Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2034 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 53 от Конвенция на ООН
относно договорите за международна продажба на стоки.
Ищецът - „А.А.П.” ООД, Полша, твърди, че с ответника - „К.” ООД, са обвързани от облигационни отношения, възникнали от сключени между тях договори за търговска продажба на стоки, представляващи фураж за риба. В изпълнение на тези договори той доставил на ответника уговореното количество фураж за риба, за което били издадени два броя фактури – фактура № FV17/7615 от 13.12.2017 г. и фактура № FV18/0496 от 26.02.2018 г. С оглед на това за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца уговорената покупна цена за доставените стоки, която е в общ размер от 53 156, 76 евро. Ответникът не е погасил възникналото в негова тежест задължение нито на падежа, нито към момента. Поради изложеното ищецът моли „К.” ООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 53 156, 76 евро, представляваща неплатена част от покупната цена за доставка на стоки, представляващи фураж за риба, описани във фактура № FV17/7615 от 13.12.2017 г. и фактура № FV18/0496 от 26.02.2018 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „К.” ООД, оспорва предявените искове. Твърди, че между страните не е сключен договор за покупко-продажба на стоки. Посочва, че ищецът не му е доставил описаните в искова молба стоки, представляващи фураж за риба. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно твърденията, въведени с
исковата молба, предмет на разглеждане в производството са главните
претенции на ищеца за заплащане на цена, дължима от ответника по сключени между тях договори за продажба на стоки. В исковата молба се твърди, че страни по тези
договори за продажба са две юридически лица, всяко от които има седалище на
територията на различни държави – продавачът по сделките за продажба е
дружество, чието седалище е на територията на Полша, а купувач е дружество, което има
седалище на територията на Република България. Следователно правопораждащите
предявените вземания факти са договори за продажба на стоки с международен
елемент, поради което и съдът трябва да отговори на въпроса кое е приложимото
право, което урежда сключването и изпълнението на тези сделки.
Основният източник на норми, уреждащи договора за продажба на стоки с международен елемент, е Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки от 11.04.1980 г. /Конвенцията/, която е ратифицирана от Република България с Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. - ДВ, бр. 23 от 1990 г. и е в сила за България от 01.08.1991 г. Полша също е страна по Конвенцията, като я е ратифицирала на 19.05.1995 г. и тя е в сила за тази страна от 01.06.1996 г. След като и двете държави, на територията на които се намира мястото на дейност на страните по договорите за продажба, които се сочат като правопораждащи предявените парични вземания факти, са страни по Конвенцията, то отношенията, които са възникнали от тези сделки, се регулират от нормите на Конвенцията, които са приложимото право, въз основа на което съдът трябва да се произнесе дали в полза на ищеца „А.А.П.” ООД са възникнали вземанията за получаване от ответника „К.” ООД на уговорената между тези дружества покупна цена за доставка на стоки /налице е предвидената в чл. 1, б. „а” от Конвенцията предпоставка, при която този международен акт се прилага между страните по договора за продажба, като не се установява да е осъществена някоя от хипотезите, изключващи приложението на Конвенцията съгласно чл. 2 и чл. 6 от нея/.
Договорът за международна продажба на стоки е уреден в Конвенцията като неформален и консенсуален, поради което и той ще се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно всички присъщи на съдържанието му съществени елементи – относно вида и количеството на вещите, които се продават, както и относно размера на покупната цена, която купувачът се задължава да заплати на продавача.
Съдът намира, че по делото се
установява, че между дружествата, страни в производството, са възникнали
облигационни отношения, произтичащи от сключени договори за международна
продажба на стоки. Това е видно от представените по
делото два броя фактури – фактура № FV17/7615 от 13.12.2017 г. и фактура № FV18/0496 от
26.02.2018 г. Тези документи са
съставени за доставка на стоки, като в тях като доставчик
на стоките е
посочен ищеца „А.А.П.” ООД, а като техен получател – ответното дружество „К.”
ООД. Освен това те носят информация
за съдържанието и на двете характерни задължения, които възникват за насрещните
страни по договора за продажба - в тях са описани вида и количеството на
стоките, които продавачът се задължава да достави на купувача и е посочен
размера на покупната цена, която купувачът на стоките се задължава да заплати на
продавача. Фактурите
са подписани от представители на двете страни по сделките, поради което и
следва да се приеме, че доказват направени волеизявления, както от продавача, така и от купувача на стоките,
за съгласие за сключване на процесните договори за продажба със съдържание на основните престации такова,
каквото е отразено в тях. С тези
договори за продажба ищецът е поел задължение да достави на ответника стоки,
представляващи фураж за риба „Аллер футура“, „Аллер арктик“, „Аллер голд“ и
„Аллер перформа“, а за ответника е възникнало насрещно задължение да заплати
покупна цена за тези стоки в общ размер от 53 156, 76 евро.
За да възникне задължението на ответника да заплати така уговорената покупна цена, освен постигане на съгласие по основните елементи на договора за продажба, следва да бъде установено и това, че продавачът му е доставил уговорения вид и количество стоки.
Получаването на вещите, предмет на сделките, се установява от самите фактури, които са подписани от представител на купувача „К.” ООД, тъй като в тях той е направил изявление, че е получил стоките, за които са съставени, под което се е подписал. Следователно в тази им част тези документи представляват по своята същност разписка от страна на кредитора, в която той признава изпълнението на основното задължение на продавача по сключените договори за продажба - да предаде уговореното между страните количество вещи. Освен това от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и след проверка на предоставената от НАП информация за декларирани от ответника фактури, включени в дневниците за покупки по ЗДДС, се доказва, че описаните две фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника за пълната им стойност, за която са издадени. Осчетоводяването от ответното дружество на задълженията му към ищеца, за които са издадени фактура № FV17/7615 от 13.12.2017 г. и фактура № FV18/0496 от 26.02.2018 г., по своята същност представлява конклудентно действие по признание на това, че в негова тежест са възникнали задълженията за заплащане на покупната цена, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че продавачът е доставил уговорения вид и количество стоки, тъй като единствено при настъпване на този факт по сделката за продажба възниква задължението за заплащане на цена. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 23/ 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 336/ 10.06.2010 г. по т.д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 708/ 02.11.2011 г. по т.д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. Фактите, които ответникът е признал извънсъдебно, са неизгодни за него, поради което и описаните признания се ползват с доказателствена сила в процеса и от тях съдът приема за доказано, че купувачът „К.” ООД е получил стоките, описани във фактура № FV17/7615 от 13.12.2017 г. и фактура № FV18/0496 от 26.02.2018 г. С оглед на това и за продавача „А.А.П.” ООД, който е изправна по договора страна, е възникнало правото да получи дължимата насрещна престация, а именно заплащане от страна на купувача на уговорената цена, която възлиза на сумата от общо 53 156, 76 евро.
По делото от ответника не се твърди и не се представят доказателства, от които да се установява, че този субект е погасил някаква част от така възникналите в негова тежест парични задължения, което прави предявените искове за главница изцяло основателни.
По присъждане на направените по делото разноски:
Предвид крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 4 759 лв., от които сумата от 4 159 лв. – платена държавна такса за подаване на исковата молба и сумата от 600 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица.
Съдът счита, че в полза на ищеца не трябва да се присъждат претендираните разноски в размер на 3 610 лв. за възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат, тъй като по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че тази сума реално е платена в полза на процесуалния му представител.
Отговорността за разноските, възникваща в тежест на ответника при уважаване на предявения иск, както е в случая, се ограничава само до реално направените такива. Разноските следва да са били поискани и доказани, като извършени в хода на производството до приключване на устните състезания. Да се присъдят в полза на страната разноски за адвокатско възнаграждение, които не са платени, означава той да се облагодетелства неоснователно. Това се изключва от категоричните текстове на закона – в чл. 78 ГПК се говори за „заплатените”, „направените” (а не - „уговорените”) от страната разноски. В тази насока са и задължителните указания по приложение на закона, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства за реално заплащане от ищеца на възнаграждение на процесуалния му представител. В приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие не е направено изявление от адвоката, който е кредитор на вземането за възнаграждение, че е получил възнаграждението, което е уговорено в съдържанието на тази сделка, поради което и от него не се доказва изпълнението от ищеца на възникналото в негова тежест задължение, а само поемане от този субект на описаното задължение. Представянето на адвокатско пълномощно, макар и да представлява доказателство за ангажирането на адвокатска защита, също не представлява такова за действително заплащане на адвокатския хонорар. До приключване на устните състезания в производството няма представени каквито и да било други платежни документи за заплащане на възнаграждение на упълномощения адвокат в размер на 3 610 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „К.”
ООД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „А.А.П.” ООД, регистрирано
съгласно законите на Полша, вписано в съдебните регистри на Полша с № KRS ********** REGON*****NIP: ********, със седалище и адрес на управление:
Полша, Ножинко, 77-116 Чарна Донбрувка, на
основание чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки сума в размер на 53 156, 76 евро /петдесет
и три хиляди сто петдесет и шест евро и седемдесет и шест евроцента/, представляваща неплатена покупна цена за доставка на стоки, дължима
съгласно договори за търговска продажба на стоки, сключени между „А.А.П.” ООД,
като продавач, и „К.” ООД, като купувач, обективирани в следните фактури: фактура
№ FV17/7615 от
13.12.2017 г. и фактура № FV18/0496
от 26.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 18.11.2019 г. – датата на подаване
на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.” ООД да заплати на „А.А.П.” ООД сума в размер на 4 759 лв. /четири хиляди седемстотин петдесет и девет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: