
ал.1 ЗОС е започнало с възлагане изготвянето на оценка на предвидения за
отчуждаване имот с идентификатор 56784.532.116 по реда на чл.22, ал.3 ЗОС на
оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители, видно
от декларацията по чл.21 ЗНО. Определеното от последния равностойно парично
обезщетение е в размер на 23782 лева. При определяне на обезщетението е
ползвана информация от СВ-Пловдив за сделки, сключени за периода 12 месеца
преди възлагането на оценката, като оценителят е открил 1 бр. нот.акт,
отговарящ на изискванията за сравнимост на чл.22 ЗОС /л.8 от Доклад за оценка,
л.37 от делото/. На база данните по този нот.акт оценителят е определил
равностойно парично обезщетение по реда на чл.22, във връзка с пар.1 от ДР на ЗОС в размер на 23782 лв.
Въз основа на тази оценка Кметът на
община Пловдив е издал заповед № 17-ОА-3140 от 19.12.2017 г., която се оспорва
по настоящото дело.
В съдебното производство по искане на страните съдът е приел заключение / л. 128/ на комплексна съдебно-оценителна експертиза, в което подробно е
изследван кадастрално-регулационният статут на имота и въз основа на информация
от СВ-Пловдив за сключени и вписани 4 сделки и от частни съдебни изпълнители за
извършени и вписани в СВ-Пловдив 2 публични продажби е определен размерът на
равностойното парично обезщетение за поземлен имот с идентификатор
56784.532.116 в размер на 76355 лв.
В това заключение е предоставен втори
вариант за размера на обезщетението /81695 лв./, който съдът не разглежда,
доколкото изследваният период от време излиза извън законоустановения
12-месечен период преди датата на възлагане на оценката. Даден е и трети
вариант относно средно-пазарна оценка на процесния имот /85000 лв./, който
съдът не кредитира, както поради обстоятелството, че се основава само на една
посочена във заключението оферта, така и поради принципната му неотносимост към
спора.
По делото е прието / л. 183/ и
допълнително заключение на комплексната съдебно-оценителна експертиза. В
него вещите лица са извършили нова справка в СВ-Пловдив за сключени и вписани
сделки за периода от 18.07.2016 г. до 18.07.2017 г. /12-месеца преди
възлагането на оценката по оспорената заповед 17-ОА-3140/ и са установили
значително повече – 10 продажби, които могат да служат за съпоставка при определяне
на размера на обезщетението.
При разпита
в о.з. на вещите лица, те изразяват разбирането си, че използваните от
тях сделки и имоти са такива със сходни на процесния имот характеристики. Съдът
кредитира обясненията на вещите лица за местоположението на тези имоти /в
близост до отчуждавания имот; принадлежността на имотите към един и същ
адм.район на града не е определяща/, застроителния им режим, фактическото им
ползване. Заключението на вещите лица е подкрепено и от информацията, съдържаща
се в изследваните нот.актове /преписи от тях са представени от вещите лица/.
Въз основа на извършения анализ на сделките вещите лица депозират заключение,
че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот от 535 кв.м. е в размер на 82230 лв.
/при изследвани 10 вписани сделки/ или 75103 лв. /при изскледвани само 2
сделки/.
Изхождайки от гореизложеното съдът
намира за незаконосъобразна заповед 17-ОА-3140 в оспорената й част. Размерът на
обезщетението за отчуждавания имот е определен само въз основа данните по 1
сделка, което по дефиниция означава, че пазарът не е изследван. Това се
установява и от всички приети от съда заключения, които са констатирали
наличието на значително повече вписани в СВ-Пловдив сделки, чийто предмет са
съпоставими с процесния имоти /преписи от тези сделки вещите лица са
представили по делото/.
Съдът приема , че в случая е нарушена
нормата на чл.22, ал.5 ЗОС, като е допуснато
съществено нарушение на административно-производствените правила, т.е. независимият оценител не е взел предвид
данните по сделки /посочените в таблица 1 от допълнителното заключение/,
отговарящи на критериите на чл.22, ал.5 ЗОС и на § 1, т.2 ДР ЗОС, което е
довело до определянето на незаконосъобразно обезщетение за собствениците на
отчуждавания имот.
Според съда размерът на обезщетението
следва да се определи съобразно вариант първи от допълнителното заключение на
комплексната съдебно-оценъчна експертиза. Този вариант е изготвен въз основа на
всестранен анализ на информацията, добита от СВ-Пловдив, и след преценка на
конкретните характеристики на процесния имот и имотите, предмет на посочените
от вещите лица сделки. Вариант втори от същото заключение не може да бъде
възприет, тъй като е изготвен след анализ само на две сделки, а данните по тях съществено
се различават и очевидно не следват някаква логична пазарна тенденция.
Допълнителното заключение на
комплексната съдебно-оценъчна експертиза съответства на изискванията по чл.22,
ал.5 ЗОС. Съдът не споделя виждането на жалбоподателите за неприложимост на
този законов текст, защото каквото и да е възможно негово противоречие с
Конституцията на РБ трябва да бъде прогласено от КС, за да бъде зачетено.
Жалбата е основателна и оспорената
заповед следва да бъде изменена съобразно първия вариант от допълнителното
заключение на комплексната съдебно-оценителна експертиза, като обезщетението по заповедта следва да бъде
увеличено до размер от 82230 лв., респ. за всеки от жалбоподателите,
притежаващи по 1/6 ид.част, обезщетението следва да бъде в размер на 13705 лв.
С оглед изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите общо сумата от 2563.50 лв. ,
представляващи съдебни разноски , съобразно приложените по делото доказателства
/ л.5, 7-11,52,54,92,179,209-213/ е
доказано да са направени в хода на процеса, а възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар съдът намира за неоснователно, доколкото хонорарът (по
всички представени договори за правна помощ) е съобразен с разпоредбите на
Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения и чл. 36 от ЗА.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, V състав,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ заповед
№ 17-ОА-3140 от 19.12.2017 г. на кмета на община Пловдив в частта, с която за
поземлен имот с идентификатор 56784.532.116 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот гр.Пловдив, Софийска ЖП линия, целият с площ 535 кв.м., трайно предназначение
на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид
застрояване, номер по предходен план: 116/532/, който имот се отчуждава поради
попадането му в уличната регулация на улица „Модър“ от о.т. 72 до о.т. 87, е
определено равностойно парично обезщетение съобразно чл.22 ЗОС и § 1 ДР ЗОС в размер на 23782,02 лв. без ДДС, като
УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 23782,02 лв. на 82230 /осемдесет и две
хиляди двеста и тридесет/ лв., разпределено между съсобствениците С.Ц.Г.,
ЕГН ********** ***, Ч.Ц.Г., ЕГН ********** ***, А.П.Ч., ЕГН **********,***, А.Т.Ч.,
ЕГН **********,***, В.К.С., ЕГН **********,*** и П.К.К., ЕГН **********,***, по
равно – по 13705 /тринадесет хиляди седемстотин и пет/ лв. – в съответствие с
притежаваната от тях по 1/6 идеална част от процесния имот.
ОСЪЖДА Община
Пловдив да заплати на жалбоподателите С.Ц.Г., ЕГН ********** ***, Ч.Ц.Г., ЕГН **********
***, А.П.Ч., ЕГН **********,***, А.Т.Ч., ЕГН **********,***, В.К.С., ЕГН **********,***
и П.К.К., ЕГН **********,*** съдебни разноски в размер на 2563.50 / две хиляди
петстотин шестдесет и три лева и 50 стотинки/ лв.
Решението е окончателно. Административен съдия: