№ 128
гр. Търговище , 06.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на шести август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500188 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Разпореждане № от 18.05.2021 година, постановено по ч. гр. дело №
220/2020 година по описа на Поповския районен съд, съдът е приел
възражението по чл.414а от ГПК с вх. №260209/03.09.2020 г., подадено от
Румянка Х. Братинова, ЕГН **********, от гр.Попово, ж.к."Младост" №4, вх.
Б, ет. 2, ап. 5, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение
№200/23.04.2020 г. по ч. гр. д. № 220/2020 г. по описа на ПпРС за заплатените
от нея суми, както следва: за сумата 197.47лв. (сто деветдесет и седем лева и
47ст.), представляваща неизпълнение на договорни задължения, произтичащи
от Рамков Договор за електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане с № *********, и за сумата 99.43лв. (деветдесет и девет лева и
43ст.) - представляваща част от дължима неустойка по договора. Съдът е
обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение №200/23.04.2020 г.
по ч. гр. д. № 220/2020 г. по описа на ПпРС, В ЧАСТТА, с която на длъжника
Румянка Х. Братинова, ЕГН **********, от гр.Попово, ж.к."Младост" №4,
вх.Б, ет.2, ап.5, е разпоредено ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „А1 БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ПК
1309, район Илинден, ул. "Кукуш", представлявано заедно от Александър
Василев Димитров и Младен Марковски сумата 197.47лв. (сто деветдесет и
седем лева и 47ст.), представляваща неизпълнение на договорни задължения,
произтичащи от Рамков Договор за електронни съобщителни услуги и
1
продукти на изплащане с № *********, сумата 99.43лв. (деветдесет и девет
лева и 43ст.)- представляваща част от дължима неустойка по договора, както
и сумата 385.00лв. (триста осемдесет и пет лева и ООст.) - разноски по
делото. Съдът е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист полза на „А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш", представлявано заедно от
Александър Василев Димитров и Младен Марковски, против Румянка Х.
Братинова, ЕГН **********, от гр.Попово, ж.к."Младост" №4, вх.Б, ет.2,
ап.5,за присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение
№200/23.04.2020г. по ч. гр. д. № 220/2020 г. по описа на ПпРС суми както
следва: за сумата 58.04лв. (петдесет и осем лева и 04ст.) - лихва за забава,
изчислена върху сумата на главницата от 197,47 лв. за периода от 12.01.2017г.
до 24.03.2020г. и за сумата 61.19лв. ( шестдесет и един лева и 19ст.),
представляваща остатък от начислена неустойка по договор за електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане с № *********.
Постъпила е жалба от А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София и
адрес на управление: район „Илинден“, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК №
*********, чрез адв. Б.Х., преупълномощена от Адвокатско Дружество
„Попов, Арнаудов и партньори”, регистрирано по фирмено дело № 15924 по
описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с БУЛСТАТ *********, със
съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” № 4, етаж 3, тел.: 02/858 19 01
858 19 02, в която се излага следното:
Обжалват Разпореждане от 18.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. 220/2020 г.,
по описа на PC Попово., в частта, в която е обезсилена заповедта за
изпълнение на парично задължение срещу РУМЯНКА Х. БРАТИНОВА, за
сумата от 385,00 лв., представляващи разноски по делото, от които 25,00 лв.
държавна такса и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение. Излагат следните
аргументи:
1. На първо място, „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с предишно търговско
наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, със седалище в град София и адрес на
управление: район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК № *********, е
упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния
районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 01.04.2020 г. е
2
депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д.
220/2020 г., PC Попово е издал Заповед за изпълнение, като е осъдил
РУМЯНКА Х. БРАТИНОВА, с ЕГН **********, да заплати на А1 България
следните суми: 197,47 лева - главница; 160,62 лева - неустойка; 58,07 лева -
законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата; законна лихва
за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК - 01.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
385,00 лева - съдебни разноски, от които 25,00 лева - държавна такса (с вкл.
комисионна за банков превод) и 360,00 лева - адвокатско възнаграждение. В
хода на производството по ч.гр.д 220/2020 г., на 03.09.2020 г., длъжникът е
подал възражение по чл. 414а от ГПК, с приложена разписка за плащане.
Видно от същата разписка N2 0200011456564454, на 19.08.2020 г. Румянка Х.
Братинова е заплатила сума в размер на 58,04 лв. След справка в счетоводната
система на „А1 България“ ЕАД, е установено, че освен плащането от 58,04
лв., за което длъжникът е представил платежен документ, има осъществено
още едно плащане, в размер на 50,00 лв. Така общо заплатената сума е 108,04
лв. На 18.01.2021 г. е депозирано становище от заявителя, в което се
обосновава отново непълното плащане по издадената заповед за изпълнение.
На 18.05.2021 г. съдът е постановил Разпореждане от 18.05.2021 г., с което
заповедта за изпълнение е обезсилена в частта за разноските в размер на
385,00 лв. Намират за неправилни съжденията на съда, че длъжникът не е дал
повод за завеждане на заповедното производство. Видно от книжата по
делото и от изложената по-горе фактическа обстановка, към датата на
подаване на Заявлението 01.04.2020 г. плащания от страна на Румянка Х.
Братинова не са извършвани. Първото плащане на част от претендираната
сума е едва на 19.08.2020 г., което обстоятелство е видно от приложената
разписка. Следващите три приложени разписки са съответно от 04.09.2020 г.,
15.10.2020 г. и 11.11.2020 г. т.е. плащания са извършвани едва четири месеца
след инициирането на заповедното производство от страна на заявителя.
Считат тези обстоятелства за абсолютно доказващи законния повод, който
длъжникът е дал за образуване на заповедното производство, а именно -
незаплащане на сумите в срок.
Излагат се и съображения, че в обжалваното Разпореждане съдът е
посочил, че длъжникът не е бил уведомяван за дължимите от него суми, като
3
е цитирал и чл. 84, ал.1 от ЗЗД. Считат, че в настоящата хипотеза
уведомяване от страна на заявителя до длъжника не е необходимо, съответно
нормата на чл. 84 е абсолютно неприложима. Фактурите, претендирани в
производството, са с падежи, след които длъжникът автоматично попада в
забава, което отново се явява недвусмислен повод за завеждане на
заповедното производство.
На следващо място, според частния жалбоподател, съдът е приел, че
претендираният хонорар в заповедното производство е прекомерен. Намират
това положение също за неправилно. Адвокатското възнаграждение е
заплатено на основание чл. 2.1. от сключения Договор за правна защита и
съдействие от 23.03.2020 г. и е изчислено в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заплащането на претендираните от заявителя разноски се удостоверява с
преводно нареждане.
Молят за отмяна на разпореждането в обжалваната част и за издаване на
изпълнителен лист за присъдените разноски.
Не е постъпил отговор на частната жалба.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1
ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което е процесуално допустима. По същество същата е
основателна.
На 01.04.2020 година частният жалбоподател в качеството на заявител е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Заявлението е подадено от
редовно упълномощен от заявителя адвокат с приложен договор правна
защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева с ДДС. Налице са доказателства, че заявителят е заплатил на
упълномощеното адвокатско дружество договорения хонорар. На 23.04.2020
година е издадена исканата заповед за изпълнение на парично задължение
като е разпоредено длъжникът Румянка Х. Братинова да заплати на заявителя
определени суми, включително и разноските в заповедното производство. На
11.08.2020 заповедта за изпълнение е връчена на длъжника. На 03.09.2020
4
година длъжникът е подал възражение по чл. 414а при изпълнение в срока за
доброволно изпълнение като е приложил разписка за плащане от 19.08.2020
година за сумата от 58.04 лева. На 04.09.2020 година длъжникът е внесъл още
50 лева. Същата сума е внесъл и на 19.10.2020 година. Следват още три
плащания като заявителят изразява становище, че към 14.01.2021 година
длъжникът е внесъл общо сумата от 296.90 лева, с която не е успял изцяло да
се издължи.
Настоящият състав не споделя извода на заповедния съд за основателност
на възражението по чл. 414а, ал. 2 ГПК в частта му за присъдените разноски.
Основавайки се на извършени плащания, длъжникът по заявлението счита,
че не дължи разноски и че същите са прекомерни. Ето защо поставените
въпроси се свеждат до наличието на предпоставките за прилагането на тази
разпоредба в настоящия случай. Предпоставки за освобождаване на ответника
от отговорността за разноски по делото са две - ответникът да не е дал повод
за предявяване на иска и е заплатил дължимото по заявлението в срока за
доброволно изпълнение. Когато сезирането на съда е условие за упражняване
на субективни права на заявителя, изпълнението не е достатъчно, за да се
освободи длъжникът от отговорността за разноски. Отговорността за
разноските по делото е обективна. Обстоятелството, дали заявителят е
разполагал с други средства за защита, които не е използвал, също не може да
освободи ответника по жалбата (длъжник в заповедното производство) от
отговорност за разноските по делото. Освен това от съдържанието на
разпоредбата следва, че поначало от значение за приложението й е
поведението на длъжника, а не това на заявителя.
В конкретния случай заявителят се е представлявал от адвокат. Направил е
разноски в производството, а именно - 25 лева държавна такса и 360 лева
адвокатско възнаграждение с ДДС, което се явява минималното такова,
предвидено в Наредбата. Заявлението е депозирано на 01.04.2020 година. В
срока за доброволно изпълнение е извършено само едно плащане в размер на
58.04 лева.
Поставя се въпросът дали към датата на подаване на заявлението може да
се счита, че длъжникът не е дал повод за образуване на заповедното
производство. Отговорът на този въпрос е отрицателен. Голяма част от
5
вземането на заявителя представлява вземане по договор за ползвани
електронни съобщителни услуги и за закупуване на устройство на изплащане.
Длъжникът не е плащал в уговорения срок задълженията си по този договор.
На него му е било известно още при сключване на договора до коя дата от
месеца следва да плати задължението си, за да не изпадне в забава. Не е
необходимо за тези свои задължения, при просрочие, заявителят да кани
длъжника за изпълнение. Става дума за периодични плащания, при които на
страните предварително е известно до коя дата следва да се извършват. По
делото е установено, че към момента на депозиране на заявлението
длъжникът е бил неизправен по обсъждания договор, поради което
заявителят, с цел да събере вземането си, е депозирал съответното заявление
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение. Независимо от
последващото поведение на длъжника за частично плащане на цялостното
задължение, същият е станал причина за образуване на заповедното
производство и следва да понесе отговорност за разноски. Отделно от това, не
е изплатил изцяло задължението си в срока за доброволно изпълнение,
причините за което са извън дължимата преценка от съда по повдигнатия в
жалбата въпрос.
Макар във възражението по чл. 414а, ал.2 ГПК длъжникът да е направил и
възражение за прекомерност на разноските, съдът, съобразявайки
разпоредбите на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, намира, че не е възможно редуцирането им. В
чл. 7, ал.2 от посочената наредба е прието, че при материален интерес до 1000
лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 300
лева. В чл. 7, ал. 7 от Наредбата е прието, че за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед
за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата
на половината от стойностите на претендираните суми, които също обаче
попадат в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1, а именно с материален интерес до
1000 лева, т.е. в случая дължащото се възнаграждение отново се определя в
размер на 300 лева или с ДДС – 360 лева.
Постановеното от Поповския районен съд разпореждане следва да се
отмени в обжалваната му част и да се разпореди издаване в полза на
заявителя на изпълнителен лист за присъдените в заповедното производство
6
разноски в размер на 385 лева, от които 25 лева държавна такса и 360 лева
адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № от 18.05.2021 година, постановено по ч. гр.
дело № 220/2020 година по описа на Поповския районен съд, само в частта
му, в която съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение
№200/23.04.2020 г. по ч. гр. д. № 220/2020 г. по описа на ПпРС, в частта й , с
която на длъжника Румянка Х. Братинова, ЕГН **********, от гр.Попово,
ж.к."Младост" №4, вх.Б, ет.2, ап.5, е разпоредено ДА ЗАПЛАТИ на кредитора
„А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш", представлявано заедно от
Александър Василев Димитров и Младен Марковски, сумата 385 (триста
осемдесет и пет лева) разноски по делото.
Връща ч. гр. дело № 220/2020 година на Поповския районен съд за
издаване на изпълнителен лист в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ПК 1309, район
Илинден, ул. "Кукуш", представлявано заедно от Александър Василев
Димитров и Младен Марковски, срещу Румянка Х. Братинова, ЕГН
**********, от гр.Попово, ж.к. "Младост" № 4, вх. Б, ет. 2, ап. 5, за сумата от
385 лева, от които 25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско
възнаграждение с включен ДДС, присъдени със Заповед за изпълнение на
парично задължение №200/23.04.2020 г. по ч. гр. д. № 220/2020 г. по описа на
ПпРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7