Решение по дело №5497/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23344
Дата: 26 декември 2024 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20241110105497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 23344
гр. София, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110105497 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Адвокатско дружество Х.“ срещу „Център за градска мобилност“ ЕАД.
Ищецът „Адвокатско дружество Х.“ твърди, че на 29.09.2023 г. в 16:13 часа
заплатил паркиране в синя зона в гр. София, на бул. „Патриарх Евтимий,“ в частта
между бул. „Витоша“ и „Петте кьошета“, чрез SMS, след което получил потвърждение
от оператор на Център за градска мобилност, че успешно е заплатено паркирането на
автомобил с регистрационен номер до 17:15 часа в синя зона. В 17:04 часа на
29.09.2023 г. получил отново SMS от номер 1902, с който бил уведомен, че автомобил
с регистрационен номер е принудително преместен на паркинг ж.к. „Гара Подуяне“,
бул. „. Представител на ищцовото дружество отишъл на посочения паркинг, за да
вземе автомобила към 00:30 часа. За да получи автомобила на място следвало да
заплати сумата от 76 лева, от които 60,00 лева такса за принудително преместване и
16,00 лева такса за престой на автомобила в специализиран паркинг. Същевременно
представител на общинска полиция, който след като разгледал снимковия материал,
качен на сайта на Център за градска мобилност във връзка с репатрирането на
автомобила, отказал да състави акт за извършено нарушение, тъй като видно от
снимковия материал установил, че такова не е извършено. С Покана за доброволно
изпълнение с вх. № 410 от 11.01.2024 г. ищецът поискал от ответника в 7 /седем/
дневен срок от датата на получаването й, доброволно да му възстанови сумата от 76,00
лева по посочена от ищеца банкова сметка, както и да му бъде предоставен
снимковият материал във връзка с неправомерното репатриране на автомобила.
Ответникът не изпълнил въпреки поканата за доброволно изпълнение. Ищецът счита,
че е извършил плащането в размер на 76 лева при начална липса на основание, като с
нея ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Моли ответникът
да бъде осъден да му я заплати, ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба до погасяването. Претендира разноски.
1
В срочно постъпил отговор ответникът Център за градска мобилност оспорва
основателността на предявения иск. Сочи, че е налице валидно правно основание за
събиране на процесната сума, а именно – разпоредена принудителна административна
мярка /ПАМ/ - принудително преместване на автомобила. Сочи, че принудителното
преместване на автомобила на специализиран паркинг по своята правна същност
представлява прилагане на ПАМ по реда на ЗДвП, като тази мярка се прилага в
отсъствие на водача и в изпълнение на заповед на кмета на СО. Сочи се, че същата
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от прилагането й пред АССГ. Сочи, че ПАМ
се прилага от служител при ответника. На следващо място излага аргументи за
неоснователност на претенцията, като сочи, че на 29.09.2023 г. процесният автомобил е
бил паркиран на обозначено място за паркиране на лица с увреждания с ясно
обозначено знаково стопанство, състоящо се от пътен знак Д21 (място за паркиране на
ППС, превозващи хора с трайни увреждания), табела Т18.1 (принудително
преместване на ППС), 2 броя информационни табели Т17 (с информация за броя на
местата, зоната на действието на знака и разрешеното време за паркиране). Счита за
ирелевантен факта, че ищецът е бил заплатил чрез СМС за паркиране в синя зона, тъй
като автомобили, които не са обозначени по надлежния ред с карта за преференциално
паркиране на лица с увреждания, какъвто е процесният, нямат право да паркират на
специално обозначените места дори срещу заплащане. В тази връзка счита, че
инспекторът правилно е констатирал нарушение и е разпоредил принудително
преместване, респ. заплатените вследствие на това суми от ищеца са платени на
валидно правно основание. Счита, че сумата не е недължимо платена, поради което не
се дължи нейното връщане. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а
ответникът е получил процесната сума в размер на 76,00 лв.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, или респ. да докаже връщането на сумата.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 12.10.2024 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 21.11.2024 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване по делото са отделени фактите: 1/ че на 29.09.2023 г. в 16:13 часа
ищецът е заплатил паркиране в синя зона в гр. София, на бул. Патриарх Евтимий, в
частта между бул. Витоша и Петте кюшета, чрез SMS; 2/ че в 17:04 часа на 29.09.2023
г. получил отново SMS от номер 1902, с който бил уведомен, че автомобил с
регистрационен номер е принудително преместен на паркинг ж.к. „Г 3/ че заплатил на
ответника сумата от 76 лева, от които 60,00 лева такса за принудително преместване и
16,00 лева такса за престой на автомобила в специализиран паркинг, за да получи
принудително преместения автомобил.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Съгласно т.1 от ППВС № 1 от 1979 г. първият фактически състав на
неоснователното обогатяване изисква установяването на предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
2
имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
Не се спори между страните, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 76
лева, от които 60,00 лева такса за принудително преместване и 16,00 лева такса за
престой на автомобила в специализиран паркинг, за да получи принудително
преместения автомобил, което се установява и от приетие по делото фискален бон.
Основният спорен между страните въпрос е принудителното преместване било ли е
извършено в съответствие със закона, като от отговора на този въпрос е обусловен и
отговорът на въпроса налице ли е законово основание за заплащане на процесната
сума.
В производството по делото са събрани гасни доказателствени средства чрез
разпита на двама свидетели. От показанията на свидетеля М – служител в Център за
градска мобилност, се установява, че същият е съставил протокола за принудително
преместване на процесното ППС от 29.09.2023 г. /л. 49/. Свидетелят сочи, че бил
заедно с негов колега, като констатирали извършено нарушение с процесния
автомобил с рег. № същият бил паркиран на място за хора с увреждания, но
същевременно нямал талон, позволяващ му да паркира на това място. Сочи, че на
място имало пътен знак, обозначаващ, че има предвидени две места за лица с
увреждания, като на тези места били паркирали три автомобила – единият от които
процесният. Сочи, че след процесния автомобил започвал участък със синя зона, но
неговият екип не отговарял и не извършвал проверка дали на местата за инвалиди
автомобилите са заплатили за синя зона, тъй като това нямало значение. Потвърждава,
че приложените по делото снимки /л. 50 – 54/ съответстват на действителното
положение, което било констатирано на място. Свидетелства, че екипът подава сигнал
до инспектор на контрола по паркиране, който извършва преценка дали е извършено
нарушение и съответно взема решение дали автомобилът да бъде репатриран.
От показанията на свидетеля Р се установява, че същият е инспекторът, към
когото е изпратено запитването относно процесния автомобил. Същият, след като
констатирал, че автомобилът не притежава карта за паркиране на места за хора с
трайни увреждания, но е навлязъл на такова място, разпоредил същият да бъде
принудително преместен. Това било констатирано от снимката, на която се вижда
разделителната линия на инвалидното място и съседното му отдясно място, намиращо
се в синя зона за паркиране, като автомобилът бил навлязъл в инвалидното такова.
Сочи, че инвалидните места са с по-големи размери от останалите, като, когато
установят, че трети автомобил без карта за паркиране на такова място, е навлязъл,
разпореждат неговото вдигане. Сочи, че когато са паркирали три автомобила на две
инвалидни места, но и трите притежават карти за паркиране на места за хора с
увреждания, не разпореждат принудителното им вдигане. Сочи, че не разполагат с
начин, по който да установят поредността на паркиране на трите автомобила. Излага,
че след разпореждането му за принудително преместване на процесния автомобил,
същият бил закаран на наказателен паркинг в кв. Подуяне, като след този момент те
нямат отношение към освобождаването на автомобила. Сочи, че работа на касиера на
паркинга е да събере съответната такса и да освободи автомобила. Свидетелства, че
при извършено нарушение инспекторите съставят фиш, но в конкретния случай, тъй
като автомобилът не бил потърсен в работно време, не е запознат дали на управителя
на ищцовото дружество е съставен фиш. Ако лицето откаже подписването на фиша, на
същия се съставя акт. Сочи, че не би се съставил фиш, ако при освобождаването на
автомобила лицето все пак покаже, че притежава карта за паркиране на места за хора с
увреждания. От 07 часа сутринта до 07 часа вечерта на наказателния паркинг се
3
намира общинска полици, която извършва преценка за съставянето на акта.
Доколкото свидетелските показания на двамата свидетели кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства, както и помежду си, съдът ги кредитира
като достоверни, отчитайки вероятната заинтересованост на свидетелите по смисъла
на чл. 172 ГПК.
Между страните не са спорни обстоятелствата, че представените от ответника
снимки /л. 51 - 54/ съответстват на действителното положение преди репатрирането на
автомобила. Същото се потвърди и от свидетеля М, който заяви, че се разпознава на
снимката на л. 52, поради което направи извод, че придружаващият го колега е правил
снимките. Не е спорно и обстоятелството, че е имало и пътен знак, указващ, че вдясно
от него започват две места за паркиране на ППС, превозващи хора с трайни
увреждания. За установяване на факта, че предвидените инвалидни места са две,
ищецът представи снимков материал от същия участък /л. 73 - 77/, но с разкрита
видимост към пътния знак, доколкото при представените от ответника е налице
частично покриване на снимката от листата на намиращото се там дърво. Това се
установява и от разпита на свидетелите, които сочат, че е имало две инвалидни места с
три паркирали автомобила върху тях.
От изображението на л. 52 от делото по ясен начин се установява разделителната
линия между второто инвалидно място и съседното на него вдясно място за паркиране
в синя зона, както и къде точно се е намирал автомобилът. Видно е, че същият с
неговата основна част се намира на мястото за паркиране на хора с увреждания, като
малка част от автомобила се намира в синята зона за паркиране. Ищецът поддържа, че
дори да е навлязъл в мястото за паркиране на хора с увреждания, то не е нарушил
привилегията на тези лица, тъй като е имало още два автомобила на тези места.
В настоящия случай основанието за начисляването и събирането на исковата сума
е осъщественото принудителното преместване на лекия автомобил на ищеца.
Принудителното преместване представлява принудителна административна мярка за
осигуряването на безопасността на движението по пътищата, която се налага по
начина и при хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП.
По своя характер тя е форма на държавна принуда, а по своето предназначение цели да
отстрани вредните последици от констатирано правонарушение. Мярката е предвидена
в закон, поради което нейното налагане представлява властническа проява на
съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на
мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който може да бъде обжалван по реда на АПК – чл.
145 и сл. от АПК. Следователно автомобилът на ищеца е бил репатриран в изпълнение
на индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от
ЗДвП от орган с властнически правомощия поради това, че е бил паркиран в
нарушение на ЗДвП. Законът не е предвидил задължителна писмена форма за
законосъобразност на акта (по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП), поради което е
неоснователно застъпеното от ищеца становище в депозираната писмена защита за
наличие на порок поради липса на мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по ЗДвП. В чл. 23 от ЗАНН е предвидено органите, които налагат
принудителните административни мерки, да бъдат уредени в съответния специален за
материята на регулиране закон. В разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП е уредено
правото на министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица от
службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя, да преместват или нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него
4
водач. Издателят на този акт е длъжностното лице по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, а
дължимостта на разходите и таксите от собственика на принудително преместеното
превозно средство и възможността последното да бъде задържано до заплащането на
тези разходи и такси произтичат от разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП.
Ответното дружество няма правомощия да осъществява контрол по спазване на
правилата за движение - неговите служители се явяват само технически изпълнители
на наложената принудителна административна мярка.
Обжалването на заповедите, с които се налагат принудителни административни
мерки по чл. 171 от ЗДвП се извършва по реда на АПК съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
След като мярката "принудително преместване на паркирано ППС без знанието на
неговия собственик" се налага с фактически действия, и мярката има характера на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
волеизявление на административен орган, изразено, чрез действие, с което
непосредствено се засягат права и законни интереси на определени лица, налагането
на мярката по реда на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП подлежи на обжалване по реда на
АПК. По делото обаче нито се твърди, нито има данни ищецът да е упражнил правото
си на жалба срещу индивидуалния административен акт, с който е била наложена
принудителната административна мярка, поради което следва да се приеме, че същият
е влязъл в сила. Собственикът на принудително преместения лек автомобил, като
участник в административното производство, има интерес да оспори този
административен акт. При липсата на подобно произнасяне и на искане за инцидентно
произнасяне по валидността на този административен акт за гражданския съд е
изключена възможността да се произнесе инцидентно по законосъобразността му (чл.
17, ал. 2 от ГПК).
От друга страна следва да се посочи, че отмяната на ПАМ или респ.
наказателното постановление е без значение за преценката дали съществува основание
за плащане на сумата от 76 лева, от които 60,00 лева такса за принудително
преместване и 16,00 лева такса за престой на автомобила в специализиран паркинг.
Фактът, че липсва издадено наказателно постановление за извършено нарушение,
също не е обуславящо за гражданския съд относно предявения иск. Наказателното
постановление, като властнически акт, има за цел налагането на наказание за
извършеното в разрез с нормите на закона поведение, констатирано и обективирано в
АУАН. Принудителната административна мярка, ангажирала събирането на процесната
сума, съставлява санкция с различно предназначение, а именно - да отстрани вредните
последици от констатирано правонарушение. Предвид това, независимо дали е
издадено наказателно постановление за извръшено нарушение и независимо дали
също е отменено, това не води до отмяна на наложената принудителна
административна мярка и отпадане на основанието за събиране на процесната сума. В
този смисъл е напр. В този смисъл е напр. Решение № 261026 от 16.02.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 7033/2020 г., с което е отменено първоинстанционното решение и
предявеният срещу Център за градска мобилност иск по чл. 55 ЗЗД е отхвърлен.
На следващо място следва да се посочи, че от доказателствата по делото се
установява, че водачът, управлявал процесния автомобил, е паркирал пътното
превозно средство на посоченото място, определено посредством пътен знак за хора с
трайни увреждания, като същият не е притежавал съответен за това стикер - карта
/разрешение/. Видно от приложените по делото доказателства процесното паркомясто
е било обозначено с пътен знак Д21 ("Място за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания"), както и пътни знаци Т 17 (брой места, в конкретния
случай две) и Т18.1 (указващ, че се извършва принудително отстраняване на ППС) в
съответствие с Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци и с Наредба за организация на движението на територията на Столична община
5
(НОДТСО). Действително, в случая не се установи да е било изпълнено изискването
на чл. 25 от Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за
достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията, местата за паркиране на автомобили на хора
с увреждания да се обозначават не само с пътен знак Д21, но и с пътна маркировка
върху цялата площ на мястото на паркиране, изпълнена на син фон с изображение в
средата с международния символ за достъпност. При наличието обаче на пътен знак
Д21, липсата на маркировка не влияе върху задължителното действие на знака.
Липсата на евентуално и на маркировка върху пътното платно в участъка не дерогира
задължението на водачите на МПС да съобразяват поведението си с поставената
вертикална сигнализация. Категорично се установи, че процесният автомобил с
неговата основна част е бил паркиран в обхвата на посочената зона за специално
паркиране, което се потвърди както от показанията на разпитаните по делото
свидетели, така и от изготвените и представени по делото фотоснимки, видно от които
автомобилът е паркиран след поставения пътен знак Д21, като само малка част от него
е извън обсега на обособеното паркомясто за хора с увреждания, а основната такава –
на второто поред място за хора с увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗДвП, когато има несъответствие между
пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се
съобразяват с пътните знаци. В случая не се установи да е налице пътна маркировка, а
още по-малко да е налице несъотвествие между нея и пътния знак, но дори да беше
налице такова, то по силата на посочената разпоредба водачът е следвало да съобрази
задължителността на пътния знак, забраняващ му да паркира на място, предвидено за
хора с увреждания, без да притежава специална карта за това. По несъмнен начин е
указан и броят на местата за специално паркиране, а именно – две, като са ясни и
разделителните линии на тези две места.
Несъстоятелен е аргументът на ищцовото дружество, че след като на мястото е
имало два паркирани автомобила, а неговият е трети поред, то той не е нарушил
привилегията на лицата с увреждания. Посочи се по-горе, че по делото не е
установено каква е поредността на паркиране на трите автомобила, и дали
позиционираният на трето място е в действителност третият поред паркирал там. Това
обаче е без значение. Привилегията на лицата с увреждания е винаги нарушена, когато
предвиденото по-широко място за достъпност е ограничено от паркирал до тях
автомобил, пък бил той и трети подред. От илюстративните фигури в Наредба №РД-
02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален
дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията, местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания, по
недвусмислен начин се установява причината, поради която местата за хора с
увреждания е предвидено да бъдат по-големи по размер, а именно – за да могат
лицата безпроблемно да разположат инвалидна количка и други помощни средства,
превозвани с автомобила, след като същият бъде паркиран /напр. Фиг. 30 от
Наредбата/. Ето защо, тяхната привилегия е винаги нарушена, когато част от
пространството, обособено за зона за специално паркиране, е заето от друг автомобил.
Освен това, важно е да се посочи, че по отношение на ищцовото дружество е
предприета ПАМ не поради нарушаване на привилегията на лицата с увреждания, а
поради нарушаване на забраната за паркиране на места, определени за хора с трайни
увреждания – чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Водачът няма право да паркира в очертанията на
местата, предвидени за хора с увреждания, независимо кой подред автомобил е той.
Ирелевантно е и обстоятелството дали водачът е изпратил текстово съобщение за
заплащане на такса за паркиране в синя зона, тъй като се касае за паркиране на
инвалидно място, на което е разрешено паркиране единствено в случай, че водачът
6
притежава издадена карта по чл. 99а ЗДвП. Паркиране на тези места срещу заплащане,
но без водачът да е притежател на карта, не е разрешено.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че е налице основание за плащане на
процесната сума, поради което ответникът не дължи нейното връщане. Предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква за ответника.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 400
лева – заплатено адв. възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателство за извършено плащане.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Адвокатско дружество Х.“,
БУЛСТАТ ********* срещу „Център за градска мобилност“ ЕАД, ЕИК ********* иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 76,00 лева, от
която 60,00 лева такса за принудително преместване и 16,00 лева такса за престой на
автомобила в специализиран паркинг, събрани във връзка с принудително преместване
на лек автомобил с рег. № на 29.09.2023 г. в гр. София.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Адвокатско дружество Х.“, БУЛСТАТ да
заплати на „Център за градска мобилност“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 400,00 лева
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7