О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 57
гр. Габрово, 14.01.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
и секретар ...........като разгледа докладвано от съдия КОСЕВ Адм. дело№25 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на С.К.
***
против Решение №* от 19.11.2020 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно– осигурителна практика" /ОДОП/ В. Търново при Централно управление
на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/, с което е отказано спиране на
изпълнението по ревизионен акт № Р*/09.10.2020г. на Териториална дирекция на
Националната агенция по приходите В. Търново.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административния акт, иска се отмяната му от
съда и се моли изпълнението на издадения Ревизионен акт да бъде спряно. Твърди се, че
спрямо С.К. са наложени обезпечителни
мерки – възбрана върху недвижими имоти на обща стойност * лева, които съответствали и превишавали
установените
с ревизионния акт задължения в размер на * лева. Жалбоподателят предлага като обезпечение още
един имот, което допълнително надвишава според него установените задължения.
Твърди, че неоснователно било отказано спирането на изпълнението на Ревизионния
акт, като факта дали има тежести по отношение на предложените имоти можел да
бъде проверен от служителите на данъчната администрация.
Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП В. Търново при ЦУ на НАП подържа
становище, че не са налице материалноправните предпоставки за спиране
изпълнението на Ревизионния акт. Сочи, че предложените като
обезпечение имоти били придобити в режим на СИО и съответно жалбоподателя С.К.
притежавал ½ от тях. Същите били със стойности към датата на
придобиването им- 2017 и 2018г. и липсвали данни дали по отношение на тях има
вещни тежести.
Настоящият съдебен състав на ГАС намира че
така подадената жалба е в предвидения преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
От представената административна преписката
се установява, че спрямо ревизираното лице Снтанимир К. с Ревизионен
акт №Р*/09.10.2020г. са установени публични задължения в общ размер на главница
и лихви 6671,
66 лева. В законоустановения срок С.К. е обжалвал така постановения РА като
преписката по жалбата е заведена в Дирекция ОДОП В. Търново с вх. №*/19.11.2020г.
В хода на оспорване на РА е подадено Искане
за спиране изпълнението на постановения ревизионен акт. към него С.К. е
приложил 3бр. нотариални актове за покупко- продажба на недвижим имот- НА№*, т.
*, рег. №*, д. №* от 01.11.2017г., НА№*, т. *, рег. №*, д. №* от 26.01.2018г.,
НА№*, т. * рег.№*, д.№* от 21.12.2018г. Допълнително с писмо №*/16.11.2020 по
описа на Д ОДОП В. Търново е постъпило Становище на публичен изпълнител.
Съдат намира за установено от правна страна
следното:
Съгласно чл. 157, ал. 1 от ДОПК обжалването на ревизионния акт пред
съда не спира неговото изпълнение. Разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ДОПК дава възможност съдът да спре
изпълнението на РА, в обжалваната му част, по искане на жалбоподателя.
Предпоставките за спиране на изпълнението на РА от съда
са посочени в разпоредбата на чл. 157, ал. 3, изр. първо от ДОПК и в чл. 153, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК. Съгласно чл. 157, ал. 3, изр. първо вр. чл. 153, ал. 3 от ДОПК към искането за спиране се прилагат
доказателства за направено обезпечение в размера на главницата и лихвите към
датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение,
искането трябва да съдържа предложение за обезпечение. Съдът, в хипотезата на чл. 157 от ДОПК, е длъжен да спре изпълнението на РА, ако представеното
обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа и е в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на
искането за спиране по арг. от чл. 153, ал. 4 от ДОПК. В останалите случаи следва да извърши
преценка, съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да
спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен
срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение
имущество.
Настоящият съдебен състав на ГАС констатира, че задължението на ревизираното лице С.К. установено в РА № Р*/09.10.2020г. на инспектор по приходите в ТД на НАП В. Търново е в общ размер на * лева- главница * лв и лихви * лв.
Молителят К. не е представил обезпечение е в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа в размера на
главницата и лихвите към датата на подаване на искането за спиране, поради
което не са налице предпоставките, при които съдът е задължен с императивна
разпоредба на закона да постанови акт, с който да спре допуснатото по закон
предварително изпълнение на РА.
Съдът следва да извърши преценка, съобразно представеното,
съответно предложеното обезпечение. Представеното към молбата на С.К. с искане за спиране на РА
обезпечение представлява три броя недвижими имоти, описани подробни в приложени НА№*, т. *, рег. №*, д. №* от 01.11.2017г., НА№*, т. *,
рег. №*, д. №* от 26.01.2018г., НА№*, т.* рег.№*, д.№*от 21.12.2018г. Същите
имоти са с балансова стойност според жалбоподателя общи в размер на * лева.
Според разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК обезпеченията се извършват
по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в следната
последователност: 1. по данъчната оценка; 2. по застрахователната стойност; 3.
по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица.
От извършена справка в НБД Население става
ясно, че С.К. е сключил граждански брак на 05.07.1992г., като в тази насока е
изразеното в представеното Становище с допълнително с писмо №*/16.11.2020 по
описа на Д ОДОП В. Търново на публичен изпълнител. Следователно предложените
като обезпечение 3 броя недвижими имоти са придобити в режим на СИО и С.К. е
собственик на ½ ид. част от всеки един от посочените имоти. Придобивната
стойност на трите имота е в размер на * лева, а частта на С.К. е в размер на *
лева.
В този смисъл изводите на административния
орган, залегнали в оспореното Решение за това, че предложеното обезпечение не
съответства на установените с РА задължения са правилни и се споделят напълно
от настоящия съдебен състав. Споделят се и съображенията, че по отношение на
предложените три броя недвижими имоти не са представени удостоверения за това
че по отношение на същите липсват вещни тежести. Това изискване е с оглед
факта, че решаващия орган извършва преценка по отношение на представеното,
съответно предложеното обезпечение с оглед защита интересите на фисска, като
следва да бъде съобразена съразмерността на наложените обезпечителни мерки с
обжалваното задължение на РА, както и възможността при едно евентуално
принудително изпълнение да бъде осъществено бързо събиране на конкретните
публични вземания.
Споделят и доводите на административния орган
за това, че в конкретния случай с оглед статута на жалбоподателя- физическо
лице и вида на предложеното обезпечение- недвижими имоти, стойността на
обезпечението следва да се извършва по актуална данъчна оценка. Такава в случая
не е представена, а твърденията на С.К. са обосновани от посочената в трите НА
придобивна стойност на предложените имоти.
При тази фактическа и правна обстановка съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган в предписаната от закона форма без допуснати
съществени процесуални нарушения.
Видно от доказателствата по делото е, че към
момента на подаване на искането за спиране изпълнението на ревизионния акт
публичните задължения на оспорващия са в общ размер на * лева главници и лихви.
Изискването на закона е спиране на обжалвания РА да се допусне след направено
обезпечение на обжалвания размер.
Предложеното обезпечение- три броя недвижими
имоти не съответства като стойност, предвид факта че същите са в режим на СИО,
на размера на установените с РА задължения. Не са представени и актуални данъчни
оценки на предложените имоти към датата на Искането, както и отношение на
наличие или липса на вещни тежести по отношение на тях.
Ирелевантно за основателността на искането по
чл. 153 от ДОПК се явява и обстоятелството, че едва с Жалбата е предложен
като обезпечение и друг имот, който също е придобит от С.К. в режим на СИО,
през 2011г. и за който също не е представена актуална данъчна оценка и
Удостоверение за липса или наличие на вещни тежести.
Преценката на административния орган е по
повод подаденото Искане за спиране на изпълнението на РА и съответно оспореното
Решение е постановено при фактите и обстоятелствата представени към него момент
пред решаващия орган.
При това положение безспорно се установява,
че публичните задължения, установени с Ревизионен акт № Р*/09.10.2020г., не са изцяло
обезпечени с предложените обезпечителни мерки,
поради което не са налице и материалноправните предпоставки на чл. 153, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК за спиране изпълнението на Ревизионния акт. Постановеното Решение
№177/19.11.2020г. за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р*/09.10.2020г. е правилно и
законосъобразно, поради което оспорването на С.К.К. следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
С оглед изхода на спора и поради факта, че ответника не е отправил претенция за
присъждане на съдебни разноски, произнасяне в тази насока не се дължи.
На основание гореизложеното и чл. 153, ал. 7 от ДОПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ оспорване на С.К. *** против Решение № 177 от 19.11.2020г. на Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно– осигурителна практика" В. Търново при Централно управление
на Националната агенция по приходите.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: