РЕШЕНИЕ
№ 108
11. 03 2022 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, първи състав в
открито съдебно заседание на 11.02.2022г
в състав
Председател: ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
При
секретаря Венера Мушакова като разгледа докладваното от съдия ДИЛОВА
Административно дело № 942/ 2021
г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във
вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Делото
е образувано по жалба подадена от П.Г.И. *** ЕГН ********** срещу Решение №
2153-14-94/19.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с
него Разпореждане № 141-00-2055-3/01.10.2021 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. Жалбоподателят оспорва
решението и потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразно и моли да
се отмени. Сочи, че неправилно административния орган в лицето на Директора на
ТП на НОИ е приел, че мотивите за отказа да му бъде отпуснато парично обезщетение
по чл. 54 а от КСО са законосъобразни и
правилни.Твърди, че извода че след
пресратяване на трудовото му правоотношение във Великобритания и завръщането му
в България няма български осигурителни периоди на трудова дейност, които да
бъдат сумирани с британския перио за придобиване на право на обезщетение за
безработица, поради което не са нализце условията посочени в чл. 54 а от КСО за
отпускане на такова обезщетение.Твърди, че за времето от
12.10.2020г.-10.06.2021г. е пребивавал във Великобритания където е работил и е
бил осигуряван.Твърди, че придобитите от него осигурителни права подлежат на
сумиране с придобити преди това на територията на друга държава членка на ЕС по
силата на чл. 32 от Споразумението за оттегляне на Краство Великобритания и Северна
Ирландия от Европейската общност, поради това че упражняването на трудова
заетост е започнало преди 01.01.2021г. Счита, че е възникнало правото на
отпускане на обезщетение от различен характер, вкл. обезщетение за безработица
при прилагане правилата на Регламент 883/2004г за координиране на системите на
национална сигурност , включително сумиране на периодите на придобити
осигурителни права на територията на различни държави членки на ЕС. Твърди, че
за периода 01.08.2018г.- 22.09.2020г.е работил на трудов договор в „Д.“ ООД и е бил осигуряван за безработица. Твърди,
че непосредствено след прекратяване на трудовото му правоотношение е напуснал
Република България и от 29.09.2020г е започнал пребиваване на територията на
Кралство Великобритания, а считано от 12.10.2020г. след изтичане на 14 дневна
карантина е започнал работа по трудов договор с осигуряване на всички
осигурителни рискове по законодателството на Кралство Великобритания,
включително и за безработица.Твърди, че
извода на административния орган, че за да бъде налице условието на чл. 54 а от КСО за отпускане на обезщетение за безработица е следвало да има осигуригелен
период от време на територията и на РБългария, който да бъде сумиран с
осигурителния период в Кралство Великобритания е неправилен.Твърди, че е неясно
по какви причини административния орган е приел, че осигурителния период в
Кралство Великобритания не може да бъде сумиран с осигурителия период, който
има придобит в Република България преди 22.09.2020г. Твърди, че след като административния
орган е установил, че е налице период за
осигуряване завършен съгласно законодателството на Кралство Великобритания по
силата на чл. 32 от Споразумението и е
бил налице период на осигуряването му завършен съобразно законодателството на
Република България е следвало да приложи разпоредбата на чл.12 от Регламент ЕО98/2009г. и ако са налице
кумулативно дадените в чл. 54 а ал.1 от КСО предпоставки да отпусне паричното
обезщетение за безработица.Моли съда да отмени като незаконосъобразно Решение №
2153-14-94/19.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
– ТП на НОИ – Плевен, редовно призован не се явява, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Като
съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия
закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за
валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспореното
решение е връчено на жалбоподателя на 23.11.2021 г. Жалбата е подадена на 03.12.2021
г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана
страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно
от представената по делото администативна преписка е, че на 16.07.2021 г.
жалбоподателя подал заявление Вх. № 1019-14-1108/26.07.2021 г. до Директора на
ТП на НОИ – Плевен за отпускане на обезщетение за безработица по КСО.
Декларирал е, че за периода 12.10.2020г.- 10.06.2021г. е бил в трудово
правоотношение със 2 Sisters
food grp Уелс е прекратено поради изтичане срока на договора.Попълнил
е заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка
на ЕС със СЕД U001 / U003 като е посочил периода 12.10.2020 г. -10.06.2021 г.,
в който е работил във Великобритания, обхващащ последните 24 месеца преди
прекратяване на осигуряването. Като основание за прекратяване на трудовата
дейност за последния период е посочил – изтичане срока на договора. Приложил е
копия от документи на английски език относно осигуряването.
С
разпореждане от 03.08.2021г. на осн. чл. 54г ал.4 от КСО производството по
отпускане на парично обезщетение е спряно поради изискани формуляри за стаж и
доходи от Великобритания.
С
формуляр U01– Искане на осигурително досие – трансграничен административният
орган е изискал по служебен път информация от компетентната институция на
Великобритания за осигурителен стаж и доход на заявителя.
С
разпореждане № 141-00-2055-2 от
30.092.2021г. производството по отпускане на обезщетение за безработиа е възобновено и с разпореждане №
141-00-2055-3/01.10.2021г. ръководителят на осигуряването за безработица е
отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54 а от КСО. За
да издаде разпореждането администлативния орган е приел, че след като в ТП на
НОИ Плевен са получени формуляри за осигурителен стаж и доход издадени от
компетентната институция във Великобритания са удостоверени осигурителни
периоди в Обединеното кралство от 12.10.2016г.- 10.06.2021г.,след което няма
български осигурителни периоди.Изложил е мотиви, че в случая не е приложим
чл.30 от Споразумението за оттеглянето, тъй като със завръщането си в България
лицето е прекъснало трансграничната ситуация, в която се е намирало към
31.12.2020г.и положението му не обхваща едновременно държава членка и
Обединеното кралство.Посочил е, че чл.32 от Споразумението за оттегляне
регламентира само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след
31.12.2020г. с цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка
се е извършва при прилагане на националното законодателство. В случая лицето не
е упражнявало трудова дейност в България въз основа на прекратяването на която
да се преценява право на обезщетение за безработица, вследствие на което няма и
български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британски периоди за
придобиване на право на обезщетение.
Разпореждането
е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ от П.И..С Решение № 2153-14-94/19.11.2021г.Директора на
ТП на НОИ е отхвърлил жалбата на П.И. и е потвърдил обжалваното разпореждане.
За да потвърди обжалваното разпореждане административния орган е приел, че след
периода на осигурена заетост във Великобритания 12.10.2020г.- 10.06.2020г.
жалбоподателят няма български осигурителни периоди и в тази връзка не може да
намери приложение чл. 30 от Споразумението, тъй като с връщането си в България
лицето е прекъснало трансграничната ситуация, в която се е намирало към 31.12.2020г.и
положението му не обхваща държава членка Приел е, че в случая не е приложим чл.
32 от Споразумението, тъй като регламентира сумиране на осигурителни периоди
преди и след 31.12.2020г. с цел придобиване на социално-осигурителни права,
чиято преценка се извършва при прилагане на националното законодателство.
Срещу
решението на Директора на ТП на НОИ е подадена жалбата
Видно
от представеното по делто в заверен превод на български език формуляр U017 за
координация на системите за социална сигурност относно периодите, които се
вземат предвид за предоставянето на обезщетения за безработица по силата на
Регламент № 883/04 и № 987/09, издаден от националната осигурителна институция.
В документа са посочени завършените периоди на заетост и доходите за зададения
период, а именно: 12.10.2020г.-106.2021 г, а от представеното удостоверение U004 се установява, че брутния му доход
за периода 12.10.2020-10.06.2021г е в размер н 1605,16 британски паунда.
Договорът на жалбоподателя е прекратен
поради изтичане на срока.
Същите
осигурителни периоди и осигурителен доход се съдържат и в представените от
жалбоподателя пред ТП на НОИ – Плевен формуляри, приложени с писмо на
националната осигурителна институция на Великобритания. Затова съдът приема за
доказано, че датата на прекратяване на осигуряването е 10.06.2021г.
Съгласно
чл. 54ж от Кодекса за социално осигуряване паричните обезщетения за безработица
се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и
възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице,
определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт. Влязлото в сила разпореждане може да се измени или
отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови документи
или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода
на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното обезщетение за
безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.
Съгласно
чл. 17, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 б) от КСО Директорът на ТП на НОИ се произнася по
жалби срещу разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне,
спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица, подадени в 14-дневен
срок от получаването им.
Процесното
разпореждане за отказ е издадено от Ц.Д. – гл. експерт по осигуряването,
оправомощена със Заповед № 1015-14-64/25.04.2018 г. на Директора на ТП на НОИ –
Плевен. Решението по оспорването му е издадено от Директора на ТП на НОИ –
Плевен, който е съответния териториално и материално компетентен орган.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от съответния компетентен орган
при условията на делегиране на правомощия.
Разпореждането
и решението са издадени в необходимата писмена форма, съдържаща правните и
фактически основания и доказателствата, мотивиращи акта. Спазени са сроковете
за обжалване.
Съгласно
чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията
по заетостта; не са придобили право на пенсия и не упражняват трудова дейност,
за която подлежат на задължително осигуряване. Паричното обезщетение за
безработица се отпуска, въз основа на заявление до териториалното поделение на
Националния осигурителен институт или чрез съответната дирекция "Бюро по
труда", както е в настоящия случай. Паричното обезщетение се изплаща с
начална дата в зависимост от датата на прекратяване на осигуряването, подадено
в тримесечен срок от тази дата и при спазване на 7-дневния срок за регистрация
в Бюро по труда. От значение за периода за изплащане и размера на обезщетението
е и основанието за прекратяване на правоотношението съгласно разпоредбата на
чл. 54б ал. 3 КСО. Периодът за изплащане на обезщетението се определя според
продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били
осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., който е от 4 до
12 месеца съгласно чл. 54в ал. 1 КСО.
Съгласно
чл. 54а ал. 2, т. 4 КСО за придобиване право на парично обезщетение за
безработица се зачита и времето, зачетено за осигурителен стаж по
законодателството на друга държава на основание на международен договор, по
който Република България е страна или на европейски регламенти за координация
на системите за социална сигурност.
По
делото не се спори, че след завръщането си от Великобритания на 10.06.2021г
жалбоподателят се е завърнал и се е установил трайно в България. Това определя
НОИ като национална компетентна институция по местопребиваването във връзка с
изплащане обезщетението за безработица.
Спорният
по делото въпрос е дали оспорващият следва да получава обезщетение за
безработица след като считано от 30.01.2020г. Великобритания не е член на ЕС,
от която дата е в сила Споразумение за оттегляне от ЕС.
Съгласно
чл. 54а от КСО - Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които:
1.
имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2.
не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република
България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за
осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална
пенсия по чл. 168;
3.
не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съгласно
чл. 30 "Персонален обхват", пар. 1, б. "д", т. i) от дял
ІІІ "Координация на системите за социална сигурност" на
Споразумението - Настоящият дял се прилага за следните лица: граждани на Съюза,
които упражняват дейност като заето или самостоятелно заето лице в Обединеното
кралство в края на преходния период и спрямо които въз основа на дял II от
Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета се прилага
законодателството на държава членка, както и членовете на техните семейства и
преживелите ги лица.
Съгласно
чл. 30, пар. 2 и пар. 3 на същия дял ІІІ от Споразумение за оттегляне на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и ЕО
за атомна енергия /Споразумението/ - Лицата, посочени в параграф 1, попадат в
персоналния обхват дотогава, докогато продължават да се намират без прекъсване
в една от ситуациите, посочени в същия параграф, обхващащи едновременно държава
членка и Обединеното кралство; Настоящият дял се прилага и по отношение на
лица, които не попадат или които вече не попадат в обхвата на параграф 1, букви
а) — д) от настоящия член, но които попадат в обхвата на член 10 от настоящото
споразумение, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица.
Съгласно
чл. 10 "Персонален обхват", пар. 1, б. "а" от дял І
"Общи разпоредби" на Споразумението - Без да се засяга дял III,
настоящата част се прилага за следните лица: граждани на Съюза, които са
упражнили правото си на пребиваване в Обединеното кралство в съответствие с
правото на Съюза преди края на преходния период и продължават да пребивават там
след това.
Съгласно
чл. 31, пар. 1 на същия дял ІІІ от Споразумението - По отношение на лицата,
попадащи в обхвата настоящия дял, се прилагат правилата и целите, определени в
член 48 от ДфЕС, Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета.
Съгласно
чл. 48 от ДФЕС - Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие
с обикновената законодателна процедура, приемат такива мерки в областта на
социалната сигурност, които са необходими за гарантиране на свободно движение
на работниците; за тази цел той създава условия, за да осигури на заетите и
самостоятелно заетите работници-мигранти и на лицата на тяхна издръжка:
а)
сумиране на всички периоди, които се зачитат по съответните национални
законодателства, за придобиване и запазване на правото на обезщетение и за
изчисляване на размера на обезщетението;
б)
изплащане на обезщетенията на лицата, пребиваващи на териториите на
държавите-членки.
Съгласно
чл. 6 от Регламент № 883/2004 г. на ЕП и Съвета - Освен ако друго не е
предвидено в настоящия регламент, компетентната институция на държава-членка
съгласно чието законодателство:
—
придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на
обезщетения,
—
обхвата на законодателството, или
—
достъпа до или освобождаването от задължително, доброволно или продължено
осигуряване по избор на лицето, зависи от завършването на периоди на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия
размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или
пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея
законодателство.
