РЕШЕНИЕ
№ 233
гр.
Враца, 20.06.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 30.05.2022г. /тридесети май, две хиляди
двадесет и втора година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Маргаритка АЛИПИЕВА, без участие на
прокурор, като разгледа докладваното от
съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 99 по
описа на АдмС – Враца за 2022г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 43 ал.4
от ЗПЗП /Закон за подпомагане на земеделските производители/.
Образувано въз основа на ЖАЛБА,
предявена от „И.“ ЕООД, ***, представлявано от управителя К.П.К., чрез адв.М.С.
от САК, против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за
кампания 2018г., изх. № 02-060-2600/2681 от 07.02.2022г. на Изпълнителния
директор на ДФ “Земеделие“ гр.София. С това писмо жалбоподателят е уведомен, че
в подаденото от него Заявление за подпомагане са констатирани несъответствия с
изискванията за подпомагане за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с
природни или други специфични ограничения“ от „Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г.“ Фактически от поисканото финансово
подпомагане в размер на общо 58 454.46 лв. са отказани /намалени/ с общо
51 646.87 лв. и са оторизирани /одобрени/ и изплатени общо 6 807.59
лв.
В жалбата се сочи, че оспореното
уведомително писмо, имащо характер на индивидуален административен акт, е
незаконосъобразно и немотивирано, тъй като при издаването му е допуснато
нарушение на процесуалния и материалния закони. Поддържа се на първо място, че
оспореният акт е немотивиран, тъй като в
него не са изложени всички факти и обстоятелства, както и правните основания,
имащи значение за издаването му. Освен
това, в акта не са посочени конкретните площи, които са приети за недопустими и
въз основа на какво е сторено това. Твърди се, че всички заявени площи са
допустими за подпомагане, тъй като отговарят на всички изисквания, залегнали в
Наредбите, в които тази дейност е регламентирана. Прави се искане оспореното
писмо да бъде отменено като
незаконосъобразно и преписката да бъде върната
на административния орган за ново произнасяне с указания. Претендират се
разноски. В с.з. пред съда и в писмени бележки
пълномощника /л.249/ - адв. М.С. развива подробни съображения за
незаконосъобразността на оспорения акт.
Ответникът по жалбата в писмено
становище /л.47/ излага съображения, че извършените оторизации по схемите и
мерките за подпомагане, базирани на площ, по линия на директни плащания в
заявлението на кандидата „И.“ ЕООД са коректни и в съответствие с разпоредите
на чл.43 от ЗПЗП. Чрез двама процесуални представители юрисконсулт Д.П. /л.223/
и Л.Х. /л.246/ в кратки писмени становища се излагат съображения за оставяне
без уважение на жалбата, като неоснователна и недоказана. Сочи се, че
констатациите в обжалвания акт са доказани, подведени към приложимите
материални разпоредби и акта е издаден съобразно административно про-изводствените
правила. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лв. или в минимален размер, както и се прави евентуално
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при уважаване на жалбата.
Настоящето производство е второ по
ред пред АдмС-Враца за същия случай. Първоначално с друго УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО
/УП/ за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2018г., изх. № 02-060-2600/2681 от 01.04.2021г.
