РЕШЕНИЕ
№ 2323
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д Л Д
при участието на секретаря А И И
като разгледа докладваното от Д Л Д Административно наказателно дело №
20231110205731 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. П. Т. против електронен фиш, серия К № 6174654, издаден от
СДВР, с който, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДП, на жалбоподателя била наложена
глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП.
Фишът е обжалван от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Навеждат се
доводи за несъставомерност (отпаднало ограничение), за процесуални нарушения (липса на
реквизити, непосочване на санкционна норма, непрецизно описана повторност), недоказаност
(липса на доказателства за годност на техническото средство за контрол на скоростта). Моли
фишът да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Изразява в писмен вид
становище за законосъобразност и правилност на атакувания акт. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащ на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
1
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
нарушения на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и което не могат да
бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
На първо място, връченият екземпляр от електронен фиш се различава от представения по
преписката: докато във връчения като санкционна норма се сочи „чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4
ЗДвП“, в наличния по преписката като такава фигурира „чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т.
3 ЗДвП“. Касае се, според съда, за фрапантно отклонение от процесуалните стандарти, доколкото
процесуалният феърплей изисква идентичност между връчения екземпляр и този, наличен в
административната преписка. Доколкото такава разлика се констатира (и съставлява
самостоятелно отменително основание), съдът следва да се фокусира върху връчения на
санкционираното лице екземпляр, доколкото с него, именно, е ангажирана отговорността.
Процесуалните нарушения, според настоящия съдебен състав, се изразяват и в липсата на
посочване на изпълнително деяние и в непрецизната формулировка на санкционната норма.
Докато първото отклонение от процесуалните стандарти бележи гранична хипотеза на съществено
процесуално нарушение (възможните варианти на изпълнително деяние, когато се инкриминира
превишена скорост с моторно превозно средство, могат да бъдат сведени до приблизително един -
управление), по далеч по-категоричен начин стои въпросът с цифровата квалификация на
санкционната норма. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП регламентира само процесуалния ред за
ангажиране на отговорност и материалноправните предпоставки за диференцираната процедура по
издаване на електронен фиш. Санкционен характер има тази на чл. 182, ал. 4 ЗДП, предвиждаща
двоен размер на санкциите, при наличието на квалифициращ признак „повторност“. Самият
законодател е подходил достатъчно прецизно, предвиждайки приложимост на цитираната норма, в
определен брой хипотези – случаите по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 189 ЗДП. Това,
обаче, не може да се каже за подхода на контролните органи, които не са счели за необходимо да
посочат санкционна норма, съобразена в твърдяното нарушение (посредством препращане към
някоя от хипотезите на ал. 1-3), а са се задоволили, единствено с цитиране на повторността
(нормата на чл. 182, ал. 4 ЗДП няма самостоятелно съществуване, а следва винаги и всякога да
следва привръзка към санкционна норма). В този смисъл и атакуваният фиш с;едва да бъде обект
на заслужена процесуална критика, доколкото цитираната непълнота не позволява нито
организирането на адекватна защита, нито проверка на действителната воля на контролните
органи, по реда на съдебния контрол.
За пълнота на изложението, за цитираното нарушение законодателят не е предвидил
изискване за наличие на пряк умисъл, поради което и нарушението би било съставомерно и при
непредпазлива форма на вина. В този смисъл и липсата на изрично посочване на формата на вина
не се отразява върху законосъобразността на фиша.
По изложените съображения, съдът намира атакувания електронен фиш за
незаконосъобразен – постановен, при нарушение на процесуалния закон и като такъв подлежи на
отмяна, без да се коментира принципната недоказаност на квалифициращия признак „повторност“
(липсват доказателства за дата и начин на връчване на електронен фиш серия К № или
неоснователността на възражението за липса на доказателства за техническа изправност на
средството за контрол (каквито са налични по преписката), нито твърдението за недоказаност на
административното обвинение (отпаднало ограничение на скоростта, поради наличие на
кръстовище).
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и наличието на
изрична претенция за присъждане на разноски, такива следва да бъдат възложени, в тежест на
въззиваемата страна. При липса на фактическа и справка сложност на делото и с оглед
приложимата разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, справедлив размер се явява минималният по
чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия издаден от СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на адв. М. Б М. от САК,
личен № ********** сумата от 400 (четиристотин) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3