Съгласно
чл. 65, пар. 1 на Регламент № 883/2004 на ЕП и Съвета - Лице, което е
безработно частично или през различни периоди и което, по време на последната
си дейност като заето или като самостоятелно заето лице, е живяло в
държава-членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на
неговия работодател или на службите по заетостта в държавата-членка. То
получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната
държава-членка, както ако е пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения
се отпускат от институцията на компетентната държава-членка.
С
чл. 126 от Споразумението е определен преходен период или период на изпълнение,
който приключва до 31. 12.2021 г.
При
горната законодателна уредба, настоящият състав приема, че оспорващият е лице с
гражданство на държава - членка на ЕС, предвид дадените в чл. 2, б.
"б" и б. "в" определения за целите на Споразумението.Като
гражданин на Съюза, което упражнява дейност като заето лице в Обединеното
кралство в края на преходния период, в който смисъл е чл. 30, пар. 1 от
Споразумението, за него е приложим Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на ЕП и Съвета,
предвид изрично предвиденото в чл. 30, пар. 2 и чл. 31 на цитираното
Споразумение.
Административният
орган необосновано и незаконосъобразно приема, че лицето не попада в обхвата на
чл. 30, пар. 1 от Споразумението, без обаче да отчете останалите хипотези,
както на цитираната разпоредба, така и на останалите в Споразумението, в това
число и неговите цели, а именно, че при действието си след предвидения преходен
период, правата на заетите лица и условията, касаещи социалната област, не са
променяни и това изрично е предвидено освен в преамбюла, така и в чл. 6 и 7,
чл. 126 и сл., а също и в чл. 30-32 на Споразумението.Систематично мястото на
чл. 32 е именно в дял ІІІ на Споразумението, а след като е в този дял, то
посочените в тези текстове лица попадат в персоналния обхват на чл. 30, пар. 1,
както и на пар. 2 и съобразно предвиденото в член 48 от ДфЕС. Обстоятелството,
че лицето няма български осигурителни периоди след прекратеното му осигуряване
във Великобритания, не е основание за отказ от отпускане на парично
обезщетение, тъй като такова материално-правно основание не е предвидено, нито
в българското законодателство, нито следва от международните актове, в това
число и от влязлото в сила Споразумение. Съгласно чл. 32 от
Споразумението за оттегляне, за целите на използването и сумирането на периоди
на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, включително
права и задължения, произтичащи от такива периоди, в съответствие с Регламент
/ЕО/ № 883/2004, в обхвата му попадат и граждани на съюза, пребиваващи в
държава членка, по отношение на които преди края на преходния период се е
прилагало законодателството на Обединеното кралство. Чл. 32 от Споразумението
за оттегляне се прилага не само при сумирането на периоди на осигуряване, но и
при използването на такива периоди, включително и при преценяване правото и
изчисляване размера на обезщетението. Т. е. в настоящия случай, за правото на отпускане и изчисляване размера
на обезщетението за безработица ще се вземат предвид осигурителните периоди и
доход на жалбоподателя за предходните 24 месеца преди последното прекратяване
на осигуряването, през което време той е работил в България е бил осигуряван
каквито твърдения има в жалбата, но не са ангажирани доказателства за това..
Административния
орган не сочи други основания, на които лицето да не отговаря, за да му бъде
отпуснато парично обезщетение за безработица, като същевременно и този състав
на съда не установява наличието на такива, поради което постановеният отказ за
отпускане на парично обезщетение е в противоречие с действащото законодателство
и като такова следва да бъде отменено. Предвид това, че делото не може да бъде
решено от съда по същество, то след отмяна на оспореното решение, делото като
преписка следва да се изпрати на органа за ново произнасяне по заявлението за
отпускане на парично обезщетение за безработица. В този смисъл отказът противоречи на
материалния закон и целта на закона, поради което подлежи на отмяна и на тези
две основания.
На
осн. чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да се изпрати на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен за ново
произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При
този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата 338,25 лв представляваща направени по делото разноски.
Водим
от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-14-94/19.11.2021 г. на Директора на ТП на- НОИ – Плевен и
потвърденото с него Разпореждане № 141-00-2055-3/01.10.2021 г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица, с което на П.Г. И. ЕГН ********** *** е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.
ИЗПРАЩА
административната преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Плевен за ново произнасяне съобразно задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Плевен да заплати на П.Г. И. ЕГН **********
*** сумата 338,35 лв представяваща направени по делото разноски
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд,
подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ
: