РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900038 по описа за 2022 година
„А.“ ЕООД, ЕИК е предявил срещу Щ.И.Д. с ЕГН **********, А.И.Д. с ЕГН
**********, Х.Щ.Д. с ЕГН ********** и Р.А.Д. с ЕГН **********, всички от гр. С., ул.
„Мусала“ № 6, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за
установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответниците за солидарно
заплащане на сумата от 102 592.20 лева, от които :
- 92 000 лева – предоставен по договор от 14.07.2021 год. паричен заем, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2021 год. до окончателното й заплащане,
- 592.20 лева – възнаградителна лихва по чл.3 от договора за заем от 14.07.2021 год.,
начислена върху главницата от 92 000 лева за периода от 14.07.2021 год. до 30.08.2021 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2021 год. до окончателното й
заплащане и
- 10 000 лева – неустойка по чл.9 от договора за заем от 14.07.2021 год. за
неизпълнение на задължението за връщане на предоставената в заем парична сума и
заплащане на дължимата договорна лихва в договорения срок,
дължима от заемателя по договора за заем Щ. И. Д. и солидарните длъжници А.И.Д.,
Х.Щ.Д. и Р.А.Д., за което вземане е издадена заповед от 07.12.2021 год. по чл.417 от ГПК за
изпълнение в производството по ч.гр.д. № 1240/2021 год. на РС – С.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между „А“ ЕООД, заемодател, Щ.И.Д., заемател и А.И.Д., Х.Щ.Д.
1
и Р.А.Д., солидарни длъжници, е сключен договор за заем от 14.07.2021 год., въз основа на
който ищецът предоставил на заемателя Щ.И.Д. в заем сумата от 92 000 лева. Договорът бил
сключен в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите с peг. №
15041/14.07.2021 год., извършено от помощник-нотариус по заместване Р.Ф. при нотариус
Ц.Г. с peг. № 594 на НК. Заемната сума била преведена по сметка на заемателя
непосредствено преди сключване на договора, видно от приложеното с и.м. потвърждение за
плащане на „П.б.” АД /понастоящем „Ю.Б.” АД/.
Сочи се, че съгласно чл.3 от договора заемателят се задължил да заплати на
заемодателя възнаградителна лихва за периода на ползване на заемната сума в размер на 5 %
върху главницата на годишна база или 12.60 лева на ден.
Сочи се, че падежът на задължението за връщане на заемната сума и за заплащане на
дължимата възнаградителна лихва по чл.3 от договора бил 30.08.2021 год. (чл.5 от
договора).
Сочи се, че съгласно чл.9 от договора заемателят се задължил при просрочие на
задължението си за връщане на заемната сума в срок или за заплащане на възнаградителна
лихва по чл.3 от договора да заплати компенсаторна неустойка в размер на 10 000 лева.
Съгласно чл.13 от договора задължението за заплащане на неустойката ставало незабавно и
автоматично изискуемо при настъпване на падежа и без да е необходимо отправяне на
покана за плащането й.
Твърди се, че заемателят не върнал заема на падежа и не заплатил и дължимата по
договора възнаградителна лихва, която за срока на договора – от 14.07.2021 год. до
30.08.2021 год., възлизала общо на 592.20 лева (47 дни х 12.60 лева/ден), поради което
дължи на заемодателя и неустойката по чл.9 от договора.
Твърди се, че на 06.12.2021 год. ищецът подал до Районен съд – Самоков заявление
по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу заемателя и солидарните
длъжници по договора, като било образувано ч.гр.д. № 1240/2021 год. на РС – С. По същото
на ищеца били издадени заповед от 07.12.2021 год. по чл.417 от ГПК за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 102 592.20 лева, от които :
- 92 000 лева – предоставен по договора от 14.07.2021 год. паричен заем, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2021 год. до окончателното й заплащане,
- 592.20 лева – възнаградителна лихва по чл.3 от договора за заем, начислена върху
главницата от 92 000 лева за периода от 14.07.2021 год. до 30.08.2021 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2021 год. до окончателното й заплащане и
- 10 000 лева – неустойка по чл.9 от договора за заем за неизпълнение на задължението
за връщане на предоставената в заем парична сума и заплащане на дължимата договорна
лихва в договорения срок.
Твърди се, че издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжниците, които в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК – на 31.12.2021 год., подали възражения срещу същата,
заявителят бил уведомен на 07.02.2022 год. от районния съд по реда на чл.415, ал.1, т.1 от
2
ГПК, че може да предяви иск по чл.422 от ГПК за вземането си, който иск предявил в
указания му месечен срок – на 25.02.2022 год.
Преписи от и.м. и приложенията към същите са връчени на 18.04.2022 год. на
ответниците с указанията по чл.131 от ГПК, като до изтичане на срока по чл.131, ал.1 от
ГПК /18.05.2022 год. вкл./ същите не са подали писмени отговори на и.м.
С молба от 23.06.2022 год., подадена от ответниците чрез пълномощник адв. И.Ю. от
САК повече от месец след изтичане на сроковете за отговор на и.м., ответниците заявяват,
че изцяло признават предявените срещу тях искове. Същевременно в обстоятелствената част
на молбата се сочи, че дължимите от тях суми вече са били платени на ищеца, за което се
представят писмени доказателства, поради което се моли производството по делото да бъде
прекратено поради липса на интерес от предявяване на исковете, евентуално – исковете да
бъдат отхвърлени с решение по същество и разноските по делото да бъдат възложени на
ищеца. При условията на евентуалност се прави и искане по чл.78, ал.5 от ГПК.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба договор за заем от 14.07.2021 год., сключен
между „А“ ЕООД, заемодател, Щ.И.Д., заемател и А.И.Д., Х.Щ.Д. и Р.А.Д., солидарни
длъжници, въз основа на същия ищецът предоставил на заемателя Щ.И.Д. в заем сумата от
92 000 лева. Договорът бил сключен в писмена форма с нотариално удостоверяване на
подписите с peг. № 15041/14.07.2021 год., извършено от помощник-нотариус по заместване
Р.Ф. при нотариус Ц.Г. с peг. № 594 на НК. Заемната сума била преведена по сметка на
заемателя непосредствено преди сключване на договора, видно от приложеното с и.м.
потвърждение за плащане на „П.б.” АД /понастоящем „Ю.Б.” АД/.
Съгласно чл.3 от договора заемателят се задължил да заплати на заемодателя
възнаградителна лихва за периода на ползване на заемната сума в размер на 5 % върху
главницата на годишна база или 12.60 лева на ден. Падежът на задължението за връщане на
заемната сума и за заплащане на дължимата възнаградителна лихва по чл.3 от договора е
бил 30.08.2021 год. (чл.5 от договора). Съгласно чл.9 от договора заемателят се задължил
при просрочие на задължението си за връщане на заемната сума в срок или за заплащане на
възнаградителна лихва по чл.3 от договора да заплати компенсаторна неустойка в размер на
10 000 лева. Съгласно чл.13 от договора задължението за заплащане на неустойката ставало
незабавно и автоматично изискуемо при настъпване на падежа и без да е необходимо
отправяне на покана за плащането й.
Между страните не е спорно, че заемателят не върнал заема на падежа и не заплатил
и дължимата по договора възнаградителна лихва, която за срока на договора – от 14.07.2021
год. до 30.08.2021 год., възлизала общо на 592.20 лева (47 дни х 12.60 лева/ден).
На 06.12.2021 год. ищецът подал до Районен съд – Самоков заявление по чл.417 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу заемателя и солидарните длъжници по
3
договора, като било образувано ч.гр.д. № 1240/2021 год. на РС – Самоков. По същото на
ищеца били издадени заповед от 07.12.2021 год. по чл.417 от ГПК за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 102 592.20 лева, от които :
- 92 000 лева – предоставен по договора от 14.07.2021 год. паричен заем, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2021 год. до окончателното й заплащане,
- 592.20 лева – възнаградителна лихва по чл.3 от договора за заем, начислена върху
главницата от 92 000 лева за периода от 14.07.2021 год. до 30.08.2021 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2021 год. до окончателното й заплащане и
- 10 000 лева – неустойка по чл.9 от договора за заем за неизпълнение на задължението
за връщане на предоставената в заем парична сума и заплащане на дължимата договорна
лихва в договорения срок.
Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжниците по изпълнително
дело № 20219270402887 по описа на ЧСИ С.Л., рег. № 927 на КЧСИ, които в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК – на 31.12.2021 год., подали възражения срещу същата, заявителят бил
уведомен на 07.02.2022 год. год. от районния съд по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че
може да предяви иск по чл.422 от ГПК за вземането си, който иск предявил в указания му
месечен срок – на 25.02.2022 год.
Видно от представените с молбата на ответниците от 23.06.2022 год. покани за
доброволно изпълнение изх. № 33950/15.12.2021 год. и изх. № 34429/17.12.2021 год. по
горното изпълнително дело, 4 бр. платежни нареждания от 13.05.2022 год. за заплатени суми
в общ размер на 378 943.61 лева и удостоверение за погасен дълг изх. № 14888/09.06.2022
год., издадено по същото дело, сумите в общ размер на 102 592.20 лева – главница по заема,
лихва и неустойка, предмет на настоящия иск, са били заплатени по сметка на ЧСИ с оглед
пълното погасяване на дълга на длъжниците Щ.И.Д., А.И.Д., Х.Щ.Д. и Р.А.Д. към
взискателя „А“ ЕООД. Горното е сторено на 13.05.2022 год. или след връчване на 18.04.2022
год. на ответниците на преписите от настоящата искова молба.
Обстоятелството, че сумите, предмет на настоящия иск, са били изцяло заплатени от
ответниците на ищеца след образуване на делото, се признава в о.с.з. на 27.09.2022 год. от
пълномощника на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Искът с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, предявен срещу
ответниците – заемател и солидарни длъжници по договор за заем, е допустим – същият е
предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК
пред районния съд срещу длъжниците в това производство, подали възражения по реда на
чл.414, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът следва да се отхвърли, но поради извършено от
ответниците пълно плащане на процесните суми в хода на исковото производство,
4
обстоятелство, безспорно между страните и ценено от съда на осн. чл.235, ал.3 от ГПК.
В случая от обсъдените горе писмени доказателства по несъмнен начин бе
установено съществуването на твърдяното вземане на ищеца към ответниците за солидарно
заплащане на сумата от 102 592.20 лева, произтичащо от сключения между тях договор от
14.07.2021 год. за паричен заем, като вземането е съществувало в сочения в и.м. размер
както към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК ч.гр.д. № 1240/2021 год. на
РС – С., така и към момента на предявяване на настоящия иск.
От горното следва, че с оглед така преценената основателност на иска и последващото
плащане на претендираните суми, извършено в хода на производството по делото – след
връчване на преписи от и.м., независимо от отхвърлянето на иска разноските по делото по
арг. от противното от чл.78, ал.2 от ГПК следва да се възложат на ответниците, които с
поведението си са дали повод за завеждане на делото и не са признали иска. В случая
ответниците са дали повод за завеждане на делото, защото :
- не са платили на падежа и до момента на образуване на заповедното производство,
- подали са възражения по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение
и
- са платили след получаване на преписите от исковата молба, когато ищецът вече е
бил сторил разноски за образуване на заповедното и исковото производство и за
процесуално представителство по двете.
Налице е и втората самостоятелна предпоставка за възлагане на разноските на
ответниците, сочена горе – същите не са признали иска, като молбата им от 23.06.2022 год.,
обсъдена горе, инкорпорира не признание, а оспорване на иска по същество, доколкото
наред със соченото плащане на процесните суми се оспорва дължимостта на същите.
С оглед на горното и независимо от отхвърляне на предявения иск ответниците
дължат на ищеца направените в настоящото исково и в заповедното производство разноски
– съгл. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. В този
смисъл е трайната и безпротиворечива практика на ВКС, вкл. определение № 626/20.08.2012
год. по ч.гр.д. № 275/2010 год. –
„В случаите на разрешаване на спора по същество правото на страните на разноски е
предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника
спор, т.е. от извънпроцесуалното му поведение“.
В хода на исковото производство ищецът е заплатил ДТ в дължимия й размер на 2
051.84 лева /при внесена такава от 2 052 лева/ и заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство в размер на 10 080 лева с ДДС, а в хода на заповедното по
ч.гр.д. № 1240/2021 год. на РС – Самоков – внесена ДТ в дължимия й размер на 2 051.84
лева /при внесена такава от 2 052 лева/ и заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство в размер на 3 600 лева с ДДС. Пълномощникът на ответниците е направил
искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи
претендирано от ищеца прекомерно адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
5
основателно – минималното възнаграждение при интерес от 102 592.20 лева по чл.7, ал.2, т.5
от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 3 581.84 лева /при заплатени 10 080 лева с ДДС/, а по чл.7, ал.7 във вр. с ал.2, т.4
от Наредбата минималното такова е 2 068.88 лева /при заплатени 3 600 лева с ДДС/.
Доколкото делото се отличава с ниска фактическа и правна сложност, проведено е едно
открито с.з. без извършени в същото процесуални действия по събиране на доказателства,
съдът намира, че така заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява
прекомерно както за заповедното, така и за исковото производство, поради което следва да
бъде редуцирано до 3 581.84 лева /за исковото/ и до 2 068.88 лева /за заповедното/. С оглед
на изложеното ответниците следва да се осъдят да заплатят на ищеца разноски в двете
производства в общ размер на 9 754.40 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.“ ЕООД, ЕИК срещу Щ.И.Д. с ЕГН **********,
А.И.Д. с ЕГН **********, Х.Щ.Д. с ЕГН ********** и Р.А.Д. с ЕГН **********, всички от
гр. С., ул. „Мусала“ № 6, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК –
за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответниците за солидарно
заплащане на сумата от 102 592.20 лева, от които :
- 92 000 лева – предоставен по договор от 14.07.2021 год. паричен заем, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2021 год. до окончателното й заплащане,
- 592.20 лева – възнаградителна лихва по чл.3 от договора за заем от 14.07.2021 год.,
начислена върху главницата от 92 000 лева за периода от 14.07.2021 год. до 30.08.2021 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2021 год. до окончателното й
заплащане и
- 10 000 лева – неустойка по чл.9 от договора за заем от 14.07.2021 год. за
неизпълнение на задължението за връщане на предоставената в заем парична сума и
заплащане на дължимата договорна лихва в договорения срок,
дължима от заемателя по договора за заем Щ.И.Д. и солидарните длъжници А.И.Д.,
Х.Щ.Д. и Р.А.Д., за което вземане е издадена заповед от 07.12.2021 год. по чл.417 от ГПК за
изпълнение в производството по ч.гр.д. № 1240/2021 год. на РС – С.
ОСЪЖДА Щ.И.Д. с ЕГН **********, А.И.Д. с ЕГН **********, Х.Щ.Д. с ЕГН
********** и Р.А.Д. с ЕГН **********, всички от гр. С., ул. „Мусала“ № 6, да заплатят на
„А“ ЕООД, ЕИК, разноски по настоящото и по заповедното производство по ч.гр.д. №
1240/2021 год. на РС – Самоков в общ размер на 9 754.40 лева /девет хиляди седемстотин
петдесет и четири лв. и четиридесет ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7