№ 625
гр. Варна, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110200698 по описа за 2022 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.П.Е.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 81, ет. 1, депозирана чрез неговите
процесуални представители адв. С. Б. и адв. М.Т. от АК – Варна срещу Наказателно
постановление № 03 – 013033 от 08.07.2020 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството „Т.П.Е.“ ЕООД, на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че на
04.05.2020 г. в гр. Варна, дружеството „Т.П.Е.“ ЕООД, в качеството си на работодател и
предприятие, осигуряващо временна работа по смисъла на Параграф 1, т. 17 от ДР на КТ,
притежаващо Удостоверение № 207/ 29.06.2017 г. за осъществяване на дейност по
осигуряване на временна работа не е изплатило в законоустановения срок в дължимия
размер парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение
на лицето Р.М.Г., с ЕГН: **********, на длъжност „машинен оператор“, което е начислено
във ведомостта за заплати за месец април 2020 г. в размер на 555, 20 лева – нарушение на
разпоредбите на чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 вр. чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от
Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател „Т.П.Е.“ ЕООД намира издаденото наказателно
постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в
защита на своята позиция. Оспорва материалната компетентност на Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна да издава наказателни постановления за извършеното
конкретно процесно нарушение. Навежда твърдения, че издадените АУАН и наказателно
1
постановление не съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Също така оспорва датата, на която е вменено, че дружеството е извършило
административно нарушение, аргументирайки се, че административно – наказващият орган
не е съобразил разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на Република
България на 13.03.2020 г. Посочва, че административно - наказващия орган не се е
съобразил, че работодателят е сключил на дата 01.07.2020 г. споразумение с работника
относно изплащане на парично обезщетение за неползван годишен отпуск, тъй като
дружеството е изпитвало финансови затруднения. Поради гореизложените съображения,
дружеството „Т.П.Е.“ ЕООД отправя молба за отмяна на наказателното постановление, а в
условията на евентуалност моли за приложение на разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на
труда, предвид факта, че нарушението е отстранено веднага след извършването му и от него
не са произтекли някакви вредни последици за работника/ служителя.
В проведеното на 06.04.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 698 по описа за
2022 г. на Варненския районен съд, дружеството „Т.П.Е.“ ЕООД се представлява от своя
процесуален представител адв. М.Т. от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените
в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, допълвайки в своята
пледоария, че в случая не е приложимо законодателството на Република България, предвид
решение на СЕС по дело С784/ 2019 г.
Въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се
представлява от своя упълномощен процесуален представител Началник отдел АИПО в
дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна Дарина Ошавкова по време на проведеното на
06.04.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 698 по описа за 2022 г. на Варненския
районен съд, която моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и респ. за
потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че дружеството „Т.П.Е.“
ЕООД има качеството на работодател, както и че нарушението е безспорно установено.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
През месец юни св. Н. Й. З. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна извършила проверка за спазване на трудовото законодателство на дружеството
„Т.П.Е.“ ЕООД.
Самата проверка била извършена в офиса на дружеството „Т.П.Е.“ ЕООД, разположен
на бул. „Владислав Варненчик“ № 81 в гр. Варна, като в хода на проверката св. З.
констатирала, че „Т.П.Е.“ ЕООД, в качеството си на работодател и предприятие,
осигуряващо временна работа по смисъла на Параграф 1, т. 17 от ДР на КТ, притежаващо
Удостоверение № 207/ 29.06.2017 г. за осъществяване на дейност по осигуряване на
временна работа не е изплатило в законоустановения срок в дължимия размер парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето Р.М.Г., с
ЕГН: **********, на длъжност „машинен оператор“, което е начислено във ведомостта за
заплати за месец април 2020 г. в размер на 555, 20 лева.
2
Преценявайки, че с това свое поведение, в частност бездействие, дружеството „Т.П.Е.“
ЕООД е извършило нарушение на разпоредбите на чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 вр.
чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от Кодекса на труда, на 20.06.2020 г. св. З. съставила акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за
нарушение на посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно –
наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 08.07.2020 г.
Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда, на дружеството „Т.П.Е.“ ЕООД административно наказание
"имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 224, ал. 1 във
вр. с чл. 228, ал. 3 вр. чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от Кодекса на труда.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено
следното:
Според съда не е необходим някакъв задълбочен и детайлен анализ на събраните в
хода на административно – наказателното производство и съдебното производство писмени
и гласни доказателства, предвид факта, че дружеството – жалбоподател не оспорва
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление.
За по – голяма прецизност следва да се отбележи, че действително във въззивната
жалба е посочено, че административно – наказващия орган не е установил правилно
фактическата обстановка по случая, но на съдът му прави впечатление, че липсва каквато и
да е конкретика в това възражение. Не се оспорва основното по делото обстоятелство, а
именно, че дружеството не е изплатило в законоустановения срок в дължимия размер
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето
Р.М.Г., с ЕГН: **********, на длъжност „машинен оператор“, което е начислено във
ведомостта за заплати за месец април 2020 г. в размер на 555, 20 лева.
Този факт се потвърждава от показанията на св. Н. Й. З., които съдът кредитира като
последователни, логични и най – същественото – подкрепени от събраните писмени
доказателства, съвсем конкретно на л. 40 и л. 41 от НАХД № 698 по описа за 2022 г. на
Варненския районен съд са представени платежни нареждания, видно от които дължимата
сума на Р.М.Г. е била заплатена на датите 23.02.2021 г. и 11.05.2021 г.
Предвид гореизложеното, изцяло кредитирайки показанията на св. З. и писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, конкретно платежните
нареждания, находящи се на л. 40 и л. 41 от НАХД № 698 по описа за 2022 г. на Варненския
районен съд, съдът с категоричност намира, че дружеството „Т.П.Е.“ ЕООД е извършило
нарушение на разпоредбите на чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 вр. чл. 107х, ал. 1, т. 12 и
3
чл. 107ч от Кодекса на труда, доколкото се установи, че не е изплатило в законоустановения
срок в дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на
трудовото правоотношение на лицето Р.М.Г., начислено във ведомостта за заплати за месец
април 2020 г. в размер на 555, 20 лева.
По отношение конкретните възражения на дружеството срещу законосъобразността на
наказателното постановление.
На първо място съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода
на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда
на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по
реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото
във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е
накърнено правото му на защита.
Съдът е категоричен, че дружеството „Т.П.Е.“ ЕООД има качеството на работодател
спрямо лицето Р.М.Г., предвид представения трудов договор от 17.01.2019 г. (л. 33 – л. 37 от
НАХД № 698 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд), а и предвид сключеното
между дружеството и Р.М.Г. споразумение от 01.07.2020 г. (л. 6 от НАХД № 698 по описа за
2022 г. на Варненския районен съд).
В своите договорни отношения, самото дружество нарича себе си „работодател“ на
лицето Р.М.Г., поради което и е несериозно да се твърди именно от същото това дружество
вече в един по – късен етап, че всъщност дружеството не е работодател на работника/
служителя. И в случая значение има не толкова как се наименува самото дружество в
документите, с които поема някакви договорни задължения спрямо свои контрахенти,
колкото значение има съдържанието на самите документи, а от приложения трудов договор
между „Т.П.Е.“ ЕООД и Р.М.Г. със сигурност може да се направи извод, че дружеството е
поело задължение да бъде работодател на работника/ служителя Генчев с всички
произтичащи от това законови последици, вкл. със задълженията, очертани в разпоредбите
на чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ.
Съдът не споделя възражението, че в случая е неприложимо правото на Република
България и в частност, че дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна не разполага с
правомощия да извършва проверки по спазване на трудовото законодателство на трудовото
правоотношение, възникнало между „Т.П.Е.“ ЕООД и Р.М.Г., предвид Решение на СЕС по
дело С - 784/ 2019. Посоченият съдебен акт урежда осигурителните взаимоотношения между
предприятието – работника/ служителя и съответно държавата и по никакъв начин не
дерогира правата, а всъщност и задълженията на дирекция „Инспекция по труда“ да
4
осъществява контрол върху спазване на нормите на трудовото законодателство в Република
България.
Издаването на предписания от страна на гл. инспектор Н. Й. З. към дружеството –
работодател по никакъв начин няма връзка и не се явява своеобразно преюдициално
действие към ангажиране на административно – наказателната отговорност на дружеството.
Гл. инспектор към дирекция „Инспекция по труда“ разполага с правомощия да ангажира
отговорността на даден субект за извършено административно нарушение и наред с това да
му даде задължителни предписания за отстраняване на допуснатите нарушения, т.е. не е
необходимо да установи, че предписанията не са изпълнени, за да ангажира отговорността
на субекта за извършеното нарушение. В подкрепа за този извод на съда се явява и факта, че
самото неизпълнение на предписания представлява самостоятелно административно
нарушение.
Съдът намира за несъстоятелно възражението, че датата на извършване на
административното нарушение е неправилно определена, доколкото срока за изплащане на
дължимия размер на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, не е бил коригиран от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
Поради гореизложените съображения, съдът намира за безспорно установено, че
дружеството „Т.П.Е.“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3
вр. чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от Кодекса на труда, поради което и в случая правилно е
била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
В случая обаче, според съда е приложима разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда и
наложеното административно наказание следва да бъде индивидуализирано именно въз
основа на тази разпоредба и съотвтено в границите, очертани от нея.
След съставяне на АУАН, на датата 01.07.2020 г. е било подписано споразумение между
„Т.П.Е.“ ЕООД и Р.М.Г., с което страните са се споразумели по какъв начин и в какъв срок,
дружеството ще изпълни своето задължение (за неизпълнението на което е санкционирано с
процесния АУАН). Действително самата разпоредба на чл. 415в от КТ изисква нарушението
да бъде отстранено веднага след установяването му, като съдът си дава ясна сметка, че
подписването на едно споразумение за разсрочване на дължимата сума, не представлява
пълно отстраняване на нарушението, но е част от фактическия състав по неговото
отстраняване. В крайна сметка след няколко месеца работника/ служителя е получил
полагаемото се парично обезщетение, за което той очевидно е дал своето съгласие, поради
което и съдът не вижда по някакъв начин да са били нарушени правата му.
Разбира се, съвсем естествено закъснението на плащането на паричното обезщетение е
предизвикало някакъв дискомфорт у работника/ служителя, но според съда не следва да се
подхожда формално в настоящата хипотеза, още повече, че са налице доказателства, че в
пълен размер е била изплатена на работника/ служителя полагаемата му се сума.
5
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни
дружеството „Т.П.Е.“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото
законодателство, което мотивира, съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи
път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение
на въззивното дружество към законоустановения ред в страната Като съобрази, че
нарушението е извършено при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство – а
именно – обстоятелството, че е извършено за първи път, съдът счита, че определено към
минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда размер наказание, а
именно – 100 лева се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, Наказателно постановление № 03 – 013033 от
08.07.2020 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, следва да
бъде изменено в санкционната си част, като наложеното административно наказание
"имуществена санкция" бъде редуцирано до размер от 100 лева и самото административно
наказание, следва да бъде наложено, на основание разпоредбата чл. 415в от КТ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление № 03 – 013033 от 08.07.2020 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Т.П.Е.“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
81, ет. 1, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000
лева за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 вр. чл.
107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от Кодекса на труда, като намалява размера на наложеното
административно наказание „имуществена санкция” в размер от 100 лева (сто лева) и го
налага на основание чл. 415в от Кодекса на труда.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6