Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, 22.04.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-12 състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: Кирил П.
като разгледа гр. д. № 13909 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.
По производството е постановено решение № 261396 от 22.12.2023 г.
Постъпила е молба с вх. № от 24.01.2024 г. от Я.Г.Н., имаща характер на молба по чл. 247 ГПК. В молбата са изложени съображения, че въпреки изложените мотиви на съда, то в диспозитива на съдебния акт липсва отхвърлителен диспозитив за присъждане на законна лихва.
Препис от молбата е връчен на другата страна, като по делото не е постъпил отговор в законоустановения срок.
Една от хипотезите, в които е налице очевидна фактическа грешка, е пропуск на съда да отрази в решението /в диспозитива му/ становища, личащи от мотивите - решение № 475 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 881/2010 г., II г. о. на ВКС. Очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в диспозитива на решението, като непълно съдебно решение е налице, когато изобщо липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото. Когато, видно от мотивите на съдебното решение, съдът е формулирал воля по целия според предмет, но е пропуснал да изрази част от така формираната своя воля в текста на самото съдебно решение, т. е. в неговия диспозитив, е налице очевидна фактическа грешка, а не непълнота на решението - решение № 50089 от 13.03.2024 г. по т. д. № 2201/2021 г. на II т. о. на ВКС.
Молбата е основателна.
Съдът е изложил мотиви, че доколкото съобразно диспозитивното начало в процеса ищецът е поискал присъждане на законна лихва върху претендираните суми за неимуществени и имуществени вреди от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане, налице са доказателства, че ищецът е обжалвал постановлението за прекратяване на наказателното производство, но не са представени доказателства за датата на стабилизиране /влизане в сила/ на постановлението /датата, от която ищецът претендира законна лихва в хода на цялото производството до приключване на съдебното дирене – моментът, до който съдът може да съобрази искането за присъждане на законно лихва, като дори така е претендирана законната лихва и в депозираните писмени бележки от страна на ищеца/, то не следва да се присъжда законна лихва. Ищецът е поискал законна лихва от „влизане в сила на постановлението за прекратяване“, а не от „датата, на която е постановено постановлението“. Мотивите на съдебния акт са, че искането за присъждане на законна лихва е неоснователно, предвид непроведеното доказване настъпването началния момент, от който самият ищец, съобразно волята си, претендира законна лихва.
Въпреки изложените мотиви, съдът е пропуснал да изрази формираната воля в диспозитива на съдебния акт, поради което са налице предпоставките по чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, като следва в диспозитива на съдебния акт изрично да се отхвърли искането за присъждане на законна лихва върху присъдените главници от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА, допусната в диспозитива на решение № 261396 от 22.12.2023 г., постановено по гр. дело № 13909/2018 г. по описа на СГС, като в диспозитива на решението относно неимуществените вреди СЛЕД „ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 6500 лв. до предявения размер в настоящото производство от 26 000 лв., част от вземане в общ размер на 50 000 лв.“, ДА СЕ ЧЕТЕ „както и ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху присъдената главница от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане“, както и относно имуществените вреди СЛЕД „ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 2500 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв. - за заплатената сума в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 23.09.2015 г.“, ДА СЕ ЧЕТЕ „както и ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху присъдената главница от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: