Решение по дело №15563/2022 на Софийски районен съд

Мотиви към Решение № 1628/07.04.2022г. постановено по АНД № 15
563/2022г. по описа на СРС.
С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност от
02.12.2022г. прокурор при СРП е предложил на съда да освободи от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание С., с ЕГН:
********** - обвиняем по Досъдебно производство № ЗМ 1899/2021г. по
описа на 06 РУ - СДВР като е приел, че на 18.05.2021г., около 18:00ч. в гр.С.,
на ул.,,Солунска» № 36, не е изпълнил Заповед за незабавна защита №
20275475/14.12.2020г. на СРС, 89 - ти гр.с., издадена по гр.д.№ 61187/2020г., с
която му било забранено да приближава В. на по – малко от 100 метра – като
отишъл на ул. ,,Солунска» № 36, където Велияна Тодорова била на работа и
се намирала пред магазина и се доближил до нея - на около 2 метра, с което е
извършил престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не се представлява.
Обвиняемият С. Съйко, редовно призован, не се явява. Представлява се
от упълномощен защитник, който пледира пред съда неговият подзащитен да
бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. Акцентира на
несъставомерността на изпълнителното деяние както от обективна, така и от
субективна страна. Развива подробни съображения в тязи насока. В
заключение предлага на съда да оправдае обвиняемия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият С. е роден на31.05.1984г. в гр. Ловеч, живущ в гр.С.,
бул.,,Георги Рилски“ № 1, ет.6, българин, български гражданин, с висше
образование, неженен, работещ като финансов директор, неосъждан, с ЕГН:
**********.
Обвиняемият С. С. и свидетелката Велияна Тодорова имали интимна
връзка и били в съвместно съжителство помежду си от около риблизително
15г. От връзката им имали родено дете Юлия С.ова С.а, с ЕГН: **********.
Поради влошаване на междуличностните им отношения, свидетелката
Тодорова инициирала пред СРС производство по реда на ЗЗДН.
На 14.12.2020г. по гр.д.№ 61187/2020г. по описа на СРС, 89 - ти гр.с.
била издадена по молба на свидетелката Тодорова, Заповед за незабавна
защита № 20275475/14.12.2020г. по чл.18, ал.1 от Закона за защита от
домашно насилие.
В нея било упоменато, че обвиняемият С. С. се задължава да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на свидетелката
Велияна Тодорова и дъщеря им Юлия С.ова С.а, както и му се забранява да
приближава пострадалите, жилището им и местата за отдих и социални
контакти, които посещават, на по - малко от 100 метра. В съдебни акт било
изрично отразено, че постановените мерки имат действие до приключване на
1

делото с влязло в сила съдебно решение.
С писмо на СРС, издадената заповед за незабавна защита, 1 брой
призовка и 1 брой молба, били изпартени на 06 РУ - СДВР за връчването им
на обвиняемия С..
С резолюция на Началник група ТП ,,Витоша" на полицейския
инспектор - свидетелят Мартин Минев било разпределено писмото от СРС.
Той трябвало да връчи документите на обвиняемия.
Свидетелят Минев на няколко пъти посетил адреса, на който живеел
обвиняемия, но не го установил. След това той се свързал по телефона с
лицето и му обяснил, че трябва да отиде до 06 РУ - СДВР, за да му връчи
въпросните книжа. Обвиняемият С. отговорил, че е бил много зает, не може
да се яви, но ще каже на адвокатката си да получи документите.
На 05.01.2021г. адвокат Йоана Чорева, която била упълномощена по
гражаданското дело, по което била издадено процесната заповед за незабавна
защита и в което пълномощно изричво било отразено правото й да получи
всички книжа и документи, свързани с въпросното дело, отишла при
свидетеля Минев и получила срещу подпис 1 брой призовка заповед за
незабавна защита и молба за връчване на ответника във връзка с писмото от
СРС, ГО, 111 - ти н.с.
Още същят ден, на 05.01.2021г., свидетелката Чорева се обадила на
обвиняемия С. и му казала за издадената заповед за незабавна защита, а след
няколко дни му предоставила и самата заповед.
Обвиняемият С. С. знаел, че свидетелката Велияна Тодорова работи в
магазин, находящ се в гр.С., ул.,,Солунска" № 36, тъй като звънял на
служебния телефон на магазина, където се изписвал и самия му адрес.
Въпреки издадената заповед и узнаването за нейното съдържание, на
18.05.2021г. , около 18:00ч. обвиняемият С. С. отишъл пред магазина, където
работила свидетелякта Велияна Тодорова. Тя го видяла, уплашила се, влязла
вътре и се заключила. Той минал покрай магазина, скъсявайки дистанцията с
около 2 метра, помахал й с ръка и се отдалечил.
На 04.06.2021г. свидетелката Велияна Тодорова депозирала жалба до
Началника на 06 РУ - СДВР, в която описала случилото се.
С Постановление от 18.10.2021г. прокурор ри СРП образувал досъдебно
производство за това, че през месец юни 2021г. не е изпълнена Заповед за
незабавна защита № 20275475/14.12.2020г. на СРС, 89 ти гр.с., издадена по
гр.д.№ 61187/2020г., с която е задължен да приближава жилището, находящо
се в гр.С., ж.к.,,Бояна", ул.,,Цветан" № 6, обитавано от В. на разстояние по –
малко от 100 метра –престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
В хода на разследването били снети разпитани в качеството на свидетели
въпросните лица, имащи отношение към случая, като или събрани и писмени
доказателства, касаещи спора между страните. С Постановление от
20.09.2022г. С. С. бил привлечен към наказателна отговорност по обвинение в
2

извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Разпитан в качеството на
обвиняеми и в присъствието на защитник, същият депозирал обяснения, в
които описал случилото се като заявил, че не е знаел, че свидетелката
Тодорова е работила в този район.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена
и доказана от събраните в хода на наказателното производство гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства.
В хода на разследването били разпитани в качеството на свидетели
Велияна Тодорова, адвокат Йоана Чорева, Мартин Минев и С. С., преди на
последния да му бъде повдигнато обвинение.
Видно от показанията на първия свидетел е, че между него и С. е имало
възникнало напрежение, продиктувано от техните влошени междуличностни
отношения. Това обстоятелство от своя страна обусловило наличие на
провокативно поведени от страна на дееца към свидетелката Тодорова, което
ескалирало до там, последната да инициира редица съдебни производства,
едно от които е по издаване на заповед за незабавна защита. При разпита си в
хода на досъдебното производство, както и в този на съдебното следствие,
свидетелката Велияна Тодорова признава, че на въпросната дата 18.05.2021г.
обвиняемият С. е отишъл до нейната месторабота в гр.С., на ул. ,,Солунска"
№ 36, около 18:00ч. Докато стояла пред магазина, той тръгнал към нея, тя го
видяла, което провокирало уплаха от нейна страна, влязла в магазина и се
заключила. Свидетелката влязла в магазина и се заключила. Обвиняемият
минал покрай него, помахал й с ръка, като бил на по - малко от 2 метра от нея
и се отдалечил. В разпита си в съдебно заседание, Велияна Тодорова допълва
твърденията си от досъдебното производство като признава, че обвиняемият
изначално е знаел нейната месторабота, тъй като й се бил обадил на
служебния телефон, който се намирал в магазина. При проведения телефонен
разговор, свидетелката му заявила да не ги притеснява. От показанията на
свидетелката Тодорова може да се направи извод, че обвиняемият изначално
е знаелза нейната месторабота, тъй като адресът на магазина е бил намерен в
интернет чрез служебния телефон. Това обстоятелство се потвърждава и от
показанията на разпитаната в хода на съдебното производство свидетелка С.
Д., която е приятелка и колежка на свидетелката Тодорова. От показанията й
се установява, че обвиняемият е разговарял с нея в отсъстивето на
свидетелката Тодорова, като от цялостното му поведение е било видно, че е
знаел, последната че работи именно там. Независимо от обстоятелството
каква е била външната фасада на магазина, в който са работили и двете
свидетели, показанията им са еднопосочни относно факта на неколкократното
преминаване на обвиняемия покрай тяхната месторабота, спирането му там и
огледането през витрината вътре в помещението.
От друга страна показанията на свидетелката Йоана Чорева потвърждават
обстоятелството, че обвиняемият С. е знаел за процесната заповед за
незабавна защита, която му е била връчена лично няколко дни, след като е
3

бил уведомен от получателя й. Макар че свидетелката не си спомня да е
казвала на лицето за нейното съдържание, прочетените й от досъдебното
производство показания по недвусмислен начин доказват, че преди деянието,
С. е знаел за нейните параметри. Това от своя страна се намира в
противоречие с прочетените на досъдебното производство показания на
свидетелката Тодорова, която заявява, че заповедта е била връчена на
обвиняемия на 16.08.2021г.
Съдът не споделя оплакването на защитника на обвиняемия, че разпитаната в
качеството на свидетел адвокат Чорева, не може да депозира показания за
факти и обстоятелства, станали й известни в качеството на упълномощен
процесуален представител. Обстоятествата, по които са изложени нейните
показания не касаят разгласяването на адвокатска тайна. Единственото, за
което свидетелката е депозирала своите показания е факта кога е съобщила за
издадената срещу нейния доверител заповед за незабавна защита с оглед
неговото знание за съществуването й, както и нейните параметри.
Свидетелката не е била разпитвана в подробности относно нейното цялостно
процесуално поведение, нито това на нейния упълномощител. Въпросната
заповед, която е била издадена, е налична към кориците на делото и е предмет
на образувано и водено наказателно производство. Конкретни процесуални
действия, свързани със самото гражданско дело, по което адвокат Чорева е
била ангажирана, както и неговия предмет и резултат в изнесени от нея
показания, в случая липсват. Поради което и не може да бъде споделено
възражението за издаване на адвокатска тайна.
Същевременно от показанията на разпитания свидетел Мартин Минев,
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по съответния ред
на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК се установява, че книжата, които е
следвало да бъдат връчени на обвиняемия, са били връчени на неговия
упълномощен процесуален представител в лицето на свидетелката Чорева
като същевременно признава, че не си спомня дали към момента на тяхното
получаване тя е уведомила лицето за тяхното съдържание.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели като
еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите взаимно се потвърждават
и подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. В досъдебното производство е приложена заповедта за
незабавна защита, която се твърди че е била нарушена от страна на
обвиняемия, както и отрязъка от разписката, от който е видно че съобщенито
й е било връчено на свидетелката Чорева на 15.01.2021г.
Също така по делото са приложени постановено Решение № 20184572 от
03.09.2021г., постановено по по гр.№ 61187/2020г. по описа на СРС, ГО, 89
ти гр.с., ведно със заповед за защита от същата дата и въззивна жалба от
обвиняемия чрез неговия защитник против съдебното решение.
При така възприетата от съда фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът намира,
4

че привлеченото към наказателна отговорност лице С. следва да бъде признат
за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение в извършено
престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл.304 от НПК регламентита признаването на дееца за
невинен при няколкото алтернативни хипотези, една от които е когато
деянието да не е извършено виновно или не съставлява престъпление.
В конкретиня случай деянието на обвиняемия не може да бъде
квалифицирано като противоправно и покриващо признаците на
престърление по чл.296, ал.1 от НК.
Събраните в хода на цялото наказателно прозиводсдтво доказателства
установяват по категоричен и несъмнен начин обстоятелството, че спрямо
обвиняемия С. С. е имало издадена заповед за незабавна защита от съд във
връзка с молба за извършен акт на домшно насилие, както и че същият е знаел
за нея преди посещаването в магазина, където е работила свидетелката
Велияна Тодорова. Също така липсва спор, относно обстоятелството, че
същият е доближил свидетелката на разстояние по - малко от 100 метра, което
е нарушение на разстоянието, което е следвало да бъде съобразено. От друга
страна обаче, за разлика от постановеното съдебно решение впоследстиве, в
издадената заповед липсва забрана обвиняемият да доближава местоработата
на молителката. Видно от нейното съдържание е, че на С. С. е било забранено
да приближава Велияна Тодорова и Юлия Съйкова, жилището им, както и
местата за отдих и социално контакти, които посещават, на по - малко от 100
метра. В заповедта липсва забрана обвинямият да посещава местоработата на
конкретното лице, каквато е наложена с постановеното от съда решение.
Цитираната забрана касае самостоятелна мярка за защита от домашно
насилие, отразена в чл. 5, ал.1 т.3 от ЗЗДН. Видно от показанията на самата
свидетелка Велияна Тодорова е, че С. е знаел за нейната месторабота като е
посещавал магазина, където тя работи. Неговата цел очевидно е била
посещение на работното й място, а не някъде другаде. В разпита й самата тя
посочва, че към момента на деянието, се е намирала пред мястото на работа, а
не някъде другаде. Обвиняемият не е доближавал свидетелката извън
работното й място, въпреки знанието за неговото местонахождение. Това
обстоятелство от своя страна не доказва наличието на субективната страна за
извършване на престъпление от страна на дееца.
Той е съзнавал къде работи пострадалата и при наличие на умисъл за
извършване на престъпление е имал принципната възможност да я доближи в
нарушаване на издадената заповед за незабавна защита на разстояние по -
малко от 100 метра извън местоработата й. Като не е сторил това, по никакъв
начин не се доказва неговото виновно поведение в извършване на
инкриминирано деяние.
На следващо място съдът приема, че деянието, извършено от
обвиняемото лице, може да се счете за малозначително по смисъла на чл. 9,
ал.2 от НК. Действително от гласните и писмени доказателства по делото е
5

видно, че между свидетелката Велияна Тодорова и С. С. е имало оптегнати
отношения. Тя се е страхувала от него, поради получаване на съобщения за
правени заплахи, които възприемала като някакви заклинания. Също така
спрямо обвиняемия има наказателно дело под № 609/2021г. по описа на
Районен съд - гр.Ловеч с предмет обвинение в извършване ан престъпление
по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Видно от постъпилата
справка от Районен съд - гр.Ловеч е, че към настоящия момент делото е
висящо без постановен съдебен акт. Според показанията на свидетелката
Тодорова и възприетата от прокурора фактическа обстановка в
постановлението за освобождаване от наказателная отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК, обвиняемият е
доближил свидетелката на разстояние от ,,около 2 метра, след което й
помахал с ръка и си тръгнал". Изпълнителните действия по никакъв начин не
обуславят каквато и да било обществена опасност или ако все пак има такава,
същата явно незначителна. Скъсяването на съдебно определената в заповедта
дистанция не е било съпроводено с каквито и да било противоправни
действия. Обвиняемият очевидно не е имал намерението да осъществи
някакво трайно поведение спрямо свидетелката, тъй като след махането с
ръка си тръгнал. Неговото поведение очевидно не е било свързано с някакво
изначално негово намерение да нанесе психологически дискомфорт на
свидетелката Тодорова, а по скоро е акт на нейното случайно установяване в
магазина, където той е знаел че работи. По делото не се събраха
доказателства от които да е видно, че на процесната дата, преминавайки по
ул.,,Солунска" № 36, обвиняемият е знаел, че тя ще бъде на работна смяна
пред магазина, където работи. Обстоятелството, че тя се е уплашила, след
като го е видяла и се е заключила в магазина, където работи, а той й е
помахал, не обуславя обществена опасност в степен, обуславяща реализиране
на наказателна отговорност.
С оглед изложените правни съждения съдът намира, че деянието,
извършено от обвиняемия С., е несъставомерно както от обективна, така и от
субективна страна, поради което и същият следва да бъде признат за невинен
и оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по
чл.296, ал.1 от НК.
При тези мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	1628
Дата:	7 април 2023 г.
Съдия:	Иван Диянов Мичев

Дело:	20221110215563
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 декември 2022 г.

Решение по дело №15563/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите