№ 564
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско
дело № 20211100509668 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20108042 от 28.04.2021 г., постановено по гр. д. № 4916/2019
г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, са уважени предявените от „ЗК Уника“ АД
срещу „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ ЕАД обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумите, както следва: сумата от 5142,76 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили по лек
автомобил „Хюндай“, peг. № ****, собственост на „Б.“ ЕАД, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.01.2017 г. в гр. София, ул.
„Асен Киселинчев“, по вина на Л.Р.-Й., като водач на лек автомобил
„Фолксваген“, рег. № ****, за което била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 16119000566, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от депозирането на исковата молба – 25.01.2019 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 561,42 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода от 03.11.2017 г. до 30.11.2018 г. С решението си
СРС е разпределил отговорността за разноски между страните по делото
съобразно изхода от спора.
Недоволен от постановеното решение останал ответникът в
първоинстанционното производство „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ ЕАД, предвид което
депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт, в която заявява оплаквания за
неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Оспорва
правилността на изводите на първоинстанционния съд за осъществяване на
1
предпоставките за възникване на регресното право на ищеца – настъпване на
процесното ПТП по вина на водача на застрахования при ответното
застрахователно дружество МПС, както и реализиране на вредите по последното в
причинно-следствена връзка с произшествието. В тази връзка се поддържа, че
ПТП нямало да настъпи, ако водача на застрахования при ищцовото дружество
МПС не бил нарушил правилата за движение по пътищата чрез навлизане в
платното за насрещно движение. В условията на евентуалност твърди последният
да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат при процентно
съотношение от 50%. Твърди наличие на противоречие между приетото от вещото
лице в заключението на САТЕ и събраните по делото гласни доказателства по
отношение на механизма на настъпване на ПТП, което не било обсъдено в
мотивите на обжалваното решение. Счита, че не показанията на разпитания
свидетел не следвало да се дава вяра, доколко същият бил заинтересован от изхода
на делото, предвид допустаните от него нарушения на ЗДвП и служебната му
ангажираност със лизингополучателя на увреденото МПС. Поддържа, че като не
уважил направеното от ответника доказателствено искане за допускане на
съдебнотрасологична експертиза СРС извършил процесуално нарушение. От
въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли
предявените искове. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия (ищеца) „ЗК Уника“ АД, с който поддържа становище за
неоснователност и необоснованост на оплакванията за пороци на
първоинстанционния съдебен акт. Моли постановеното решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено от въззивния съд. Претендира разноски за
производството пред СГС.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. По същество съдебният акт е правилен и следва да бъде
потвърден, като във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата
настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:
Като неоснователно настоящият съдебен състав намира възражението на
въззивника срещу правилността на преценката на първоинстанционния съд на
събраните по делото доказателства, обуславяща положителния му извод за
настъпване на процесното ПТП по установения в мотивите на обжалваното
решение механизъм. Действително, приетият като писмено доказателство по
делото Двустранен констативен протокол за ПТП № 06863 от 13.01.2017 г.,
изготвен по надлежния ред от участниците в ПТП, оправомощени съгласно чл.
123, ал. 1 ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са само
2
имуществени, с оглед характера си на частен диспозитивен документ, не се ползва
с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179 ГПК
относно вписаните обстоятелства по настъпване на произшествието и вредите от
същото. Последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК. В тази
връзка, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на прекия
участник в произшествието Я.С., управлявал лек автомобил „Хюндай“, peг. №
****. От показанията на свидетеля се установява, че водачът на лек автомобил
„Фолксваген“, рег. № ****, при движение по двулентов път без маркировка
отклонил управляваното от него МПС в посока надясно към свободно
пространство, оформено като отбивка между платното за движение и вход в
оградата на имот, без да подаде преди това светлинен сигнал за извършване на
посоченото действие, непосредствено след което извършил маневра „обратен
завой“ отново без да подаде светлинен сигнал, предшестващ действието. При
възприемане на извършващата се маневра „обратен завой“ водачът на лек
автомобил „Хюндай“, peг. № **** – свидетелят, движещ се на около 30 м.
разстояние зад лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ****, направил опит да
заобиколи последния като престроил управляваното от него МПС в съседната
лява лента за насрещно движение. Водачът на лек автомобил „Фолксваген“, рег.
№ ****, не преустановил извършването на посочената маневра „обратен завой“, в
резултат на което нанесъл удар по цялата странична част на лек автомобил
„Хюндай“, peг. № ****. Настоящата съдебна инстанция приема показанията на
свидетеля за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са
последователни, житейски и правно логични. Обстоятелството, че свидетелят се
намира в служебно правоотношение със лизингополучателя на увредения лек
автомобил „Хюндай“, peг. № ****, и застрахован по договора за имуществена
застраховка, от една страна, остана недоказано по делото, съответно изводимо
само от лизинговия характер на застрахованата вещ. От друга страна, само по себе
си то не може да изключи изначално възможността свидетелят да дава достоверни
показания, а е само индиция за съда да подходи със завишена доза критичност при
преценка на показанията му. Същественото в случая е, че субективните му
възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани пряко и
непосредствено, включително свидетелят ги потвърждава под страх от
наказателна отговорност. На следващо място, преценка за механизма на
осъществяване на процесното ПТП и вредите от същото настоящата инстанция
извършва въз основа на приетите в хода на първоинстанционното производство и
неоспорени от страните заключения на съдебноавтотехническа и допълнителна
съдебноавтотехническа експертизи, тъй като за установяване на тези
обстоятелства са необходими специалните знания на експерти из областта на
науката и техниката. От същите се установява, че на 30.10.2017 г., около 14,10
часа, в гр. София, лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ****, се движил със
скорост от около 39,1 км/ч по ул. „Проф. Асен Киселинов“ в дясна лента от
платното за движение, като след него в същата посока се движил лек автомобил
„Хюндай“, peг. № ****, със скорост от около 40,0 км/ч. В участък с разширение от
улицата, оформен като отбивка между платното за движение и вход в оградата на
имот, находящ се на ул. „Проф. Асен Киселинов“, с дължина от около 50 м.,
водачът на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ****, е взел решение да изпълни
маневра „обратен завой“, като е намалил скоростта, с която е управлявал
3
автомобила. За да си осигури голям радиус на завиване е извършил
последователно следните действия: първо е отклонил автомобила в посока
надясно към отбивката и веднага след това е променил траекторията на
движението му в посока наляво. В същото време водачът на лек автомобил
„Хюндай“, peг. № ****, е възприел внезапното активиране на стоп светлините и
бързото намаляване на скоростта на движещия се пред него лек автомобил
„Фолксваген“, рег. № ****. Скоростта на движение и надлъжната дистанция
между двете превозни средства принудили водача на лек автомобил „Хюндай“,
peг. № ****, да вземе решение да отклони управляваното от него МПС в посока
наляво, за да заобиколи спиращия пред него лек автомобил. Вследствие на
предприетата маневра „обратен завой“ от водача на лек автомобил „Фолксваген“,
рег. № ****, управляваното от него МПС с предната си част ударило, странично и
със скорост от около 2,2 км/ч, лек автомобил „Хюндай“, peг. № ****, движещ се в
този момент със скорост от около 42,3 км/ч. След извършена, съобразно чл. 202
ГПК, преценка на заключенията на съдебните експертизи настоящият съдебен
състав намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени обективно,
компетентно и добросъвестно, въз основа на събрания относим по делото
доказателствен материал, включително и показанията на свидетеля С.. Тук следва
да се акцентира, че по делото не са ангажирани никакви други доказателства, от
които да може да се изведе дори индиция за противоречивост, нелогичност и
непоследователност на показанията на свидетеля. Напротив, установеното въз
основа на последните осъществяване на правно релевантните за възникване на
регресното право на ищеца юридически факти по настъпване на произшествието
и вредите от същото кореспондират в пълна степен с изводите на вещото лице
(независимо от голословно заявеното от въззивника твърдение в обратен смисъл).
Неоснователно се явява и наведеното недоволство срещу допустимостта и
обосноваността на обжалвания съдебен акт, което въззивника свързва с липсата
на произнасяне от страна на СРС по направеното в отговора на исковата молба
доказателственото искане за допускане на съдебнотрасологична експертиза.
Липсата на произнасяне по изрично наведено доказателствено искане, макар и да
не е необходимо за правилното решеване на правния спор – предмет на делото, е
процесуално нарушение, но допуснатото в случая не е от категорията на
съществените, доколкото обстоятелствата, чието установяване се цели с
посоченото доказателствено искане, по съществото си попадат в предметния
обхват на съдебноавтотехническата експертиза.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички
участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или
пречки за движението, да поставят в опасност Ж.а и З.то на хората, както и да
причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни
предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да
спазват с оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното в случая
поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ****, се явява в
нарушение на вмененото на водачите на МПС съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП
задължение при предприемане на каквато и да е маневра, като например да се
отклонят надясно или наляво по платното за движение, в частност за да преминат
в друга пътна лента, да завият надясно или наляво за навлизане по друг път или в
4
крайпътен имот, преди да започнат маневрата, да се убедят, че няма да създадат
опасност за участниците в движението, които се движат след тях, преди тях или
минават покрай тях, и да извършат маневрата, като се съобразят с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Същевременно е допуснато нарушение
и на разпоредбата на чл. 26 ЗДвП, съгласно която преди да завие или да започне
каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен
своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. По делото не са
ангажирани, съответно събрани никакви доказателства, от които да може да се
изведе извод нито за липса на вина у водача на застрахованото при ответното
дружество МПС, нито за съпричиняване на процесното ПТП от страна на водача
на лек автомобил „Хюндай“, peг. № ****. Ето защо следва да се приеме, че
произшествието е настъпило като последица само от поведението на водача на лек
автомобил „Фолксваген“, рег. № ****, в нарушение на визираните правила. Този
извод се извежда и от регламентираното в чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП право на
водачите на МПС на пътно платно с двупосочно движение да навлязат и да се
движат в лентата за насрещно движение в случай на изпреварване или
заобикаляне, когато платното за движение има две пътни ленти, каквото по
естеството си съставлява предприетата от водача на лек автомобил „Хюндай“, peг.
№ ****, маневра – отклонение вляво в лентата за насрещно движение. В
допълнение, от заключението по допълнителната съдебноавтотехническа
експертиза се установява, че за разлика от водача на лек автомобил „Хюндай“,
peг. № ****, поради по-ниската си скорост на движение водачът на лек автомобил
„Фолксваген“, рег. № ****, е имал техническата възможност за спиране преди
мястото на удара чрез задействане на спирачната уредба.
Неоснователни са и въведените във въззивната жалба оплаквания срещу
извода на първоинстанционния съд за наличие на причинно-следствена връзка
между настъпилите по лек автомобил „Хюндай“, peг. № ****, вреди и процесното
ПТП. Този резултат следва от изводите на експерта, изведени и в двете съдебни
експертизи, съгласно които нанесените вреди по лек автомобил „Хюндай“, peг. №
****, по вид, дължина и височина на разположение и начин на получаване
съответстват на установения от експерта механизъм на ПТП, съответно на този,
посочен от свидетеля С., на описа на увредени части и на визуализираното по
снимките приложени от ищеца.
При тези съображения и поради съвпадане на правните изводи на двете
съдебни инстанции по съществото на спора, въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение – потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски за въззивното производство разполага само въззиваемата страна.
Последната претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
въззивният съд след преценка на ниската фактическа и правна сложност на спора
и фазата на производството, протекла без релевирането на нови доводи и без
събиране на доказателства, и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НПрП определя в размер на 100 лева.
5
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20108042 от 28.04.2021 г., постановено по
гр. д. № 4916/2019 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, с което „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“
ЕАД е осъдено да заплати на „ЗК Уника“ АД на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: сумата от 5142,76 лева, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
настъпили по лек автомобил „Хюндай“, peг. № ****, собственост на „Б.“ ЕАД,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.01.2017 г. в гр.
София, ул. „Асен Киселинчев“, по вина на Л.Р.-Й., като водач на лек автомобил
„Фолксваген“, рег. № ****, за което била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 16119000566, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от депозирането на исковата молба – 25.01.2019 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 561,42 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода от 03.11.2017 г. до 30.11.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл.
25, ал. 1 НПрП „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ ЕАД да заплати на „ЗК Уника“ АД сумата от
100 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6