на Зам.Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ гр.София, са отказани и
съответно изплатени същите суми. По жалба на „И.“ ЕООД против това УП е
образувано адм.д. № 316/2021г. по описа на АдмС-Враца. С Решение №
383/12.11.2021г. по това дело е отменено УП с изх. № 02-060-2600/2681 от
01.04.2021г. и преписката е върната на административния орган за ново
произнасяне. Основания за отмяна са немотивираност на УП и непосочване на
правните основания за издаването му. Това Решение на АдмС-Враца не е обжалвано
и е влязло в законна сила.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните и след служебна
проверка съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Дружеството жалбоподател „И.“ ЕООД
***, чрез управителя и едноличен собственик К.П.К., е подало общо Заявление за подпомагане 2018 с
вх.№ 18816467/09.05.2018г. с УРН 604009. /л.67/ с дата на обработка
11.05.2018г. Заявени са площи - в землищата на с. Бързия 1бр. парцел с площ
20.78 ха и 3 бр. парцели в землищата на гр.Вършец от 25.72ха, 41.28ха и
13.63ха, или общо 101.41 ха. Във връзка със заявлението и при подаването му са извършени автоматични проверки на
въведените данни на 11.05.2018г. Установена е грешка в заявлението, изразяваща
се в надвишена площ от 73.58 ха /л.85/ и
данни по ЗДП /л.87/. С тези проверки жалбоподателят е запознат. Подадено е
второ Заявление на 31.05.2018г. /л.93/ с редакции по схеми/мерки. Отбелязано е,
че се добавят 4бр. нови парцела /л.97/. Общата заявена площ отново е 101.41 ха
/л.97/. Извършена е нова автоматична проверка /л.129/, като е установена
надвишаваща площ 75.91 ха. и данни по ЗДП /л.131/. С тези проверки
жалбоподателят също е запознат. Със Заповед № 364874/12.10.2018г. /л.192-гръб/ на
Началник отдел Регионален технически инспекторат – Монтана към ДФ“Земеделие“ е
наредено извършване на проверка на място. Изготвен е Доклад за проверка на
място „Натура - 2018“ /л.193/, която е извършена на 19.10.2018г. в присъствието
на представител на жалбоподателя – управителя К.К. На 16.11.2018г. е извършена
проверка на място чрез ДК /дистанционен контрол/, за което са изготвени Доклади
за проверка на площи /л.151 и л.160 – л.196 и л.201/. Установено е, че
измерената площ съответства на заявената. С писмо изх. номер от 26.03.2019г. /л.187/
ДФ“Земеделие“ уведомява жалбоподателя за съмнения за създадени изкуствени
условия по мярка 13 и наличие на данни за свързаност с ЮЛ и ФЛ. Жалбоподателят е уведомен на
02.04.2019 г. и изпраща „Обосновка“ вх. номер от 05.04.2019г. /л.189/ в която
обосновка отрича съмненията.
Приемайки, че от заявените и декларирани
площи – площите с правно основание са само общо 27.85 ха, а общо 75.91 ха
са наддекларирани, без правно основание, ответникът е издал оспорения пред съда
административен акт – УП изх. № 02-060-2600/2681 от 07.02.2022г. /л.26/. Заявените
суми по подмярка 13.1/НР, подмярка 13.2/НР, мярка СЕПП и мярка 12/Натура са отказани
напълно, по мярка СПП вместо заявената
сума от 4126.5 лв. е оторизирана сумата 3346.27лв., като е извършено намаление
от 780.23лв., по схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни
за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/ вместо заявената
сума 12743.42лв. е оторизирана сумата 3421.09лв., като е извършено намаление от
9322.33лв. и от ФД е възстановена сумата 40.23лв. /Таблици 14 и 15 от УП/.
Основанието за частичния отказ е посочено и разяснено в Таблица 1 от УП.
Посочено е, като причина за наддеклариране „Площи без правно основание
предоставени от МЗХГ с писмо с вх. № 07-0400/216 от 27.11.2018г. Прието е, че
от заявените площи /8 парцела/ от общо
103.74 ха, площите с правно основание от МЗХГ са само общо 27.85 ха, които са и
одобрени за допустими площи. Въз основа на установените допустими площи, по
съответните схеми/мерки, базирани на площ и допълнителни условия за
допустимост, са посочени и оторизираните суми по СЕПП /Схема за единно плащане
на площ/ 0.00 лв. , по Подмярка 13.1/НР1 - /Компесаторни плащания в планински
район/ 0.00 лв., по Подмярка 13.2/НР2 -
/Компесаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни
ограничения/ 0.00 лв., Схема за преразпределително плащане /СПП/ 3 346.27
лв. и Схема за селско-стопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда /ЗДП/ 3 421.09 лв., като е уточнено за всяка схема/мярка
съответните текстове от Делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията и
разпоредби на Наредба № 6/24.02.2015г. и Наредба № 3/17.02.2015г. В Таблица 3
са посочени площите по ЗДП. Посочено е, че за площите, заявени по мярка 12 –
Компесаторни плащания по натура 2000 и рамковата директива за водите /Натура
2000/, се прилагат допълнителни нормативни изисквания за допустимост, посочени
и уточнени в съответната Таблица 9 на УП. В таблица 12 е уточнен размера на
финансово подпомагане по мярка 12 Натура 2000 и рамковата директива за водите.
В Таблица 13 от УП е посочен размера на финансово подпомагане по схеми и мерки
за директни плащания, базирани на площ., а в Таблица 13.1 размера на възстановената
финансова дисциплина /ФД/. Посочени са и разяснени начислените неудържани
санкции в размер на общо 30 391.52 лв. В Таблица 14 са посочени
оторизираните суми /в лева/, които суми са преведени по банковата сметка на
жалбоподателя, а именно общо 6 807.59 лв. Посочени са исканите суми по
схема/мярка и намаленията. В Таблица 15 са посочени извършени плащания /в
лева/, по схеми, дата на плащане, оторизирана сума и изплатена сума.
За всяка една таблица в оспореното УП /общо 8
таблици/ е разяснено за всяка една колона съдържането й, с цитиране на
съответни разпоредби от ЗПЗП, Наредба №
3/17.02.2015г., Наредба № 6/24.02.2015г., Наредба № 105/ 22.08.2006г.,
Регламент /ЕС/ № 1307/2013г. на Европейския Парламент, Регламент за изпълнение
/ЕС/ № 809/2014 на Комисията и на Съвета от 17.12.2013г., и Делегиран Регламент
/ЕС/ № 640/2014 на Комисията.
От страна на жалбоподателя със
жалбата са представени и приети, като доказателства по делото 2 бр. Договори за
наем на земеделска земя /на л.8 и л.10 от делото/ и по уважено искане - писмо
със справка от Общинска служба по “Земеделие“ /ОСЗ/-Враца /л.212-213/.
От страна на ответника или по
негово искане са представени и приети – писмо изх. рег. № 10-1156/27.11.2018г.
на зам. министър на МЗХГ /л.49/, Решения по Протокол № 189/02.03.2022г. на УС
на ДФ“Земеделие“ /л.51/ и писма от Министерство на земеделието /МЗ/ Дирекция
„Правни дейности и законодателство на ЕС“ /л.233 и л.234/, и писма от МЗХГ
Дирекция „Поземлени отношения и комасация /л.238 и л.241/.
Служебно е приложено адм.д. №
316/2021г. на АдмС-Враца.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че пред него е оспорен индивидуален
административен акт, засягащ права и законни интереси на жалбоподателя
„Икарст“ ООД – с.Згориград, като участник в административното производство, независимо
от наименованието “Уведомително писмо”
/УП/. Видно от съдържането му, с УП е
формирано волеизявление, съгласно което
на жалбоподателя е отказано частично
финансово подпомагане за кампания 2018г. по детайлно посочени схеми и мерки, посочени са
ставките за схемите и мерките за кампания 2018г., извършените плащания и начислените
неудържани санкции. Оспорването е извършено и
в законоустановения преклузивен срок. Писмото е връчено на жалбоподателя
на 10.02.2022г. /л.46/, а жалбата е депозирана директно в АдмС-Враца и заведена
с вх. № 559/21.02.2022г., като е подадена по куриер също на 21.02.2022г.
/л.15/, поради което същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Преди да разгледа основанията за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, съобразно задължението по
чл.168 ал.2 от АПК, съдът следва да се произнесе по отношение на неговата
валидност. Съгласно чл.20а ал.1 и
ал.2 от ЗПЗП оправомощеният орган да се произнесе по
заявлението за финансово подпомагане е Изпълнителният директор на Фонд
“Земеделие”, в качеството му на
Изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция /РА/. С оглед изложеното оспореното уведомително писмо
се явява издадено от компетентен административен орган, в кръга на
предоставените му правомощия и в предвидената писмена форма, поради което
същото не е нищожно.
Оспореното Уведомително писмо изх. №
02-060-2600/2681 от 07.02.2022г. обаче се явява НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО поради
следните съображения:
Оспорения административният акт не е
мотивиран достатъчно пълно, ясно и разбираемо, посочени са множество фактическите
и правни основания за издаването му, но в уведомителното писмо няма конкретни
мотиви относно материално-правните основания за приетите за наддекларирани
площи, без правно основание и извършеното намаляване на финансовото
подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че
са налице недопустими за подпомагане парцели, които дори не са конкретно
посочени, като месторазположение. Следва да се отбележи, че са заявени общо
101.41 ха, която обща площ е посочена и в двете заявления на жалбоподателя,
докато в Таблица 1 на УП е посочено, че са заявени общо 103.74 ха. За площи без
правно основание са приети общо 75.91 ха, колкото площи са установени за надвишаващи
допустимата площ с автоматичната проверка от 31.05.2018г. За причина за
наддеклариране в Таблица 1 е посочено, че площите са без правно основание
предоставени от МЗХГ с писмо с вх. № 07-0400/216 от 27.11.2018г. Това писмо е
приложено, но същото е общо и за информацията за окончателно право на ползване
на парцели се сочи, че същото е организирано в табличен вид в конкретно посочен
файл и структурирана в колони. Към писмото на хартиен носител и към
административната преписка не са приложени тези таблици, конкретно за
процесните парцели. В становището на ответника /л.47/ е посочена една таблица,
за която не става ясно същата ли е. Същевременно на стр.4 от УП /л.29/ се сочи,
че Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ /ПДП/ за кампания
2018 е одобрен със Заповед № РД 46-504 от 12.12.2018г. и № РД 09/229 от
01.03.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите. В изпълнение на
чл.16г ал.5 от Наредба № 105/22.08.2006г., въз основа на одобрения от министъра
специализиран слой ПДП, РА извършва окончателна оторизация плащания на площ за
съответната година. Тези две заповеди не са приложени към административната
преписка, няма данни жалбоподателят уведомяван ли е за тях, оспорвани ли са и
посочените в тези заповеди ПДП съответстват ли на тези по писмо с вх. №
07-0400/216 от 27.11.2018г. и неодобрени площи в УП. За основно правно
основание за неодобряване на заявените площи за подпомагане в УП е посочено „На основание чл.16а ал.6 от Наредба
№ 105 от 22.06.2006г. и във връзка с чл.43 ал.3 т.7 от ЗПЗП, ДФ
„Земеделие“ отказва частично или пълно плащания на площ, кандидатът за
подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи за 2018г. По
делото не се установи и не се доказа жалбоподателя „Икарс“ ЕООД да не е
ползвател на заявените площи. Напротив представиха се два броя договори –
Договор за наем на земеделска земя по чл.37и ал.12 от ЗСПЗЗ № 59/01.06.2017г.
за наети общо 902 717 кв.м. /90.271 ха/
пасища/мери и ливади в землището на гр.Вършец и Договор от 01.12.2015г.
за отдаване по наем на общински пасища и мери в землището на гр.Враца от общо
71.904 дка /7.190 ха/. Съгласно писмо от ОСЗ-Враца /л.212-213/ вписаните имоти с правно основание за кампания 2018 г. от „И.“ ЕООД са с обща площ 67.86 дка /6.786 ха/. Няма данни
за имотите с правно основание от ОСЗ-Монтана, тъй като заявените имоти са в
землището на гр.Вършец и с.Бързия /общ. Берковица/, обл. Монтана.
По отношение представеното писмо с
вх. № 07-0400/216 от 27.11.2018г., което в УП е посочено като основен мотив за
отказ, съдът приема, че в случая МЗХГ няма право да определя размер на площите
с правно основание, като част от процедурата за регистрация на правното
основание по смисъла на чл.41 от ЗПЗП и за нуждите за мерките за директни
плащания. Цитирания законов тест не предвижда такава процедура, а единствено
регистрация на правните основания. Действително в чл.37м ал.5 от ЗСПЗЗ е
посочено, че договорите за наем или аренда по ал.1 не се смятат за правно
основание съгласно чл.41 от ЗПЗП, когато при извършване на проверките се
установи, че са налице основания за прекратяването им. Съгласно чл.37м ал.1 от
ЗСПЗЗ Кметът на общината, съответно директорът на ОДЗ ежегодно извършва
проверки за спазване условията по чл.37и ал.4, 7 и 9 по сключените договори за
наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен
фонд. Следователно дали един договор ще бъде правно основание или по силата на
чл.37м ал.5 от ЗСПЗЗ не следва да се счита за такова, независимо от това, че
формално е прекратен, се констатира не от МЗХГ, а от компетентните съгласно
закона органи – Кмет на Община за ОПФ /общински поземлен фонд/ или от Директора
на ОДЗ за ДПФ/държавен поземлен фонд/. В случая няма данни по делото да са
извършени такива проверки и още по-малко данните по тях да са отразени, като
входни данни в софтуерните продукти регистриращи, обработващи и предаващи към
ИСАК данните за регистри-раните „правни основания“, на които да има разлика
между регистрираните от дружеството жалбоподател правни основания и тези
предадени на ИСАК. В случая такъв юридически факт, който да води до намаляване
на площите с правно основание по реда на чл.37м от ЗСПЗЗ въобще не е бил
констатиран от компетентните органи.
Установено е по делото, от
документите по административната преписка, които не са оспорени от страните, че
със Заповед № 364874/12.10.2018г. на Началник отдел Регионален технически
инспекторат – Монтана към ДФ “Земеделие“ е било наредено извършване на проверка
на място. Извършена е проверка и е изготвен Доклад за проверка на място „Натура
- 2018“, която е извършена на 19.10.2018г. в присъствието на представител на
жалбоподателя – управителя К.К. На 16.11.2018г. е извършена и проверка на място
чрез ДК /дистанционен контрол/, за което са изготвени Доклади за проверка на
площи. Установено е при тези проверки, че измерената площ съответства на
заявената. С писмо изх. номер от 26.03.2019г. ДФ“Земеделие“ уведомява
жалбоподателя за съмнения за създадени изкуствени условия по мярка 13 и наличие
на данни за свързаност с ЮЛ и ФЛ. Жалбоподателят е уведомен на 02.04.2019 г. и
изпраща „Обосновка“ вх. номер от 05.04.2019г. в която обосновка отрича
съмненията. В УП изобщо не са коментирани тези доклади, писмото със съмнения и
обосновката на жалбоподателя. Отказа явно е резултат единствено от извършената
още на 31.05.2018г. автоматична
проверка, която е констатирала надвишаваща площ от общо 75.91 ха /л.129/.
От приложените три писма от МЗХГ
/л.234, л.241 и л.245/ също не се установява безспорно и ясно защо е прието за
по-голямата част от заявените площи, че са без правно основание. Сочи се
животновъден обект в гр.Вършец, на който „Икарст“ е наемател с още 4 физически
и юридически лица. Съгласно Заповед № РД11-238/07.02.2018г. на Изпълнителния
директор на БАБХ по чл.37м ал.3 от ЗСПЗЗ, в справка „Коне.Неавтохтонни.Над 6м.“
е посочена информация за този животновъден обект, че всеки един от наемателите
– общо 5 бр., в т.ч. и жалбоподателя „Икарст“ е регистрирал по 4 бр. коне, или
общо 20 бр. При физическа проверка на 29.01.2018г. са били установени общо 124
коне, докато по справка от БАБХ с писмо от 09.01.2020г., е отразено, че за
всяко от петте лица броят на конете е по 124, или общо 620 бр. Сочи се, че
съгласно чл.37и ал.1 от ЗСПЗЗ е регламентирано,че пасищата, мерите и ливадите
от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда без търг
на собствениците или ползвателите на животновъдни обекти с пасищни
селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на
БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни. Нормата на площ е
определена в ал.4 – не повече от 15 дка за 1 животинска единица, какъвто е 1бр.
кон над 6-месечна възраст. В оспореното УП никъде не се цитират колко броя коне
са декларирани в заявлението за подпомагане и евентуално за колко е прието, че
са налице, с оглед противоречивата информация за броя на животните. От горните
три писма на МЗХГ не се установява правното и фактическо основание за отказа.
Независимо от представените със
жалбата документи за правно основание за ползване на декларираните парцели за
подпомагане, не е предвидено тази част от административната фаза да се провежда
в хода на съдебното производство. Недопустимо е във фаза съдебен контрол да
бъдат излагани допълнителни фактически съображения, а липсата им не може
да се запълва посредством събиране на
доказателства.
По делото не се установяват и
доказват конкретни нарушения от страна на жалбоподателя „И.“ ЕООД на
изискванията на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и Регламент
/ЕС/ № 1307/2013 на Европейския парламент.
По изложените съображения съдът
приема, че обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Предвид разпоредбата на чл.173 ал.2 от АПК, преписката следва да бъде
изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на
изложеното в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона.
Административния орган следва да изложи конкретни факти и правни основания за издаването
на акта, за кои точно парцели и на какво
основание е прието, че са площи без правно основание, както и доказателствата,
с които е извършено установяването на
нередностите на заявлението.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него деловодни разноски в размер на общо 650 /шестстотин и
петдесет/лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, в случая материалния
интерес е отказана сума за подпомагане в размер на общо 51 646.87 лв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 вр. чл.146 т.3 и т.4 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане
по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. № 02-060-2600/2681 от 07.02.2022г.
на Изпълнителен директор на ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“.
ИЗПРАЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените
указания.
ОСЪЖДА ДФ” ЗЕМЕДЕЛИЕ” ДА ЗАПЛАТИ на „И.“ ЕООД *** сумата
общо 650 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца, пред ВЪРХОВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от уведомяване на
страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: